Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/08.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на девети ноември две хиляди
и петнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При
участието на секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията т.дело
№1696/2014г. по описа
на ВОС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава 32 от ГПК.
Производството е
първоинстанционно, образувано по искова
молба вх.№27172/29.09.2014г. на Л.К.У. и
Н.А.У., двамата от Руска Федерация, подадена чрез адв.И.В. от ВАК, срещу „АВМОР-ШИПИНГ ЕНД ТРЕДИНГ” ООД – гр. В.,
ЕИК *********. След направени
с молба вх. № 27718/02.10.2014г. уточнения на
петитумите на исковете във връзка
с обстоятелствата по исковата молба, съставляващи фактическо основание, съдът приема, че е сезиран с установителни искове по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТР, за установяване
несъществуване на вписани обстоятелства по партидата на
„АВМОР- ШИПИНГ ЕНД ТРЕДИНГ” ООД,
В., ЕИК *********, в ТР, воден от
Агенция по вписванията, с вписване
рег.№20140918094720, по
заявление вх.№20140805194559, и за
установяване несъществуване
на вписани обстоятелства по същата партида, с вписване рег.№20140918094720, по заявление вх.№20140913125200, поради
нищожност на решения на ОС на съдружниците от
02.08.2014г. и 25.08.2014г., въз
основа на които са вписани
промените. В условията
на евентуалност е предявен конститутивен иск с правно основание
чл.74 ТЗ, за отмяна на същите решения
на ОСС, с твърдения за материална незаконосъобразност
поради противоречие със закона и устава.
След уточненията на исковата молба, същата се преценява
като редовна, съдържаща изискуемите по чл. 127 и чл. 128 ГПК реквизити. Посочени
са фактите и обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си и са
направени доказателствени искания: за приемане на писмени доказателства, за
допускане на съдебно – почеркова експертиза за установяване авторството на
приложените в ТР протоколи от ОСС на 02.08.2014г. и 25.08.2014г., изискване на оригинали от АВп във връзка с изготвяне на
експертизата, изискване от Служба Гранична полиция сведения за последното
влизане и излизане на ищците от България и времето на престоя им, в
евентуалност издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова за
същите обстоятелства.
С отговор на исковата молба ответното дружество „АВМОР - ШИПИНГ ЕНД ТРЕДИНГ”ООД, В., оспорва основателността на исковете, с подробно изложени съображения и доводи. Ответникът не е
направил доказателствени искания.
Допълнителна искова молба не е подадена
от ищеца, при което процедурата по размяна на книжа е приключила.
По допустимостта на иска: Исковата молба е подадена от
легитимирани лица, които са съдружници в „АВМОР-ШИПИНГ ЕНД ТРЕДИНГ” ООД – гр. В.
както към датата на провеждане на атакуваното ОС
на съдружниците, така и към момента. Спазен е
преклузивният тримесечен срок по чл. 74, ал. 2 от ТЗ за предявяване на
евентуалния иск – ОСС са проведени на 02.08.2014г. и 25.08.2014г., а исковата
молба е подадена на 29.09.2014г. Преценка за спазването на 14 – дневния срок,
считано от узнаване за взетите решения ще бъде последващо извършена съобразно
резултата от предприетото доказването на релеватнти факти в „процес относно процеса”.
Спорът подлежи на разглеждане по реда на
гл. 32 от ГПК, на основание чл. 365, т. 3 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът чрез адв.В.
поддържа исковата молба и не прави възражение срещу проекта за доклад по спора.
Насрещната страна чрез адв.М. оспорва
исковете, не прави възражение срещу доклада. Излага се допълнително по
евентуалния иск с правно основание чл.74 ТЗ, че не е имало покани за ОСС тъй
като преди конкреното събрание ищците са били съдружници и те е следвало да
изпратят такива. Първото събрание на 02.08.2014г. се е състояло само между
съдружниците, сега ищци по спора.
Съдът въз основа на твърденията и
възраженията на страните, събраните доказателства ценени поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешното си убеждение, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Няма спор, че както към вземане на двете
решения на ОСС на ответното дружество на 02.08.14г. и на 25.08.2014г., ищците
са били и са съдружници в ответното дружество. Това обстоятелство съдът намира,
че обуславя правният ив интерес и от двата иска – както главният иск с правно
основание чл.29 ЗТР, така и евентуалния иск по чл.74 ТЗ. Правният интерес от
първия иск е налице и с оглед констатираното от съда вписване на заявените
обстоятелства относно промени в ответното дружество въз основа на решенията на
ОСС от 02.08.2015г. и от 25.08.2015г. – вписване по заявление обр.А4
вх.№20140805194559 и обр.А4, вх.№20140913125200, които са вписани промени в
представителството на дружеството, в размера на капитала и съдружниците като са
приети и нови дружествени договори/устави/.
Данните от партидата на търговското дружество – ответник, както и
обявените актове по тази партида, се считат за известни на съда предвид
публичния и служебен достъп
до електронния сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията.
По делото са представени протоколите от
проведените ОСС на ответното дружество, съответно от дани 02.08.2015г. и от
25.08.2015г., видно от които същите са подписани от ищците в качеството им на
съдружници, присъствали лично на събранията. След извършена от съда служебна
справка с приложените към ТР електронни копия от същите документи, се
установява тяхната идентичност с представените в заверени копия по делото. От
тези протоколи се установява, че на първото събрание на 02.08.15г. е приет нов
съдружник А.К. чрез придобиване от същия на нови 190 дяла по 50.00 лева всеки
на обща номинална стойност от 9500 лева; освобождават се досегашните управители
на дружеството Л.У. и Н.У. и се избира нов управител на дружеството –
новоприетия съдружник К.. С последващия протокол от 25.08.2014г. е приет нов
съдружник В. ИНВЕСТ БЪЛГАРИЯ ООД, представлявано от А.К., срещу записване на
нови 130 дяла от капитала на ответното дружество, всеки на стойност от 50 .00
лева или с обща номинална стойност от 6500 лева; увеличаване на капитала на
дружеството на 21 000 лева. При това положение се стига до различно
съотношение на дяловете на съдружниците, както следва: двамата ищци остават с
по 50 дяла всеки от тях или общо 100 дяла срещу притежавани от другите двама
съдружници В. Инвест България ООД и А.К. 320 дяла.
Представени са доказателства за реалното
внасяне на сумите, представляващи номинална стойност на притежаваните от
новоприетите съдружници дялове по сметка на дружеството.
От представеното решение от 06.12.2000г.
по ф.дело №3543/2000г. на ВОС, ФО, се установява, че ответното дружество е било
регистрирано от съдружниците Н.У. и Л.У. при заедно и поотделно
представителство на същото от двамата, при притежавани съответно 52% от
капитала от първия и 48% от капитала на дружеството от втората до общия вписан
размер от 5000 лева.
По делото е представен сигнал от
представител на ответното дружество Б. А. до ВРП от 26.09.2014г., съдържащ
твърдения за кражба на дружеството, за вписване на обстоятелства по партидата
на дружеството въз основа на нистински частни документи, които не носят
подписите на ищците – единствени съдружници и представляващи ответника.
Наведени са твърдения, че поради извършеното неистинско вписване, трети лица са
се възползвали от притежавания от дружеството недвижим имот като са извлекли
имотна облага от същия.
По делото са представени нот.акт
№151/20.12.2000г. за придобит от дружеството недвижим имот – вилна сграда в гр.В.,
м.Св.Никола №158 ведно с дворно място от 2060 кв.м. Представени са и два
последващи нотариални акта, въз основа на които е извършено удостоверяване
собствеността върху същия имот на трето лице и разпореждане с имота, които
съдът намира за ирелевантни.
По делото са представени дружествените
договори на ответното дружество след ОСС от 02.08.14г. и след 25.08.2014г.,
декларации относими към охранителното производство по вписване на заявените обстоятелства,
които се отнасят към атакуваните вписвания.
Съгласно справка от ТР от 13.01.2014г.
документите по двете заявления са подадени по електронен път и не се съхраняват
оригинали. Същите са подадени по интернет с електронен подпис.
С оглед на тази информация съдът е
приел, че оригиналите се съхраняват при заявителя на обстоятелствата и ги е
изискал от ответното дружество с определение №537/09.02.2015г. /л.108/ ведно с
указание при неизпълнение по чл.161 ГПК. След първоначално съгласие на страната
да представи изиксканите документи в оригинал, впоследствие ответникът е
отказал депозирането им като е мотивирал отказа си с кражба на процесните
протоколи ведно с други вещи на А.К. в гр.Ж., Украйна. Налице е твърдение от страна на ответника
чрез процесуалния му представител, че документите са откраднати и не могат да
бъдат представени. В подкрепа на твърденето на ответника, че документите са
загубени/откраднати е представено писмо от Управление на МВР на Украйна, Ж.ска
област, отдел Милиция, изх.№4989/04.12.2014г. за липса на данни относно лицето,
което е откраднало чантата с процесните документи. Налице са и данни, че това
действие не е регистрирано в единния регистър на досъдебните разследвания на
органа поради липса на данни за наказателно правонарушение.
Видно от приложеното удостоверение
рег.№56/24.01.2015г. на МВР, ГД „Гранична полиция” – Дирекция „Миграция”,
Териториално звено Миграция –В., се установява, че двамата ищци Л.У. и Н.У.
нямат регистрирани пътувания през българските ГКПП за периода от 01.01.2014г.
до 31.12.2014г.
От разпита на водения от ищците свидетел
Б. А. се установява, че същия познава ищците от 1994г. Според свидетеля
дружоеството било създадено с оглед закупуване на имоти и започване на бизнес в
РБ. Последното влизане на ищците в страната било през м.10.2013г. Излага, че
ищците не се представляват в страната от друго лице освен от него. Свидетелят
излага, че двамата ищци не познават третото лице –съдружник. Твърди, че незабавно
след узнаването за предприетите действия У. потърсили компетентна адвокатска
защита. Нито те, нито някой друг познават процесния управител. Според свидетеля
адв.К. казал на представителя на ищците Б.А., че фирмата е открадната. Адв. К.
водил предното дело, за имотите, което било прекратено към момента и той се
обадил на ищците за промяната.
Поради оспорване на подписите на ищците
върху процесните два протокола от ОСС съдът е открил производство по чл.193 ГПК
като допуснал изследване на подписите чрез съдебно-графологическа експертиза.
Въз основа на същата, изготвена от в.л.Н.Р. /л.142/ се установява, че подписите положени в протокола от
02.08.2014г. са положени от Н.У. и Л.У., а качеството на подписите в протокола
от 25.08.2014г. не позволява установяване на идентификация. При изготвяне на
заключението вещото лице е ползвало предоставен както от ответниците, така и от
ищците сравнителен материал и образци от подписите на лицата. В съдебно
заседание вещото лице е заявило, че не е ползвало предоставения от ищците
сравнителен материал на подписите им тъй като същите не били положени пред
него, респ. са недостоверни. Според вещото лице подписите от протоколите и
сравнителния материал са изписани с един и същи наклон, което е общ признак.
Частен признак е вече формата на свързване на отделните елементи от подписа.
Според вещото лице приложените в ТР електронни копия променят заключението
относно автентничността спрямо евентуално представени оригинали на документите.
Според Р. втория протокол от 25.08.2014г.е негоден за експертиза. Вещото лице
заявява, че подписите не са имитирани. Според него общите и частните признаци
са предостатъчно за направените от него изводи.
Поради оспорване на експертизата съдът е
допуснал тройна такава, изготвена от вещи лица от окръжни съдилища от съдебния
район на Апелативен съд –В.. От изготвената и приета тройна СГЕ /л.183/ на
вещите лица Ат.С., Д.Д. и К.Д., се установява, че подписите на Л.У. и Н.У. в протокола от 02.08.2014г. не са изпълнени от
тях. Вещите лица отново не са могли да дадат становище за подписите
положени в протокола от 25.08.2015г. Според устните обяснения на вещите лица
подписите на ищците са пренесени в двата протокола чрез т.н. в криминалистиката
начин прерисуване на подписи като лицето, извършило пренасянето е разполагало с
оригиналите на тези подписи. Вещите лица са ползвали изготвените от ищците
сравнителни образци на подписите им.
От повторната тройна СГЕ, изготвена от
състав на други три вещи лица, се установява, че подписите, положени за Л.У. и Н.
Улбин в протокол от 02.08.2014г. след текста „собственици на капитала” и след
текста „съдружници”, не са изпълнени от
ищците. Вещите лица са заявили, че не могат да дадат категоричен отговор
относно автентичността на подписите във втория протокол от 25.08.2014г. поради
невъзможност да се извърши сравнително изследване с оглед недоброто качество на
копията в ТР. /л.270/ В устните обяснения вещите лица заявяват, че още при
преценка на общите признаци се констатира имитирането на подписите. Според
вещите лица няма прилики в частните признаци на подписите, а е нормално да има
прилика в общите признаци. Вещите лица изключват възможността за вариантност в
подписите на ищците.
Въз основа на събраните доказателства
съдът достига до следните правни изводи:
Предмет на производството
са установителни искове с правно основание чл. 29, ал.1, предл.
трето ЗТР, предявени от Л.К.У. и Н.А.У., двамата от Руска Федерация, подадена чрез
адв.Ива В. от ВАК, срещу „АВМОР-ШИПИНГ ЕНД ТРЕДИНГ”ООД – гр. В., ЕИК *********,
за установяване несъществуване на вписани обстоятелства по партидата на
„АВМОР-ШИПИНГ ЕНД ТРЕДИНГ” ООД – гр. В., с ЕИК
*********, в търговския регистър,
воден от Агенция по вписванията,
с вписване рег.№20140918094720 по
заявление вх.
№20140805194559, поради нищожност
на решения на общо събрание
на съдружниците, обективирани в два протокола от 02.08.2014г., и за установяване несъществуване на вписвани обстоятелства по същата партида,
с вписване рег.№20140918094720 по
заявление вх.№20140913125200, поради
нищожност на решения на общо
събрание на съдружниците, обективирани в два протокола от
25.08.2014г., въз основа на които са
вписани промените.
В
условията на евентуалност е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна на същите
решения на ОСС, с твърдения за материална
незаконосъобразност поради противоречие със закона и устава.
Предмет на спора е
съществуването на обстоятелствата, вписани по партидата на ответното дружество
в Търговския регистър, съответно на 11.08.2014г. и на 18.09.2014г. /съответно
по заявленията А4 от 05.08.2014г. и от 13.09.2014г. Безспорно, че те са заявени
като решения, приети на Общо събрание на дружеството, проведено на същите дати.
Ищците твърдят, че двете ОСС не са провеждани, поради което заявените за
вписване решения са липсващи(невзети), т.е. съставляват несъществуващо
обстоятелство. Твърдят, че не са присъствали лично на събранията и подписите им
в същите протоколи са подправени.
Обстоятелствата по
провеждане на ОС и взетите решения биват материализирани чрез съставянето на
писмен протокол, представляващ частен документ, който в различните си части
може да има правната характеристика на частен свидетелстващ или частен диспозитивен документ. В случая, ищците са оспорили
автентичността на подписите си и съдържанието на протокола - факта на
провеждането на ОС и присъствието на съдружниците Н.У.
и Л.У., отразено в протоколите. В тази част документът има характеристиката на
свидетелстващ и твърдението е, че той е неистински. Оборването на истинността и
автентичността на протоколите, удостоверяващи проведените ОСС и решенията им,
цели да обори съществуването на обстоятелствата, съдържащи се в протоколите,
респ. подлежащи на вписване в търговския регистър.
Ищците са оспорили
изрично подписите си в приложените в ТР протоколи от 02.08 и от 25.08.2014г.
ОСС. Съгласно задължителна за съда практика на ВКС, обективирана
в решение по чл.290 ГПК рег.№38/24.04.2012г., постановено по т.дело №8/2011г.
на ВКС, Първо т.о., установяване несъществуването на обстоятелство, подлежащо на
вписване в търговския регистър не съставлява установяване/доказване на
отрицателен факт, а се провежда чрез оспорване на материализиращите
обстоятелството документи, изявления и пр., по реда на процесуалния закон и
чрез доказателствата и доказателствените средства,
предвидени в него, съобразно конкретиката на
оспорването.
От съвкупния анализ на
изслушаните графически експертизи /единична и две тройни/ се установява като
краен извод, че подписите на ищците в протокола от 02.08.2014г. не са
изпълнени от тях, а са имитирани. Експертното заключение
установяващо/опровергаващо автентичността е изготвено само въз основа на
електронните копия от оригиналните документи, които са направени за целта в ТР
при подаване по електронен път на заявленията за вписване както и при
съпоставка с приложен и изследван сравнителен материал – сравнителни образци от
подписите на У.. По отношение на втория протокол вещите лица не са предоставили
заключение поради липса на възможност /поради лошото качество на копията/ да
направят катеторичен извод компрометирани ли са
положените подписи.
За да
изгради изводите си съдът следва да коментира и обстоятелството, че в крайна
сметка оригиналите не са представени поради неизпълнение на това задължение на
ответника въпреки изрично даденото му указание с определение на съда
№537/09.02.2015г./л.108/ за последиците по чл.161 ГПК. Представената справка за
откраднати документи в гр.Ж., Украйна, съдът намира, че не може да създаде
достатъчно убеждение относно безвиновното поведение
на ответника. Поради това, съдът намира, че са налице и обстоятелствата по
чл.161 ГПК, но така също и на чл.183 ГПК като протоколите дори следва да бъдат
изключени от доказателствата. Тази нелека последица от липсата на изпълнение на
съдебното указание се явява наложителна тъй като страната не е упражнила
добросъвестно процесуалното си задължение по чл.161 и чл.183 ГПК като не е
представила оригиналите на съхраняващите се при нея документи нито е създала
убеждение у съда, че тези документи са загубени/унищожени по независещи от нея
причини. Представеното писмо от МВР на Украйна дори не е заверено от страната
нито носи белезите на официален документ. Отделно от това същото не
удостоверява факти относно процесните протоколи.
Поради това, протоколите, представени в заверени от електронните им образци в
ТР копия, подлежат на изключване от доказателствата с всички последици от това.
Съдът намира, че в тази
връзка следва да цени и изслушаните показания на св.А. както и представеното от
ищците удостоверение на дирекция Миграция, които в съвкупност установяват, че
ищците не са пребивавали в страната в процесния
период на съставяне на двата протокола. Това обстоятелство не би имало
самостоятелна тежест ако същевременно не бе установено посредством графическите
експертизи, че подписите на ищците върху протоколите са имитирани, т.е. че протоколите
са неистински. Този извод съдът прави категорично досежно
протокола от 02.08.2014г. предвид съвпадане изводите на вещите лица от двете
тройни СГЕ.
От изложеното следва, че
ответното дружество е създало пречки при установяване автентичността на
подписите на ищците и не е изпълнило задължението си по чл.183 ГПК. Автентичността
на подписите не е доказана, поради което и оспорването на протоколите на ОСС е
по реда на чл. 194, ал. 3, предл. 2 ГПК
- тежестта за установяване истинността му е била в тежест на ответното
дружество. С оглед на всичко изложено по-горе съдът приема, че истинността на
протокола от 02.08.2014г., материализиращ провеждането на общо събрание на
ответното дружество не е била установена, поради което и решенията му следва да
бъдат квалифицирани като липсващи, невзети такива. Допълнителен аргумент е и
оспорената автентичност на подписите на У. върху протоколите, чиято истинност е
опровергана. Поради това, независимо от липсата на категоричен извод на вещите
лица относно автентичността на подписите на втория протокол от 25.08.2014г.,
поради непредставянето му от ответника, с което става причина за невъзможност
да се проведе производство по чл.193 ГПК вр.чл.183 ГПК, съдът приема, че и този протокол е неистински. Или, съдът приема, че
успешното оспорване на документите, материализиращи проведените ОСС на АВМОР
ШИПИНГ ЕНД ТРЕОДИНГ ООД на 02.08.2014Г. и на 25.08.2014г. установява
несъществуването на обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партидата
на дружеството въз основа на решенията, обективирани
в именно тези протоколи. Липсващите
(невзети) решения на органите на
дружеството са нищожни. Когато такова решение е обусловило вписване в регистъра, налице е хипотезата на вписване
на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.604 ГПК, а с оглед качеството на ищците на съдружници
в дружеството, очевиден е техният интерес от опровергаване на вписаните
обстоятелства и техният оповестителен ефект по чл.7
ЗТР. Поради
това, че искът е установителен, правният интерес от провеждането му произтича именно
от последващото му действие по
отношение на охранителното производство.
Поради уважаване на
главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявеният конститутивен иск с правно основание чл.74 ТЗ. На основание
чл. 30, ал. 1 вр. чл. 29 ЗТР, решението ще бъде основание за
заличаване на вписването въз основа на цитираните две заявление по партидата на
ответното дружество занапред.
Поради
уважаване на предявените искове, в полза на ищците се следват сторените от тях
разноски за производството в размер на 2 595 лева, от които 160
лева държавна такса, 900 лева депозит за графическите експертизи, 35 лева за СУ
и адв.възнаграждение в размер на 1 500 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Спрямо адвокатското възнаграждение
са налице изискванията на т.1 от т.р.6/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АВМОР-ШИПИНГ
ЕНД ТРЕДИНГ” ООД – гр. В., ЕИК *********, че вписаните по
партидата на дружеството в ТР обстоятелства, съобразно решения на Общото
събрание на съдружниците от 02.08.2014г. и от 25.08.2014г., с вписване рег.№20140918094720, по заявление
вх.№20140805194559 и вписване рег.№20140918094720, по заявление вх.№20140913125200, а именно: 1.увеличаване на капитала на
дружеството; 2. приемане като нови съдружници; 3.
приемане на нови дружествени договори /устави/ и промяна в представляващия
дружеството с освобождаване на представляващите и избор на нов управител, са
несъществуващи, по предявения иск от Л.К.У. и Н.А.У., двамата от Руска Федерация, на основание чл.29 ЗТР.
ОСЪЖДА АВМОР-ШИПИНГ ЕНД ТРЕДИНГ” ООД – гр. В., ЕИК *********
да заплати на Л.К.У., родена
на ***г. и Н.А.У., роден на ***г., двамата
от Руска Федерация, ***, живущи в гр.***, сторените по делото разноски в
размер на общо 2 595 лева, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му
на страните с ВЖ пред Апелативен съд – В..
След влизане на
решението в сила препис от същото да се изпрати на АВ, ТР за сведение и
изпълнение съгласно чл.30 ЗТР.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: