МОТИВИ
по ПРИСЪДА № …/29.10.15г по НОХ № 970/2015г по описа на РС-Свиленград
Районна прокуратура Свиленград с внесения обвинителен акт
е предявила обвинение срещу подсъдимите Ш.Ю.-
турски гражданин и О.Ж.Ю. – френска
гражданка, живущи във Фраанция, за извършено в
съучастие престъпление по чл.280, ал.2, т.З и т.4, вр.
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Наказателното
производство, в съдебната си фаза е проведено и делото разгледано в отсъствие
на подсъдимите, на основание чл.269,ал.3,т.4,б.”б” НПК, с участието на техен
защитник – адвокат, упълномощен по техен избор. Тази допустима процесуална хипотеза съдът е приел за приложима и
доказана, с оглед категоричните данни по делото за местоживеене на подсъдимите
в Р Франция, на който техен адрес са им били изпратени за връчване
–обвинителния акт и призовка за с.з., с посочени и резервни дати, както и
удостоверение обстоятелства от чуждия орган по връчването, върнати по делото
ведно с неизпълнена молба за правна помощ на българския съд и целия пакет на
съдебната поръчка.
Видно от превода на разписките, придружаващи върнатата
поръчка, налице е отбелязване за
ненамиране на адресата – отметка в графа „адресатът не може да бъде открит или
лицето на което е връчено уведомлението, отказва да го приеме, както и при
потвърждение че адресатът живее на посочения адрес, наред с изрично
бележка да е установено че
адресатът понастоящем, като тези данни
са обективирани във всеки от документите. Така
установените фактически данни и изяснени причини за неизпълнение на съдебната
поръчка и невръчването на съдебните книжа,следва да се квалифицират като др.
причини да не може да бъде призован подсъдимия - процесуална предпоставка по т.4 от ал.3 на
чл.269 НПК. Поради това и съдът на посоченото правно основание, на последната
от резервните дати е дал ход на делото и разгледал производството задочно, след преценка и че тяхното
отсъствие не би попречило за разкриване на обективната истина, макар
задължително по дефиниция с оглед повдигнатото им обвинение за тежко престъпление. А предвид и участието на защитник,
упълномощен от самите подсъдими, обезпечено
и гарантирано е било и правото им защита и пълноценно упражняване на правата им в
процеса.
В съдебно заседание, участващият по делото прокурор
поддържа предявените обвинения, като безспорно доказани от обективна и
субективна страна по отношение на всеки един от двамата съподсъдими
и съотв. доказано извършването на съставомерно изпълнително деяние, по признаците си
покриващо престъпния състав на чл.280,ал.2 НК, както и при напълно изяснена и
изцяло потвърдена фактическата обстановка изложена в обвинителния акт. При определяне на наказанията, прокурорът пледира
същите да се индивидуализират при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства – сочейки същите, и около минимума на предвиденото в материалната
наказателна норма - чл.280,ал.2 НК, като конкретно предлага 1 година лишаване
от свобода и глобата – 1000лв. Заявява и
претенция, основана на разпоредбата на чл.280,ал.3 НК, за отнемане в полза на
Държавата на моторното превозно средство- «Мерцедес
- Бенц» с френски peгистрационен № DB 181 JN , принадлежало на подс. Ш.Ю. и послужило за извършване на престъплението.
Подсъдимите Ш.Ю. и О.Ж.Ю. – не
участват в с.з., вече се посочи производството е разгледано –задочно, в
отсъствието им. Техният защитник – адв. М. Д.,
упълномощен в ДП не оспорва фактите по обвинението и извършването на
престъплението от своите подзашитни, със становище
последното да е доказано от събраните по делото доказателства, като основаните
му доводи касаят индивидуализацията на следващите се наказания. В тази насока,
обосновава наличие на множество смекчаващи обстоятелства, за каквито сочи
безупречното процесуално поведение на доверителите си в досъдебната фаза, без
да оправдава неявяването им в с.з. , направените от тяях
самопризнания, поради което моли за налагане на всеки от подсъдимите на
минимално наказание – 1 година ЛС и глоба – 1000лв, считайки ги справедливи и
съответни на целите на наказанието,
която индивидуализация съответства на предложената от прокурора. Пледира
приложението и на института на условното осъждане за всеки един от подсъдимите,
като не оспорва и наличие на основание за отнемането на МПС, послужило за
извършване на престъплението, с оглед доказания факт то да е собственост на
подсъдимия Ш.Ю..
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства-писмени и гласни, приема
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ш.Ю. –турски гражданин с
постоянно пребиваване във Франция и
подсъдимата О. Ж.Ж. Ю. – френска гражданка, са съпрузи, родители на три
малолетни деца и цялото семейство живеело в гр. Дрокурт,
Р Франция, там и работили. През месец
август 2014 г., всички те – двамата
подсъдими и децата им, заминали за Турция, за да гостуват на близките си.
Пътували със собствения си лек автомобил
марка «Мерцедес - Бенц» с френски peгистрационен № DB 181 JN. По време на престоя им, братът на подсъдимия Ш. Ю. – свидетелят Й.Ю. още от пристигането им
започнал продължително и настоятелно да моли да го вземат с тях във
Франция при заминаването им обратно, както се случвало и при др. техни визити, т.к. той
отдавна и много искал да отиде да работи там, но така и не успял да се снабди с
валидни документи за пътуване. Свидетелят им предлагал да го скрият в
автомобила си и така да преминат границите. При тези увещания, в крайна сметка
двамата подсъдимите се съгласили да му помогнат да стигне до Франция, въпреки знанието
си, че той не
разполага с необходимите документи за пътуване.
Така, за завръщането си от Турция всички – подсъдимите и цялото им
семейство както и св. Й.Ю. -брат на подс. Ш.Ю.
тръгнали късно през нощта на 30.08.14г. Преди турския граничен
пункт “Капъ куле”, където
стигнали вечерта на същата дата, в
изпълнение на взетото решение подсъдимите Ш. и О.Ю. скрили в купето на
автомобила св. Й.Ю., който легнал между предната и задната седалка на МПС-то, където спяли
децата, след което те двамата го покрили
с одеало, сложили и багаж, така че да го прикрива. По този начин и продължили
към границата с Р България, като автомобилът управлявал подс.
Ш.Ю., до него пътувала съпругата му – подс. О. Ж.Ю., на задната седалка спели трите им дъщери, а
свидетелят Й.Ю. бил скрит на пода между предните и задните седалки. Преминали
надлежния граничен-паспортен контрол на турска територия – турския граничен
пункт и пропуснати от там продължили.
Вече около 23,30ч все още на същата дата – 31.08.14г, по указания начин и в този състав от пътници те
навлезли на българска държавна територия и се установили на линията за
паспортна проверка на граничния контролно –пропускателен пункт
„Капитан Андреево”. След реалното извършване на паспортен контрол на петимата
пътници – двамата подсъдими и трите им деца, пътуващи в лекия автомобил “Мерцедес
- Бенц” и обработването на представените единствено техни паспорти, се
извършила и физическа проверка на превозното средство от св. А.Д.Д. – граничен
полицай, който по това време изпълнявал служебните си задължения на платно
влизащи в страната автомобили, на този пункт. Именно в хода на последната,
свидетелят открил турският гражданин Й.Ю.,
легнал- свит на пода между задната седалка и предните седалки в автомобила, в дясната част на купето,
под краката на децата и покрит с одеяло. При разпита си в о.с.з., св. Д. уточнява, че
след проверка на багажното отделение където не установил нищо нередно, се
насочил към преглед на купето от към дясната врата на автомобила, тъй като от
там, през прозореца се виждал сложен багаж, докато от др. страна било празно,
която всъщност врата първо искал да му отвори подс. Ш.Ю.. След изпълнението на точното разпореждане и
отварянето на задната врата от дясната част на МПС-то, вече видима била
фигурата на свит мъж. За същия впоследствие, се установило че е брат на водача
на автомобила- подсъдимия Ш.Ю., което той признал пред контролните органи , в
хода на проводена беседа с него. По повод това си разкритите, св. Д. инициирал
с писмено искане извършването и на ЩМП на автомобила, в резултат на която в
същия намерила се турска лична карта на св. Й.Ю., открита в подлакътника
между предните седалки. При тези фактически обстоятелства, пътуването на лицата
било преустановено до изясняване на случая, а двамата подсъдими задържани,
както и започнало ДП против тях, образувано с първото действие по
разследването- оглед на местопроизшествие. Последното е скрепено- обективирано в надлежния Протокол на разследващия орган, с
изготвен към него фотоалбум /прил. л. 2-4 от ДП/
видно от чието съдържание отразена е обективната находка – открито лице от
мъжки пол, описано е точното му местоположение и начина на прикриването му – покрит
с розово одеяло, както и намерен негов документ за самоличност при ЩМП/.
Моторното превозно средство-лек
автомобил, марка «Мерцедес - Бенц» с френски peгистрационен № DB 181 JN, собственикът му- подс. Ш.Ю. предал доброволно на разследващия орган, ведно
със свидетелство за регистрация на МПС № DL49367,изд. на 07.08.14г.
За това действие се съставил и надлежен протокол от 31.08.2014г.
Документът за регистрация е приложен, като писмено доказателство по делото, в
оригинал и с превод на български език. От съдържанието му, се установяват освен
индивидуализиращите данни за автомобила, така и тези на собственика . Според
записаното в документа, МПС е собственост
на подсъдимия - лицето Ш.Ю..
Свидетелството за регистрация е надлежно и годно писмено доказателствено
средство, по смисъла на чл…...НПК и се цени от съда
като пряко доказателство за правото на собственост върху автомобила.
Видно от приетите по делото актуални
спарвки за съдимост подсъдимите Ш.Ю. и О.Ю. не са
осъждани.
По доказателствата:
Така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализ на събраните
писмени и гласни доказателства по делото, като цениха се – показанията на св. А.Д.-
дадени непосредствено пред съдебния състав, както и от обясненията на
подсъдимите –Ш.Ю. и О.Ю. депозирани пред разследващия орган в хода на ДП и
приобщени по делото, на основание чл.279,ал.2,вр.ал.1,т.2 НПК, т.к. производството
е разгледано в тяхно отсъствие. Ползваха се от съда и писмените доказателствени
средства, приобщени на основание чл.283 НПК – Протокол за оглед на
местопроизшествие от 31.08.14г, с изготвен към него фотоалбум, Протокол за
доброволно предаване от 01.09.14г, свидетелство за регистрация на МПС № DL49367 издадено във
Франция на 07.08.14г, с превод на български език, искане за ЩМП, преписи на
чуждестранни документи за самоличност и турска лична карта, справки за
съдимост, саморъчни декларации за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимите.
Показанията
на свидетеля Й.Ю.- преведеното лице, дадени в хода на ДП, пред разследващия
орган, макар и формално приобщени чрез прочитането им в о.с.з., на основание
чл.281,ал.3,вр.ал.1,т.4 НПК, което съдът е допуснал с протоколно определение, но
същите при постановяването на присъдата не се ползваха за формиране на
фактическите и правни изводи по обвинението, като се изключиха от доказателствената
съвкупност. Това разрешение, възприето от съдебния състав се налага, тъй като
се констатира пропуск в стриктното и цялостно изпълнение на процесуалните императивни
изисквания на чл.281,ал.3 НПК визиращи предпоставките за допустимостта на този
способ за приобщаване на доказателства. В случая, разкритата впоследствие
такава пречка е обективното отсъствие на лично изразено съгласие от подсъдимите,
като поради тяхното неявяване положително становище - съгласие за прочитане на
свидетелските показания е изразил техния
защитник, което заместване обаче е
недопустимо, с оглед процесуалната разпоредба на чл.281,ал.3 НПК изрично визираща подсъдими като страна и
субект даващ съгласието, вкл. и по аргумент от ал.7 на с. процесуална норма,
обвързваща съда със задължение да разясни отново именно на подсъдимия/ите
последиците от така даденото съгласие. А
доколкото ползването на приобщените показания на свидетел от ДП, на посоченото
основание, поради липса на всички условия от ФС, би било особено съществено
процесуално нарушение, за преодоляване и недопускане на последното, съдебният
състав прие да изключи от доказателствения материал неправилно приобщените
показания на св. Й.Ю.. Този подход, не влияе съществено на доказателствената съвкупност, предвид
наличието на множество др. събрани доказателства по делото с пряк
доказателствен ефект и първични,
непосредствени според източника си.
Предвид направената интерпретация, в
контекстна на предходните правни съображения, формираната по делото
доказателствена основа обхваща, писмените доказателствени средства и
доказателства, както и гласни – показанията на свидетеля А.Д. и
обясненията на подсъдимите Ш.Ю. и О.Ю.,
приобщени на основание чл.279,ал.2,вр.ал.1,т.2 НПК. Същата, така очертана, не
разкрива противоречия, като напълно еднозначни са и писмени и гласните
източници, досежно фактите които възпроизвеждат, а
именно въвеждането на физическо лице, укрито в лек автомобил, при влизане на
територията на Р България и упражняването на граничен-паспортен контрол на
пътниците. Налично между тях е и
съотношение на взаимно допълване, както и със свидетелските показания, а в
кореспондираща връзка с тях са и обяснения на подсъдимите, приобщени по
надлежния процесуален ред. По своя доказателствен ефект всички гласни
доказателства са пряко относими към релевантните факти на извършване на
деянието, неговите обективни признаци и авторството на престъплението.Поради
това не се налага детайлното им обсъждане, извън съображенията за правна
преценка на съда да възприеме с доверие показанията на свидетеля, считайки ги
обективни и добросъвестно дадени.
Депозираните от св. Ал. Д. показания, в условия на непосредствен разпит,
са систематизирани, вътрешно непротиворечви с ясна
конкретика за факти и в пълна корелация с данните съдържими се в писмените
източници – протоколите за оглед, отделен и за доброволно предаване, свидетелство
за регистрация на МПС, липсват предпоставки за предубеденост на същия. От тук и
напълно оправдан изводът за тяхното
правдиво звучене.
Изцяло
с доверие се възприеха и обясненията на двамата подсъдимите Ш.Ю. и О.Ю., които
не са противоречиви нито помежду си, нито в съотнасяне с останалите
доказателствени средства по делото, звучат логично и съдът на намери основание
да не ги счита за обективни. Поради това като процесуално допустимо
приобщаването им, на основание чл.279,ал.2,вр.ал.1,т.2 НПК, с оглед дадената им
оценка с кредит на доверие при
установено подкрепеността от всички др.
доказателства, обясненията на подсъдимите се ползваха за изграждането на
фактически и правни изводи от съдебния състав.
Кредитираха се и писмените
доказателствени средства-протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за
доброволно предаване, относими към времето и мястото на извършване на
престъпленията, настъпилия съставомерен резултат и
средството за извършване на деянието по чл.280 НК. Същите са съставени по
съставени по надлежния процесуален ред и имат изискуемите реквизити на
съдържанието, съгласно НПК, поради което се явяват годни доказателствени средства
за удостоверяване извършените действия по разследването от разследващия орган,
които обективират в съдържанието си, респ.
процесуални действия във връзка с приобщаване на веществени доказателства. Като достоверни се ценят и останалите писмени
доказателства – свидетелство за регистрация на МПС и др. които не се оспорват от страните, а
тези съставени на чужд език са придружени с надлежен превод на български, в
спазване изискването на чл.134 НПК, следователно и са годни като
доказателствено средство. .
От
правна страна:
Предвид изложената фактическа
обстановка и установените факти по делото, според съда безспорно доказано е,
че в резултат на общата си престъпна
деятелност, подсъдимите Ш.Ю. и О. Ж.Ж.Ю. – на 31.08.14г на ГКПП”Капитан
Андреево” в съучастие по между си, като съизвършители са превели през границата
на страната ни от Р Турция за Р България, турският гражданин Й.Ю., без
разрешението на надлежните органи на властта, като за превеждането са
използвали моторно превозно средство - лек автомобил, марка и модел „Мерцедес – Бенц” с френски peгистрационен № DB 181 JN, тяхна собственост, с което са осъществили, от обективна страна
съставът на престъплението по чл.280, ал.2,т.3 и т.4,пред.1-во, във вр. ал.1,във вр.чл.20,ал.2 НК, като доказан е и субективният
признак – виновно поведение, във форма на пряк умисъл за извършването на това
деяние.
Налице
са съставомерни деяния по посочените текстове на
наказателния закон, осъществени от всеки от двамата подсъдими и авторстовото на същите в тяхно лице, са доказани по категоричен начин от събраните безпротиворечиви и преки доказателства събрани по делото.
От обективна страна,
подсъдимите Ш.Ю. и О. Юнур, в съучастие, като
извършители са превели през границата на страната ни лице с турско гражданство,
укривайки го в купето на автомобила, с който са пътували и са влезли в
българска държавна територия, така спрямо това лице не е бил осъществен
надлежен граничен паспортен контрол. Т.е. касае се за изпълнително
деяние-превеждане на лице през границата, осъществено във формата на първата
хипотеза на общата норма, т.е. основен състав -чл.280,ал.1 НК, без разрешение
на надлежните органи. Убедително и
категорично от събраните по делото безпротиворечиви
доказателства, които се кредитираха – показанията на св.Ал.Д.
и приобщените обяснения на самите подсъдими съдържащи самопризнания, доказани
като факт са съвместните действия от тяхна страна не само по допускане качването в автомобила на
лицето Й.Ю.,без той да разполага с необходимите документи за пътуване, но и
неговото укриване там, реализирано с прикриването му с лични вещи и багаж
намиращи се в купето на превозното средство.Така също и продължилото с управляваното
МПС от подс.Ш.Ю. придвижване на българска територия в
този състав от пътници, както и представянето единствено на собствените си паспорти и тези
на децата им пътуващи с тях, за проверка
при преминаването през действащия граничен контрол, а по този начин те са изявили и пред надлежния орган упражняващ този контрол,
че пътуват само те – тези пет лица. С тези си прояви, несъмнено подсъдимите, реално
са укрили информация от компетентните гранични органи, както и са обективирали намерението си и са създали всички необходими
условия и предпоставки да преведат
лицето чужд гражданин през границата и същият да влезе в страната – Р България,
без надлежните гранични органи да са узнали, респ. да са известени за
присъствието му, по регламентирания ред и в рамките на извършената паспортна
проверка като част от действащия граничен режим, от тук и извод същите пряко и съвместно да са участвали в
изпълнителното деяние. Така изявеното им поведение и задружно осъществени действия по укриването
на това лице, разкрива и обективното
отсъствие на дадено персонално разрешение за този др. пътник да влезе в страната,
какъвто реално се е намирал в автомобила, компетентността за което /разрешение/
е единствено на граничните органи овластени с правомощия за контрол на
влизащите и излизащи пътници на/от българската държавна територия и за осъществяване
на граничен-паспортно пропускателен режим. Изводите в тази насока са безспорни,
предвид доказаният факт, присъствието на др. пътник, до момента – скрит в
купето на автомобила в пространство между седалките и прикрит с лични вещи и
багаж, да е било разкрито от граничните органи, в резултат на фактическа
проверка –с преглед на автомобила влязъл
в страната, както изяснява в показанията си св. Ал.Д.
и след като реално е приключила
паспортната проверка на пътуващите в същия пътници, легитимирали се със свои
паспорти за нуждите на граничния контрол на ГКПП”Капитан Андреево”. Т.е. вече
след влизане на българска държавна територия, какъвто е статута на граничния
пункт, поради което няма спор, както относно
реалното преминаване на границата, така
и относно това, че в резултат на съвместните си действия двамата подсъдими
реално са въвели на територията на
страната, като свой спътник чуждия граждани, укривайки го при граничния контрол
и физически лицето и неговата самоличност, а доколкото е липсвало знание и информация
от страна на граничните власти за неговото влизане в България, то
последното се явява, без съответното - надлежно и изискуемо разрешение от
компетентните органи. За съставомерността на деянието
при този фактически състав е достатъчно укриването на информация от граничните
власти за лицата, преминаващи през държавната ни територия, както категорично
се доказва в конкретния случай, наред и с установеност на настъпилия
противоправен резултат – незаконното, без разрешение влизане в страната. Поради
това съдът приема, че е налице извършено
в съучастие от подсъдимите Ш.Ю. и О.Ю.
деяние, което е съставомерно и покрива всички
обективни признаци на престъпния състав на чл.280,ал.2,вр.ал.1 НК, като всеки
от тях пряко и непосредствено е участвал в изпълнителните действия по
превеждането и укриването на лицето, допринесли в общността си и за
настъпването на противоправния резултат, което квалифицира деятелността на всеки от тях като такава на
извършител и обуславя съучастието помежду,
при тази форма на задружна престъпна дейност.
Установени от
доказателствата са и останалите два квалифициращи обективни елемента на
престъпния състав, предвидени в т.3 и т.4 на чл.280,ал.2 НК, а именно
–гражданството на нелегално преведеното лице, което е турски гражданин, с
имената Й.Ю. /т.3 на чл.280,ал. НК/,
както и използването на моторно превозно средство за превеждането му-
лек автомобил, маркаи модел „Мерцедес
– Бенц” с френски peгистрационен № DB 181 JN /т.4 на чл.280 НК/. За националната принадлежност на
субекта –свидетлстват гласните доказателства, така и
приложеното копие на турски личен документ, носещ герба на Р Турция, като
собствеността по отношение на МПС в имуществената сфера на подсъдимите, пряко
се доказва от писменото доказателство- френско свидетелство за регистрация на
същия автомобил, в което като собственик е вписан подс.
Ш.Ю.. Документът е включен в доказателствения материал по делото и
приобщен като веществено доказателство, по надлежния ред, чрез протокол за
доброволно предаване и съобразно
правилата на НПК, приложен в оригинал и
в превод на български език.
От
субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, с пряк умисъл. Налице е и общност на
умисъла, двамата съподсъдими са съзнавали, че
действат съвместно и като извършители превеждат лице от Р Турция за страната ни, без
разрешение на надлежните органи. Съдът прие, че всеки един от съподсъдимите е действал в качеството на
съучастник-извършител, тъй като и двамата са участвали в осъществяването на
изпълнителното деяние.Умисълът на всеки един от тях, както и общото им участие
е бил обективиран в съвместните им действия по
прикриване на лицето с багаж и реалното
му превеждане през паспортния контрол. Общността на умисъла е била резултат от
предварителното съгласие постигнато между самите подсъдими Ш.Ю. и О.Ю., така и
с преведеното лице- св. Й.Ю.. Дейците са разбирали свойството и значението на
извършеното. Съзнавали са всички признаци на престъплението и неговите общественоопасни последици, като от
волева страна пряко са целяли настъпването им.
Начинът и времето на укриване на лицето, близката родствена връзка между него и
подс. Ш.Ю. – братя, а съотв.
с подс. О.Ю. –
по сватовство, поради бракът помежду им, са преките и насочващи факти,
обуславящи извода за наличието на пряк умисъл. Инкриминираният резултат от
деянието не би могъл да се реализира, без съгласието на подсъдимите, което и в
контекста на изложените съображения, според съда доказва субективната им представа
за неизбежността от настъпването на общественоопасни последици, с които са се
съгласявали за постигане на крайната си цел- отвеждането на този техен
родственик във Франция. В този смисъл е трайната практика на ВКС, според която
съзнаването на неизбежността на резултата е равнозначно на неговото искане. Следователно субективните им представи са
обхващали и този признак от
интелектуалния елемент на умисъла.
Съподсъдимите Ш.Ю. и О.Женифер Жулия Ю., като
пълнолетни лице са годен субект на престъплението. Поради това и съобразно
изложените правни аргументи, съдът призна всеки от тях за виновен в
извършването на престъплението с
правната квалификация възведена с
обвинителния акт – чл.280,ал.2,т.3 и т.4,вр.ал.1 НК,вр.чл.20,ал.2 НК
Относно
наказанието:
За
индивидуализацията на наказанията, които да
бъдат наложени на всеки един от подсъдимите за престъплението в
извършването на което - в съучастие те бяха признати за виновни, съдебният
състав взе предвид следното: от една страна съобрази степента на обществена
опасност на деянието – невисока спрямо типичната за този вид престъпления,
както и личната такава на всеки от дейците, също не висока предвид необремененото им съдебно минало. Също така,
от друга страна отчетоха се и обстоятелствата при които е извършено деянието,
подбудите на подсъдимите , като с ефект на смекчаващи обстоятелства се
съобразиха – чистото съдебно минало и липсата на осъждания, както за подс. Ш.Ю., така и за подс. О.Ю.,
добросъвестното им процесуално поведение във фазата на досъдебното производство
– направили самопризнания, както и отсъствието на комерсиални подбуди, обратно
в случая водени от желанието за помогнат на близък. Докато отегчаващи
отговорността обстоятелства, необхванати от правната квалификация на
престъплението не се установиха. Така обсъдените в количествено измерение и по
относителната си тежест, смекчаващите нито са изключителни, не са и
многобройни, поради което релевантно в съотношение е оценка за техен превес, без наличието им да обуславя хипотезата на чл.55 НК, когато и най-лекото предвидено наказание би се оказало несъразмерно тежко,
с оглед обещствената опасност на деянието или дееца.
Поради това, съдът индивидуализира наказанието по общото правило на чл.54 НК,
за всеки един от подсъдимите около минимума на предвидените в материалната
наказателна норма - чл.280,ал. НК, като приложи редакцията на закона, действаща
към датата на деянието -31.08.14г, а именно
ДВ бр.62/97г, т.е. преди изменението ДВ бр.72/15г- по аргумент от
чл.2,ал.2 НК. Последвалото изменение на НК, съгласно новата редакция- цитираната
ДВ бр.75/15г, в сила към момента на постановяване на настоящата присъда, предвиден
е по-висок минимум на едно от кумулативните наказания – глоба, в размер
10 000лв, докато преди изменението същият е бил -1000лв, което очевидно
сочи увеличаването на размера на същото. Поради това, настъпилата промяна на
закона, обсъдена в аспекта на чл.2,ал.2 НК не е по-благоприятна за дееца,
обратно, предвижда по-тежка наказуемост, което обуславя прилагането на
наказателната норма, в старата й редакция, действаща към датата на извършване
на престъплението, която именно се явява по-благоприятния наказателен закон. С тези съображения и на
основание чл.280,ал.2,т.3 и т.4, вр. с ал.1 и във
вр.чл.2,ал.2 НК и чл.54 НК, приемайки
превес на смекчаващите обстоятелства, съдът
наложи на всеки един от подсъдимите следните
по вид и размер наказания, а именно 1
/една/ година ”лишаване от свобода” и кумулативно наказание”ГЛОБА” в размер на
1000 лв - за Ш.Ю.,
както и идентично за подс. О.Ю. – 1 /една / година
лишаване от свобода и „глоба в размер 1000лв. В контекста на гореизложеното, съдът прецени, че така
определените по вид и размер наказания са достатъчна по обем наказателна
принуда и биха допринесли за постигане целите на наказването, в измерението на
личната превенция и превъзпитателен ефект по отношение личността на
подсъдимите, така също и генералната такава - с общо предупредително въздействия спрямо
останалите членове на обществото, като същите са и справедлива санкция
съответна по тежест на извършеното.
По
отношение и на двамата подсъдими съдът приложи
института на условното осъждане, тъй като с оглед факта че който и да е
от двамата подсъдими не е осъждан до момента, така и от друга страна установените
смекчаващи отговорността обстоятелства и индивидуалната преценка на личността, се
формира основателно убеждението да не е необходимо, те да изтърпяват ефективно наложеното им
наказание „лишаване от свобода” ., за да бъде постигнато положително превъзпитателно
и възпиращо въздействие върху личността- индивидуално на всеки. Доколкото, дори
и с условно осъждане, те ще осъзнаят факта на неизбежността на наказването,
което и би допринесло за положителни промени в съзнанието им и недопускане
подобни противоправни деяния. Съобразно размера на наложеното индивидуално на
всеки наказание лишаване от свобода, което е до три години, изпълнение и
формалното кумулативно условие от ФС на чл.66,ал.1 НК. Мотивиран от
изложено правни аргументи и на основание чл.66 НК , съдът отложи изпълнението
на наказанието за изпитателен срок от три години-минималния, установено от
закона, по отношение на всеки от подсъдимите. С това наказание и при условно
осъждане, ще постигне в достатъчна степен репресивния ефект на наказанието без
да се занижава ефикасността на наказателната репресия и общопредупредителната
й и възпитателна функция, предвид зачестилите случаи на такива престъпления.
По
отношение на третото кумулативно наказание, съгласно чл.280,ал.2-конфискация на
имуществото, предвид липсата на движимо и недвижимо имущество в страната,
притежавано от подсъдимите, които и не са български граждани, а съотв. –турски граажданин подс.Ш.Ю. и френски
– подс.О.Ю., на основание чл.45,ал.1 НК не се
постанови конфискация, поради липсата на
обект на тази санкция.
Тъй като превозното средство,
послужило за извършване на престъплението принадлежи и е собственост на
подсъдимите, съдът, постанови отнемането
му в полза на Държавата, на основание чл.280,ал.3 НК. Последното се има
качеството й на веществено доказателство по делото, приобщено, по допустим
процесуален ред – предадено доброволно от подс.Ш.Ю.
видно от съставения Протокол за доброволно предаване, като по делото няма данни
да не е налично по мястото на съхранението му – ГПУ.
Предвид
признаването на подсъдимите за виновни по предявеното им обвинение, съдът на
основание чл.189,ал.3 НПК осъди всеки един от тях да заплати дължимата ДТ – 5 лв,
в случай на издаване на ИЛ, като титул
за събиране на наложеното му и паричното наказание – глоба, които суми са
дължими в полза на Държавата, по Бюджета на съдебната власт и са вносими по сметка на РС –Свиленград.
.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: