№ 1274
гр. Варна, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500530 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на З. Р. ОСМ. чрез
адвокат И.И. срещу решение № 1883 от 01.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 8034 по описа
за 2021 г. на Районен съд – Варна, двадесет и четвърти състав, с което е допуснато
извършването на съдебна делба между З. Р. ОСМ. и Х. К. Х. на следните движими вещи: 1/
спално легло с размери: 3,50 м дължина, 3 м ширина с две нощни шкафчета с ширина 40 см
и 50 см дължина, изработени от ПДЧ; 2/ гардероб с размери: височина – 2,30 м, дължина
2,10 м, дълбочина – 65 см, изработен от ПДЧ в цвят екрю; 3/ скрин /тоалетка с огледало с
размери: височина – 0,90 м, 1,20 м дължина и дълбочина – 65 см, а на огледалото: 0,50 м
ширина и 0,70 м височина, изработени от ПДЧ в цвят екрю; 4/ една табуретка с размери:
височина 0,70 м, ширина 0,60 м, дължина 0,60 см, изработена от ПДЧ в цвят екрю;
намиращи се в държане на З. Р. ОСМ., на основание член 34 от ЗС при следните права в
съсобствеността: ½ идеална част за З. Р. ОСМ. и ½ идеална част за Х. К. Х..
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Излага се, че не е доказано по несъмнен начин, че въпросните вещи са придобити по време
на брака. Сочи се, че ВРС е не е допуснал събирането на гласни доказателства на
въззивницата за установяване кой и кога е закупил процесните вещи. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което да не се допуска делба на
процесните вещи.
Във въззивната жалба се правят следните искания:
1/ За допускане до разпит на един свидетел за установяване на обстоятелството, че
вещите са лична собственост на въззивницата;
2/ За изискване от другата страна на договор за покупко-продажба на процесните
1
вещи.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника Х. К. Х. чрез адвокат Д.В., с които същата се оспорва. Възразява се, че за първи
път във въззивната жалба се навеждат твърдения, че вещите са лична собственост на
въззивницата, закупени с нейни лични средства, което е след настъпилата в първото по
делото съдебно заседание преклузия. В тази връзка възразява и поради поисканото събиране
на доказателства.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
От исковата молба и уточненията й е видно, че ищцата З.О. твърди, че по време на
сватбата роднини са им подарили процесните вещи и иска допускането им до делба. За
установяване на направените подаръци по време на сватбата, както и относно извършения
ремонт в жилището на ответника и използване на банковата й карта, ищцата е поискала да
бъдат допуснати гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели. В отговора на
исковата молба ответникът не е оспорил обстоятелството по придобиване на процесните
вещи по време на сватбата им и също е поискал извършването на далбата им при равни
квоти, като е уточнил, че вече са във владение на З.О.. С оглед на така изложениет
твърдения от страните първоинстанционният съд е дал указания на всяка от тях
/определение № 3593 от 23.07.2021 г./: на ищцата – да установи съсобствеността между
страните, на ответника – че процесните вещи са в държане на ищцата. Ищцата е предприела
пасивно процесуално поведение в производството пред първата инстанция, като не се е
явявала лично, нито е била представлявана от упълномощения от нея адвокат.
Едва във въззивната жалба от З.О. е направено ново твърдение – че процесните вещи
са закупени преди брака с лични нейни средства. Според член 266, алинея 1 от ГПК във
въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и
представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в
първоинстанционното производство. Установената забрана в посочената норма е приложима
за нови фактически твърдения, направени във въззивното производство, които страните са
могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Следователно
по аргумент на противното в правомощията на въззивната инстанция е да събира
доказателства, но само ако страните са посочили нови факти и са представили нови
доказателства, които не са могли да ги посочат и представят в срок пред първата инстанция.
Поради това направените доказателствени искания следва да бъдат оставени без уважение.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
2
Воден от горното и на основание член 267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивницата за допускане до разпит на
един свидетел за установяване на обстоятелството, че вещите са лична собственост на
въззивницата, и за изискване от другата страна на договор за покупко-продажба на
процесните вещи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18 април 2022
година от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3