Определение по дело №153/2020 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 260001
Дата: 20 август 2020 г. (в сила от 28 септември 2020 г.)
Съдия: Людмил Петров Хърватев
Дело: 20203400200153
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

 

20.08.2020 год.                                                              гр.Силистра

 

СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        наказателен състав

 

На двадесети август                                             2020 година

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

 

                                                                                СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: Г.П.

                                                                                    В.Ц.             

                                     

Секретар ЕЛИ НИКОЛОВА

Прокурор ТЕОДОР ЖЕЛЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХД №153 по описа за 2020 год.

 

На именното повикване 9.00 часа се явиха:

ВНОСИТЕЛ:ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР – р.пр., явява се прокурорът Теодор Желев.

ПОДСЪДИМ:Е.Е.А. – р.пр., явява се лично и с адв.М.Д..

ОЩЕТЕНО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ:МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ – р.пр., явява се старши юрисконсулт Никола Огнев.

ПРЕВОДАЧ:М.В.В. – р.пр., явява се лично.

 

ПРЕДИ ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

 

СЪДЪТ, с оглед на твърдението от страна на подсъдимата, че не разбира български език, следва да й назначи преводач, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАЗНАЧАВА М.В.В. за преводач на подсъдимата Е.Е.А. от български на турски език и обратно.

 

СНЕМА се самоличността на преводача:

 

М.В.В. – 35г., неомъжена, неосъждана, без родствени връзки с подсъдимата.

 

Предупредена за наказателната отговорност по чл.290, ал.2 от НК.

 

СЪДЪТ докладва:

Постъпила е молба от Владислав Иванов Горанов - Министър на финансите като представляващ Държавата, с искане за конституиране като граждански ищци в наказателното производство. Представено е пълномощно, от което е видно, че Владислав Иванов Горанов упълномощава юриск.Никола Огнев да представлява ТД на НАП Варна пред съдебните органи.

 

ПРОКУРОР – Своевременно е направено искането.

 

АДВ.Д. – Считам молбата за допустима, но предвид факта, че същата може да затрудни разкриването на обективната истина при съвместното разглеждане в наказателното производство, считам, че пострадалото юридическо лице може да упражни правата си по гражданско правен ред. Към настоящия момент може да приключим производството по съкратена процедура, с което ще постигнем и процесуална икономия.

 

СЪДЪТ изслушвайки становищата на страните и запознавайки се с молбата констатира, че същата не е подадена от лице с представителна власт. Молбата е депозирана на 19.08.2020г. Ноторно известно, е че към този момент лицето Владислав Иванов Горанов не е министър на финансите, поради което и представеното пълномощно не може да убеди, че по отношение на старши юрисконсулт Огнев е депозирана представителна власт и същият се ползва с активна процесуална легитимация да извършва съответните процесуални действия, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

НЕ ДОПУСКА до съвместно разглеждане представената молба от лицето Владислав Иванов Горанов, като представител на ощетеното юридическо лице, поради което и ВРЪЩА депозираната молба.

 

СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

 

ПРОКУРОР – Моля да се даде ход на делото.

 

АДВ.Д. – Моля да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ не намира процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

 

СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на подсъдимата чрез преводача:

 

Е.Е.А. - родена на ***г***, български гражданин, неграмотна, семейна, неработеща, неосъждана, живуща ***, ЕГН **********.

Получих обвинителния акт и знам какво е обвинението. Разбирам обвинението.

 

СЪДЪТ разяснява на лицата правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора и съдебния секретар.

 

ПРОКУРОР – Нямам възражения по състава на съда.

 

ПОДСЪДИМА: Е.А. – чрез преводача – Нямам възражения.

 

СЪДЪТ пристъпва към обсъждане на въпросите визирани в чл.248, ал.1 от НПК.

 

ПРОКУРОР – По отношение на въпросите, които задължително трябва да бъдат обсъдени по реда на чл.248 от НПК в хода на разпоредителното заседание, следва да се посочи следното:

На първо място, считам, че делото, което е сложено за разглеждане, е подсъдно на Окръжен съд Силистра.

Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Считам, че в хода на досъдебното производство не са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата или на ощетеното от деянието лице.

Мисля, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.

Не са налице основанията визирани в т.5 на чл.248 от НПК, а именно делото да бъде разглеждано при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице или тълковник. Преводач има назначен още във фазата на досъдебното производство предвид обстоятелството, че подсъдимата не владее български език.

Взетата мярка за процесуална принуда е адекватна към момента и не е необходима нейната промяна. 

Нямам искания за събиране на нови доказателства.

Предвид изявлението, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, това може да се случи в рамките на днешното съдебно заседание, без да се налага отлагане на делото, призоваване на свидетели и вещи лица.

В този смисъл, моля да се произнесете.

 

АДВ.Д. – По т.1 считам, че делото е подсъдно на Окръжен съд Силистра, на основание чл.35, ал.1 от НПК.

По т.2 считам, че няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

По т.3 не считам, че е допуснато на досъдебното производство отстранимо нарушение.

По т.4 считам, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. В тази връзка, след приключване на разпоредителното заседание ще направим искане за промяна в хода на заседанието, като то да продължи по реда на Глава 27 от НПК, а именно съкратено съдебно следствие.

По т.5 не считам, че са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати.

По т.6 не считам, че са налице основания за вземане на мерки за процесуална принуда или за тяхната промяна към настоящия момент.

По т.7 няма да правим искания за събиране на нови доказателства.

По т.8 насрочване на съдебно заседание и лица, които следва да се призовават за него, не считам че са налице такива основания.

Правим искане за промяна в хода на съдебното заседание, като то да продължи по реда на Глава 27 от НПК.

 

ПОДСЪДИМА: Е.А. – чрез преводача – Няма какво да добавя.

 

СЪДЪТ изслушвайки становищата на страните по въпросите визирани в чл.248, ал.1 от НПК установи, че действително, с оглед предявеното на подсъдимата обвинение, правилата по чл.35, ал.2 от НПК и предпоставките за родова и местна подсъдност – делото е подсъдно на първа инстанция на Силистренски окръжен съд.

Съдът констатира, че има основания за прекратяване на наказателното производство. Допуснати са съществени процесуални нарушения – отстраними, които водят към прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняването им.

Според съда обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Съгласно тази процесуална норма, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът следва да посочи време, място и начин на извършване на престъплението, както и доказателствените материали, установяващи тези обстоятелства, като по този начин определи ясно предмета на доказване и постави основните рамки на доказателствения процес. Това е продиктувано от застъпеното в Тълкувателно решение №2/2002г. разбиране, че в „Обстоятелствената част на обвинителния  акт задължително трябва да се посочат фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в неговото осъществяване“.

В случая срещу подсъдимата е предявено обвинение по чл.255 от НК относно укриване на данъци по ЗДДФЛ.

Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка бегло изяснява, че за инкриминирания период подсъдимата е получила преводи от различни лица, от различни държави. Посочен е размерът на сумите за всяка една година и в едно изречение е посочен дължимия по ЗДДФЛ данък.

Съгласно изискванията на този закон обаче, облагаеми са доходите от всички източници с изключение на необлагаемите, като следва да се приспаднат предвидените в закона разходи. Тези разходи се съобразяват и с членовете на съответното домакинство.

За инкриминирания девет годишен период е посочен като източник само получените експресни парични преводи. Нищо друго. Обстоятелствената част на обвинителния акт не изяснява за всяка една данъчна година какви са източниците на всички доходи, кои от тях са необлагаеми, какъв е облагаемия доход и едва тогава да се определи годишната данъчна основа. Определянето на дължимия данък изисква пълно изясняване на всички тези обстоятелства, които трябва изрично да бъдат посочени в обвинителния акт, след като такова е изискването на данъчния закон. Поради това е недопустимо дължимият данък да се определя само и единствено въз основа на получените преводи.

Невъзможно е тези обстоятелства да се изясняват едва в хода на съдебното следствие, след като такива фактически обвинения не са предявявани на подсъдимата.

От друга страна са налице вътрешно противоречиви фактически изводи в обвинителния акт. В същия на два пъти е акцентирано, че получените парични средства са безвъзмездни, като целта на получаването им е финансово подпомагане на подсъдимата поради финансовото й затруднение. В обвинителния акт изрично е посочено, че „лицата, с които обвиняемата А. контактувала й предоставяли паричните средства безвъзмездно и доброволно“, както и че „липсват жалби за противоправно поведение“.

Тази приета от обвинението цел на получаване на паричните средства води до единствения възможен извод, че тези средства са й дарени едностранно и които несъмнено имат характеристиката на дарение. Нормата на чл.13, ал.2 от ЗДДФЛ, обаче, изрично изключва окачествяването на дарението като доход по ЗДДФЛ. В обвинителния акт липсва аргументация защо при тези обстоятелства обвинението не приема тези средства като дарение, а като „доход с неустановен произход, тъй като същия няма законови източници на доходи в страната и чужбина“. При това положение възниква въпроса, дарението незаконен източник на доходи ли е?

Едва по – надолу в диспозитива се подразбира, че облагаемите доходи по силата на които е определен данъка се квалифицират като такива по силата на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, което е недопустимо. От цитата поставен в скоби се подразбира, че става въпрос за доходи от всички източници, отново съдът подчертава - от всички източници, като отново се акцентира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт няма данни за придобити доходи от други източници освен паричните преводи.

Освен това, прави впечатление, че подсъдимата в дадените от нея обяснения заявява: „Не знаех, че за тези пари, които съм получила във вид на дарение от чужди хора трябва да плащам местен данък“.

При предявяването пък тя изрично е посочила: „Не съм знаела, че в такива случаи дължа на общината местен данък в размер на 4% от общата сума“, т.е. тя изобщо не е разбрала в какво се обвинява, след като нейната представа, е че дължи данък към съответната община, а не към НАП.

Както бе посочено, прецизно предявените в обвинителния акт обстоятелства определят от една страна предмета на доказване, а от друга дават възможност за адекватна защита на обвиняемия по изложените от прокурора факти. Затова правото на защита винаги е нарушено, ако е налице неяснота или противоречие в обстоятелствената част, касаеща описание на съществените обективни признаци на деянието, обосновали правната му квалификация.

При тези констатации, съдът намира, че изготвеният обвинителен акт е негоден да очертае рамките на наказателното производство, тъй като е съставен при съществено нарушение на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, при което се налага съдебното производство да бъде прекратено, а делото върнато на Окръжна прокуратура за отстраняване на нарушенията.

При тези обстоятелства съдът счита, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.

Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

Взетата мярка за процесуална принуда е адекватна към настоящия момент и не е необходимо нейното изменение.

Не е необходимо и събирането на нови доказателства.

С оглед на изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №153/2020г. по описа на СсОС.

ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на посочените нарушения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част, както и в частта за мярката за неотклонение може да се обжалва и протестира, в 7 – дневен срок от днес, пред ВнАпС.

 

Заседанието приключи в 9.34 часа.

Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 20.08.2020г.

                                                                   

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

                                                                                              2.

 

                                                                  

СЕКРЕТАР: