Решение по дело №632/2020 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 260104
Дата: 14 декември 2020 г. (в сила от 13 януари 2021 г.)
Съдия: Андрей Георгиев Андреев
Дело: 20205610100632
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                                                     14.12.2020 г.                       гр.Димитровград

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

             Димитровградският районен съд ......................... колегия в публичното

заседание на тринадесети ноември ......…….................................................

през две хиляди и двадесета година  в състав :     

      

                                                                   Районен съдия: Андрей Андреев

                                                                    Съдебни  заседатели:                                                                                  

 

 

при  секретаря Теодора Димитрова ............................................. и в присъствието на прокурора …..…………........................................... като разгледа докладваното  от съдия Андреев ...............…..............................….......…    гр.д. № 632 по описа

за  2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Предявен е иск с правно основание чл.357 вр. чл.358, т.2 вр. чл.195, ал.1 КТ.     

                        ИЩЕЦЪТ –  Г.Н.Г. *** посочва, че работил при ответника в продължение на повече от 14 години на длъжност „**“ химически процеси/Агрегат, ***На 04.04.2020 г. в 17.40 ч. била извършена проверка от прокуриста на дружеството, когато съгласно График на сменния персонал за физиологичен режим на труд и почивка, утвърден от началник цех, бил в регламентирана почивка от 17.30 ч. до 18.00 ч., когато били упрекнати от прокуриста, че гледат телевизия в работно време. В цеха имало телевизор още по времето, когато започнал работа, не било забранявано използването му, стига това да не пречело на изпълнението на служебните задължения.  Били му изискани писмени обяснения, като на 09.06.2020 г. му била връчена Заповед № 04/03.06.2020 г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Счита заповедта за незаконосъобразна, като излага съображения за това – липса на дисциплинарна власт, противоречие с разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ – изтичане на двумесечния срок за това, за това, че нарушението не е извършено поради ползване на регламентирана почивка. Счита, че със заповедта се цели осъществяване на натиск, предвид членството на ищеца в синдикална организация. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да  отмени като незаконосъобразно наложеното дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ със Заповед №х 04/03.06.2020 г. Претендира деловодни разноски.

                        ОТВЕТНИКЪТ – **“ АД –Димитровград подава отговор, в който намира иска за допустим, но неоснователен. Счита, че работодателят законосъобразно е провел процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. Излага насрещни твърдения относно спазване на двумесечния преклузивен срок по чл.194, ал.1 КТ, както и относно преустановяване престиране на работна сила без основание от ищеца, който не ползвал почивката, съгласно изискванията на Наредба № 15/31.05.1999 г., нито ползвал и почивка по чл.151 от КТ. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен.  

                        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                        Със Заповед № 04/03.06.2020 г., издадена от прокуриста на  ответното дружество, е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на ищеца Г.Н.Г., на длъжност „** *** към „**“ АД.

                        В заповедта е посочено, че на 04.04.2020 г. в 17,40 ч. при извършена проверка в цеха Г.Г. и ***, двамата работещи в посочения цех, не изпълняват възложените им трудови задължения, а вместо това гледат телевизия.

                        В цитираните писмени обяснения от 05.04.20 г. Г.Г. е посочил, че е гледал телевизия без това да се отрази на служебните му задължения, тъй като е бил в регламентирана почивка. Останалите четирима работници в цеха, от които са снети писмени обяснения са посочили, че  винаги в този цех е имало телевизор и гледането му никога не е било забранено, тъй като работниците в цеха се съобразяват с това да не им пречи на работата и на изпълнението на задълженията. В тази насока са и показанията на началник смяната.

                        Посочено е още, че съгласно утвърдения типов график № 2 за работа на смените в производствените цехове за периода м.април 2020 г.  до м. 08.2020 г., на 04.04.2020 г. работниците от смяна „***от 08.00 до 20.00 ч. Прието е, че по време на проверката работникът Г. гледал телевизия, вместо да изпълнява възложените му с длъжностна характеристика за длъжността задължения – посочени. Не престирал работна сила. С тези действия е прието, че работникът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина - не е изпълнявал трудовите си задължения, тъй като е гледал телевизия, нарушавайки установеното с утвърдения типов график № 2 работно време за І-ва смяна, а именно от 08.00 ч. до 20.00 ч. , което съставлявало нарушение на трудовота дисциплина – неуплътнява не на работното време по чл.187, т.1, предл. 4-то КТ.

                        Наказанието е наложено на основание чл.186 КТ вр. чл.188, ал.1 КТ при съобразяване с изискванията на чл.193, ал.1 КТ за изслушване на работника или приемане на писмените му обяснения и на чл.194 КТ за налагане на дисциплинарно наказание не по-късно от 2 месеца след откриване на нарушението.

                        Заповедта е връчена на работника на 09.06.2020 г., който е отразил несъгласие с нея, отразено в същата.

                        Ищецът прилага и График на сменния персонал за физиологичен режим на труд и почивка, съгласно Наредба № 15/31.05.1999 г., съгласно която за Г.Г. са предвидени две почивки по 30 минути в периода 12,30- 13,00 ч. и 17,30 ч. – 18,00 ч.   

                        Ответникът представи  удостоверение АВ относно вписването на прокурист – пълномощно за прокура по чл.21, ал.1 КТ, справка от 10.04.2020 г. относно полагащите се на сменния персонал от цех Амоняк почивки през работното време – посочени по-горе и за хранене 30 мин. (плаваща). Приложен е същия график на сменния персонал и Типов график № 2 за работа на смените в производствените цехове за периода от м. април 2020 г. до м. август 2020 г., утвърден от прокуриста на дружеството, както и Правилник за вътрешния трудов ред. Прилага още длъжността характеристика за длъжността ** химически процеси, както и обяснения от работниците от смяната.

                        При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

                        Не е спорно, че ищецът заема длъжността Ищецът е заемал длъжността „** *** към „**“ АД, както и че при извършена проверка на 04.04.2020 г. в 17,40 ч.  в цеха, е установено, че ищецът и началник смяната гледат телевизия, вместо да изпълняват трудовите си задължения.

                        Съгласно чл.186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, като нарушителят се наказва с предвидените в КТ наказания.

                        Не е спорно в случая, че работодателят е изпълнил задължениета си по чл.193, ал.1 КТ като приел писмените обяснения на работника и е съобрал и оценил посочените доказателства.

                        Първият довод на ищеца относно наличието на дисциплинарна власт на прокуриста, съдът намира за неоснователен. Съгласно чл.21, ал.1 ТЗ    прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването може да бъде дадено на повече от едно лице за отделно или съвместно упражняване. Упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста.  В случая е налице вписване на прокура, а съгласно чл.22, ал.1 ТЗ прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да упълномощава другиго със своите права по закон. В чл.22, ал.2 са посочени ограниченията в представителната власт  - Прокуристът няма право да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти на търговеца освен ако е специално упълномощен. Упълномощаването може да бъде ограничено само за дейността на отделен клон. Други ограничения нямат действие по отношение на трети лица.

                        Вторият довод касае допуснато от работодателя нарушение на чл.194, ал.1 КТ – Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването. Този довод съдът намира за основателен.

                        Нарушението следва да се счита открито най-късно на 06.04.2020 г. – когато са депозирани писмените обяснения на работника. Същото е констатирано на 04.04.2020 г.

                        Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на 09.06.2020 г., т.е.  след изтичане на два месеца от откриването.   В писмените си обяснения работникът е посочил, че е ползвал почивка по графика на Сменния персонал за физиологичен режим на работа и почивка съгласно наредба № 15/31.05.1999 г. Този график е представен по делото, като същият е бил изготвен  от началник цех и то не за конкретен период. Същият график е бил на разположение на работодателя, поради което и не е било необходимо изготвянето на Справка от 10.04.2020 г. относно полагащите се на сменния персонал от цех „Амоняк“ почивки през работното време, доколкото и дъщата възпроизвежда  отразеното в Графика по наредбата и Графика за работа на смените, утвърден от самия прокурист. В тази връзка съдът не възприема довода на ответника, че нарушението е открито на 10.04.2020 г. Касае се за графици изготвени в самото предприятие, а не за събиране на допълнителни сведения и справки от трети лица.

                         Ответника излага и доводи за това, че ищецът следвало да ползва почивката си по начин и съгласно Наредба № 15/31.05.1999 г., - за отдих и възстановяване и относно мястото, съгласно чл.11, ал.2 -  извън работното място в специално обзаведени помещения или площадки (зони за почивка или рекреационни възли). В правилника за вътрешния трудов ред липсва посочване на местата, където следва да се ползва тази почивка – съответни помещения за почивка. 

                        Следва да се държи обаче сметка за това, че цитираната Наредба № 15 въвежда задължение за работодателя: въвеждането на физиологични режими на труд и почивка по време на работа е задължение на работодателя и е неразделна част от цялостната фирмена политика за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и информиране на работещите за възможните неблагоприятни последици за здравето и работоспособността. Действително в чл.11, ал.2 от наредбата е посочено, че регламентираните почивки се провеждат извън работното място в специално обзаведено помещение или площадки, които не се посочват, но в чл.11, ал.4, изр. 2 от наредбата е посочено, че работещите съобразно личните си предпочитания могат сами да избират начина на тяхното прекарване.

                        От друга страна заповедта се явява незаконосъобразна и на още едно основание, доколкото при издаване на заповедта не са обсъдени обясненията на работника относно ползване на почивка по график. Цитирани ни са посочените  графици, но не е отразено кога следва да ползва почивка работника.

                        Не се установява визираното нарушение – неуплътняване на работното време. Липсват и мотиви за определяне на конкретното наказание.

                        Предвид изложеното, съдът намери, че предявеният иск за признаване незаконността на наложеното дисциплинарно наказание за основателен, поради което същото следва да бъде отменено. 

                        В полза на ищеца се следват 300,00 лева деловодни разноски, съгласно представен списък.   

                        Съобразно чл.359 КТ ответникът следва да заплати Д.Т. в размер на 50,00 лева, които суми са внесат по сметката на РС-Димитровград.

                        Мотивиран така, съдът

 

                                                  Р     Е     Ш     И :

 

                        ОТМЕНЯ наказанието „Предупреждение за уволнение“ на   Г. **Г. ***, ЕГН **********, наложено със Заповед № 04/03.06.2020 г. на „**“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Димитровград, ул.“***“ представлявано от ***– прокурист, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

                        ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Димитровград, ул.“***“ представлявано от ***– прокурист да заплати на Г. **Г. ***, ЕГН ********** сумата в размер на 300,00 лева – деловодни разноски.

                        ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Димитровград, ул.“***“ представлявано от ***– прокурист да заплати в полза на ВСС-София сумата в размер на 50.00 лева -дт, която сума да се внесе по сметката на РС-Димитровград.

 

                          Решението може да се обжалва пред Хасковския окръжен съд в 2-седмичен срок, считано от връчване на страните.    

 

                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: