О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
27.01.2023 |
град |
Кърджали |
|||
|
|
||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||
|
|
||||||||
|
На |
27.01. |
година |
2023 |
|||||
|
|
||||||||
|
В |
закрито |
заседание
и следния състав: |
||||||
|
|
||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
|||||||
|
|
||||||||
|
|
|
|||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||
|
|
||||||||
|
административно
дело |
номер |
55 |
по описа за |
2023 |
година |
|||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.197 – чл.202 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.56, ал.4 и и
във вр. с чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Образувано е по жалба от И.Ю.Х., с ЕГН **********,
с посочен в жалбата адрес ***, ***, подадена чрез адв.Б.М.
от АК-***, с посочен адрес за призоваване и връчване на книжа– ***, против
Разпореждане №2113-08-2054#7 от 11.01.2023 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ - Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2,
т.1 от АПК, Е ПРЕКРАТЕНО административното производство по Заявление
Вх.№2113-08-2054 от 04.11.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от И.Ю.Х., с ЕГН **********, с
посочен в жалбата адрес ***, ***.
Жалбоподателят И.Ю.Х. счита в жалбата, че процесното Разпореждане №2113-08-2054 от 04.11.2022 год. на
ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали е незаконосъобразно и постановено в
нарушение на материалния закон и че изводите и констатациите на
административния орган са необосновани и неправилни, поради неправилното
тълкуване и прилагане на закона, вследствие на допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила в хода на административното
производство, довели до необосновани материалноправни
изводи. Жалбоподателят счита, че без всякакво съмнение, в случая се касае за
нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, накърняващо правото му на
защита и препятстващо осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност,
съставляващо отменително основание по смисъла на
чл.146, т.2 от АПК. Развива съображения, като сочи най-напред, че съгласно
чл.98, ал.1, т.1 от КСО, разпореждането за отпускане на пенсия за ОСВ, респ. на
отказ по същество да бъде отпусната такава, е в правомощията на ръководителя на
пенсионното осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ и че по
аргумент от чл.27, ал.2 от АПК, в правомощията на същия орган е да се извърши
проверката за допустимост на административното производство. Сочи, че разпореждането
е издадено и в предвидената в закона писмена форма, като съдържа и относимите към случая фактически и правни основания, но
твърди, че е налице неправилно
приложение на материалния закон. На следващо място сочи, че с влязлото в сила
Разпореждане №2140-08-220#5/09.06.2022 год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Кърджали му било
отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ и че това разпореждане не е било
предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е
бил разрешен със сила на присъдено нещо. Излага довод, че съгласно чл.105, ал.1
от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност и че следователно, всяко
лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната
пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото по реда на
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, респ., влязлото в сила
разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК
за ново упражняване на правото, тъй като правоотношението по упражняване и
реализиране на правото на пенсия не било приключило, а правото на жалбоподателя
да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е било преклудирано.
Жалбоподателят твърди, че по новото заявление с Вх.№2113-08-2054/04.11.2022 год.,
компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да
се произнесе по пенсионните му права, като отново излага съображения, че влязлото в сила
разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, не съставлява пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, за ново
упражняване на правото на пенсия, като се цитира съдебна практика в този
смисъл. Сочи, че наличието или не на основанията по чл.27, ал. 2, т. 1 от АПК,
се преценявало за всеки един конкретен случай, като в тази връзка
жалбоподателят заявява, че не споделя изводите на административния орган в
оспореното разпореждане, че по отношение на подаденото на 04.11.2022 год.
заявление за отпускане на пенсия, не са налице нови факти и обстоятелства за
правото на пенсия спрямо предходното такова, като излага аргументи, че видно от
съдържащите се в административната преписка по депозираните заявления за
отпускане на пенсия, от предпоследното искане за отпускане на пенсия – 04.03.2022
год., до последващото такова – 04.11.2022 год., били
изтекли повече от 8 месеца, т.е. по отношение на него било налице ново
обстоятелство, свързано с промяна на възрастта му и че доколкото, от една
страна, последната била съществен елемент от фактическия състав за възникване
на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а от друга, налице били и
различни материалноправни предпоставки за правото на
пенсия по чл.68, ал.3 от КСО през 2022 год., то при всички случаи били налице
нови обстоятелства, по които административният орган следвало да извърши
преценка относно правото на пенсия. Пак в тази връзка в жалбата се излага
довод, че наличието на нови данни, свързани с възрастта на заявителя и липсата
на конкретни мотиви в предходното разпореждане, с което е отказано отпускането
на пенсия, налагали административният орган да извърши по същество преценка за
правото на пенсия, респ. да се произнесе с разпореждане, което признава или отказва
заявената пенсия, което не било сторено в случая и в този смисъл, жалбоподателят
отбелязва в жалбата си, че в Разпореждане №2113-08-2054#7/11.01.2023 год.
липсвали каквито и да са доводи, защо не е взет предвид факта, че е навършена
нужната по закон възраст и защо не му е зачетен за действителен осигурителен
стаж, периодът на наборна военна служба, който период дори не е конкретизиран и
въобще не бил обсъден в посочения административен акт, като по отношение тези
обстоятелства не били въведени никакви мотиви от административния орган. Предвид
изложените съображения, жалбоподателят счита, че изричният отказ да се разгледа
по същество искането за отпускане на пенсия и прекратяването на
административното производство е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а
преписката следва да бъде върната на ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Кърджали,
за разглеждане по същество на заявление с Вх.№2113-08-2054/04.11.2022 год., за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3
от КСО и че като не е съобразил горното и е прекратил административното
производство, пенсионният орган издал акта си в противоречие с материалния
закон. По тези съображения, с жалбата се моли съдът да приложи чл.117, ал.2,
пр.2 от КСО и да отмени обжалваното Разпореждане №2113-08-2054#7 от 11.01.2023 год.
и да върне преписката за ново произнасяне от ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, по заявление с Вх.№2113-08-2054 от 04.11.2022
год., за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО,
при зачитане на осигурителния стаж по чл.9, ал.7 от КСО.
Така подадената жалба чрез ТП на НОИ –
Кърджали, до Административен съд – Кърджали, е изпратена на съда със
съпроводително писмо с Изх.№1012-08-48#2 от 20.01.2023 год., като към същата е
приложена в заверен препис административната преписка по издаване на оспореното
разпореждане, постъпили в Административен съд – Кърджали с Вх.№253 на 23.01.2023
година.
Към изпратената в съда административна преписка
е приложено и писмено становище от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП
на НОИ - Кърджали, относно подадената жалба от И.Ю.Х., с ЕГН **********, с
посочен в жалбата адрес ***, ***, срещу Разпореждане №2113-08-2054#7 от 11.01.2023
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали. В становището
се твърди, че така подадената жалба е неоснователна, като са развити подробни
доводи и съображения в подкрепа на обжалваното Разпореждане №2113-08-2054#7 от 11.01.2023 год., издадено от ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - град Кърджали, с което е прекратено
производството по заявлението с Вх.№2113-08-2054 от 04.11.2022 год., подадено
от И.Ю.Х., с ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес ***, ***. В становището
моли съда, като има предвид изложеното в него и като се съобрази с актуалната
практика на Върховния административен съд/с цитирани съдебни определения/, да
постанови определение, с което да отхвърли жалбата на И.Ю.Х., като неоснователна.
Административният
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
По допустимостта на жалбата:
В разпоредбата на чл.117, ал.1 от е направено изчерпателно посочване на
разпорежданията, по които ръководителят на териториалното поделение на НОИ е овластен да се произнесе при подадена жалба по
административен ред, в съответствие с правомощията си, дадени му с разпоредбата
на чл.117, ал.3 от . В конкретната
хипотеза, процесното разпореждане не попада в кръга
на разпорежданията, посочени по-горе, които задължително следва да бъдат
контролирани по специалния ред за осъществяване на административния контрол,
който е предвиден в разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО. При това положение обжалваното разпореждане подлежи на
съдебен контрол по правилото на чл.56, ал.4 от АПК и съответно по реда на чл.197
и следв. от АПК, тъй като с него се прегражда
развитието на административното производство по подаденото второ заявление за
отпускане на лична пенсия за ОСВ и на добавка, поради което постановеният отказ
да се издаде индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол по
реда на чл.197 от АПК. Съгласно тази норма, изричният отказ на административния
орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на
индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда
от лицето, направило искането, в 14 /четиринадесет/-дневен срок от съобщаването
му.
В настоящия случай, в оспореното разпореждане
също е указано, че може да бъде обжалвано по реда на глава Х раздел IV от АПК/чл.197 и следв. от АПК/, в 14 /четиринадесет/-дневен срок от получаването му, чрез ТП на НОИ -
Кърджали, пред Административен съд - Кърджали.
Видно от приложеното по административната
преписка известие за доставяне с баркод ***, обр.243, на „Български пощи” ЕАД ***/л.10/, Разпореждането №2113-08-2054#7 от 11.01.2023 год.
на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали, е получено
на датата 17.01.2023 год., срещу подпис, от упълномощено от жалбоподателя
лице – Д. Х./пълномощно с рег.№**/*** год. на
нотариус А. У., с рег.№*** на Нотариалната камара – на л.22/. Жалбата против това разпореждане
е подадена с препоръчана пощенска пратка, чрез куриерска фирма „Еконт експрес”, видно
от приложената по преписката товарителница/л.9/, чрез ТП на НОИ – Кърджали, до
Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на
НОИ – Кърджали с Вх.№1012-08-48 от 19.01.2023 год., видно от положения на
същата и попълнен щемпел/л.6/. От това следва, че жалбата е подадена на 1-ия/първия/
или най-късно на 2-ия/втория/ ден след получаване на разпореждането от
жалбоподателя, с което е спазен законоустановения
14-дневен срок за обжалване, изрично указан и в самото разпореждане. Ето защо
съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по
предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма, с
необходимото съдържание и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с
който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на
гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Като прецени
събраните и приложени по административната преписка писмени доказателства, поотдселно
и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Със заявление с Вх.№2113-08-220
от 04.03.2022 год на ТП на НОИ – Кърджали/л.34-л.35/, жалбоподателят И.Ю.Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, ***, е поискал отпускането на пенсия за ОСВ по реда на
чл.68, ал.3 от КСО, като е представил набор от документи. По това производство, образувано по повод посоченото
заявление, е
постановено Разпореждане №2113-08-220#5 от 09.06.2022 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали/л.25/, с което, на жалбоподателя е било отказано
отпускането на искана лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. Отказът е
постановен поради липсата на изискуемия
се действителен осигурителен стаж, а именно – най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. С това
разпореждане е зачетен действителен осигурителен стаж от 13 години, 08 месеца
и 25 дни, като не е зачетен за такъв действителен
осигурителен стаж периодът на наборната военна служба, с обща продължителност
от 02 години, 01 месец и 03 дни и
периодът на безработица, с продължителност 00 години, 07 месеца и 00 дни. В
това разпореждане е изложен мотив, че периодите на отслужване на наборна военна
служба и на безработица, въпреки че се зачитат за осигурителен стаж, не следва да
се зачитат за действителен такъв стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от
Допълнителните разпоредби на КСО. Поради горното е прието от пенсионния орган
при ТП на НОИ - Кърджали, че жалбоподателят И.Ю.Х. няма 15 години действителен
осигурителен стаж и на това основание е отказано да му бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Това разпореждане е било
получено лично от жалбоподателя И.Ю.Х., на 14.06.2022 год., видно от приложеното
по преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.24/, като против същото не е била подадена жалба в
едномесечния срок по чл.117, ал.2, т.1 от КСО, указан и в самото разпореждане и
така, същото е влязло в законна сила на 15.07.2022 год.
С последващо заявление
с Вх.№2113-08-2054 от 04.11.2022 год., до директора на ТП
на НОИ – Кърджали/л.20-л.21/, подадено чрез пълномощник, жалбоподателят И.Ю.Х. отново е поискал отпускането на лична пенсия за ОСВ по
реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, като към заявлението не е представил никакви други
или нови документи, за придобит осигурителен стаж.
По повод това заявление
е издадено процесното Разпореждане №2113-08-2054#7 от 11.01.2023 год. на
ръководителя по „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали/л.11/, с което, на основание чл.27,
ал.2, т.1 от АПК, е прекратено производството по това заявление с Вх.№2113-08-2054
от 04.11.2022 год., подадено от И.Ю.Х. от
***, ***.
Административният
орган в мотивите е описал фактите, касаещи издаденото предходно Разпореждане №2113-08-220#5 от 09.06.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ
– Кърджали, с
което, на жалбоподетеля е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, като е
посочил, че същото е получено от лично от
жалбоподателя, на
датата 14.06.2022 год., не е било обжалвано в едномесечния срок по чл.117, ал.2
от КСО, поради което е влязло в сила на 15.07.2022 год. В мотивите е посочено
също, че към така подаденото второ заявление не са представени никакви нови документи
за осигурителен стаж, представляващи нови писмени доказателства по инициираното
административно производство от заявителя и не са налични данни за нови факти и обстоятелства,
влияещи върху правото на пенсия. Предвид гореизложеното и предвид обстоятелството,
че към новото искане с Вх.№2113-08-2054/04.11.2022 год. за повторна преценка
относно правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е налице само промяна
във възрастта, която не оказва влияние върху правото на пенсия по чл.68, ал.3
от КСО и не са налични допълнителни данни за положен осигурителен стаж, пенсионният
орган е приел, че заявлението на И.Ю.Х. е недопустимо и пенсионното
производство следва да бъде прекратено, поради наличието на влязъл в сила индивидуален
административен акт със същия предмет, между същите страни. С оглед на това и
на основание чл.98, ал.1 от КСО и чл.27, ал.2, т.1 от АПК, административният орган
е прекратил производството по това заявление с Вх.№2113-08-2054 от 04.11.2022 год.
на ТП на НОИ - Кърджали, подадено от И.Ю.Х.
от ***, ***.
При така установеното фактическо положение, което
е безспорно, съдът достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
След извършената на основание чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка, съдът намира, че оспореното разпореждане е издадено от
компетентен орган. Издаването на разпореждане за отпускане на лична пенсия за
ОСВ, респективно на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в
правомощията на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, в
случая - ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали, в
обхвата на осъществяваната специализираната дейност по чл.30, ал.1, т.1 от ПОДНОИ,
във връзка с чл.98, ал.1, т.1 от КСО.
Следователно и по аргумент от чл.27, ал.2 от АПК, в правомощията на същия орган
е да извърши проверката за допустимост на административното производство на
всички основания по последно посочената норма и съответно - да прекрати
административното производство, ако намери, че е налице някое от тези
основания.
Оспореният акт е издаден в изискуемата се писмена
форма и съдържа достатъчно пълно и точно изложение на фактическите
обстоятелства, обосновали постановяването му, като са посочени и правните
основания за постановения с него краен резултат. Предвид изложеното съдът
намира, че не се установяват основания за нищожност на оспореното разпореждане.
По отношение на оспорената законосъобразност
на административния акт, съдът намира следното:
В административното производство, свързано с
издаването на индивидуален административен акт, компетентният за това орган
следва да се съобразява с установените в специалния процесуален закон, т.е. в
АПК правила, включително следва да провери предпоставките за допустимостта на искането
за издаването на индивидуалния административен акт. Съгласно чл.27, ал.2 от АПК,
преди да започне производството административния орган задължително следва да
провери за наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки за допустимост на искането за издаването на съответния
индивидуален административен акт, като в тях е включена и липсата на влязъл в
сила административен акт със същия предмет и страни, съгласно новелата на т.1
от ал.2 на чл.27 от АПК.
Съдът обаче намира за неправилни
съображенията на административния орган, въз основа на които всъщност е
оставено без разглеждане подаденото от И.Ю.Х. заявление за отпускане на лична
пенсия за ОСВ и на добавка за репресия и е прекратено производството по същото.
На първо място следва да се отбележи, че независимо от предходно подаденото
заявление, няма данни, а и твърдения дори, до настоящия момент на жалбоподателя
да е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а и каквато и да е
друга пенсия. Не е спорно, че на 04.11.2022 год., И.Ю.Х. е отправил до пенсионния орган поредно - второ в
конкретния случай, заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, както и че по
предходно такова негово заявление, от компетентния орган е бил постановен
влязъл в сила отказ, тъй като заявителят, според органа, не е отговарял на
изискването на чл.68, ал.3 от КСО, т.е. прието е било, че не е имал изискуемите
се 15 /петнадесет/ години действителен осигурителен стаж. Независимо от това,
настоящият състав счита, че не е налице сочената от ответника пречка, т.е.
абсолютна отрицателна предпоставка, за допустимостта на производството и за
разглеждане на заявлението по същество. Съгласно чл.27, ал.2, т.1 от АПК,
административният орган е задължен, преди да проведе производство за издаване
на административен акт, да установи липсата на влязъл в сила административен
акт със същия предмет и страни. В случая, ръководителят „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Кърджали неправилно е
приел, че влязлото в сила предходно негово Разпореждане №2113-08-220#5 от 09.06.2022 год., с което е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на жалбоподателя И.Ю.Х. на същото основание, претендирано
и с последващо подаденото заявление, представлява
влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни по смисъла на чл.27,
ал.2, т.1 от АПК.
Във връзка с това, следва да се посочи
следното:
Съгласно чл.105, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО), правото на пенсия не се погасява по давност. Така, всяко
лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната
пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото си по реда на
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и да подаде заявление за отпускане
на пенсия, а длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да
разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. От съществено значение е
обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане №2113-08-220#5 от 09.06.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, не поражда права или задължения за
жалбоподателя И.Ю.Х., за ТП на НОИ – Кърджали или за трети лица. Това
разпореждане не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното
право на пенсия не е бил разрешен със сила на присъдено нещо. Административното
правоотношение по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило,
а правото на жалбоподателя И.Ю.Х. да подаде ново
заявление за отпускане на пенсия, не е преклудирано/В т.см. – Определение №9685 от 28.09.2021
год. по адм.дело №8935/2021 год. на ВАС – VI отд.; Определение №11094 от
03.11.2021 год. по адм.дело №10564/2021 год. на ВАС –
VI отд. и мн.други/. Следва да се отбележи, че цитираните две определения
на ВАС, а и много други такива, са постановени по дела, по които страни са били
физически лица, подали заявления за отпускане на лична пенсия за ОСВ, от една
страна, по които пенсионният орган - ръководителят „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ – Кърджали от друга, не се е произнесъл и е прекратил производството
по тях, т.е. по идентични административноправни
спорове, като и двете определения, а и много други по повод идентични дела,
водени в Административен съд – Кърджали, са били изпратени своевременно за
изпълнение на този ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали
и са получени от него, поради което последният би следвало да е пределно наясно
с възприетото в тях по такива идентични случаи.
Предвид изложените по-горе съображения,
настоящият съдебен състав намира, че влязлото в сила разпореждане, с което на
жалбоподателя И.Ю.Х. не е признато право на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на
чл.27, ал.2, т.1 от АПК, за ново упражняване на правото. Разпореждането, с
което е обективиран отказ на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, да разгледа по същество
искането за отпускане на лична пенсия за ОСВ, който отказ имплицитно се съдържа
в обжалваното разпореждане/независимо от
липсата на изричен диспозитив за това, какъвто, по
разбиране на настоящия съдебен състав, би следвало да има/ и с което е
прекратено производството по подаденото заявление, е незаконосъобразен.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане
на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали, като неправилно, следва да бъде
отменено, като преписката следва бъде върната на компетентното длъжностно лице
в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане по същество и произнасяне по заявлението
за отпускане на лична пенсия за ОСВ, с Вх.№2113-08-2054 от 04.11.2022 год. на
ТП на НОИ – Кърджали, подадено от жалбоподателя И.Ю.Х. от ***, ***. Съобразно горното, независимо от
постановения предходен отказ, пенсионният орган следва да извърши преценка и да
се произнесе с разпореждане по същество, с което, при наличие на съответните материалноправни предпоставки, да отпусне исканата от
заявителя пенсия, а при липса на основание - да постанови съответния мотивиран
отказ за това. При тази нова преценка, по разбиране на настоящия съдебен
състав, пенсионният орган при ТП на НОИ – Кърджали следва категорично да се
съобрази и с трайната и непротиворечива съдебна практика, както на
административните съдилища в страната, така и на Върховния административен съд,
съгласно която, наборната военна служба или наречена още редовна военна служба,
отслужена в частите на Българската народна армия/БНА/, се признава за
действителен осигурителен стаж. При това положение, при преценката за
придобиване право на лична пенсия за ОСВ, от И.Ю.Х. следва
да бъде зачетен като такъв действителен осигурителен стаж и периодът от 2 год.,
01 месец и 03 дни, през който жалбоподателят е отслужил наборната военна
служба.
Независимо от изхода на спора по настоящото
дело, съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй
като такива не са поискани от жалбоподателя с подадената жалба против процесното разпореждане, а по делото няма и никакви
доказателства такива разноски въобще да са били сторени от него.
Водим от горното и на основание чл.200, ал.1
от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане №2113-08-2054#7 от 11.01.2023
год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ -
Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено
административното производство по Заявление с Вх.№2113-08-2054 от 04.11.2022
год. на ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, подадено от И.Ю.Х., с посочен в жалбата адрес ***, ***, с ЕГН **********.
ИЗПРАЩА преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ – Кърджали, за продължаване на
действията по административното производство и за разглеждане по същество на
Заявление с Вх.№2113-08-2054 от 04.11.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от И.Ю.Х. от
***, ***, с ЕГН **********.
Преписи от
настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба, пред Върховен административен съд, чрез Административен съд – Кърджали,
при условията на чл.200, ал.2 от АПК, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването
или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: