№ 177
гр. Ямбол, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петранка Ст. Жекова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Ж. П. И.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242300600425 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на служебно назначения защитник – адвокат от АК-
Ямбол на подсъдимия М. Х. /M.H./, роден на ********** година в гр.Халеб,
**********гражданин на **********срещу Присъда № 169/26.09.2024 г., постановена
по НОХД № 583/2024 г. по описа на Районен съд Елхово.
С присъдата, подс.Х. е признат за виновен в това, че на ** ** **** година в
района на гранична пирамида №234 в землището на с.***** *******, обл.Ямбол
влязъл през границата на страната от Република ***** в Република ********, без
разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.279, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъден на лишаване от
свобода да срок от 5 месеца и на глоба в размер на 500 лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК, наложеното наказание лишаване от свобода е
отложено за изпълнение за изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач
в хода на досъдебното производство са оставени за сметка на органа, който ги е
1
направил.
В подадената жалба не се правят нови доказателствени искания. С нея се
твърди неправилност и явна несправедливост на постановената присъда. Претендира
се приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК като постановената присъда да
бъде отменена и постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се настоява за
изменение на обжалваната присъда чрез намаляване размера на наложеното наказание
лишаване от свобода и отмяна на наложеното наказание глоба чрез приложение на
нормата на чл.55, ал.3 от НК.
В съдебно заседание въззивникът-подсъдим редовно призован, не се явява. В
задочното производство по реда на чл.269, ал.3, т.3 от НПК се представлява от
служебно назначения му защитник от АК-Ямбол. Защитникът поддържа изцяло
въззивната жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Представителят на ЯОП настоява да се потвърди изцяло постановената от ЕРС
присъда като правилна, обоснована и справедлива.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на
страните и атакувания съдебен акт, в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл.
от НПК намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице имащо
право и интерес от обжалване. Разгледана по същество се преценя като неоснователна
по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното и съдебното
производство гласни и писмени доказателства, поради което проверяващият съд
намира за ненужно да я преповтаря. Правилно и обосновано първата инстанция
приема и кредитира като логични и непротиворечиви гласните доказателства -
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени
чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от НПК, показанията на
свидетеля А.Д., дадени от него в хода на проведеното по делото съдебно следствие,
както и писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Правилно и обосновано първата инстанция приема и кредитира обясненията на
подс.Х., като обективни, логични и като кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал. Показанията на разпитаният свидетел Д. правилно и
обосновано са кредитирани от решаващият съд с доверие като логични,
последователни и логично съвместими с обясненията на подсъдимия. Освен това,
правилно е отчетено от съда, че липсват индициии за предубеност на свидетеля.
Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло доводите на решаващия такъв в
2
посока кредитиране на приложените по делото писмени доказателства, като
неизолирани от останалия доказателствен материал. Анализът на събраните
доказателства, извършен от районния съд и изложен в мотивите към присъдата е
правилен и съобразен със законовите изисквания, поради което въззивният съд
напълно се солидаризира с него.
След точна и пълна преценка на данните от всички доказателствени средства,
относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е
било прието от първата инстанция, че може да се направи еднозначен извод по
отношение авторството на инкриминираното деяние и да се приеме, че обвинението е
доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 от НПК. В тази
насока, инстанцията не може да търпи упрек /какъвто отправя защитата/, защото при
условията на чл.305, ал.3 от НПК от НПК и след пълен и обективен анализ на
събраните доказателства, е мотивирал правните си изводи за взетото решение.
Въззивният съд не намери основания да отмени обжалваната присъда и да
постанови оправдателна такава, каквото е искането по жалбата на защитника, тъй като
от доказателствата по делото и при правилно изяснена фактическа обстановка
районният съд е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по
чл.279, ал. 1 от НК. Правните изводи на районния съд, подробно изложени в мотивите
на обжалваната присъда, напълно се споделят от въззивната инстанция.
Безспорно установено от фактическа страна е обстоятелството, че въззивникът
е осъществил фактически действия по преминаване на държавната граница, като не е
имал разрешение от надлежните органи на властта, които осъществяват гранично
пропускателен контрол. Безспорно е обстоятелството, че въззивникът не е разполагал с
необходимите документи за преминаване на държавната граница през съответните
КПП. С обстоятелството на преминаване на държавната граница без разрешение на
съответните органи за това, въззивникът безспорно е нарушил установения в страната
режим и ред за преминаване на държавната граница. Осъщественото от подс.Х. деяние
по чл.279 ал.1 от НК е осъществено в изпълнителна форма без разрешение на органи
на властта, в хипотеза на влизане в страната, като деянието е довършено, тъй като е
налице обективно преминаване на държавната граница.
Въззивникът е осъществил деянието и от субективна страна, при пряк умисъл,
тъй като е съзнавал противообществения му характер и е искал настъпването на
противоправните последици. Съзнавал е, че преминава държавната граница при
липсата на необходими за това документи, респективно разрешение на съответните
власти, но е искал настъпването на противоправните последици, а именно-
преодоляване на държавната граница и достигането на територията на Република
********. По изложените съображения, с атакуваната присъда районният съд
3
правилно, обосновано и законосъобразно е признал подсъдимия за виновен в
осъществяване на съставомерно по смисъла на чл.279, ал.1 от НК деяние.
При индивидуализация на наказанието първият съд правилно е взел предвид
като отегчаващо отговорността обстоятелство високата степен на обществена опасност
на деянието, а като смекчаващи такива - чистото съдебно минало на подсъдимия,
направените от него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е
спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, добросъвестното му
поведение в хода на досъдебното производство, както и младата му възраст. В
резултат, правилен се явява извода за наличие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства. Настоящия състав на въззивния съд
намира наложеното на въззивника наказание при условията на чл.55 от НК - лишаване
от свобода за срок от 5 месеца и глоба в размер на 500 лева, както и при отлагане на
изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1
от НК за срок от три години, за справедливо. Същото е съобразено със степента на
обществена опасност на осъщественото деяние и с ниската степен на обществена
опасност на личността на извършителя, предвид обстоятелството, че е с чисто съдебно
минало, направените от него самопризнания, механизма на осъществяване на
деянието, а и причините и подбудите за извършването му. Затова и определеното към
минимума на предвиденото в текста наказание глоба и лишаване от свобода, с
приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК при минимално предвидения в
същата срок, се явява справедливо и съответно на целите, визирани в чл.36 от НК.
В този смисъл, възражението на защитника за явна несправедливост на
наложеното наказание, е неоснователно. За престъплението по чл.279, ал.1 от НК
законодателят е предвидил две кумулативни наказания – лишаване от свобода и глоба.
Принципна е постановката, че във всеки отделен случай съдът трябва да прецени дали
наказанието трябва да се индивидуализира по правилата на чл.54 от НК или по тези на
чл.55 от НК и когато прецени, че са налице предпоставките по чл.55 от НК – както е в
настоящият казус, той следва да приложи разпоредбите на тази норма по отношение
на всички кумулативно предвидени наказания и едва тогава да индивидуализира
размера на всяко от тях. Когато обмисля кумулативно предвиденото наказание глоба
във връзка с условията по чл.55 НК, съдът разполага с алтернативно предоставените
му от закона две възможности – тази по ал.2 и възможността по ал.3 на чл.55 от НК,
като за приложението им преценя всички установени по делото смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и съобразява целите по чл.36
от НК. В конкретния случай, въззивният съд намира за правилен извода на първия
такъв, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК на подсъдимия следва да
бъде наложено освен наказанието лишаване от свобода и наказанието глоба, без
приложение на привилегията по чл.55, ал.3 от НК. Аргументите на районният съд в
тази посока са обосновани и съобразени изцяло със законовите изисквания на чл.57,
4
ал.2 от НК. Високата степен на обществена опасност на деянието и динамиката на този
вид престъпления в страната предпоставят извод за това, че приложението на чл. 55,
ал.3 от НК би довело до необосновано толериране на престъпно поведение като
процесното, както и до неоправдано снизхождение. Поради всичко това, въззивната
инстанция намира за неоснователна претенцията на защитника присъдата да бъде
изменена чрез приложение на чл.55, ал.3 от НК по отношение на наказанието глоба.
Въззивният съд намира, че правилно първоинстанционния такъв не е приложил
разпоредбата на ал.5 на чл.279 от НК. В мотивите си районният съд обосновано и
правилно е отразил, че за приложението на визираната законова разпоредба следва да
бъдат преценени внимателно всички причини, мотивирали чуждият гражданин да
осъществи състава на престъплението по чл.279 ал.1 от НК. В конкретният случай, по
делото не са налице каквито и да било доказателства, от които да се приеме, че са
налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК, респ. че
въззивника е влязъл в страната, за да потърси закрила от Република ********. В
дадените от въззивника обяснения, приобщени към доказателствената съвкупност чрез
прочитането им, същият сочи на намерение за преминаване през границата единствено
с цел да достигне до територията на държава-членка на ЕС, включително и Република
******** по лични причини, а не поради това, че в страната си по произход е бил
преследван заради свои убеждения или дейност в защита на международно признати
права и свободи. Липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимият е
преминал границата без съответно разрешение по причини, свързани с неговия
произход, политически убеждения или религиозни вярвания или че е бил преследван
заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и
свободи.
Въззивният съд се съгласява с извода на първия такъв за неоснователност на
доводите на защитника на подсъдимия за наличие на предпоставките за приложение
на чл. 9, ал. 2 НК. Инкриминираното деяние не може да бъде подведено под нормата
на цитираната разпоредба, съгласно която не е престъпно деянието, което макар и
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради
своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е
явно незначителна. Обществената опасност на осъщественото от подсъдимия деяние е
висока, като в подкрепа на този извод е и характера на конкретните накърнени от
извършеното от него престъпление обществени отношения - нормалното
функциониране на държавните органи, в частност тези, осъществяващи гранично-
пропускателен контрол, техния авторитет в обществото и авторитета им пред
гражданите и степента на въздействие върху тези отношения, а именно - пълното им
незачитане. Извършеното от подсъдимия престъпление не разкрива различие от
типичните случаи на извършване на същото и в този смисъл то не е с по- ниска степен
на обществена опасност от тях. Представеното по делото от защитника писмено
5
доказателство – прекратително Постановление от 29.11.2024 г. на ЯРП, не разколебава
в никаква степен изведеното за липсата на предпоставки за приложение на
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
По отношение направените в досъдебното производство разноски за преводач,
районният съд правилно на осн.чл.189, ал.2 от НПК е постановил същите да останат за
сметка на органа, който ги е направил и да не се присъждат в тежест на подсъдимия.
При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт съдът не
констатира пропуски и грешки, водещи до изменение или отмяната му.
Водим от горното и в съответствие с чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 169/26.09.2024 г., постановена по НОХД №
583/2024 г. по описа на Районен съд Елхово.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6