Р Е Ш Е Н И Е

			05.11.2019
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	25.10.		2019

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Сашка Вукадинова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		695		2019

 

                                дело №                          по описа за                     г.

 

Н.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Й.Т., съдебен адрес: ***, е предявил срещу ЧСИ Николай Славов, рег.№745, адрес: гр. Кюстендил, ул. "Цар Освободител" №35, вх.Б, ет.1, ап.3, иск с правно основание чл.441, ал.1 ГПК вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените вреди от неоснователното отлагане на въвода във владение по изпълнително дело №20127450400214 по описа на ЧСИ Николай Славов рег. № 745 с район на действие КОС за периода от 20.09.2017 г. до 30.04.2018 г., както следва: 24 000 /двадесет и четири хиляди/ лева имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи поради невъзможност за ползване и отдаване под наем на процесния имот за периода от 20.09.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане; 10 000 /десет хиляди/ лева - неимуществени вреди, поради преживян стрес, нервно напрежение, влошаване на психическото здраве, ведно с компенсаторна лихва от деня на увреждането - 20.09.2017 г., до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че придобил на публична продан собствеността върху поземлен имот с идентификатор 41112.525.104, с адрес: гр. Кюстендил, ул. "Хисарлъка" 44, с площ 2  664 кв.м.,  ведно  с построената в него двуетажна жилищна сграда, с идентификатор 41112.525.104.1, със застроена площ 205 кв.м., брой етажи: 2, както и гараж с идентификатор 41112.525.104.3, със застроена площ 61 кв.м. - РЗП - 192 кв.м. и зимна градина със застроена площ 48 кв.м. идентификатор 41112.525.104.2. Постановлението от 19.01.2017 г. за възлагане на имота влязло в сила на 20.04.2017 г. От тази дата многократно ищецът подавал молби пред ЧСИ Николай Славов да бъде въведен в имота, като ЧСИ Славов неоснователно отказвал. На 20.09.2017 г. бил насрочен първият въвод; в имота било лицето Кръстинка Ризова, която заявила собственическа претенция и ЧСИ Николай Славов отложил въвода, въпреки че бил длъжен да го изпълни съгласно чл. 498 от ГПК.

ЧСИ Николай Славов имал възможност да извърши въвода до 30.04.2018 г., когато била издадена обезпечителна заповед по ЧГД № 173/2018 г. по описа на КОС.

В резултат на неоснователното отлагане на въвода от ЧСИ Николай Славов ищецът неоснователно бил лишен от възможността да ползва купения недвижим имот, както и да го отдава под наем за периода от 20.09.2017 г. до 30.04.2018 г., каквато била неговата цел.

От така стеклите се обстоятелства се е влошило психическото състояние на ищеца -  от чувството на безпомощност, загуба на вяра в институциите, у него се породило чувство за малоценност, имал усещане, че е пренебрегнат и правата, които му се полагат, са му отнети. Поради тези причини Н.С. писал оплаквания (жалби и молби) до министъра на правосъдието, омбудсмана на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители и др. Министерството на правосъдието при извършената проверка е констатирало, че ЧСИ Николай Славов не се е съобразил с разпоредбата на чл.498 от ГПК, както и че не може да се оправдае бездействието на ЧСИ Николай Славов при поискано от купувача въвеждане в придобития имот.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорва основателността на иска. Твърди се, че въводът не се извършва по инициатива на съдебният изпълнител, а по писмено искане от купувача на недвижимия имот. Ищецът направил такова искане с молба с вх.№00251/06.02.2018 г. Представените молба от 14.07.2017 г. с вх. №01469/19.07.2017 г. и молба от 22.12.2017 г. с вх. № 02708/28.12.2017 г. не представляват надлежно писмено искане за извършване на въвод, тъй като са подадени от Н.М.С. в качеството на управител и едноличен собственик на капитала на „ТЕРМОКО" ЕООД, което не е страна в изпълнителното дело.

Поради това извършените въводи на 20.09.2017 г. и на 15.11.2017 г. са изцяло по инициатива на ответника с цел максимална защита интересите на купувача. Неуспешното им провеждане не представлява неоснователно отлагане поради липса на валидно волеизявление за извършването им от страна на взискателя Н.М.С. в качеството му на физическо лице - купувач на имота.

Извършените на 20.09.2017 г. и на 15.11.2017 г. въводи били в присъствие на процесуалния представител на Н.М.С. - адвокат А.С..

Практиката по въвеждане на купувач на недвижим имот от публична продан се свежда до два възможни варианта: при първия съдебният изпълнител прави пълен опис на недвижимия имот и на намереното в него движимо имущество и възлага движимото имущество на отговорно пазене на купувача на имота; при втория вариант съдебният изцълнител прави пълен опис на недвижимия имот и на намереното в него движимо имущество и със съдействието и за сметка на купувача на недвижимия имот изнася движимото имущество намерено в имота в склад, като назначава трето лице за пазач на имота срещу възнаграждение. В този случай разноските по изнасянето, превоза и съхраняването на движимото имущество и възнаграждението на пазача- трето лице, са за сметка на купувача.

При опитите за въвод на 20.09.2017 г. и на 15.11.2017 г. адвокат С. подписал протоколите без възражения. По отношение на движимото имущество в имота адвокат С. заявил, че не е упълномощен да задължава купувача да бъде пазач на движимото имущество на длъжника, намиращо се в закупения имот, нито да създаде организация за преместване на движимото имущество на длъжника в склад на трето лице за сметка на купувача. Не било направено искане за остойностяване на изваждането на движимото имущество на длъжника от закупения имот, както и не бил предложен пазач на движимото имущество и възнаграждение за този пазач. Поради това е налице обективна пречка за извършване на въвода - липса на съдействие от страна на купувача по отношение намиращите се в имота движими вещи.

При третия опит за въвод на 03.05.2018 г. ответникът бил запознат с издадена обезпечителна заповед по ЧГД № 173/2018 г. по описа на ОС - Кюстендил за спиране на изпълнението. Счита, че въвод не може да се извърши срещу лице, което се брани с иск за собственост.

С отговора е направено искане за привличане на трето лице – помагач в процеса - на ЗАД „Алианц България" АД, ЕИК *********, което е уважено; предявен е обратен иск срещу ЗАД „Алианц България" АД с правно основание чл.435 КЗ. При условия на евентуалност, в случай, че бъде осъден и заплати на ищеца обезщетение за претърпени вреди, прави искане за осъждане на ответника по обратния иск да му заплати сумата, заплатена от него по първоначалния иск, до размера на застрахователната сума по застрахователната полица.

Постъпил е отговор от ЗАД „Алианц България" АД по предявения обратен иск. В него третото лице – помагач на страната на ответника изразява становище за неоснователност на първоначалния иск поради липса на неизпълнение на задълженията на ЧСИ Николай Славов, което да е в причинна връзка с претендираните вреди. Твърди, че ищецът по първоначалния иск сам е довел до невъзможност за осъществяване на въвода във владение, като не е осигурил транспортирането и складирането на движимото имущество, намиращо се в процесния имот и не е осигурил пазач за това имущество; не е направено надлежно искане за въвод от Н.М.С., а от друго лице, което не е участник в изпълнителното производство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, че ищецът е придобил собствеността върху описания в исковата молба недвижим имот чрез публична продан по изпълнително дело №20127450400214 по описа на ЧСИ Николай Славов, като постановлението за възлагане е влязло в сила на 20.04.2017 г. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът е насрочил за първи път въвод на купувача във владение на 20.09.2017 г.

По реда на чл.176 ГПК ищецът е заявил, че за насрочения на 20.09.2017 г. въвод е осигурил трима работници, които настанил в хотел-ресторант на около 100 метра от придобития на публична продан имот и уведомил за това обстоятелство своя пълномощник – адвокат А.С.; ищецът не присъствал лично на въвода.

Свидетелят А.С. потвърждава, че ищецът е осигурил работници за изнасяне на багажа от процесния имот, които се намирали в разположен наблизо хотел. Присъствието на свидетеля на въвода било именно с цел да приеме имота от името на купувача, съобразно представеното по делото пълномощно /л.18/.

При отиването му заедно със съдебния изпълнител в имота заварили майката на длъжника по изпълнителното дело, която заявила, че част от имота е нейна собственост. Поради това въвод не бил извършен, а поради неизвършването на въвода, със съдебния изпълнител не обсъждали въпроса за осигуряването на работници за изнасяне на багажа, респ. - за определянето на пазач на имота. Свидетелят не направил изрично искане въводът да продължи въпреки изявлението на завареното в имота лице, тъй като смятал, че заявените от това лице собственически претенции препятстват извършването на въвод във владение.

Между страните не е спорно, че с издадена на 30.04.2018 г. обезпечителна заповед по ч.гр.д. № 173/2018 г. по описа на ОС – Кюстендил е спряно изпълнението по дело № 20127450400214 по описа на ЧСИ Николай Славов.

От показанията на свидетелите Eмил Наков и Таня Миразчийска се установява, че процесният имот се намира в курортна местност с вили, ресторанти, къщи за гости. Относно наемните цени на имотите в този район показанията им са противоречиви – свидетелят Наков сочи пример с намиращ се в района ресторант с месечен наем 3000 лв., а свидетелката Миразчийска въз основа на опита си на брокер на недвижими имоти и вида на процесния имот смята, че реалистичният месечен наем за него възлиза на около 300 евро.

В заключението си вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза сочи, че с оглед на състоянието на пазара на имоти в гр. Кюстендил, спецификите на процесния имот /с недовършени строителни дейности/, местоположението му /значително отдалечен от магазини, училища, здравни заведения/, месечният наем на описания в исковата молба имот възлиза на 745 лв.; за периода от 20.09.2017 г. до 30.04.2018 г. общият размер на наема възлиза на 5960 лв. Предвид обстойното мотивиране и отчитането от вещото лице на всички фактори, влияещи върху размера на наемната цена, съдът приема за обоснована оценката по изготвената съдебно-оценителна експертиза.  

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до доказване на противното. По иск с правно основание чл.441, ал.1 ГПК вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.45, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че вследствие на незаконосъобразни изпълнителни действия на ответника (неоснователното отлагане на въвода във владение по изпълнително дело №20127450400214 по описа на ЧСИ Николай Славов) е претърпял имуществени и неимуществени вреди, техния размер и причинната връзка между противоправното поведение на ответника и вредите.

В тежест на ответника е доказването фактите, на които основава възраженията си за липса на надлежно сезиране с искане за въвод във владение и за поискано, но неоказано съдействие от взискателя във връзка с въвода.

Периодът, за който ищецът претендира присъждане на обезщетение, е с начална дата 20.09.2017 г., за която ответникът е насрочил за първи път въвод на купувача във владение. Ирелевантен е начинът на формулиране на искането, послужило като основание за предприемане от съдебния изпълнител на въвода; преди да пристъпи към изпълнение, пред него е следвало да са представени доказателства за наличието на предпоставките по чл.498, ал.1, изр.2 ГПК /да са платени таксите за прехвърляне на имота и да е вписано постановлението за възлагане/. Тези обстоятелства се установяват с удостоверение от купувача, а представянето му несъмнено потвърждава желанието на купувача да бъде въведен във владение. Безспорно установено е, че на въвода е присъствал надлежно упълномощен представител на купувача, което очевидно също е израз на волята му за въвеждане във владение.

От гласните доказателства по делото не се установи твърдяното от ответника неоказване на съдействие от взискателя във връзка с въвода. Както ищецът по реда на чл.176 ГПК, така и разпитаният свидетел А.С. категорично установиха подсигуряването от купувача на работници, които да изнесат движимите вещи, намиращи се в имота. От показанията на свидетеля А.С. се установи, че съдебният изпълнител не е поставил въпроса за изнасянето на багажа на длъжника и за определянето на пазач на имуществото му. Веднага след изявлението на намиращото се в имота трето лице, че е негов съсобственик, съдебният изпълнител е преустановил изпълнителните действия и е отложил въвода във владение.   

Съгласно чл.498, ал.2 ГПК, въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това прави възможно осъществяването на въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота, включително и срещу истинския собственик, щом като той не е предотвратил принудителната продан /изрично в този смисъл е Решение № 87 от 22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 659/2015 г., III г. о., ГК/. По силата на това постановление за възлагане възникват процесуални отношения между купувача по публичната продан и съдебния изпълнител и между съдебния изпълнител и длъжника, които са свързани с осъществяване защитата на правото на купувача, като собственик на имота, да получи владението върху него.

Изваденото лице може да се брани само с иск за собственост, не и с владелчески иск – не са приложими разпоредбите на чл.435, ал.5, чл.523, чл.524 ГПК /в т.1 на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК е визирана именно хипотезата на въвод във владение като изпълнителен способ по представен от взискателя изпълнителен лист, удостоверяващ правото му да бъде въведен във владение на имота; при публичната продан постановлението за възлагане е пряко изпълнително основание и за да се извърши въводът не е необходимо изваждането на изпълнителен лист/.

Следователно по делото се установи, че в нарушение на изричната разпоредба на чл.498, ал.2 ГПК ответникът е отложил въвода и не е въвел купувача във владение на имота. Без значение е обстоятелството, че представителят на купувача при въвода не е настоявал той да продължи – неговото присъствие и установената по делото готовност за оказване на съдействие при поискване са достатъчни предпоставки за изпълнение от съдебния изпълнител на вменените му от закона задължения.

С непредприемането на тези действия и неоснователното отлагане на въвода ответникът е осуетил възможността купувачът да установи владение върху придобития имот, респ. – да извлича полза от него. Между претърпяната по този начин имуществена вреда с характер на пропусната полза и поведението на ответника е налице пряка причинна връзка.

Следователно са налице всички предпоставки за осъществяване на отговорността на ответника – частен съдебен изпълнител, за вреди, причинени при изпълнение на неговата дейност – посредством неоснователното отлагане на въвода във владение по изпълнително дело №20127450400214 г. Предвид заключението на вещото лице, размерът на причинените на ищеца имуществени вреди за исковия период възлиза на 5960 лв., за която сума искът е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.02.2019 г., до окончателното й изплащане. За разликата до претендираните 24 000 лева – причинени от поведението на ответника имуществени вреди, искът следва да се отхвърли.

Във връзка с предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпените от неоснователното отлагане на въвода във владение неимуществени вреди, поради преживян стрес, нервно напрежение, влошаване на психическото здраве, ищецът не е ангажирал доказателства. Фактът на подаване на сигнали до различни институции сам по себе си не установява наличие на причинени на ищеца вреди от вида на претендираните – те подлежат на доказване, съобразно разпределената с доклада доказателствена тежест. Поради това искът следва да се отхвърли.  

С оглед на частичната основателност на иска по чл.441, ал.1 ГПК вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.45, ал.1 ЗЗД, на разглеждане подлежи и предявения от ответника по главния иск обратен иск с правно основание чл.435 КЗ срещу третото лице-помагач. С доклада по делото е обявено за безспорно наличието на застрахователен договор между третото лице-помагач и ЧСИ Николай Славов за застраховка „Професионална отговорност", обективиран в застрахователна полица № 13090170900000001, валидна за периода 22.05.2017 г. - 21.05.2018 г., с който е застрахована професионалната отговорност на частния съдебен изпълнител. Периодът, за който се отнасят претендираните от ищеца вреди, попада в периода на действие на сключения застрахователен договор; тяхното причиняване от ответника представлява застрахователно събитие по смисъла на чл.469, ал.1 и ал.3, изр.1 КЗ.

Отговорността на застрахователя е обусловена от деликтната отговорност на застрахования – прекият причинител на увреждането. Следователно са налице предпоставките за осъждане на ответника по обратния иск, при заплащане от ЧСИ Николай Славов на Н.М.С. на сумата 5960 лв. - обезщетение за вреди, причинени поради неоснователното отлагане на въвода във владение по изпълнително дело №20127450400214, да заплати на ЧСИ Николай Славов, съобразно направеното искане, сумата 5960 лв. - застрахователно обезщетение по застрахователен договор за застраховка „Професионална отговорност", обективиран в застрахователна полица № 13090170900000001, валидна за периода 22.05.2017 г. - 21.05.2018 г.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ЧСИ Николай Славов следва да заплати на Н.М.С. разноски по делото за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение /неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съответства на минималния размер съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1550 лв./ съразмерно с уважената част от исковете на стойност 567 лв.

На основание чл.78, ал.3 ГПК Н.М.С. следва да заплати на ЧСИ Николай Славов разноски по делото за депозит за призоваване на свидетел и адвокатско възнаграждение /основателно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение – 3400 лв.; предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, то следва да бъде определено в минималния размер съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1550 лв./ съразмерно с отхвърлената част от исковете на стойност 1287, 40 лв.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът по обратния иск следва да заплати на ищеца по обратния иск разноски по делото за държавна такса съразмерно с уважената част от исковете на стойност 244, 80 лв.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът по обратния иск следва да заплати на ответника по обратния иск разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение /определено в размер на 350 лв. съгласно чл.25 от НЗПП/ съразмерно с отхвърлената част от исковете на стойност 287 лв.

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител Николай Славов, рег. № 745, с район на действие ОС – Кюстендил, да заплати на Н.М.С., ЕГН **********, обезщетение за претърпените имуществени вреди от неоснователно отлагане на въвода във владение на поземлен имот с идентификатор 41112.525.104, с адрес: гр. Кюстендил, ул. "Хисарлъка" 44, с площ 2  664 кв. м.,  ведно  с построената в него двуетажна жилищна сграда, с идентификатор 41112.525.104.1, със застроена площ 205 кв.м., брой етажи: 2, както и гараж с идентификатор 41112.525.104.3, със застроена площ 61 кв.м. - РЗП - 192 кв.м. и зимна градина със застроена площ 48 кв.м. с идентификатор 41112.525.104.2. по изпълнително дело № 20127450400214 по описа на ЧСИ Николай Славов за периода от 20.09.2017 г. до 30.04.2018 г. в размер на 5960 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.02.2019 г., до окончателното изплащане, като за разликата до претендираните 24 000 лева – причинени от поведението на ответника имуществени вреди, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за осъждане на частен съдебен изпълнител Николай Славов, рег. № 745, с район на действие ОС – Кюстендил, да заплати на Н.М.С., ЕГН **********, обезщетение за претърпените неимуществени вреди от неоснователното отлагане на въвода във владение по изпълнително дело № 20127450400214 по описа на ЧСИ Николай Славов рег. № 745 с район на действие КОС за периода от 20.09.2017 г. до 30.04.2018 г., в размер на 10 000 лева, ведно с компенсаторна лихва от деня на увреждането - 20.09.2017 г., до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА по предявения обратен иск с правно основание чл.435 от КЗ ЗАД „Алианц България" АД, ЕИК *********, да заплати на частен съдебен изпълнител Николай Славов, рег. № 745, с район на действие ОС – Кюстендил, сумата 5960 лв., при условие, че частен съдебен изпълнител Николай Славов изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния иск с правно основание чл.441, ал.1 ГПК вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.45, ал.1 ЗЗД, като до пълния предявен размер ОТХВЪРЛЯ иска.

ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител Николай Славов, рег. № 745, с район на действие ОС – Кюстендил, да заплати на Н.М.С., ЕГН ********** разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете на стойност 567 лв.

ОСЪЖДА Н.М.С., ЕГН **********, да заплати на частен съдебен изпълнител Николай Славов, рег. № 745, с район на действие ОС – Кюстендил разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете на стойност 1287, 40 лв.

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България" АД, ЕИК ********* да заплати на частен съдебен изпълнител Николай Славов, рег. № 745, с район на действие ОС – Кюстендил разноски по делото съразмерно с уважената част от предявените обратни искове на стойност 244, 80 лв.

ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител Николай Славов, рег. № 745, с район на действие ОС – Кюстендил да заплати на ЗАД „Алианц България" АД, ЕИК ********* разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от предявените обратни искове на стойност 287 лв.

Решението е постановено при участието на привлеченото трето лице – помагач ЗАД „Алианц България" АД, ЕИК ********* на страната на ответника по първоначалния иск.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: