№ 111
гр. Пловдив , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000355 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на адвокат М.И. П.-А. ,вписана в
САК, в качеството си на пълномощник на ответниците КР. Д. КР., М. И.а К.,
ЦВ. К. КР. и ЕТ „ К.-* – К.К.“ против Решение №260026 от 29.01.2020 г,
постановено от Пловдивският окръжен съд по търг дело № 634/2018 г по
описа на съда.
По силата на обжалваното решение съдът е уважил установителния иск
по чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ, като е признал за установено по
отношение на ответниците КР. Д. КР. с ЕГН:********** лично и като ЕТ „
К.-* К.К.-Община – град Н., М. ИВ. КР. с ЕГН: **********, ЦВ. К. КР. с
ЕГН:**********, че дължат Солидарно на кредитора си „У.Б.“АД ЕИК:
********* следните суми, дължими по силата на договор за банков кредит №
***/** от 24.02.2006 г, изменен с Анекс № 1 от 14.09.2009 г и Анекс № 2 от
15.11.2014 г,а именно:
а/ главница в размер на 50 185.54 лева;
1
б/ договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 1703.28 лева,
дължима за времето от 15.06.2016 г до 15.12.2016 г.;
в/ неустойка за просрочена лихва в размер на 209.33 лева;
г/ неустойка за просрочена главница в размер на 5014.77
лева,дължима за времето от 15.06.2016 г. до 29.11.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК- 30.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването за неправилно
приложение на материалния закон и постановяване на решението в
нарушение на разпоредбата на чл.143,ал.1 от ЗЗП. Претендира се да се
прогласи нищожността на отделни клаузи от Анекс № 1 и Анекс № 2 –
например, т.17.1.1 от Анекс №2- относно възможността за обявяване на
предсрочна изискуемост, без да се отправи предизвестие до длъжник. Наред
с това се твърди ,че банката е въвела един трети компонент при изчисляване
на лихвата по кредита –т.н.“премия“, чийто размер се повишава поетапно от 1
до 4 процентни пункта.
Поддържа се оплакването ,че изменението на договорната лихва се
основава именно на нищожните поради неравноправност договорни клаузи
по чл.11.1.1, чл.11.1.2 и чл.11.1 т.3 от договора за банков кредит.
Поддържа се оплакването ,че към датата на която банката счита, че е
обявила предсрочната изискуемост на договора,т.е. към 16.12.2016 г. – не са
били налице материално-правните условия за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Това е така,тъй като към тази дата всички
погасителни вноски с настъпил падеж са били не само погасени, но има и
надплатени суми, които банката не е отчела.
Представена е писмен защита, в която основните доводи, изложени във
въззивната жалба са подробно аргументирани и мотивирани. Претендира се
да се отмени обжалваното решение и вместо него да бъде постановено
въззивно решение по съществото на спора, по силата на което да се отхвърли
2
иска по чл.422,ал.1 от ГПК за разликата над сумата 32 921.90
лева,представляваща размера на неплатената главница по кредита и сумата
50 185.54 лева, до който размер е уважен иска по силата на обжалваното
решение.
Претендира се за присъждане н на направените по делото съдебни разноски
пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „У.Б. „АД-С. чрез пълномощниците си по делото
адвокат Д.Ц. и адвокат К.И. поддържат писмен отговор, съгласно който
жалбата е неоснователна. В отговора се прави довод, че в хода на делото е
настъпило ново съществено обстоятелство – крайният срок за издължаване
на кредита е настъпил на дата 15.05.2021г. Това според въззиваемата страна
означава, че всички погасително вноски по кредита са станали изискуеми и се
дължи непогасената главница, възнаградителната лихва и неустойката за
забавеното плащане на главницата и неустойка върху просрочената лихва.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове, от които главният иск е по
чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ – за установяване
съществуването на вземане, възникнало по силата на договор за банков
кредит.
Няма спор, че спорното вземане е възникнало по силата на договор за
банков кредит № 204/ ИН от 24.02.2006 г.
Банката- ищец се е задължила да предостави на кредитополучателя КР.
Д. КР. ипотечен банков кредит в размер на 100 000 лева, а последният е поел
задължението да върне кредита на месечни погасителни вноски с падеж на
всяко 15- то число от текущия месец. Останалите страни, конституирани
като ответници са солидарни длъжници, които са поели задължението да
отговарят за връщане на сумата солидарно с главния длъжник. Крайният
срок за погасяване на кредита е 15.02.2021 г. и той е настъпил след
подаването на въззивната жалба, депозирана на 17.02.2021 г. Настъпил е в
хода на въззивното производство.
3
Няма спор, че кредитодателят е превел сумата от 100 000 лева по
банковата сметка на кредитополучателя и кредита е бил изцяло усвоен. Не
се спори, че договорът за банков кредит е изменен на два пъти: първият път
с Анекс №1 към договора от 14.08.2009 г. и вторият път с Анекс № 2 от
15.11.2014 г.
Съгласно първоначалните условия на договора за банков кредит
страните са се уговорили на кредитополучателя да бъде отпусната сума в
размер на 100 000 лева, като е договорена възнаградителна лихва във
фиксиран размер от 6.68% за първите десет години , считано от 24.02.2006 г.
до 15.02.2016 г.
С първия сключен Анекс № 1 от 14.09.2009 г. още преди да изтече
първоначалния 10 –десет годишен период от време страните са
предоговорили ценовите условия по договора за кредит. Считано от
15.09.2009 г до 15.08.2010 г. за този период от време възнаградителната
лихва по кредита е във фиксиран размер от 4.05%, а считано от 16.08.2010 г.
до края на срока на договора договорната лихва се определя по следната
методика: едномесечен Софибор, плюс надбавка от 3 %, плюс втора
фиксирана надбавка от 3.087%.
По- късно е подписан и Анекс № 2 от 15.11. 2014 г. с който страните
предоговарят и постигат промяна на ценовите условия, които, считано от
датата на анекса до края на срока на договора се определят по следната
методика : тримесечен Софибор плюс втора фиксирана договорна надбавка
от 5.903%.
Основният въпрос по делото е обявена ли е предсрочната изискуемост
по договора за банков кредит и най-вече налице ли са материално-правните
предпоставки за предсрочната изискуемост. Банката стича, че кредита е
станал предсрочно изискуем на дата 16.12.2016 г., но се оказва, че към тази
дата всички погасителни вноски с настъпил падеж са били изплатени. Не е
допусната просрочена погасителна вноска . Това се изяснява от
допълнителното заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Д. С..
Вещото лице е установило,че към релевантната дата 16.12.2016 г. дължимата
главница по кредита е била 61 131.53 лева, като към същата дата внесените
4
погасителни вноски по главницата са в размер на 67 078.10 лева или няма
забавени погасителни вноски по главницата. Има надплащане в размер на 5
946.57 лева, която сума банката не е отчела. Дължимата договорна лихва към
датата 16.12.2016 г е била в размер на 61 131.53 лева , внесените вноски по
договорната лихва е в размер на 50 144.11 лева. Разликата е в размер на
1453.04 лева и това е неразплатена договорна лихва.
Но вече бе коментирано , че има надплатена сума в размер на 5 946.57
лева, което означава , че неиздължената договорна лихва следва да бъде
погасена в поредността, предвидена в чл.76,ал.2 от ЗЗД. Съгласно цитираната
разпоредба когато изпълнението не е достатъчно за да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. Банката е заявила в исковата си молба
претенции за заплатени от нея банкови такси и въобще разходи по
обслужването на договора за банков кредит. Съответно не е ангажирала
доказателства и не е представила счетоводни документи, установяващи
разходите по кредита. Това което е сигурно ,че с надплатената сума в размер
на 5 946 лева банката не е погасила главница, защото дължимата като
главница сума е изцяло изплатена. Но не е погасила и договорната лихва,
останала неразплатена за сумата 1453 лева.
Пред първата инстанция са депозирани няколко заключения на
счетоводни експертизи и всяка една от тях дава различни варианти за
изчисляване на размера на задълженията по договора за кредит. След
съпоставянето им въззивният съд намира , че следва да кредитира
допълнителното заключение, изготвено от вещото лице Д.С., прието, без да
бъде оспорено в съд.заседание на 07.10.2020 г. Конкретно съдът кредитира
отговора на вещото лице на задача №4- втори вариант.
Този вариант кореспондира изцяло с постигнатото между страните
съгласие относно предоговорените ценови условия, отнасящи се до
промяната на размера на договорната лихва. Тези нови ценови условия са
отразени в разпоредбите на Анекс № 1 от 14.09.2009 г.- т.4 от същия и Анекс
№ 2 и конкретно : т.4.1 от същия. С тези анекси се постига отчитане на
праговете на промяна на лихвата, съгласно публично обявените Общи
условия на банката-кредитор. Съгласно допълнителното заключение на
5
вещото лице Д.С. ако се приеме, че предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на 16.12.2016 г., то в този случай общият размер на задълженията
на банката по договора за кредит е 37 756.84 лева, като от тази сума
главницата е в размер на 32 921.90 лева. Възнаградителната лихва е в размер
на 1 453.04 лева, неустойката върху просрочената главница е в размер на
3 200 лева и неустойка върху просрочени лихви в размер на 180.75 лева./ за
справка- допълнително заключение – л.564 от папка № 3 от
първоинстанционното дело/.
ПАС счита, че в случая банката –ищец не установява да са били
налице материално-правните условия за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем.
От допълнителното заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице
Д.С. се установява, че към релевантната дата -16.12.2016 г.на която банката
твърди, че е настъпила предсрочната изискуемост кредитополучателят е
погасил изцяло месечните погасителни вноски по главницата . Но не само
това: има надплатена сума в размер на 5 946 лева, която банката не е отразила
в счетоводството си и повече от ясно е, че тази сума не е послужила за
погасяване на неиздължената възнаградителна лихва , която е в размер на
1453.04 лв. Какво точно е погасила банката с тази надплатена сума не стана
ясно, но вероятно е погасила таксите по кредита. Те обаче не са предмет на
заявлението по чл.417 от ГПК и в Заповедта за незабавно изпълнение не е
отразена сума, дължима като такси по обслужването на кредита.
Следователно таксите не се включват в размера на спорното вземане, т.е. за
вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.
Следва да се приложи Тълкувателно решение№ 3 от 27.03.2019 г. на
ВКС, по търг.дело№ 3/2017 г на ОСГТК – т.2 от
Диспозитива на решението. Размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/ кредит следва да се определи в
размер само на непогасения от предоставената по договора парична сума/
главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.
В исковата молба банката твърди, че за периода от 15.06.2016 г до
6
15.11.2016 г. са осчетоводени 6-шест изцяло непогасени месечни вноски по
дължимата главница. Общият размер на непогасената главница през този
период от време е 4 611.77 лева. От допълнителното заключение на вещото
лице Д.С. се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване
на Заповед по чл.417 ГПК- за изпълнение на парично задължение по договора
за банков кредит, дължимата главница към тази дата е в размер на 1774.31
лева, а размера на неиздължената възнаградителна лихва е 1453.04 лева.
Общият размер на неиздължената сума по главница и договорна лихва е
била 3227.35 лева.
Но както вече бе коментирано към 16.12.2016 г., на която дата банката
е обявила предсрочната изискуемост на договора за банков кредит в
счетоводството на банката има надплатена сума по главницата в размер на
5 946 лева и дължима договорна лихва в размер на 1453.04 лева. Или след
като е погасила такси и комисионни банката е следвало с надплатената сума
по главницата да погаси неиздължената договорна лихва съгласно чл.76,ал.2
от ЗЗД.
Изчисленията са много добре илюстрирани в Таблица № 6 към задача
№4, втори вариант от допълнителното заключение на ССЕ Според
изчисленията на вещото лице Д.С. ,което е прието без да бъде оспорено от
банката към релевантната дата,т.е към 16.12.2016 г. когато според банката е
настъпила предсрочната изискуемост общия сбор на месечните погасителни
вноски с настъпил падеж / това е сбора от вноските по главницата, вноските
по договорната лихва,такси и комисионни/ -този общ сбор възлиза на сумата
114 038.63 лева. Към същата тази дата общият сбор на платените от
кредитополучателя суми е 118 532.16 лева. Или към посочената от банката
дата,на която кредита е станал предсрочно изискуем длъжникът е заплатил
всички изискуеми вноски по договора за банков кредит,т.е. е изплатил е
всички вноски с настъпил падеж към 16.12.2016 г.
Следователно съдът споделя становището на жалбоподателите, че не са
настъпили материално-правните предпоставки за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост не е настъпила на
посочената в исковата молба дата -16.12.2016 г., същата не е настъпила и към
7
датата 30.11.2017 г., когато е депозирано заявлението по чл.417 от ГПК.
Съгласно задължителните указания в т.9 от ТР №4 от 18.04.2014 г.
съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес. Към този момент се формира силата на присъдено нещо, а в
конкретния случай трябва да се установи размера на вземането по договора
за банков кредит към 23.06.2021 г.. На тази дата приключи съдебното дирене
пред въззивния съд и към тази дата ще се формира СПН относно размера на
спорното вземане.
На основание чл.235,ал.3 от ГПК съдът следва да съобрази решението си с
факта, че в хода на въззивното производство е изтекъл крайния срок на
действието на договора:15.02.2021 г.
Това означава, че всички погасителни вноски по договора за банков
кредит са станали изискуеми. Процесният период от време за който се
претендира да бъде установено вземането е един и същ,т.е. времето през
което се претендират договорни лихви, неустойки върху просрочена
главница и неустойка за просрочени лихви- този период е един и същ,
независимо от това кога е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
Размера на спорното вземане при отчитане на факта ,че вземането е
изискуемо с изтичането на крайния срок на действие на договора, т.е всички
вноски по кредита са станали изискуеми след 15.02.2021 г.
Според допълнителното заключение на в.л.С. по задача № 4- вариант 2
към настоящия момент вземането което банката има към длъжника е в
размер: неиздължена главница в размер на 32 921.90 лева , договорна /
възнаградителна лихва/ в размер на 1 453 лева, неустойката върху
просрочената главница е в размер на 3 200.74 лева и неустойката върху
просрочена договорна лихва е 180.75 лева. По този начин към датата на
приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция сеи
установява, че банката –кредитор има вземане срещу длъжника в общ размер
на 37 756.84 лева. До този именно размер следва да се уважи иска по
чл.422,ал.1 от ГПК, като бъде установено по отношение на длъжника-
кредитополучател и солидарните длъжници, че „У.Б. „АД –С. има вземане по
8
договора за банков кредит № 204 -ИН от 24.02.2006 г в следния размер, а
именно: неиздължена главница в размер на 32 921.90 лева ,дължима
договорна/ възнаградителна / лихва в размер на 1453 лева, неустойка върху
просрочена главница в размер на 3200.74 лева и неустойка върху просрочена
лихва в размер на 180.75 лева. За по-голяма яснота при оформянето на
диспозитива въззивният съд ще отмени изцяло решението, макар че по
същество формално няма основание за това. Спорното вземане обаче има
няколко компонента, поради което и този начин има предимството, че
конкретизира размера на признатото в полза на банката вземане, включващо в
структурата си: неиздължена главница,договорни лихви, неустойка върху
просрочена главница и други.
Следва в полза на ищеца да се присъдят съдебни разноски, съразмерно
уважената част от иска.
Ищецът е направил съдебни разноски пред първата инстанция в размер на
7 323.97 лева . Не е представил документи за разноски пред въззивната
инстанция.
Ищецът е направил разноски в размер на 7323.97 лева и е защитавал
материален интерес в размер на 60 127.00 лева – това е размера на вземането,
предмет на претенцията по чл.422,ал.1 от ГПК.
Постигнал е частичен успех и вземането му е признато за съществуващо
до размер на 37 757 лева, поради което и на основание чл.78,ал.1 от ГПК
следва ответниците да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 4 599.14 лева,
съразмерно уважената част от иска.
Претенция за присъждане на разноски е заявена и от ответниците.
Последните са направили съдебни разноски по делото в общ размер на 5542
лева, от които сумата от 3700 лева е адв.хонорар, съгласно договор за правна
помощ, в който се удостоверява плащане в брой на посочената сума.
Ответниците са направили съдебни разноски по делото в общ размер на
5542 лева за да се защитават срещу претенция в размер на 60 127 лева.
Постигнали са частичен успех, като искът е отхвърлен за сумата 22 370 лева.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК в полза на ответниците следва да се
9
присъди сумата 2062 лева, съразмерно отхвърлената част от иска по
чл.422,ал.1 ГПК.
В този смисъл съдът ще постанови въззивното решение.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260026 от 29.01.2021 г.,постановено от Пловдивският
окръжен съд по търг.дело№ 634/2018 г., като вместо това и на основание
чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ , ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на КР. Д. КР. с
ЕГН:********** като кредитополучател и М. ИВ. КР. с посочено
ЕГН: **********, ЦВ. К. КР. с ЕГН : ********** и КР. Д. КР., действащ
като едноличен търговец с фирма ЕТ „К.-* К.К.“ – град Н. ЕИК *********,
дължат солидарно на „У.Б.“ АД ЕИК ********* и в полза на банката
съществува вземане, възникнало по силата на договор за ипотечен банков
кредит № ***/** от 24.02.2006 г., изменен с Анекс № 1 от 14.09.2009 г. и
Анекс № 2 от 15.11.2014 г.в следния размер, а именно:
а/ - неиздължена главница в размер на 32 921.90 лева;
б/ договорна / възнаградителна / лихва в размер на 1453 лева, дължима
за времето от 15.06.2016 г. до 15.12.2016 г.;
в/ неустойка върху просрочена главница в размер на 3 200.74 лева;
г/ неустойка върху просрочена договорна лихва в размер на 180.75
лева, дължима за времето от 15.06.2016г до 29.11.2017г,
ведно със законната лихва върху неиздължената главница в размер на
32 921.90 лева, считано от 30.11.2017 г., на която дата е подадено
заявлението по чл.417 от ГПК – за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение до окончателното изплащане на дължимите суми, за
част от които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
21.12.2017 г. по ч. гр.д.№ 18951/2017 г. по описа на Районен съд –Пловдив и
10
изпълнителен лист
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422,ал.1 от ГПК . за сумата от 3014.46 лева,
представляваща лихва върху просрочена главница, претендирана за времето
от 15.06.2016 г до 29.11.2017 г., както и за сумата от 5014. 77 лева,
представляваща неустойка за просрочена главница по договора за банков
кредит за времето от 15.06.2016 г. до 29.11.2017 г.
ОСЪЖДА КР. Д. КР. с ЕГН: ********** лично и като едноличен
търговец с фирма ЕТ „ К.-* К.К.“ ЕИК *********, М. ИВ. КР. с ЕГН:
********** и ЦВ. К. КР. с ЕГН: ********** да заплатят на „У.Б. „АД ЕИК
********* сумата от 4 599.14 лева, дължима на основание чл.78,ал.1 от ГПК,
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „У.Б. „АД ЕИК ********* да заплати на ответниците КР.
Д. КР., действащ лично и като ЕТ „ К.-* К.К.“ с посочен ЕИК, М. ИВ. КР. с
ЕГН: ********** и ЦВ. К. КР. с ЕГН: ********** сумата 2062 лева, дължима
на основание чл.78,ал.3 ГПК, съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11