№ 330
гр. Сливен, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20242230200536 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от адв. Хр. Х. от АК – Сливен, в
качеството му на процесуален представител на А. Р. Ч. с ЕГН ********** от гр. Стара
Загора, против НП № 24-0804-001553 от 20.02.2024 год., издадено от Началник сектор
в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция” – Сливен, с което е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на
2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл.
174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде отменено
издаденото НП в частта, с която е наложено наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“, тъй като жалбоподателката не била правоспособен водач.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е
постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в
което е отразено становището им по съществото на делото, моли издаденото НП да
бъде потвърдено, направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и моли да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
1
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 21.01.2024 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 1157963 против
жалбоподателката за това, че на 21.01.2024 год. в 07,24 часа в гр. Сливен, бул. „Хаджи
Димитър” до магазин „Булдозер“ посока Община Сливен управлява лек автомобил
„Мерцедес МЛ 350” с рег. № *****, собственост на М.А. Ч., като при предложена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.
номер ARRD 0034 категорично отказала да бъде изпробвана. В акта било отразено, че
при предложена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с
техническо средство Дрегер Drug Test 5000 ARME 0068 в 07,30 часа категорично
отказала да бъде изпробвана, както и че бил издаден талон за медицинско изследване с
номер 098046. В акта било посочено, че е нарушила разпоредбите на чл. 174, ал. 3,
предл. 1 и чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. С акта било иззето като доказателство
СУМПС № *****. Актът бил връчен лично на жалбоподателката на 21.01.2024 год. (л.
12 – 13 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 24-0804-001553 от
20.02.2024 год., издадено от Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна
полиция” – Сливен, с което на жалбоподателката било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от
ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид
високата обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред
останалите участници в движението. НП било връчено на жалбоподателката с
пълномощно на 20.03.2024 год. (л. 7 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от споразумение от 30.10.2024 год.
по НОХД № 1131/2024 год. по описа на СлРС се установява, че на жалбоподателката е
наложено наказание за извършено 21.01.2024 год. в гр. Сливен престъпление по чл.
316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че пред полицейски
служители от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен съзнателно се е ползвала от
неистински официален документ - СУМПС № *****, на което е придаден вид, че е
издадено от надлежните власти в Кралство Швеция, с цел да докаже, че е
правоспособен водач, като от нея за самото съставяне на документа не може да се
търси наказателна отговорност (л. 67 – 68 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
2
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай тази
доказателствена сила на акта не беше оборена от събраните в хода на съдебното
дирене доказателства. От показанията на разпитаните по делото актосъставител и
свидетел по акта се установява, че жалбоподателката на 21.01.2024 год. сутринта в гр.
Сливен е управлявала лек автомобил, като при извършената й проверка и покана да
бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества
същата отказала да бъде изпробвана, за което й е съставен акт. На жалбоподателката
бил издаден талон за медицинско изследване и видно показанията на разпитаната по
делото свид. М. Ч., такова изследване не е било извършено.
Същевременно обаче безспорно се установи от събраните по делото писмени
доказателства, че жалбоподателката е неправоспособен водач. Съгласно т. 6, б. „а“ от
Постановление № 1/17.01.1983 год. по н.д. № 8/82 год., Пленум на ВС, наказанието
лишаване от право на управление на моторно превозно средство за извършено
престъпление по транспорта, може да се наложи само на правоспособен водач, на
водач, който притежава свидетелство за управление, макар и не от същата категория,
както и на водач, лишен временно от право да управлява моторно превозно средство.
В настоящия случай, тъй като жалбоподателката е неправоспособен водач, то следва
наложените на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3, предл. 1 от
ЗДвП наказания „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца да
отпаднат и в тази част наказателното постановление следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 1 от НПК, с решението съдът
е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага разноските по делото.
Възлагането зависи от това дали наказателното постановление е потвърдено, изменено
или отменено. Ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено
разноските се възлагат на жалбоподателя, защото с поведението си е станал причина те
да бъдат направени (ТР № 3/1985 год. по н.д. № 98/84 год., ОСНК). С оглед на това
съдът следва да осъди жалбоподателката да заплати направените по делото разноски в
размер на 70,28 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
– Сливен.
В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва
да се възложат в тежест на жалбоподателката. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
3
58д, се присъжда и възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на
чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1
от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лева. С
оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-001553 от 20.02.2024 год.,
издадено от Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция” –
Сливен, с което на А. Р. Ч. с ЕГН ********** от гр. Стара Загора, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на
2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл.
174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като го ОТМЕНЯ
в частта, с която на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и го
ОТМЕНЯ в частта, с която на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
ОСЪЖДА А. Р. Ч. с ЕГН ********** от гр. Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ
направените по делото разноски в размер на 70,28 лева, в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА А. Р. Ч. с ЕГН ********** от гр. Стара Загора, да заплати в полза на
Областна дирекция на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4