№ 11132
гр. С, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110167167 по описа за 2023 година
Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ВТОРА ФАЗА по извършването на самата
делба и разглеждане на претенции по сметки и възлагане, предявени от
страните.
С влязло в законна сила на 19.11.2024г. решение № 18457/14.10.2024г. на СРС
постановено по делото, съдът е допуснал извършването на съдебна делба на следния
недвижим имот /НИ/:
АПАРТАМЕНТ № 8 с идентификатор № ****** по КККР на гр.С, с адм.адрес на
имота гр.С, ул.В.А. № **, вх. *, ет. *, намиращ се в сграда с идентификатор № ********,
разположена в поземлен имот с идентификатор №********, с площ на апартамента от
115,00 кв.м, и прилежащи части – мазе с площ 5,94кв.м., таван с площ 3,78кв.м. и 300/5165
идеални части от общите части на сградата, при съседи на обекта: на същия етаж - с
идентификатор № ********.7 и № ********.15, под обекта – с № ********.6, над обекта -
няма, състоящ се от три стаи, кухня, вестибюл, баня, клозет и килер с изложение към юг.
Недвижимият имот е допуснат до делба при квоти между страните – по 2/5 ид.ч. за
всеки по отделно за ищец Н. М. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.Е., бл. ***, ет. *, ап. *,
и за ответник СТОЛИЧНА ОБЩИНА - РАЙОН СРЕДЕЦ, със съдебен адрес гр.С, ул.Леге №
6, и 1/5 ид.ч. за ответник А. С. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.В.А. № **, вх. *, ет.3.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
С молба с вх.№ 24737/24.1.2025г./л.111/ отв.Ал.Ст.Ж. е предявила искане за
възлагане на делбения имот в неин дял по реда на чл.349, ал.1 ГПК, като е представила
копия на писмени документи подкрепящи искането, приети от съда по делото –
декларация за семейно и материално положение от 23.1.2025г., домова книга от
13.7.1971г., у-е за наследници на Ст. А.Ж. с изх.№2546/5.9.2024г. изд.от Общ.Шумен.
Подадена и приета по делото е молба с вх.№57603/18.2.2025г. на отв.Ал.Ст.Ж./л.121/
1
заедно с декларация за семейно и материално положение от 13.2.2025г.
По делото е изготвена и приета СТЕ /л.123-132/, която съдът приема за обективно
изготвена във връзка с реалната поделяемост на делбения имот. Заключението на
вещото лице е, че имотът е реално неподеляем при така формираните квоти от съда с
решението по допускане на делбата. Пазарната стойност на имота е 651948,00 лева.
По делото е приета молба в о.с.з. проведено на 21.2.2025г. с претенция на ищец
Н. М.И. срещу отв.Ал.Ст.Ж. за сумата 19459лв. за период 1.6.2022г. до 19.11.2024г. по
чл.31, ал.2 ЗС, 1000лв. лихва за забава и законна лихва от влизане в сила на решението,
с копия на писмени документи подкрепящи претенцията – нотариална покана връчена
на 17.3.2008г. на ответника изпратена от наследодателя на ищеца Хр. М.И.а, платежно
за 828,36лв. платена ДТ по претенцията, ДПЗС№ 117601/17.2.2025г. за сума 2650лв.
платени в брой /135-138/.
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание /о.с.з./ на 21.2.2025г.,
след влизане в сила на решението по допускане на делбата, адвоката на отв.А. Ст.Ж. е
предявил претенция по реда на чл.346 ГПК за сумата от 19000лв. за извършени
подобрения, която е приета от съда/л.140 от делото/. Претенцията е уточнена с приета
по делото молба с вх.№ 72145/27.2.2025г. и копия на документи към нея/л.149-156/.
След указания на съда дадени с разпореждане № 36744/28.2.2025г. по претенцията по
чл.346 ГПК на отв.Ал.Ст.Ж., по делото е приета последваща уточняваща молба с вх.
№79085/6.3.2025г., с която е посочено, че се претендира сума 6827,40лв. за 2/5ид.ч.,
като посочва, че квалифицира претенцията си по чл.61, ал.2 ЗЗД, но се претендира
само сумата за подобренията/л.161-168/.
По искане на страните във връзка с приетите им претенции по сметки по чл.346
ГПК във вр.чл.31, ал.2 ЗС и чл.61, ал.2 ЗЗД, по делото е изготвена и приета СТОЕ
/л.186-192/, която съдът приема за обективно изготвена във връзка с поставените
въпроси. От заключението на вещото лице се установява, че пазарния наем за период
1.6.2022г.-19.11.2024г. за 2/5ид.ч.от имота е 17142,40лв. Лихвата за забава за същия
период 1.6.2022г.-19.11.2024г. за 2/5ид.ч. е 5269,54лв. За извършени подобрения в
имота претендирани от ответник за 2/5ид.ч. са сума от 6844,17лв.
Със становище с вх.№ 105264/25.3.2025г. на ищец/л.194/, прието по делото, е
възразено, че подобренията на ответника Ал.Ст.Ж. претендирани в процеса като
извършени в период 2017-2018г. са погасени по давност към дата на предявяване
21.2.2025г.
С протоколно определение № 10038/14.4.2025г.постановено в о.с.з.проведено на
11.4.2025г./л.203/ производството е прекратено по претенция по сметки на
отв.Ал.Ст.Ж. за разликата над 6827,40лв. до предявените 19000лв., поради отказ по
реда на чл.233 ГПК, като определението не е обжалвано и е влязло в сила на
18.4.2025г. С протоколно определение в същото о.с.з. е увеличена претенцията за
лихва за забава на ищеца по реда на чл.214 ГПК от 1000лв. на 5269,00лв.
По искане на отв.Ал.Ст.Ж. в о.с.з. проведено на 11.4.2025г. /л.203-204/ е разпитан
водения свидетел Фр. Г. П./без дела и родство със страните/, при съобразяване на
показанията с останалите събрани по делото доказателства(във втора фаза на делбата).
От показанията се установява, че отв. Ал.Ст.Ж. е правила ремонт през 2017г. след
спукване на водопроводни тръби, и в период след това, при ремонт на покрив, отново
се е наводнил процесния апартамент. Свидетеля не успява да посочи в кои помещения
е извършван ремонта и в какви точно действия се изразяват двата ремонта.
Други доказателства допустими и относими към предмета на спора страните не
2
са ангажирали по делото.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните
правни изводи:
I. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.349,
АЛ.1 ОТ ГПК на ответник Ал.Ст.Ж.:
С аргумент от разпоредбата на чл.348 ГПК, когато делбеният имот е неподеляем,
съдът изследва възможността същият да бъде поставен в дял на някой от съделителите.
Такава възможност е предвидена в чл.349 ГПК – когато имотът е жилищен и е
направена възлагателна претенция, която се явява основателна. В този случай
съсобствеността може да се ликвидира чрез поставяне на имота в дял на някой от
съделителите.
В случая възлагателна претенция по чл.349, ал.1 ГПК е направила съделителката
Ал.Ст.Ж. (Ответник), която съдът е приел за разглеждане в производството.
Основателността на претенцията предпоставя процесният имот да е неподеляем;
жилищен; съсобствеността върху него да е възникнала изцяло по силата на прекратена
съпружеска имуществена общност; ако общността е прекратена поради развод,
упражняването на родителските права върху родените в брака деца да е възложено на
съделителя, направил претенцията; съделителят да не притежава друг жилищен имот.
По делото не се събраха доказателства имота да е бил СИО, следователно
претенцията по чл.349, ал.1 ГПК е напълно неоснователна и следва да се отхвърли.
Само в допълнение следва да се посочи, че делбения имот не е придобит в режим на
СИО, нито е само наследен, а съсобствеността е възникнала от смесен фактически
състав – наследяване, сделки с имота, предходно съдебно решение, с оглед на което
приложение няма нито чл.349, ал.1 ГПК, нито чл.349, ал.2 ГПК, затова искане за
възлагане, от когото и да било от съделителите, подлежи на отхвърляне в настоящото
производство.
По изложените съображения претенцията на отв.Ал.Ст.Ж. по чл.349, ал.1 ГПК
следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана, макар жилището да е
единствено за този ответник, това не е достатъчно.
II. ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ
НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ:
Досежно поделяемостта на имота, предмет на делбата, съдът възприема
заключението на вещото лице по изготвената и приета СТЕ, която не е оспорена от
страните. Установява се, че процесния имот е реално неподеляем, поради което
делбата следва да се извърши по реда на чл.348 ГПК като бъде изнесен на публична
продан.
В съответствие със заключението по СТЕ, възприето от съда като обективно и
компетентно изготвено, съдът приема за установено, че пазарната стойност на имота е
– 651948,00 лева.
С оглед изложеното процесния имот следва да бъде изнесен на публична продан
на основание чл.348 ГПК, като с оглед квотите на съделителите получената сума
следва да бъде поделена помежду им съгласно квотите определени с решението за
допускане на делбата.
III. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.346
ГПК на ищеца Н.М.И. във вр.чл.31, ал.2 ЗЗД:
По отношение на искането, предявено за период 1.6.2022г.-19.11.2024г./дата на
3
влизане в сила на решението по първа фаза на делбата/ съдът го намира за
основателно и доказано, защото се установи, че имота се ползва само от отв. Ал.Ст.Ж.
и то от 1975г., като ищеца е лишен от възможност да ползва своите 2/5ид.ч. Отделно от
това наследодателя на ищеца Хр. М.И.а е връчил на отв.Ал.Ст.Ж. нотариална покана
през 2008г. като е поканил да плаща 1000лв. месечно за това, че ползва частта от имота
на ищеца. Така предявената претенция е основателна за сумата от 17142лв. за период
1.6.2022г.-19.11.2024г., като следва да се присъди и исканата законна лихва от дата на
влизане в сила на настоящото решение. За разликата над уважени 17142лв. до
предявените 19459лв. иска подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан.
Следва да се уважи и лихвата за забава за същия период и за същата ид.част от
имота от 5269лв. съгласно приетото заключение от вещото лице.
Само в допълнение следва да се посочи, че претенцията е основателна за
посочения период, доколкото след влизане на решението по първа фаза на делбата в
сила се прилага същото по отношение на претенция по чл.344, ал.2 ГПК предявена от
ищеца, затова след дата 19.11.2024г. претенция по чл.31, ал.2 ЗС би била
неоснователна. Затова предявения иск-претенция по сметки е основателен и доказан за
поискания период, доколкото има нот.покана получена от отв.Ал.Ст.Ж. доста по-рано
от подаване на ИМ в съда по настоящия спор.
IV. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.346
ГПК на отв.Ал.Ст.Ж. във вр.чл.61, ал.1 ЗЗД отправена срещу ищец:
По отношение на това искане, предявено в о.с.з. проведено на 21.2.2025г. в
размер на 19000лв. и в последствие намалено до сумата от 6827,40лв. за 2/5ид.ч.
същата е неоснователна, недоказана и следва да се отхвърли, защото е направено
възражение, че същата е погасена по давност, защото се претендира, че подобренията
са извършени през 2017-2018г., следователно всички подобрения извършени в период
преди 21.2.2020г. са погасени по давност, защото е изминало повече от 5 години, а се
прилага общата давност съгласно чл.110 ЗЗД. Само в допълнение следва да се посочи,
че доколкото се твърди, че подобренията са извършени от ответника без съгласието на
ищеца и без противопоставяне от последния, като ответника е била наясно, че не е
единствен собственик на имота, то при извършване на ремонтите с оглед запазване на
вещта се дължат само разноски като за водене на чужда работа без пълномощие и
следва иска да се квалифицира по чл.61, ал.1 ЗЗД, доколкото ответникът не е предявил
претенция за заплащане от ищеца на това, с което се е увеличил дела му в
съсобствеността/т.е.чл.61, ал.2 ЗЗД/. Доколкото съдът е този който дава
квалификацията на иска най-късно с решението си и предвид твърденията наведени
при предявяване на претенцията по сметки по чл.346 ГПК вр. чл.61 ЗЗД, съдът намира
че правилната квалификация на тази претенция е чл.61, ал.1 ЗЗД.
Доколкото този предявен иск е погасен по давност, то подлежи изцяло на
отхвърляне.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно чл.355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на
дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се
определят по чл.78 ГПК.
И двете страни са представили списъци по чл.80 ГПК за разноски, които съдът е
приел по делото/л.206 за ищец, и л.207 за ответник/. Ответната страна е направила
възражение срещу адв.хонорар заплатен от ищец /л.209-гръб от делото/.
Посочените по-горе норми са съобразени с обстоятелството, че производството
4
по съдебна делба е уредено като особено исково производство, което е предназначено
да ликвидира състоянието на съществуваща съсобственост, а всяка от страните има
двойно качество – те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Поради това
отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение,
какъвто принцип е залегнал в чл.78 ГПК. Следователно дължимата държавна
такса/ДТ/ и останалите деловодни разноски следва да се понесат от страните
съобразно стойността на дяловете им, а разноските за процесуално представителство
се понасят от страните така както са ги направили. Ето защо, с оглед стойността на
дяловете всеки от съделителите следва да заплати дължимата държавна такса за
производството(която не се събира предварително при подаване на ИМ в
съда)съответстваща на дела в делбата, а именно дължимата ДТ за 1/5ид.ч.е в размер на
5215,58 лева, а за дял от 2/5 ид.ч. е 10431,17лв.
За отхвърлената претенция по чл.61, ал.1 ЗЗД отв.Ал.Ст.Ж. дължи ДТ от
273,10лв., а за искането за възлагане по чл.349 ГПК дължи още една ДТ от 50лв.,
които също следва да плати по сметка на СРС.
Страните следва да заплатят и 5,00 лева за издаване на ИЛ в полза на СРС, ако не
платят ДТ след влизане в сила на решението. Тази сума няма да се дължи от тях, ако
платят дължимите държавни такси след влизане на решението в сила, и преди да се
издаде ИЛ в полза на СРС.
По отношение на депозита за приетата СТЕ – за поделяемост и пазарна оценка на
делбен имот съдът не разпределя разноските, защото са определени според дела на
всяка от страните в делбата, а без тази експертиза делото във втора фаза на делба не
може да бъде приключено с решение.
По отношение на платените депозити за приетата по делото СОЕ и платената от
ищец ДТ от общо 999,12лв. за претенция по чл.346 ГПК вр.чл.31, ал.2 ЗС същите се
разпределят според уважени/отхвърлени искове по реда на чл.31, ал.2 ЗС и чл.61, ал.1
ЗЗД.
Ответникът е направил възражение срещу размер на адв.хонорар на ищец, като
съдът намира, че следва да уважи възражението и за претенциите по сметки да се
присъди адв.хонорар от 1200лв., колкото е заплатения от отв.Ал.Ст.Ж., за да има
равнопоставеност между страните, доколкото се разглеждат претенциите им по
сметки. След като страните не са посочили колко от адв.хонорар е по предявен иск по
чл.31, ал.2 ЗС и по чл.61, ал.1 ЗЗД съдът разпределя адв.хонорар за двата иска по равно
– по 600лв.
Така разноските на ищеца са в размер 1200лв. за адв.хонорар, 999,12лв. за
платена ДТ за иска по чл.31, ал.2 ЗС и 400лв. депозит за приетата СТОЕ по
претенциите по чл.346 ГПК на двете страни. Съразмерно с уважената част от исковете
следва да се присъдят разноски за обща сума от 2496,48 лева на основание чл.78, ал.1
ГПК.
За отхвърлената част от иска на ищеца от разноските присъдени на ответник за
600лв. адв.хонорар и 500лв. депозит за СТОЕ, по иск по чл.31, ал.2 ЗС, следва да се
присъди сума от 130,98лв. по реда на чл.78, ал.3 ГПК. За отхвърления иск по чл.61,
ал.1 ЗЗД на отв.Ал.Ст.Ж. разноски не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
5
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот - АПАРТАМЕНТ
№ 8 с идентификатор № ****** по КККР на гр.С, с адм.адрес на имота гр.С, ул.В.А. № **,
вх. *, ет. *, намиращ се в сграда с идентификатор № ********, разположена в поземлен имот
с идентификатор №********, с площ на апартамента от 115,00 кв.м, и прилежащи части –
мазе с площ 5,94кв.м., таван с площ 3,78кв.м. и 300/5165 идеални части от общите части на
сградата, при съседи на обекта: на същия етаж - с идентификатор № ********.7 и №
********.15, под обекта – с № ********.6, над обекта - няма, състоящ се от три стаи, кухня,
вестибюл, баня, клозет и килер с изложение към юг – на стойност 651948,00 лева, при
начална цена, определена от съдия – изпълнителя, на основание чл.348 ГПК.
След извършването на проданта, получената сума да бъде разпределена както
следва: 2/5 ид.ч. за ищец Н. М. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.Е., бл. ***, ет. *,
ап. *, 2/5 ид.ч. за ответник СТОЛИЧНА ОБЩИНА - РАЙОН СРЕДЕЦ, със съдебен адрес
гр.С, ул.Леге № 6, и 1/5 ид.ч. за ответник А. С. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ул.В.А. № **, вх. *, ет.3.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано искането на ответник А. С. Ж.,
ЕГН **********, за поставяне в неин дял на делбения имот - АПАРТАМЕНТ № 8 с
идентификатор № ****** по КККР на гр.С, с адм.адрес на имота гр.С, ул.В.А. № **, вх. *,
ет. *, със застроена площ 115,00 кв.м., заедно с прилежащи таван с площ 3,78кв.м. и
мазе с площ 5,94кв.м., на основание чл.349, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ответник А. С. Ж., ЕГН **********, да заплати на ищец Н. М. И., ЕГН
**********, сумата от 17142,00 лева представляваща обезщетение за ползване на 2/5ид.ч.
собственост на ищеца в делбен имот, дължима за период 1.6.2022г.-19.11.2024г./дата на
влизане в сила на решение №18457/14.10.2024г. постановено по делото-първа фаза на
делбата/, ведно със законната лихва считано от влизане в сила на настоящото решение до
окончателното плащане, и сумата от 5269,00 лева представляваща лихва за забава за период
1.6.2022г.-19.11.2024г. изчислена върху сумата 17142лв., на основание чл.346 ГПК във вр.
чл.32, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения
иск за главницата за разликата над уважените 17142лв. до предявените 19459лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, и поради погасяване по давност,
предявения иск от ответник А. С. Ж., ЕГН **********, срещу ищец Н. М. И., ЕГН
**********, да бъде осъден ищеца да заплати на ответник сумата от 6827,40лв.
припадащата се за 2/5ид.ч. собственост на ищеца, за извършени ремонти и подобрения в
имота в период 2017-2018г. подробно описани в уточняващи молби с вх.№72145/27.2.2025г.
и с вх.№ 79085/6.3.2025г. приети по делото, извършени от ответник, на основание чл.346
ГПК във вр. чл.61, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. М. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.Е., бл. ***, ет. *, ап. *, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по банкова сметка на СРС за
дължима държавна такса в размер 10431,17 лева, изчислена върху стойността на дела
в делбата, на основание чл.8 ТДТССГПК, както и сумата от 5,00 лева за издаване на
ИЛ в полза на СРС.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА - РАЙОН СРЕДЕЦ, със съдебен адрес гр.С,
ул.Леге № 6, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по банкова сметка на
СРС за дължима държавна такса в размер 10431,17 лева, изчислена върху стойността
на дела в делбата, на основание чл.8 ТДТССГПК, както и сумата от 5,00 лева за
издаване на ИЛ в полза на СРС.
ОСЪЖДА А. С. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.В.А. № **, вх. *, ет.3, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по банкова сметка на СРС за
дължима държавна такса в размер 5215,58 лева, изчислена върху стойността на дела в
6
делбата, на основание чл.8 ТДТССГПК, както и сумата от 273,10лв. за дължимата ДТ
за отхвърлена претенция по чл.346 ГПК вр.чл.61, ал.1 ЗЗД, и сумата от 50,00лв. за
дължимата ДТ за отхвърленото искане по чл.349, ал.1 ГПК на ответника, както и
сумата от 5,00 лева за издаване на ИЛ в полза на СРС.
ОСЪЖДА А. С. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.В.А. № **, вх. *, ет.3, да
заплати на Н. М. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.Е., бл. ***, ет. *, ап. *, сумата
2496,48лв. за съдебно деловодни разноски и адв.хонорар по частично уважена
претенция по чл.346 ГПК вр.чл.31, ал.2 ЗС, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА Н. М. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.Е., бл. ***, ет. *, ап. *, да
заплати на А. С. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.В.А. № **, вх. *, ет.3, сумата
130,98лв. за съдебно деловодни разноски и адв.хонорар по частично отхвърлената
претенция по чл.346 ГПК вр.чл.31, ал.2 ЗС на ищец, на основание чл.78, ал.3 и ал.5
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от уведомяването на страните със съобщение за постановяване и обявяването му.
ПРЕПИС да се изпрати на страните на съдебните им адреси, със съобщение!
УКАЗВА на страните, че заверен препис от решението ще получат само след
представяне по делото на писмени доказателства за заплатени дължими държавни
такси по сметка на СРС, след влизане в сила.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7