№ 1875
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506235 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 30. 01. 2020 год., постановено по гр. д. № 10139/2018 год. на СРС І ГО 36 състав е признато за
установено, че Н. ЕМ. Н. и АГН. АТ. Н. дължат на Топлофикация в условия на солидарност суми за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период, посочени, до недвижим имот, както и на дялово
разпределение за сума и период, посочени със законна лихва, като в останалата част претенциите са отхвърлени.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца Б.Б. ООД.
Въззивната жалба на ищеца изразява недоволството на ответниците от решението в тази му част и е подадена в
срок, редовна, поради което следва да бъде разгледана по същество. Твърди се в нея, че посочените мотиви са
схематични, само формално третиращи правните основания от съответните нормативни актове, без да бъдат
взети предвид конкретните обстоятелства по делото. Единственото конкретно оплакване е, че СТЕ е обсъдена
сама с оглед обстоятелствата, в полза на ищеца. Поддържа се съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и постановяване на друго, по
същество. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Отговори от ищеца въззиваем и трето лице негов помагач не са депозирани по делото.Постановено е
разпореждане по чл. 267 ГПК на 21. 05. 2021 год.
Постъпила е молба на 09. 06. 2022 год. от ищеца, която е бланкетна, претендират се разноски и се прави
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се процесуално представляват.
Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК не са заявени от страните пред въззивния съд.
Съдът е приключил съдебното дирене, поради това, че страните не са заявили нови доказателствени искания.
Въззивната жалба на ответника против основното решение е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт,
1
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, в обжалваната му
част – да е правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответниците, във
връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с
настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя
възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
С въззивната жалба ответниците изразяват становището си решението, което атакува частично, да е е
постановено, като посочените мотиви са схематични, само формално третиращи правните основания от
съответните нормативни актове, без да бъдат взети предвид конкретните обстоятелства по делото. Единственото
конкретно оплакване е, че СТЕ е обсъдена сама с оглед обстоятелствата, в полза на ищеца. Поддържа се
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това оплакване е неоснователно. Мотивите на
районния съдия са конкретни, обстойни и правилни. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не
се констатира от въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.
На тези доводи жалбата се преценява да е бланкетна.
Бланкетната жалба е подадена в нарушение на правната норма на чл. 260 т. 3 ГПК, според която : жалбата
съдържа указание в какво се състои порочността на решението, като в конкретния случай ответникът въззивник
не е посочил в какво конкретно счита да се състои порочността на коментираното съдебно решение на районния
съдия.
Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение
по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на
императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.
От представената бланкетна жалба в случая, в срока за обжалване на първоинстанционното решение ответникът
не е изложил конкретните пороци на постановения съдебен акт.
Съдът не е длъжен да указва на ответника да стори това, затова защото законът не го изисква, аргумент от
разпоредбата на чл. 262 ал. 1 ГПК. С изтичане на срока за обжалване, е преклудирана възможността да се сочат
пороците на решението, затова дори да постъпят „допълнения” към жалбата, а такива няма, съдът не следва да
обсъжда подобни, като несвоевременно постъпили, а в дадения казус такава хипотеза не е и поставена на
разглеждане. Доколкото въззивникът ответник иска отмяна на решението бланкетно, то въззивната проверка
следва да се ограничи до посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно,
при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в
обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид
изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се
установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на искане, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо
- на ответника е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни възможности на
страните за участие в производството и е постановил съдебно решение по смисъла на закона.
При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни
норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна
възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК, както Оплакването за СТЕ, което е и
единствено, е несъстоятелно.
В открито съдебно заседание ССЕ и СТЕ са приети без оспорване и без въпроси от страните, като ответниците,
редовно уведомени, не са се явили и на са представлявани от пълномощник.
Производство по чл. 200 ГПК не е проведено, поради липса на хипотеза по чл. 200 ал. 3 ГПК, изр. 2 на която
разпоредба гласи, че оспорването можи да бъде направено докато трае изслушването. Такова оспорване няма от
страна на ответниците.
Съгласно чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с
2
другите доказателства по делото. Последното е сторил правилно районният съдия в мотивите на обжалваното
решение в установителната му част.
Други оплаквания и възражения бланкетната въззивна на ответника жалба не съдържа, поради което в рамките й
настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на
искането, въззивната жалба на ответниците следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивниците ответници част следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателите разноски не се следват и не се присъждат.
Въззиваемият ищец е претендирал разноски, в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение, което му се
следва с оглед и на процесуалното му поведение, подаване на молба от 09. 06. 2022 год.,
По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски градски съд
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК,
ограничение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение от 30. 01. 2020 год., постановено по гр. д. № 10139/2018 год. на СРС І ГО 36 състав.
ОСЪЖДА Н. ЕМ. Н., ЕГН ********** и АГН. АТ. Н., ЕГН **********, в условия на солидарност, да заплатят на
Т.С. ЕАД, ЕИК ****, 200 лева юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт пред въззивната съдебна
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Бруната Българиа ООД – фирма за дялово разпределение и трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3