Р Е Ш Е Н И Е
№ 562
гр. С. , 19.12.2013 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
трети състав в публичното заседание на петнадесети октомври през две хиляди и
тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЯНА
НИКОЛОВА
при секретаря Теодора Вутева, като разгледа
докладваното от съдия ДОНКОВА гр. дело № 529 по описа за 2013 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Предявените от С. против Д. Г. И. искове са с правно основание чл.92 ЗЗД. Претендира се заплащане на сумата 23 100 лв., съставляваща неустойка за
неизпълнение на задължението за разкриване и поддържане на две работни места по
трудов договор за периода от 01.01.2010 г. до
31.12.2010 г., установено в чл.8, ал.4 от сключен на 30.06.2004 г. договор за
приватизационна продажба между страните; сумата 189,84 лв., съставляваща
неустойка за неизпълнение на задължението за въвеждане в експлоатация на
обекта, за времето от 01.05.2010 г. до 26.07.2011 г., съгласно чл.8, ал.5 от
договора, заедно с обезщетение за забавено плащане на неустойката за гореописаните
периоди. Твърди се, че на 30.06.2004 г. общината, като продавач, и ответника
като купувач, сключили договор за продажба на обществена тоалетна. Поддържа се,
че съгласно чл.12 от договора за приватизационна продажба, страните са
уговорили, че при неизпълнение на задължението за разкриване и поддържане на
две работни места по трудов договор купувачът дължи неустойка в размер на 150 %
върху средната работна заплата за страната за всяко договорено, но неосигурено
работно място за съответния период, а при неизпълнение на задължението за
въвеждане на обекта в експлоатация, същият дължи и неустойка в размер на 0,01 %
върху продажната цена за всеки просрочен ден. След извършена проверка, при
която е констатирано неизпълнението на горните задължения, Надзорният съвет на
Столичната общинска агенция за приватизация е взел решение за начисляване на претендираната
с настоящата искова молба неустойка. Посочва също така, че е налице
неизпълнение на задължението по чл.8, ал.4 от договора, тъй като трудовите договори
не са сключени от купувача, а от трето лице.
Ответникът е оспорвал исковете с твърдението, че реално не е бил въведен
във владение на продадения имот. Посочил е, че е била налице начална обективна
невъзможност за изпълнение на уговорените задължения. Тези задължения не са
възникнали, тъй като не е бил въведен във владение на продадения имот.
Продавачът не е посочил в тръжната документация, че обекта няма изградени
външни връзки с водопровод и мръсен канал, поради което той не е могъл да функционира
съобразно предназначението си и предвиденото в договора употребление.
На основание чл.219, ал.1 ГПК като трето лице – помагач на страната на
ответника е конституиран „И.” АД – гр. С. .
С решение № 15 от 12.03.2013 г. по гр. д. № 552/2012
г. по описа на Пирдопския районен съд исковете са
отхвърлени. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 524
лв.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство с искане за отмяната му и
постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове. В жалбата се
сочи, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по
действителността на договора за продажба, без да е сезиран с искане за това,
евентуално, че същото е необосновано: изводът за липса на въвод
във владение не съответства на събраните доказателства.
Ответникът по жалба, чрез процесуалния си представител, взема становище
за нейната неоснователност.
Третото лице – помагач изразява същото становище.
След като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите
на страните, съдът намира следното:
Видно от сключен на 30.06.2004 г. договор за продажба № 257-02,
продавачът – С., представлявана от Столичен общински съвет, чрез изпълнителния
директор на Столичната общинска агенция за приватизация, е прехвърлил на
купувача – Д. Г. И., определен с решение № 257/01.06.2004 г. на Надзорния съвет
на СОАП, собствеността върху следния имот: обществена тоалетна, находяща се в УПИ II-8 в кв.159а, местност „Зона Б-4” по
плана от 1994 г., градинката пред църквата „Свети Никола”, със застроена площ
32,40 кв. м. и със съответното право на строеж. Изрично в чл.2 и чл.8, ал.1 е
посочено, че купувачът купува обекта в състоянието, в което се намира в момента
на продажбата. В негова тежест е възникнало и задължение да направи инвестиции
за осъществяване на основен ремонт на обекта. Определената продажна цена е 4
200 лв. /чл.5/. В тежест на купувача са възникнали задължения за разкриване и
поддържане на две работни места в период от 10 години общо два броя работни
места на трудов договор, считано след въвод в
експлоатация на обекта, както и да въведе обекта в експлоатация в срок до 6
календарни месеца, считано от датата на въвод във
владение, установени съответно в чл.8, ал.4 и ал.5 от договора. За продавача е
възникнало задължение да въведе във владение купувача в 45-дневен срок от
сключването на договора след подписване на приемно-предавателен протокол от
страните и от кмета на район „В.” /чл.9/. В решение № 47/06.02.2003 г. за
приватизация, въз основа на което е сключен договора, осигуряването на въвода във владение също е възложено на кмета на района.
Предвидено е, че при неизпълнение на поетите задължения съгласно цитираните
по-горе клаузи купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 150 % върху
средната работна заплата за страната върху всяко договорено, но неосигурено
работно място за съответния период /чл.12, т.3/ и в размер на 0,01 % върху
продажната цена за всеки просрочен ден при забава за въвеждане на обекта в
експлоатация /чл.12, т.4/, като неизпълнението на задълженията се определя при
изтичане на предвидените срокове /чл.12, ал.2 от договора/. Срокът за заплащане
на уговорените неустойки, е определен в чл.17. Същият е седемдневен и започва
да тече от установяването на техния размер. За всеки ден закъснение след
изтичането на този срок купувачът дължи и заплащане на законната лихва.
Контролът по изпълнение на поетите от купувача задължения се осъществява от
служители на СОАП /чл.20/. Видно от приложенията към договора /идеен
архитектурен проект и архитектурно заснемане/, представляващи неразделна част
от същия, в характеристиката на обекта е посочено, че имотът не функционира в
момента като обществена тоалетна; той е в лошо състояние; за нормалната му експлоатация
е необходимо да се извърши основен ремонт. Купувачът е подписал декларация от
22.04.2004 г., в която е посочил, че е извършил оглед на обекта; последният
отговаря на описанието в конкурсната документация, както и че няма претенции за
явни недостатъци.
Обектът е предаден на купувача с приемо-предавателен
протокол на 26.07.2004 г., подписан от представители и на двете страни, както и
от кмета на район „Възраждане”.
Видно от протокол № 157, рег. № 8568, т.2/26.07.2011 г., подписан от
представители на двете страни, при проверка на обекта е констатирано, че същият
е отворен, но не функционира като обществена тоалетна; не се поддържат
разкритите два броя работни места за периода 01.01.2010
г. – 31.12.2010 г. От страна на купувача са представени три броя трудови
договора, заедно със справка-уведомления по чл.62, ал.4 КТ и платежни
нареждания за платени вноски ДОО и ЗО.
С решение № 1933/07.10.2011 г. на Надзорния съвет
на Столичната общинска агенция за приватизация е начислена неустойка за
неизпълнение на задължението за поддържане на две работни места за посочения
по-горе период, в размер на 23 100 лв., а за неизпълнение на задължението за
въвеждане на обекта в експлоатация за периода 01.05.2010 г. – 26.07.2011 г. в
размер на 189,84 лв. /по 0,42 лв. на ден/.
С писмо изх. № ПСК-117/.10.2011 г., получено от
ответника на 14.11.2011 г., ищецът го е уведомил за определения размер на
неустойките и го е поканил да заплати същите в 7-дневен срок.
С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален
акт № 25/24.02.2010 г., Д. Г. И. е прехвърлил на „И.” АД – гр. С. правото на собственост върху обекта –
обществена тоалетна. С решение № 1164/16.04.2010 г. на надзорния съвет на СОАП
е взето решение за начисляване на уговорената в договора неустойка за
неизпълнение на задължението обектът да бъде отчуждаван в определения срок,
като определената в цитираното решение неустойка от 1 050 лв. е заплатена от
дружеството – купувач.
Видно от ведомости за заплати за периода месец
март – месец декември 2010 г., справка за приети уведомления по чл.62, ал.4 КТ
към .03.2010 г. и трудови договори № 1 и №2 от .3.2010 г. са възникнали трудови
правоотношения с две лица за длъжността „хигиенист” с място на работа
„обществен санитарен възел в градинката на храм „С. Н.”. Работодателят -
дружество е заплащал дължимите здравни и осигурителни вноски /видно от платежни
нареждания/.
Установява се от заключението на
съдебно-техническата експертиза, че за обекта – обществена тоалетна няма
отразени външни връзки /вода и канал/, свързващи го с водопроводната и
канализационната мрежа; няма нанесени водопроводни канализационни отклонения за
захранването му с вода и мръсен канал. Съществува изградена техническа
инфраструктура /водопровод и канал/ за свързване на обекта и захранването му с
вода, както и мръсен канал.
Според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза неустойката за неизпълнение на задължението за разкриване и
поддържане на две работни места за исковия период възлиза на 23 100 лв.
Размерът на неустойката за неизпълнение на задължението за въвеждане на обекта
в експлоатация е 189,84 лв., изчислена в размер на 0,01 % върху продажната цена
за 452 дни.
В с. з. на 09.10.2012 г. първоинстанционният
съд е указал на ищеца да конкретизира по размер и период претендираното
обезщетение за забавено изпълнение, с изрично предупреждение, че при
неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено в
тази част. Горното указание не е било изпълнено от ищеца – жалбоподател.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД
неустойката служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, като размерът
на вредите, които би претърпяла изправната страна, са предварително определени
с двустранния договор.
Неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и има обезщетителен характер - служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се доказват. С
оглед на тази й същност и целево предназначение, неустойката изпълнява и
превантивна функция - стимулира точното изпълнение.
С процесния договор
заплащането на неустойка в полза на продавача е уговорено при неизпълнение на
задължението на купувача за разкриване и поддържане на две работни места на
трудов договор и за въвеждане на обекта в експлоатация - чл.8, ал.4 и ал.5 от
договора, от които черпи претендираното право ищецът.
Не е налице невъзможен предмет на договора като
основание за неговата нищожност – същото предпоставя
първоначално състояние на фактическа или правна невъзможност да се изпълни
договора, към момента на неговото сключване, каквото не е налице в настоящата
хипотеза. Липсата на външни връзки, свързващи приватизирания обект с водопровод
и канал, не може да се разглежда и като препятствие, възникнало след
сключването на договора, което да е практически или правно непреодолимо и
поради своя случаен и непредвидим характер да не може да бъде вменено във вина
на длъжника. Неоснователността на въведеното от ответника правоизключващо
възражение предпоставя и разглеждане на направените
от него правопогасяващи възражения.
Страните не спорят, че изпълнението на първото
задължение по чл.8, ал.4 от договора е осъществено от третото лице – помагач.
Ищецът твърди, че е налице неизпълнение, тъй като задължението на ответника е
за незаместимо действие и осъщественото от третото
лице изпълнение не е довело до настъпване на погасителен ефект. Действително, с
оглед съблюдаване и на обществения интерес, купувачът по договора за
приватизационна продажба поема и специфични задължения, като това за разкриване
и поддържане на работни места, за изпълнението на което е законодателно уреден
и следприватизационен контрол. Независимо от особеностите на договора, в
отношенията между страните и при осъществяване на следприватизационния контрол
се прилагат неговите клаузи. В случая изрично е предвидено, че купувачът е
длъжен да разкрие и поддържа в обекта в рамките на 10-годишния период на
неотчуждаване 2 броя работни места на трудов договор. Не може да се приеме, че
така установеното задължение за купувача е за незаместимо
действие /личността на длъжника не е съществен елемент от задължението/. Същото
е за лично действие на длъжника, което обаче може да бъде изпълнено и от трето
лице /аргумент от чл.73, ал.1 ЗЗД/, като противопоставянето на кредитора не
може да попречи на изпълнението на третото лице. Изпълнението на третото лице
има еднакъв погасителен ефект с този на изпълнението на длъжника, който не може
да се дерогира по волята на длъжника и кредитора.
Продавачът е бил обезщетен за вредите, произтичащи от неизпълнението на
задължението на купувача да не отчуждава обекта в период от 10 години, чрез заплащането
на уговорената за това неизпълнение неустойка. В настоящата хипотеза не се
касае за приватизиране на предприятие или на част от него, а на конкретен
обект, като установеното задължение е за осигуряване на работни места в този
обект, поради което не може да се приеме, че е налице неизпълнение на
задължението предвид сключването на трудовите договори с приобретателя
на обекта – дружество. Постигнат е социалният смисъл на договорната клауза,
свързан с обществения интерес, както и не е засегнат този на кредитора.
Главният иск за заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължението за разкриване и поддържане на две работни места по
трудов договор за периода от 01.01.2010 г. до
31.12.2010 г., установено в чл.8, ал.4 от договора, е неоснователен и подлежи
на отхвърляне.
Основателен е главният иск за заплащане на сумата
189,84 лв., съставляваща неустойка за неизпълнение на задължението за въвеждане
в експлоатация на обекта, за времето от 01.05.2010 г. до 26.07.2011 г.,
възникнало по силата на чл.8, ал.5 от договора. Изпълнението на задължението на
продавача за реално предаване на вещта е установено по безспорен начин със
съставения на основание чл.9 от договора приемо-предавателен
протокол. Същият се ползва с доказателствена сила,
тъй като удостоверява неизгоден за издателя си факт /събраните в тази насока
свидетелски показания са били недопустими съобразно чл.164, ал.1, т.6 ГПК -
ангажирани са за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен
документ, без да е налице оспорване на валидността на волеизявлението/. В
тежест на купувача е възникнало задължението да прегледа вещта, предмет на
продажбата, като в случая този преглед е извършен от него и обективиран
в декларация от 22.04.2004 г. Дори да се приеме, че обектът е имал скрити
недостатъци, ответникът е следвало незабавно да уведоми продавача за тях
/аргумент от чл.194, ал.1 ЗЗД/, което в настоящата хипотеза не е осъществено.
Неизпълнението на горното задължение е довело до преклудиране
на правата на купувача по чл.195 ЗЗД /за разваляне на договора; намаляване на
цената; отстраняване на недостатъците за сметка на продавача/. От друга страна,
евентуалното наличие на предпоставките за реализиране отговорността на
продавача въз основа на тази разпоредба не може да има за последица погасяване
на вземането му за заплащане на неустойка.
Съгласно текстът на клаузата на чл.12, т.4 от договора купувачът се
задължава да заплати на продавача неустойка в размер на в размер на 0,01 %
върху продажната цена за всеки просрочен ден при забава за въвеждане на обекта
в експлоатация, която според счетоводната експертиза за исковия период възлиза
на 189,84 лв.
Искът за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за
въвеждане на обекта в експлоатация трябва да бъде уважен в пълния предявен
размер.
Решението подлежи на обезсилване в частта му, с която съдът се е
произнесъл по същество по предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на главниците. Исковата молба,
с която е предявен този иск, е била нередовна. Неизпълнението на указанията за
отстраняване на нередовностите й обуславя неговото
оставяне без разглеждане и прекратяване на образуваното производство по
същия.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд в
частите, с които е отхвърлен главният иск за заплащане на неустойка в размер на
189,84 лв. за неизпълнение на задължението за въвеждане на обекта в
експлоатация и е отхвърлен акцесорният иск по чл.86,
ал.1 ЗЗД, обжалваното решение подлежи на отмяна в описаните части, като вместо
него следва да бъде постановено друго, с което главният иск да бъде уважен,
съответно решението да бъде обезсилено в частта, с която е отхвърлен акцесорният иск, като недопустимо. Налице е съвпадение на
направените изводи по резултат в частта, с която е отхвърлен главният иск за
заплащане на неустойка в размер на 23 100 лв. за неизпълнение на задължението
за разкриване и поддържане на две работни места, в която част решението трябва
да бъде потвърдено, като се съобразят изложените от настоящата инстанция
мотиви.
При
този изход на делото ответникът по жалба трябва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса, съразмерно на уважената част от жалбата.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение решение № 15 от 12.03.2013 г.,
постановено по гр. д. № 552/2012 г. по описа на Пирдопския
районен съд, в ЧАСТТА с която е отхвърлен
предявения от С. срещу Д. Г. И. главен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД
за заплащане на сумата 189,84 лв., съставляваща неустойка за неизпълнение на
задължението по чл.8, ал.5 от договор за продажба, сключен на 30.06.2004 г., за
въвеждане в експлоатация на обекта, за времето от 01.05.2010 г. до 26.07.2011
г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Г. И. от гр. П. , ул. „Ц.О.” № , вх. „А”, ет.6, ап.16, ЕГН
**********, да заплати на С. сумата 189,84 лв. /сто осемдесет и девет лева и
осемдесет и четири стотинки/, съставляваща неустойка за неизпълнение на
задължението по чл.8, ал.5 от договор за продажба, сключен на 30.06.2004 г., за
въвеждане в експлоатация на обекта, за времето от 01.05.2010 г. до 26.07.2011
г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от С.
срещу Д. Г. И. главен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата 23 100 лв., съставляваща неустойка за неизпълнение на задължението за
разкриване и поддържане на две работни места по трудов договор за периода от
01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., установено в чл.8,
ал.4 от сключен на 30.06.2004 г. договор за приватизационна продажба между
страните.
ОБЕЗСИЛВА решението в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забавено плащане на неустойките, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от С.
срещу Д. Г. И. иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено
плащане на претендираните като главници
неустойки.
Осъжда Д. Г. И. да заплати на С. сумата 100 лв., представляваща
направени във въззивното производство разноски
съобразно уважената част от жалбата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „И.” АД –
гр. С. .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: