Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
15.10.2020
г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в
публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НАЧЕВА
При
секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора .......... като
разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 1898 по описа на същия съд за 2020
г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е жалба от „***“ ЕООД гр.
София, ЕИК ***, с адрес и седалище на управление ***, представлявано от
управителя Н.Г.Н. – против НП № 1047/04.09.2020г.
на ***а на Басейнова дирекция – „Дунавски район“
/БДДР/ гр. Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.44, ал.1 от
Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл.200, ал.1, т.1, б.“а”, във вр. с чл.44, ал.1 от ЗВ е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева. Жалбоподателят
твърди, че НП е незаконосъобразно, като сочи съображения от материалноправно
и процесуалноправно естество и моли съда за неговата отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява, като не ангажират допълнителни доказателства, освен тези
по жалбата.
Ответникът
по жалбата – *** Басейнова дирекция „Дунавски район”
гр. Плевен – редовно призовани, представлява се от гл.юрк.
В.З., която изразява становище по нея, в което моли за потвърждаване на НП.
Съдът
като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на процесуалните
представители, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:
ЖАЛБАТА
Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ
ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА
ПО СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА
На
05.03.2020г., е извършена проверка по документи, на място – в сградата на Басейнова дирекция „Дунавски район” гр. Плевен – в гр.
Плевен, ***, при която е установено водовземане без
действащо разрешително за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., съгласно
подадена декларация по чл.194б от Закона за водите от „***” ЕООД, гр. София, с
ЕИК ***, с вх. № КД-07-1166/05.02.2020г. за водовземане
от ***”, както и, че общото иззето водно количество, за посочения период, от
посочения водоизточник е 3942 куб.м или 0,125 л/сек. Установено е, че за
периода от 01.01.2019г.-31.12.2019г. липсва действащо разрешително за водовземане от ***”, съгласно Закона за водите с титуляр „***”
ЕООД гр. София с ЕИК ***. Поради това е налице нарушение на чл.44, ал.1 от
Закона за водите. При така установеното нарушение е съставен АУАН № 1111/05.03.2020г.,
предявен и връчен на представляващия дружеството. В законоустановения срок не е
постъпило възражение. По повод същия АУАН било издадено оспореното НП.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства: показанията на актосъставителя И.С.Г.
и свидетеля Р.Н.Г., които поддържат направените констатации в АУАН и които
съдът кредитира като последователни, обективни, непредубедени и логични. От тях
по несъмнен начин се изяснява описаната фактическа обстановка, като показанията
на свидетелите Г. и Г. следва да се възприемат като такива. Възприема се
посочената фактическа обстановка и от събраните писмени доказателства –
наказателно постановление и акт за установено административно нарушение в
оригинал с разписки за връчването им, покана за съставяне на АУАН, Декларация
за водовземане от повърхностни /подземни/ минерални
води по чл.194б от ЗВ за периода 01.01.2019г.-31.12.2019г. – на л.17-18;
Заповед №20/02.03.2020г. на МОСВ-БДДР-Плевен на л.19-20; Трудов договор
№178/20.03.2015г. на л.21-22 от делото.
Междувпрочем
установения при проверката факт на водовземане
осъществявано от „***” ЕООД, гр. София с ЕИК *** без действащи разрешителни за водовземане, за периода от 01.01.2019г.-31.12.2019г., от
посочените водоизточници не се оспорва. Твърди се от страна
на ж-ля и представляващите го, че е налице неправилно възприемане на фактите
като административно нарушение, тъй като същото е следвало да се третира като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съдът,
след преценка на събраните гласни и писмени доказателства, приобщени по реда на
съдебното следствие, счита за изяснено следното от правна страна:
НП
е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В хода на
проведения административно наказателния процес не е допуснат съществен порок,
обосноваващ незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление или да
ограничава правото на защита на административно наказаното лице. Правилно и
законосъобразно при проверката е било възприето, че от „***” ЕООД, гр. София с ЕИК *** е било
осъществявано водовземане без действащо разрешително
за водовземане за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г.,
от ***“, както и, че
общото иззето водно количество, за посочения период, от посочения водоизточник
е 3942 куб.м или 0,125 л/сек.
Описаните
в АУАН обстоятелства безспорно изясняват съставомерност
на осъщественото административно нарушение на разпоредбата на чл.44, ал.1 от
ЗВ. Тази норма определя, че се изисква разрешително
за водовземане във всички случаи, освен в предвидени
в същата разпоредба изключения, за които няма спор, че не са налице. По делото е установено
по несъмнен начин, липсата на разрешително за водовземане
от страна на ж-ля за посочения период и досежно
визирания водоизточник. В тази връзка
т.7 на Пар.1 от ДР на ЗВ определя понятието „водоползване” като обхващащо „всички дейности, свързани с отнемане на води от водните
обекти”, като изводимо от т.36 на същия параграф това може да бъде и вода
предназначена за питейно-битови цели. Т.е. Водовземането или ползването на водите с
цел питейно-битово водоснабдяване или добиването на води, което е извършвано от
дружеството безспорно представлява водовземане по
смисъла на ЗВ, като тази дейност по водовземане/отнемане/добиване
на води от дружеството е декларирана в декларации от самия жалбоподател.
При така установените обстоятелства съдът
намира, че законосъобразно административно наказващият орган е приел, че следва
да бъде санкциониран жалбоподателят за осъществено административно нарушение
на разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗВ. Той правилно е възприел
жалбоподателя като нарушител, осъществил административното нарушение.
Впоследствие законосъобразно
е била определена от наказващия орган и санкцията по реда на чл.200, ал.1, т.1,
б.”а” от ЗВ, която е и относимата санкционна
разпоредба. В тази разпоредба размерът на санкцията е определяем в установени
граници – от 150 лв. до 1000 лв., като преценката за точния размер е на АНО. В
конкретния случай на жалбоподателя – „***” ЕООД гр. София е наложено наказание
в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН – като в съответствие с
разпоредбата на чл.200, ла.1, т.1, б.”а” от ЗВ, която предвижда наказание в
размер от 150 до 1000 лв. за водовзмеане без
разрешително до 1л на секунда, в случая е прието, че наказанието следва да е
минималното от 150 лв.
Предвид на изложеното НП
№ 1047/04.09.2020 г. на *** на Басейнова
дирекция – „Дунавски район“ гр. Плевен
следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №1047/04.09.2020
г. на *** на Басейнова дирекция – „Дунавски район“
/БДДР/ гр. Плевен, с което на „***“ ЕООД гр. София, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, р-н „Надежда“, представлявано от управителя Н.Г.Н. за
нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1, т.1,
б.“а“, във вр. с чл.44, ал.1 от Закона за водите е
наложена имуществена санкция в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд –
гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му
от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: