Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 262, ал. 3 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 – 278 от ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба от адв. Н. И. от АК – В. Т., процесуален представител на „М.” О., гр. Г. О. против Разпореждане № 1980/17.11.2009 год., постановено по гр.д. № 1613/2009 год. по описа на Районен съд – Г. О., с което е върната на „М.” О., гр. Г. О., ул. „И. М.” № 5, ЕИК *, представлявано от С. С. Д. – управител, чрез адв. Н. И., въззивна жалба Вх. № 27555/21.10.2009 г. с пощенско клеймо от 20.10.2009 г. против Решение № 250/01.10.2009 г., по гр.д. № 1613/2008 г. по описа на Районен съд – Г. О., като нередовна. В частната жалбата се прави оплакване, че разпореждането е незаконосъобразно. Излага се, че съдът върнал въззивната жалба, като нередовна, като нередовността била в това, че към жалбата не била приложена вносната бележка за внесена държавна такса в размер на 25 лв. Претендира се да се отмени Разпореждане № 1980/17.11.2009 год., постановено по гр.д. № 1613/2009 год. по описа на Районен съд – Г. О., с което е върната на „М.” О., гр. Г. О., ул. „И. М.” № 5, ЕИК *, представлявано от Стефан Савов Димитров – управител, чрез адв. Н. И., въззивна жалба Вх. № 27555/21.10.2009 г. с пощенско клеймо от 20.10.2009 г. против Решение № 250/01.10.2009 г., по гр.д. № 1613/2008 г. по описа на Районен съд – Г. О., като нередовна. В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Л. В., пълномощник на „Водоснабдяване и канализация Й.” О., гр. В. Т., в който се изразява становище, че частната жалба е неоснователна. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното разпореждане, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното: Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: На 21.10.2009 год. в Районен съд – Г. О. е депозирана въззивна жалба Вх. № 27555/21.10.2009 г. с пощенско клеймо от 20.10.2009 г. от „М.” О., гр. Г. О., ул. „И. М.” № 5, ЕИК *, представлявано от С. С. Д. – управител, чрез адв. Н. И. против Решение № 250/01.10.2009 г., по гр.д. № 1613/2008 г. по описа на Районен съд – Г. О.. Първоинстанционният съд, с Разпореждане от 22.10.2009 г. е оставил без движение депозираната въззивна жалба, на основание чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, ал. 1, т. 4 ГПК, като е указал на страната едноседмичен срок, в който да приведе депозираната въззивна жалба в съответствие с изискванията за редовност на същата като внесе държавна такса по сметка на Великотърновския окръжен съд, в размер на 25 лв., и представи по делото платежния документ. Съобщението е получено от страната „М.” О., гр. Г. О. на 29.10.2009 г. и от процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Нина Илиева на 03.11.2009 г. С Разпореждане № 1980/17.11.2009 год., постановено по гр.д. № 1613/2009 год. по описа на Районен съд – Г. О. е върната на „М.” О., гр. Г. О., ул. „И. М.” № 5, ЕИК *, представлявано от С. С. Д. – управител, чрез адв. Н. И., въззивна жалба Вх. № 27555/21.10.2009 г. с пощенско клеймо от 20.10.2009 г. против Решение № 250/01.10.2009 г., по гр.д. № 1613/2008 г. по описа на Районен съд – Г. О., като нередовна. Видно от приложената вносна бележка, жалбоподателят в срок е внесъл дължимата държавна такса, но не е изпълнил указанията на съда, в същия срок да представи платежния документ, което страната е направила след изтичане на указания от съда срок, а именно с подаването на частната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. В случая жалбоподателят е привел депозираната от него въззивна жалба в съответствие с изискванията за редовност, обуславящи процесуалната допустимост на същата, но едва след срока указан от съда, поради и което правилно първоинстанционният съд не е взел предвид, извършеното от страната процесуално действие. Видно от съобщенията изпратени на страната и пълномощника й, в същите изрично е указано на страната, че следва в определения от съда срок да внесе държавна такса по сметка на ВТОС, в конкретно посочен от съда размер, както и в същия срок да представи по делото платежния документ. Същевременно страната е предупредена за последиците от неотстраняване в срок на нередовностите на въззивната жалба. Видно от текста на съобщението изпратено до страната, в дадения на същата едноседмичен срок, страната е следвало да изпълни в пълнота указания на съда. Текста на съобщението е напълно ясен и конкретен и не дава основание да се приеме, че за представяне на платежния документ, съда не е дал срок. Указанията са в едноседмичен срок да бъде внесена дължимата държавна такса и в същия срок да бъде представен по делото платежния документ. Посочените в чл. 261 от ГПК приложения към въззивната жалба са неделима част от редовността на същата, едно, от които приложения е именно документ за внесена държавна такса. Разпоредбата на чл. 262 от ГПК посочва пределите на проверката, извършване от съда, по отношение на редовността на въззивната жалба и в която разпоредба, изрично е посочено, че ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК съда указва на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Не може да бъде споделено и становището, че срокът за представяне на вносната бележка за внесената държавна такса е инструктивен. Процесуалните срокове за страните са винаги преклузивни и процесуалното бездействие на страната, изразяващо се в неизпълнение на техни процÕсуални задължения има за последица погасяване на правомощието да бъде извършено валидно процесуалното действие. Когато процесуалното бездействие на страната се състои в неупражняване на процесуално правомощие в определения за извършването му преклузивен срок, бил той законен или съдебен, последиците от процесуалното бездействие на страната могат да бъдат отстранени, чрез възстановяване на срока и то при положение, че процесуалното бездействие е извинително. Срокът за отстраняване на нередовности във връзка с подадена въззивна жалба, не е от категорията на решителните срокове, поради и което същият може да бъде продължен от съда, но това може да стане само по молба на страната и то подадена преди изтичането на срока - чл. 63 от ГПК. Не може да се сподели становището и изразено в Определение № 4818 от 8.05.2006 г. на ВАС по адм. д. № 4075/2006 г., II о., докладчик съдията Е. З., че непредставянето в съда на вносният документ не е основание жалбата да бъде преценена като нередовна, тъй като тази такса е постъпила по сметката на съда и преди връщане на жалбата съдът е следвало да направи справка в счетоводството си. В случая първоинстанционният съд няма как да извърши проверка в счетоводството на въззивния съд. След като съдът изрично е указал да бъдат представени доказателства за привеждане депозираната въззивна жалба в съответствие с изискванията за редовност по реда на чл. 262, ал. 1 от ГПК и е отбелязал и правните последици от евентуалното процесуално бездействие на жалбоподателя, то и липсата на доказателства за това, че е спазен едноседмичния срок за привеждане депозираната въззивна жалба в съответствие с изискванията за редовност води до прилагане на ал. 2 на текста. Тези последици се прилагат и в хипотезата, когато макар и изпълнени указанията в едноседмичен срок, жалбоподателят не е установил това в същия срок, изведен от императива на чл. 262, ал. 1 от ГПК. Изводът произтича от правната характеристика на процесуалното действие, което извършва жалбоподателят – като несамостоятелно, т.е. свързано с доказване на императивно регламентирано правно действие за привеждане депозираната въззивна жалба в съответствие с изискванията за редовност. Или представянето на доказателства за предприетото процесуално действие съставлява доказване, а не на правна възможност за осъществяване на самостоятелно правно действие, з което страната се нуждае от допълнителен срок, от което се извежда и това, че привеждане депозираната въззивна жалба в съответствие с изискванията за редовност в едноседмичен срок, следва да бъде установено пред решаващия съд именно в този срок, за да може съдът да продължи производството – В т.см. - Определение № 133/29.01.2010 г., постановено по ч.т. дело № 41/2010 г. на върховен касационен съд на Република България, първо т.о., докладчик съдията Елеонора Чаначева. Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че въззивната жалба против Решение № 250/01.10.2009 г., по гр.д. № 1613/2008 г. по описа на Районен съд – Г. О. е нередовна. Разпореждане № 1980/17.11.2009 год., постановено по гр.д. № 1613/2009 год. по описа на Районен съд – Г. О., с което е постановено връщане на въззивната жалба, като нередовна е правилно, поради което следва да се потвърди. По изложените съображения, Окръжен съд – В. Т. О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1980/17.11.2009 год., постановено по гр.д. № 1613/2009 год. по описа на Районен съд – Г. О., с което е върната на „М.” О., гр. Г. О., ул. „И. М.” № 5, ЕИК *, представлявано от С. С. Д. – управител, чрез адв. Н. И., въззивна жалба Вх. № 27555/21.10.2009 г. с пощенско клеймо от 20.10.2009 г. против Решение № 250/01.10.2009 г., по гр.д. № 1613/2008 г. по описа на Районен съд – Г. О., като нередовна. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено, ведно с мотивите, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПР┼ДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |