Р Е
Ш Е Н
И Е
№578
13.07.2023г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария Койнова
като разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно
дело № 196 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнороцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано
е по жалба на Д.Т.Д. с ЕГН:**********,
с адрес ***, подадена чрез пълномощник – адв. Г. Г., срещу Заповед № 453/10.02.2023г. на Директора на Агенция „Митници“, с която на оспорващия, в
качеството му на „старши разследващ митнически инспектор“ в сектор „АНДРО“ в
отдел „ММРР“ към ТД “Митница Бургас при Агенция “Митници“, е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание”.
Жалбоподателят
намира заповедта за незаконосъобразна, като излага доводи, че същата не е
съобразена със законовите изисквания за форма и съдържание, установени в
разпоредбата на чл.97, ал.1 от ЗДСл. Твърди, че описаната в заповедта фактическа
обстановка била неясна, а видът и размера на наказанието били непонятно
определени. Правната квалификацията на нарушенията била объркана. Наложеното
наказание било несправедливо и не кореспондирало с конкретната тежест на
извършеното. За посочените в заповедта и твърдяни за извършени две на брой
нарушения на жалбоподателя било наложено едно наказание - „порицание“.
Непонятно било как е определено това общо наказание и дали то съставлявало сбор
от наказанията, определени за всяко едно от нарушенията, или всъщност се
приема, че цялостното поведение на служителя е едно нарушение. Авторът на
заповедта не бил положил каквито и да е усилия да установи всички факти и
обстоятелства, имащи отношение към определянето на вида и размера на налаганото
наказание, както повелявала разпоредбата на чл.91, ал.1 от ЗДСл.
Не
били изложени каквито и да е доводи относно тежестта на всяко от твърдяните
нарушения, конкретните обстоятелства, при които всяко от тях е извършено,
цялостното поведение на служителя и формата на вина.
Изцяло
било непонятно от текста на заповедта защо и как е установено извършването на
второто по ред нарушение, изразяващо се във бездействие под формата на
„несъобщаване“ за нанесена вреда. Не личало кои са обстоятелствата, които
служителят е бил длъжен да съобщи, на кого и на какво основание. Липсвало в
заповедта обсъждането на събраните по делото доказателства, на основание на
които бил направен извод, че е налице „умисъл“ на служителя за извършване на
двете нарушения. Противоречива и непонятна била позицията на наказващия орган
относно правната квалификация на нарушенията. Същата била неправилно
определена. Определеното по вид наказание „Порицание“ се явявало несправедливо,
тъй като от поведението на служителя нямало настъпили вреди за службата.
Твърди
се в жалбата също, че не били спазени при издаване на заповедта процесуалните
правила, уредени в разпоредбите на чл.92 и сл. от ЗДСл. На жалбоподателя не
била връчена нарочна заповед, от която той изрично да разбере за воденото срещу
него дисциплинарно производство, за вменените в негова вина нарушения и
доказателствата, които го уличават. Изискваните от него обяснения не били
дадени с конкретна цел и по отношение на нарушенията, за които е санкциониран.
Не
били налице според жалбоподателя и фактическите и правните основания за
издаване на заповедта, тъй като не били извършени от негова страна твърдяните
дисциплинарни нарушения. Твърдението за нарушаване от страна на служителя на
правни разпоредби, регламентиращи служебната му дейност, било изцяло
несъстоятелно. В тази връзка обжалваната заповед била несправедлива и не съответствала
и на целта на закона.
Иска се отмяна на оспорената заповедта.
Претендират се разноски, за които се представя списък.
Ответникът – Директор на Агенция „Митници“ към Министерство на
финансите, чрез своя процесуален представител, намира оспорената заповед за
законосъобразна и моли за потвърждаването й от съда. Не споделя доводите на
жалбоподателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите
на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбоподателят Д.Т.Д. заема длъжността „старши разследващ
митнически инспектор“ в сектор „АНДРО“ в отдел „ММРР“ към ТД “Митница
Бургас при Агенция „Митници“, като служебните задължения произтичащи от тази му
длъжност, съдът намира за подробно разписани в приложената по делото Длъжностна
характеристика /л. 75-77/, с която жалбоподателя е надлежно запознат на
16.05.2022г.
На
датата 17.10.2022г. Д. е изпълнявал служебните си задължения на работното си
място в сградата на администрацията на митническото бюро в град Свиленград. В
сутрешните часове на деня същият е уведомен, че по дежурство следва да замине
за ГКПП “Капитан Андреево“ заради получен сигнал за произшествие - данни за извършено
престъпление по чл.251, ал.1 от НК.
Пътуването на жалбоподателят Д. от администрацията на
Митницата в град Свиленград до граничния пункт, намиращ се на около 20 км от
града, е следвало да се осъществи с лек автомобил „Р.М.“ с рег.****, който се е
намирал на служебния паркинг, непосредствено до сградата на митницата.
Видно от Заповед № 3Т2-1000-619 от
01.09.2022г. на Директора на ТД митница Бургас /л.134/ лек автомобил „Р.М.“ с
рег.****, е бил предоставен на служителите от сектор „АНДРО“ в отдел „ММРР“ при
Митница Бургас за ползване на територията на МП “Капитан Андреево“. Същият видно от приложените по дисциплинарната преписка
докладни записки се е ползвал от служителите на целия отдел, около десет на
брой.
На датата
17.10.2022г. намиращият се на паркинга служебен автомобил „Р.М.“ е бил паркиран
до автомобил „А.Р.“ с рег.№ ********, който видно от съдържащите се в
административната преписката доказателства е ползван от друг митнически
служител – В. А.Г. – ст.инспектор в ТД Митница Пловдив, чиято администрация е
била в същата сграда. По същото време на паркинга на митницата е имало и друг автомобил
марка “Жигула“, паркиран напречно на л.а. „Р.М.“ с рег. № ****, видно от
приобщените по делото видеозаписи от камерите на митническата администрация,
както и от приложения снимков материал. Съдът дава вяра на дадените в хода на
съдебното производство обяснения от страна на оспорващия по отношение позициите
на паркираните пред сградата автомобили и обстоятелството, че за да излезе от
паркинга Д. е следвало да направи маневра назад между двете паркирани около него
коли, по време на която маневра е закачил със служебния автомобил паркирания до
него лек автомобил „А.Р.“. След като слязъл от автомобила Д. установил, щетите
върху автомобила на колегата му В. Г. и след като преценил, че са минимални
потеглил към ГКПП “Капитан Андреево, за да изпълни задълженията си по служба,
които били неотложни с оглед сериозността на случая, натовареността на пункта и
затрудненията, които се създават за работата му в подобни ситуации. Видно от
приобщения по делото Протокол за разпит от 17.10.2022г. по ДП №107/2023г. по
описа на ТД Митница Бургас, първото действие по разследването е осъществено от Д.
за времето от 10:20ч. до 10:45ч. последвали са, според обясненията на
жалбоподателя, допълнителни действия и администриране на делото, след което в
ранния следобед същият се е завърнал от пункта в сградата на митническата
администрация. Там Д. потърсил колежката си В. А., което обстоятелство се
потвърждава и от обясненията на същата, приобщени по административната преписка
/л. 94/, като двамата с нея слезли на паркинга и огледали автомобила на А.. Д.
се свързал по телефона със св.Б.Б. /л.247-248/, когото познавал отпреди и който
се занимавал с автотенекеджийски услуги. По указания на свидетеля, Д. направил снимка на драскотината по калника на
автомобила „А.Р.“, която изпратил на Б. по „вайбър“ на 17.10.2022г. в 13:48ч.,
обстоятелство посочено в хода на разпита му като свидетел в съдебно заседание
от 13.06.2023, след направена справка в това приложение на мобилния му телефон.
Б. потвърдил, че ще отремонтира щетата в сервиза си в град Димитровград срещу
сума в размер на 50 лв. От разговора по телефона св.Б. разбрал, че Д. коментира
този факт с жената, която е собственик на автомобила, и двамата се разбират за
това, че в удобно за нея време автомобилът ще бъде поправен за сметка на Д.. Независимо
от тази уговорка, видно от показанията на св. Б., никой не завел автомобила за ремонт
в сервиза му в град Димитровград.
По
делото се съдържат доказателства /Докладна записка, застрахователно
уведомление, протокол л/102-116/ за заведена застрахователна щета относно
въпросния автомобил, „А.Р.“ с рег.№*********, по която в полза на В. А.е
заплатено застрахователно обезщетение в размер на 131,72 лв.
Установи
се от показанията на свидетеля Ц.Д. – юрисконсулт в сектор „АНДРО“, отдел „МРР“
в Митница „Бургас“, че на 28.10.2022г. е бил изпратен от прекия си ръководител
да откара служебен автомобил „Р.М.“ с рег. № *******в автосервиз в град
Свиденград. С помощта на техническо лице от сервиза е бил извършен оглед на
автомобила, при който са били констатирани повреди по същия, за което бил съставен
Констативен протокол от 28.10.2022г./л.129/, в който същите са подробна
описани. Част от щетите са счупени халогени, предна броня, спукани декоративни
лайсни, счупено стъкло на ляв стоп и др., като в протокола са посочени елементите
от въпросния автомобил, които се нуждаят от ремонт. По данни на свидетеля Д.
ремонт на автомобила не е извършван след огледа. Същият не може да посочи по
време и място кога са настъпили описаните в съставения протокол щети, а
доказателства за тези обстоятелства липсват и в цялата дисциплинарна преписка.
След съставяне на Констативния протокол за
щетите на служебен автомобил „Р.М.“ към датата 28.10.2022г. е била изготвена Докладна
записка с рег. № 32-371385/31.10.2022г. на К. Ф. – зам. директор на ТД Митница
Бургас /л.145/, с която на Директора на Митница Бургас се предоставят данни за
инцидента със служебния автомобил, настъпил на датата 17.10.2022г.
На
основание на цитираната докладна е изпратено до Директора на Агенция Митници приложеното
в преписката Сигнално писмо с рег.№32-378477 от 04.11.2022г. /л.147-148/, изготвено
от Валери С. – директор на ТД „Митница Бургас“, в което се излагат данни за
настъпилия на 17.10.2022г. инцидент със служебен автомобила марка „Р.М.“,
управляван от Д.Д. – ст. разсл. митнически инспектор, като се посочва, че при
потегляне от паркинга, находящ се до сградата на Митническо бюро в Свиленград Д.
е ударил други два автомобила и за нанесените щети не са били сезирани компетентни
органи, а Д. не е подал сигнал за ПТП.
Във
връзка с докладната записка на Кр. Ф. е изготвена до Директора на ТД „Митница
Бургас“ и Докладна записка от И. П. – началник отдел „ФУСРС“ при ТД „Митница
Бургас“ /л.132-133/, в която се посочват данни, че за периода от 14.09.2022г.
до 28.10.2022г. на служебния автомобил „Р.М.“ с рег.№ ********* са нанесени
щети, описани в докладната на стойност 405 лв. без ДДС.
С
Докладна записка рег.№ 32-439388/15.12.2022г. /л.80/ на В. С. – Директор
Митница Бургас до Ц. Г. – ръководил на Инспектората на АМ е предоставена
информация за инцидент със служебния автомобил и причинени щети.
С
Доклад рег.№32452819 от 29.12.2022г. /л.51-59/ на Ц. Г. до Директора на АМ П. Г.
е направено предложение за вземане на отношение по случая със служебния
автомобил и действията на служителя Д.Д..
Върху
последваща Докладна записка на Цв. Г. с рег.№32-443992/19.12.2022г. /л.60-68/ от
страна на Директора на Агенция „Митници“- г-н П. Г. е поставена резолюция за образуване
на дисциплинарно производство.
В хода на това производство с Протокол № П-16/32-23199/18.01.2023г. /л.47/ е проведено
изслушване на служителя, като на същия е дадена възможност за предоставяне на
писмени обяснения.
В Обяснение вх.№32-23209/18.01.2023г./л.46/ Д.
заявява, че ще си направи преглед при очен лекар. По преписката е приложена
медицинска документация /Рецептурна книжка, Амбулаторен лист, Етапна епикриза/,
от която личи, че последният страда от заболяване на очите „Първична глаукома
със затворен ъгъл“. Няма медицински данни по делото относно това дали
въпросното заболяване препятства служителя да управлява МПС.
Видно от
приложеното към преписката Постановление от 25.01.2023г. на М. С. – прокурор в
Районна прокуратура – Хасково, ТО – Свиленград /л.40-41/, по повод инцидента с
управлявания от Д.Д. на 17.10.2022г. служебен автомобил „Р.М.“ е била образува
прокурорска проверка по преписка вх.№110/2023г., която е приключила с отказ да
се образува наказателно производство поради липса на данни за извършено
престъпление.
По
делото е представен и Приемо – предавателен
протокол от 14.09.2022г. /л.100- 101/, с който лек автомобил „Р.М.“ с
рег.№********* е предаден от С.С. – служител на МП “Капитан Андрееево“ на Д.Д..
В протокола са описани в пет точки констатираните при съставяне на протокола
недостатъци на автомобила под формата на щети и повреди. Разпитан в съдебно
заседание /л.246-247/ като свидетел С.С.
обясни, че е бил натоварен със задължението да предаде въпросния автомобил за
ползване на служителите на отдел „МРР“ при МП „Капитан Андреево“. Автомобилът преди
това в продължение на няколко години е бил използван от отдел „Наркотрафик“ за
извозване на служебните кучета за нуждите на МП “Капитан Андреево“. Св.С.
установи, че към момента на предаване на автомобила същият не е бил в добро състояние,
имал е пробег от около 318 000 км, бил е с щети по бронята, лайсните,
фаровете и др.
По
делото са приобщени Заповед № ЗТД-1000-640/13.09.2022 и Заповед № ЗТД –
1000-619/01.09.2022г., двете на Директора на ТД „Митница Бургас“. Със същите е извършено разпределение на ползването
на служебните автомобили и са определени служителите, които да отговарят за документалното
оформяне, техническото им състояние и обслужване. Със Заповед №ЗТД-1000-640/13.09.2022г. /л.138-140/ за сектор „АНДРО“
отдел „МРР“ при ТД „Митница Бургас“ за автомобил „Р.М.“ с рег.№А3136НА е
определен отговорен служител Д.Т.Д.. По делото не са налице доказателства, удостоверяващи
че Д.Д. е запознат със заповедта.
След
събиране на сведения под формата на докладни записки от всички лица, запознати
с инцидента на 17.10.2022г. и имащи отношение във връзка с ползването на въпросния
автомобил, и след съставяне на Доклад от Инспектората на АМ, е издадена процесната
Заповед №453/10.02.2023г. на Директора на Агенция
„Митници“, с която на жалбоподателя Д.Д.
– старши разследващ митнически инспектор в сектор „АНДРО“ в отдел „ММРР“ към
ТД“Митница Бургас“, е наложено дисциплинарно наказание „порицание”.
Видно от текста на заповедта, дисциплинарнонаказавищият
орган, е приел, че от страна на служителя са извършени следните две нарушения: 1. нарушение по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл. - „неизпълнение на
служебните задължения“, и 2. нарушение
по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл - “неспазване на правилата на Кодекса за
етично поведение на служителите на държавната администрация“.
По отношение на първото нарушение е прието, че за
времето от 14.09.2022г. до 28.10.2022г., жалбоподателят Д., в качеството си
на отговорен служител, „не е съобщил
за необходимостта от завеждане на щети по предните две врати на служебен
автомобил“, с което същият не е изпълнил в пълен обем задълженията си
по Заповед №ЗДТ-1000-640/13.09.2022г. на Директора на ТД Митница Бургас и е
нарушил чл.24 ал.1 от ЗДСл и т.V от длъжностната си характеристика.
По отношение на второто нарушение
се посочва, че на 17.10.2022г. на паркинга на МБ Свиленград Д.Д., като е
управлявал служебен автомобил, при маневра на заден ход е нанесъл щети на
задната броня на лек автомобил на друг митнически служител, като е „демонстрирал
неетично поведение спрямо колежката си В. Г.“, и е „напуснал мястото на
инцидента и не я е потърсил да я уведоми за нанесената щета на автомобила й“.
С това служителят нарушил нормите на етично поведение, регламентирани в
разпоредбите на чл.14, ал.1, и ал.2 от Глава 5 „Взаимоотношения с колегите“ от
Кодекса за поведение на митническия служител, съответно и чл.24 ал.1 и чл.28 от ЗДСл.
За двете приети за установени нарушения
дисциплинарният орган приема, че е налице вина на служителя без да посочва
конкретната й форма и с оспорената пред съда заповед налага на жалбоподател едно наказание - „Порицание“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от
оспорването, срещу годен за обжалване административен акт, предвид което е процесуално допустима.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна, при
следните съображения:
Оспорваната
заповед е издадена от материално
компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл.92
от ЗДСл, дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването,
какъвто за жалбоподателя, на основание чл.9 от ЗМ и чл.6, т.5 от Устройствения
правилник на агенцията, се явява Директорът на Агенция „Митници“.
Заповедта
е издадена в изискуемата от чл.97,
ал.1 от ЗДСл писмена форма и формално
съдържа предписаните от същата норма задължителни реквизити.
При издаването на заповедта са спазени предвидените в
чл.94, ал.1 от ЗДСл срокове за налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно
цитираната правна норма, същото се налагат не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Нарушението се счита за открито, когато всички елементи от фактическия му
състав са доведени до знанието на дисциплинарнонаказващия орган. Съдът приема,
че в случая Директора на Агенция „Митници“ г-н П.Г. е уведомен за извършеното дисциплинарно нарушение с Докладна
записка с рег.№32-443992/19.12.2023г., върху която е поставена негова резолюция
за образуване на дисциплинарно производство. Следователно заповедта е издадена в указания от закона двумесечен
срок от узнаването, а именно на 10.02.2023г., който срок е в рамките на
едногодишния такъв, считано от датата на извършване на твърдяното нарушение –
17.10.2022г.
Съвкупната преценка на съдържанието на
заповедта и на събраните по делото доказателства обаче, води до извода за незаконосъобразност
на същата и за основателност на изложените в жалбата аргументи за допуснати
нарушения на материалния закон, липса на ясно и точно описание на вменените
нарушения и неяснота относно реда по който е определено общото за двете
нарушения наказание.
От
текста на оспорената заповед е видно, че със същата се вменява на жалбоподателя
осъществяването на две на брой
дисциплинарни нарушения, а именно: нарушение по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл. - „неизпълнение
на служебните задължения“, и нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл - “неспазване на правилата на Кодекса за
етично поведение на служителите на държавната администрация“.
По
отношение на първото нарушение по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл., настоящият състав
намира същото за описано по начин по който не би могло да се достигне до
категоричен извод, какво точно е конкретно вмененото на жалбоподателя деяние. Дисциплинарнонаказващият
орган се е задоволил да посочи, че за визирания в заповедта период от време от 14.09.2022г.
до 28.10.2022г. жалбоподателят Д., в качеството си на отговорен служител, не е
съобщил за необходимостта от завеждане на щети по предните две врати на
служебен автомобил „Р.М.“ с рег.№********, с което не е изпълнил в пълен обем
задълженията си по Заповед №ЗДТ-1000-640/13.09.2022г на Директора на ТД „Митница
Бургас“. Цитираната заповед съдържа поредица от действия на служителите,
свързани със стопанисването на един служебен автомобил, като посочването на
това, че служителите „следят с грижата на добър стопанин за техническото
състояние и за завеждане на щети“, не обяснява в кой момент е възникнало
конкретното задължение на жалбоподателя и на какво основание. В
обстоятелствената част на заповедта са изложени факти в съвсем друга насока –
разминаване в състоянието на автомобила при приемането му и при огледа в
сервиз, направен на 28.10.2022г., извършване от служителя на ПТП и поведението му по време на същото,
увреждането на автомобил на друг служител и т.н. От така даденото с процесния
акт описание на вмененото на жалбоподателя „неизпълнение на служебните
задължения“, съдът е в невъзможност да разбере каква е била конкретната воля на
дисциплинарно наказващия орган и какво конкретно неизпълнение е вменено на
жалбоподателя. В заповедта, не се сочи, какви точно са щетите настъпили за
посочения период по предните две врати на процесния автомобил и дали естеството
на същите предполага тяхното завеждане и какво точно завеждане се има предвид.
Дали се касае за уведомяване органите на МВР, в случай че щетите са били такива
изискващи задължително предприемане на действия в тази насока или се касае за
неуведомяване на пряк ръководител са настъпилите щети. От описанието на така
вмененото нарушение не става ясно за настоящият съдебен състав какъв е размера
на щетите и дали същите са описани в цитирания в обстоятелствената част на акта
протокол от 28.10.2022г. за установяване на щети и който е част от
дисциплинарната преписка. Последното препятства осъществяването на проверка от
страна на съда дали е налице поведение на жалбоподателя под формата на
бездействие, изразяващо се в „несъобщаване за необходимост от завеждане на щети“,
което да представлява неизпълнение на неговите служебни задължения по смисъла
на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл.
Нещо
повече, такова задължение за жалбоподателя не съществува пряко от длъжностната
му характеристика. С процесния акт се твърди същото да е възложено на
жалбоподателя със Заповед №ЗДТ-1000-640/13.09.2022г на Директора на ТД „Митница
Бургас“. В хода на съдебното производство обаче, доказателства за запознаване
на жалбоподателя с процесната заповед не са представени от страна на
административния орган, независимо от дадените от съда указания в тази насока.
Такива доказателства не се съдържат и в кориците на дисциплинарната преписка. Заповед
№ЗДТ-1000-640/13.09.2022г на Директора на ТД „Митница Бургас“, като акт на
горестоящия му ръководител, с който на служителя се възлагат задължения, стоящи
извън кръга на тези, които са му вменени от длъжностната характеристика и пряко
от закона, безспорно следа да бъде доведена по съответния ред до знанието на
адресата й. Относно реда за връчването и съобщаването на заповедта като
индивидуален административен акт, следва да се прилагат общите правила на АПК,
а разпоредбите на Закона за митниците и Устройствения правилник на АМ не правят
изключение от тях. Ето защо, при липса на безспорни доказателства, че
цитираната заповед е надлежно връчена на жалбоподателя, не може категорично да
се приеме, че с издаването й за него са възникнали права и задължения и той
може да носи дисциплинарна отговорност за неизпълнението им.
Едновременно
с горното, не може да се игнорира обстоятелството, че Д.Д. заема длъжността
„старши разследващ митнически инспектор“ в сектор „АНДРО“ в отдел „ММРР“ към ТД
“Митница Бургас“ при Агенция “Митници“, като на същия съгласно длъжностната му
характеристика и съгласно разпоредбата на чл.10а
от Закона за митниците, е възложено извършването на специфична дейност по
разследване, осъществявана по правилата на НПК. В ал.3 от цитираната правна норма се въвежда забрана на разследващите
митнически инспектори да се възлагат други дейности освен разследване на
престъпления. Липсата на конкретика в оспорената заповед относно задълженията
на служителя, за които се твърди, че не са изпълнени, не дава възможност да се
разбере и това дали същите въобще е било
допустимо да му бъдат възлагани и дали не е налице колизия на издадената
Заповед №ЗДТ-1000-640/13.09.2022г на Директора на ТД „Митница Бургас“ с
разпоредите на чл. 10а, ал.3 от Закона за митниците, в каквато хипотеза същата
не следва да се счита задължителна за изпълнение.
От така
изложеното следва извод, че не на първо място съществува неяснота относно
вмененото на жалбоподателя бездействие, с което се твърди да е осъществен
състава на нарушението по чл. 89, ал.2, т1 от ЗДСл и на следващо място липсват
доказателства относно възникнало по отношение на жалбоподателя задължение да
завежда каквито и да било щети по процесния автомобил, предвид което същото
деяние следва да се приеме за недоказано, съответно оспорената заповед в тази и
част за издадена в противоречие с материалния закон.
Относно второто визирано в оспорената
заповед нарушение липсата на конкретика е още по-очевидна. Твърди се, че
извършеното нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл се изразява в “неспазване
на правилата на Кодекса за етично поведение на служителите на държавната
администрация“. Прави се препращане към етичните норми за поведение,
регламентирани в разпоредбите на чл.14, ал.1 и ал.2 от Глава „Взаимоотношения с
колегите“ от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация,
приет с ПМС №57 от 02.04.20227, и т.20 и
21 от раздел V „Взаимоотношения с колегите“ от
Кодекса за поведение на митническия служите, утвърден със Заповед
№ЗМФ-109/09.02.2016 на МФ. По този начин са приети за нарушени и разпоредбите
на чл.24, ал.1 и чл.28 ал.1 от ЗДСл и чл.17, ал.1, т.5 от ЗМ, както и т.V.18 от длъжностната характеристика на служителя.
Прочитът на
цитираните от наказващия орган етични правила за поведение, регламентирани в
приложимите относно дейността на митническите служители правни норми с различен
ранг, води до извода, че нарушение на всяко от тези правила би имало, когато
служителят в отклонение със задълженията си да упражнява съвестно служебните си
задължения и да проявява уважение, разбиране и коректност към ръководството и
колегите си, осъществи поведение, с което наруши правата на последните,
злепостави ги или им навреди, уронвайки честа, достойнството или доброто им име
в службата и в обществото.
Безспорно в издадената срещу Д. заповед за налагане на
дисциплинарно наказание не се съдържат конкретни фактически обстоятелства,
които да свързват поведението му с нарушение на която и да е от цитираните правни норми. Събраните
доказателства за осъщественото от Д. поведение на паркинга на МБ „Свиленград“
на датата 17.10.2022г. не говорят за допуснати от негова страна отклонения от
присъщите за упражняваната от него професия нравствени правила. Напротив,
събрани бяха в хода на съдебното производство убедителни доказателства за това
каква е бил конкретната обстановка, довела до настъпилото произшествие, при
което леко е пострадал лек автомобил, собственост на друг служител на Агенция „Митници“. Станаха ясни и причините,
поради които Д. не е провел незабавно среща или разговор със собственика на
автомобила, а именно извършването на неотложни действия по служба в изпълнение
на правилата на НПК, които са част от важната за държавния интерес и службата
дейност по разследване на престъпления. Установи се поведението на Д. в първия
възможен момент след инцидента, насочено към репариране на причинената щета и
договаряне на това с пострадалото лице.
Непонятно
остава за съда, категоричното решение на дисциплинарния орган, че причиняването
по непредпазливост на дребна щета по отношение на друг автомобил, съставлява
неморално поведение и отклонение от етиката на служителя.
Дисциплинарната
отговорност по
своята същност има наказателен характер и следва да бъде ангажирана
единствено и само при безспорно доказано дисциплинарно
нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана
дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от
фактическа страна осъществяването на такова действие или бездействие, което по своята същност да
представлява противоправно отклонение от служебната дисциплина, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца - умисъл или непредпазливост. С
оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно
наказание, следва да бъдат установени посочените елементи на
дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях.
В настоящия случай, съдът намира че от
събраните в хода на дисциплинарното производство и съдебното следствие
доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна вменените му с оспорената заповед нарушения на
служебната дисциплина, а като е приел обратното дисциплинарнонаказавщият орган
е допуснал издаване на заповедта при неправилно приложение на материалния закон
– отменително основание по чл.146, т.4 от АПК
За
пълнота следва да се отбележи, че административният орган е допуснал нарушение
на материалния закон и по отношение определеното за вменените нарушения едно
общо наказание „Порицание“, без да е налице извършен от същия анализ на относимите
за това обстоятелства. Последното води до издаване на оспорения акт и в противоречие
с разпоредбата на чл.91 от ЗДСл. Настоящият съдебен състав намира, че макар да
липсва изрична законова норма вменяваща определянето на наказание за всяко едно
от нарушенията, преди налагането на едно общо такова, в случаите на извършени
повече от едно нарушения, административно наказващият орган е длъжен да посочи,
какво наказание се следва за всяко едно от нарушенията, след което да мотивира
защо налага конкретното наказание, особено в случаите в които същото не е най-
лекото по вид от възможните такива.
Разпоредбата
на чл. 91, ал.1, т.2 от ЗДСл вменява задължение за органа да прецени
конкретната форма на вина при осъществяването на всяко едно от деянията и този
анализ следва да се съдържа в дисциплинарно наказващия акт. Формата на вина е
от съществено значение за определяне на вида на следващото се за конкретното
деяние наказание. В конкретния случай липсва такъв анализ. Органа се е
задоволил с декларативното посочване, че е съобразил формата на вина. Каква
обаче е същата според ДНО /умисъл или непредпазливост/ остава непонятно за
съда. Извод за позицията на наказващия орган по отношение на вината не може да
се направи и от обстоятелствената част на заповедта, още повече, като се има
предвид, че двете нарушения са описани по начин, че да предполагат
осъществяването им при различна форма на вина. Последното обстоятелство е
довело до нарушаване и правото на защита на лицето, тъй като служителят не може
да разбере по отношение на двете твърдени нарушения кои конкретно факти и
обстоятелства са отчетени като отегчаващи или смекчаващи вината му такива.
В оспорената заповед липсват също така
изложени съображения относно тежестта на извършеното нарушение, а още по-малко
за настъпили вредни последици за службата или за гражданите. Формалното
посочване, че при определяне на наказанието ДНО е съобразил тези обстоятелства
без конкретно посочване степента на тежест на нарушението и обстоятелствата,
при които то е извършено не обосновава извод за изпълнение на задълженията по
чл. 91 от ЗДСл от ДНО при определяне на наказанието.
При тези съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК оспорената
заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят поисканите деловодни разноски, съгласно списък и
представени доказателства за тях, а именно – 10 лв. държавна такса за
образуване на делото, 90,00 лева депозит за призоваване на свидетели и 1400,00
лева адвокатско възнаграждение, или общо 1500,00 лева. Възражението за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатското възнаграждение
съдът намира за неоснователно, с оглед на фактическата и правна сложност на
делото, обема на дисциплинарната преписка, продължителността на процеса,
многобройността на събраните доказателства, броя на нарушенията и тежестта на
наложената санкция, както и с оглед на обстоятелството, че заплатеното
възнаграждение не надвишава чувствително предвидения в съответната наредба
минимален размер от 1000 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Т.Д. с ЕГН:**********, с адрес ***, Заповед №453/10.02.2023г. на Директора на Агенция „Митници“, с която на
служителя е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание”.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“, да заплати на Д.Т.Д. с ЕГН:**********, с адрес ***, сумата от
1500,00 /хиляда и петстотин/ лева разноски по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 124, ал.1 от ЗДСл.
СЪДИЯ: