Решение по дело №619/2021 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260998                                               20.07.2021 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети юни                                              две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. МУТАФЧИЕВ

 

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 619 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по повод искова молба от „МЕГА-ТРАВЪЛ“ ЕООД против „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на застрахователно обезщетение, ведно с лихва за забава за периода 28.02.2018 г. – 28.01.2021 г. и законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете като неоснователни.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли съда да уважи исковите претенции така, както са заявени, като присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Дружеството ищец е собственик на автобус марка „***“, модел „***“, с рег. № ***(за краткост Автобуса). На 07.02.2018 г. „МЕГА-ТРАВЪЛ“ ЕООД сключва договор за застраховка „Каско+“ по отношение на Автобуса с ответника за срок на действие от 09.02.2018 г. до 08.02.2019 г. Според договора застрахователната сума е в размер на 30 450 лева. Застрахованият дължи застрахователна премия от 700,35 лева и 14 лева данък или общо 714,35 лева, като страните договарят тя да бъде платена на 4 вноски, като последната е с падеж 08.11.2018 г. в размер на 178,59 лева. Не е спорно, че първите три вноски са платени.

Свидетелят С. И. Н. живее в с. Росен и има имот на *** , № 10 и № 10А. В имота, който граничи с две улици, има две къщи – едната е на три етажа, а другата – на един етаж. Пред триетажната къща има липа, а в края на имота, където улиците се пресичат, има орех до оградата от телена мрежа. На 28.02.2018 г. Автобусът е на ремонт при свидетеля Н., който, след като го ремонтира (сменя радиатора), го паркира пред оградата, където се намира орехът. Тъй като времето е лошо, духа силен вятър и има снеговалеж, голям клон от ореха се откършва и пада напречно (перпендикулярно) върху тавана на Автобуса. След като установява какво се е случило, свидетелят се обажда на спешен номер 112, откъдето го свързват с РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Бургас, откъдето му дават указания, ако може сам да се справи със ситуацията, да го направи, защото имат много обаждания.

Свидетелят Н. се обажда за съдействие на свидетеля Ц.Г. И., който пристига на място и държи стълба, а Н. се качва по нея и сваля клона. След това отрязват клони, за да не се откършат, а впоследствие и цялото дърво. Свидетелите виждат, че има огъване на покрива на Автобуса, люкът (авариен изход) е счупен и пластмасата на климатика е счупена.

На 02.03.2018 г. свидетелят Н. депозира уведомление за щета *** при застрахователя, като в графа „описание на събитието“ посочва „бях паркирал автомобила и дърво падна върху него“. Сред документите, които са представени, е и служебна бележка, издадена от кмет на с. Росен, за удостоверяване на факта, че на 28.02.2018 г. вследствие на силна буря и снеговалеж на *** , № 10 е паднало дърво върху Автобуса, в резултат на което са увредени таванът, климатикът и стъклен люк на Автобуса.

На същата дата, 02.03.2018 г., е съставен опис-заключение по щетата, като застрахователят приема за увредени следните компоненти на Автобуса – капак на климатик (за подмяна); вентилатори (за подмяна); стъкло таван (за подмяна); горен десен панел (леко деформиран). На 08.03.2018 г. е съставен втори опис на увредените детайли, а именно: капак на климатик (за подмяна); вентилатори (за подмяна); стъкло таван (за подмяна); горен десен панел (леко деформиран); кондензатор климатик горен (за подмяна); релета към управление (за подмяна); модул за управление на горен климатик (за подмяна).

На 04.03.2018 г. свидетелят Н. Н., експерт специална ликвидация в ответното дружество, отива в с. Росен, в кметството потвърждават, че са издали служебната бележка, описана по-горе, но не са ходили на място. Съседи показват на свидетеля Н. къде живее С. Н.. Той отива на *** , № 10А и вижда, че има дърво липа, от което няма паднали клони. Освен това, дори и да има счупени клони, те ще паднат първо върху кабели. Той не разговаря със свидетеля С. Н.. След това, на 08.03.20218 г., Н. Н. депозира пред застрахователя писмено становище, че уврежданията на автомобила не отговарят на описаните обстоятелства в служебна бележка № 75/28.02.2018 г. Предлага да се направи отказ за изплащане на щетата поради тези обстоятелства.

На 20.03.2018 г. ръководителят на ликвидационния център в гр. Бургас към застрахователя уведомя ищеца, че след обстойна проверка на документите, приложени по щетата, и събитието счита, че обстоятелствата, при които е възникнало така, както са описани в уведомлението за щета, не съответстват с установените по време на огледа увреждания по Автобуса. Предвид това застрахователят не е в риск и претенциите са неоснователни като застрахователно обезщетение не следва да се изплаща.

По делото е приета фактура от 23.04.2018 г., с фискален бон към нея, издадени от ЕТ „***“, който извършва ремонт на тавана на Автобуса за сумата от 600 лева.

По делото е приета и фактура от 26.05.2018 г. от ***, дружество в Турция, за „стъклен лук“ и 13 kv климатик за сумата от 3300 евро. Получател на фактурата е дружеството ищец. От съдържанието на фактурата не става ясно дали тя се отнася до Автобуса. Според показанията на свидетеля С. Н. климатикът е ремонтиран в Турция.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебна авто-техническа експертиза поради факта, че в частите за Автобуса има климатична уредба, която е допълнително монтирана и сглобена от различни марки и модели автобуси, товарни автомобили и/или други лекотоварни автомобили, не може да се направи точен разчет на цената на вложените части в уредбата. Според експерта пълната стойност на ремонта на Автобуса е в размер на 2292,36 лева, като са взети предвид цените на оригинална климатична система, предвидена за Автобуса, определени от производителя „***“.

За да се причинят така описаните щети по Автобуса, ударът е напречен (потвърдено от свидетелите С. Н. и Ц. И.), станал с по-плътната част от отчупения клон и последващо падане върху останалата част от тавана на Автобуса. При удара вентилаторите са били в покой.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза, както и от показанията на свидетелите С. И. Н., Ц.Г. И., Н. С. Н. и М. Д. А..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.409 от КЗ. Надлежно е заявено от ответника възражение за прихващане с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, а именно за дължима по застрахователния договор четвърта премия в размер на 178,59 лева.

По иска за заплащане на застрахователно обезщетение:

Съгласно чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Според чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, съгласно чл. 400 КЗ, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ).

Установи се по делото, че на 28.02.2018 г. в с. Росен, върху паркирания Автобус пада клон от дърво, който причинява следните вреди: капак на климатик (за подмяна); вентилатори (за подмяна); стъкло таван (за подмяна); горен десен панел (леко деформиран); кондензатор климатик горен (за подмяна); релета към управление (за подмяна); модул за управление на горен климатик (за подмяна). Макар в уведомлението за щета свидетелят Н. да посочва като дата на събитието 02.03.2018 г., очевидно се касае за техническа грешка, защото спор за датата на събитието няма – и свидетелят Н. Н., и свидетелят А. дават становище за „последиците“ от събитие, настъпило на 28.02.2018 г. – служебната бележка, представена от кмета на с. Росен, се отнася да събития от дата 28.02.2018 г.

В доказателствената тежест на ответника бе (и това му бе указано с определението по чл.140 от ГПК) да докаже твърдението си, че ищецът е дал заблуждаваща информация относно обстоятелствата по възникване на застрахователното събитие и в какво се изразява тази информация.

Основанията, на които застрахователят може да откаже да изплати застрахователно обезщетение са изчерпателно предвидени в чл. 408 КЗ, като безспорно не се касае до умишлено причиняване на застрахователно събитие.

Според практиката на ВКС, за да възникне право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в застрахователния договор (чл.408, ал.1, т.3 от КЗ), неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани. В тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респективно обема на вредите и/или възможността за доказването им – в този смисъл Решение № 207 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3394/2015 г., II т. о.

По делото не се събраха доказателства собственикът на Автобуса да е извършвал такива действия, които да са довели до настъпване на застрахователното събитие – поради габаритите си Автобусът може да бъде паркиран в с. Росен само на открито, но е и в гараж. Няма и доказателства действията на собственика да са довели до „увеличаване на вредите“, напротив – отрязани са клоните на дървото, които също могат да се откършат и да паднат върху Автобуса, респективно отрязано е цялото дърво.

Няма доказателства и за съзнателно неточно обявяване или премълчаване на факти. Видно от показанията на свидетеля Н. Н., самият той е „търсил“ при огледа дърво, от което да е възможно да са паднали клони, а не „паднало дърво“. Ако застрахователят е имал съмнения дали се касае за „паднало дърво“ или „паднал клон“, е могъл да събере допълнителна информация от свидетеля С. Н., но такъв разговор с него не е провеждан. Освен това, клонът е част от дървото, поради което се касае за семантика.

На следващо място, свидетелят С. Н. притежава имот на два административни адреса в с. Росен – на *** , № 10 и № 10А. Той обясни, че Автобусът е паркиран пред № 10, а не пред № 10 А, където са били на „оглед“ свидетелите на застрахователя. Самите те не са разговаряли със С. Н. (нито с друго лице), за да им покаже точното място, на което е бил паркиран Автобусът, а са „предположили“, че под „дърво“ се има предвид липата, която е в двора на № 10А. Експертът посочи в заключението си, че на място (в пресечката на ***  и ул. *** в с. Росен) има дънер на отрязано орехово дърво, като вредите по Автобуса могат да бъдат получени при падане на клон от дърво, под което е спряно превозното средство.

На последно място, установи се от информацията от НИМХ, че на 28.02.2018 г. синоптична станция в Бургас регистрира максимален вятър с посока североизток и скорост 14 м/сек или 50,4 км/ч, т.е. силен. На 28.02.2018 г. в 14.00 часа синоптичната станция в гр. Бургас измерва снежна покривка в размер на 21 см. Данните кореспондират с „удостовереното“ в служебната бележка, издадена от кмета на с. Росен. Че обстановката е усложнена през този ден, следва и от отговора на РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Бургас, откъдето дават указания на свидетеля С. Н. „сам да отстрани проблема“.

Извън горното, хипотезата на чл.364 от КЗ в случая е неприложима, защото тя визира съзнателно неточно обявяване или премълчаване на обстоятелство към момента на сключване на застрахователния договор, което е довело до настъпване на застрахователно събитие.

Ето защо застрахователят незаконосъобразно е отказал да изплати застрахователно обезщетение и ищецът има право на присъждане на такова.

По размера на застрахователното обезщетение:

Установи се, че собственикът е поискал обезщетение по щетата да бъде определено по фактура. Ако бъдат представени доказателства за извършен в сервиз ремонт за поправяне на увреденото застраховано имущество (както е в настоящия случай), застрахователят дължи плащане на застрахователното обезщетение в размер на направените за ремонта средства при условие, че същите не надхвърлят уговорената застрахователна сума и съответстват на реалната възстановителна стойност, а именно: цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Според заключението на вещото лице ремонтът е в размер на 2292,36 лева с ДДС, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване (в този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС), която стойност е по-малка от застрахователната сума. Както експертът посочи – срещу тази сума могат да бъдат възстановени всички описани вреди по Автобуса, включително с оригинални части за климатика. Следователно главният иск е основателен за сумата от 2292,36 лева, а не за сумата от 7054,24 лева. Следва изрично да се посочи, че в отговора на исковата молба застрахователят твърди, че ако бяха налице условията за това, е щял да изплати застрахователно обезщетение в размер на 2156 лева, т.е. по стойност близко до това, определено от експерта инж. П..

Извън горното, от съдържанието на приетата по делото фактура, издадена от турско дружество, не може да се изведе извод, че тя се отнася до извършени „услуги“, относими към процесния Автобус. Ето защо „реалната възстановителна стойност“ е в размер на 2292,36 лева.

По възражението за прихващане:

Тъй като съдът прие, че на ищеца се дължи застрахователно обезщетение, то се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на възражението за прихващане, заявено от ответника.

Както се посочи, плащането на застрахователната премия по Договора е разсрочено на 4 броя вноски, като ищецът не сочи доказателства за изплатена четвърта вноска в размер на 178,59 лева.

При уважаване на възражението сумата не се присъжда в полза на ответника, а първоначалният иск се отхвърля като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника за съответния размер. В диспозитива на решението следва да се посочат фактите, представляващи основанието на насрещното вземане, тъй като според т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г., по гр. д. № 1/2000 г., на ОСГК на ВКС мотивите не формират сила на пресъдено нещо. След прихващането с това вземане на ответника, последният остава да дължи на ищеца 2113,77 лева застрахователно обезщетение, в който размер искът следва да бъде уважен, а над сумата от 2292,36 лева до пълния претендиран размер от 7054,24 лева отхвърлен като неоснователен.

По осъдителния иск за заплащане на мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение:

Според чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 – последната хипотеза касае непредставяне на банкова сметка ***, което желае да получи застрахователното обезщетение. Видно от доказателствата по делото, собственикът не представя на 02.03.2018 г. данни за банкова сметка, *** обезщетение – тогава са представени 5 броя документи (уведомление за застрахователно събитие, декларация за начин на определяне на обезщетението, документ за самоличност, полица, регистрационен талон), които не съдържат данни за банкова сметка ***, което да получи обезщетението (графата „банкова сметка“ ***). Няма доказателства след като е отремонтирал Автобуса, ищецът да е представил фактурите на застрахователя, защото начинът на определяне на обезщетението е по фактура, да го е поканил да му изплати обезщетение по конкретна банкова сметка, ***о да го постави в забава.

Ето защо искът за присъждане на мораторна лихва следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски имат и двете страни – аргумент от чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК. В този смисъл, съдът следва на първо място да разгледа възражението на двете страни с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на изплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева, а ответникът – такова в размер на 819,24 лева. Материалният интерес по делото е 9143,08 лева. С оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата) минималният размер на адвокатското възнаграждение е 787,15 лева без ДДС. Тъй като по делото са проведени три съдебни заседания адвокатите имат право на допълнително възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл.7, ал.9 от Наредбата. Ето защо изплатеното и от двете страни адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Ищецът няма право на присъждане на заплатената държавна такса по иска за мораторна лихва, защото той бе отхвърлен. Следователно тази страна има право на присъждане: на част от държавната такса за главния иск, на част от таксите за съдебни удостоверения и на таксата, изплатена пред НИМХ – Варна, на част от депозита за експерта и на част от адвокатското възнаграждение, съответни на уважената част от исковете. Следва изрично да се посочи, че ищецът не е изпълнил определението на съда от 23.06.2021 г. и не е представил доказателства, че е внесъл по сметка на съда сумата от 50 лева, определена за доплащане до пълния размер на възнаграждението на експерта. В този смисъл ответникът дължи на ищеца сумата от 324,17 лева разноски по делото.

Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, а именно – 745,16 лева (част от адвокатско възнаграждение и от депозит за експерт).

Мотивиран от горното ГПК Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК – 121718407, да заплати на „МЕГА – ТРАВЪЛ“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 2113,77 лева (две хиляди сто и тринадесет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско+“ на автобус марка „***“, модел „***“, с рег. № ***по щета № ***/02.03.2018 г. по описа на застрахователя, ведно със законната лихва върху тази сума от 29.01.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до пълния претендиран размер 7054,24 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН за 4761,88 лева и като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК – 121718407, за сумата от 178,59 лева (сто седемдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки), представляваща четвърта вноска от застрахователна премия по застрахователна полица № 440118213015125/07.02.2018 г.

ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск на „МЕГА – ТРАВЪЛ“ ЕООД, ЕИК – *********, срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК – 121718407, за сумата от 2088,84 лева (две хиляди осемдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва върху дължимо застрахователно обезщетение по щета № ***/02.03.2018 г. по описа на застрахователя за периода 28.02.2018 г. – 28.01.2021 г.

ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК – 121718407, да заплати на „МЕГА – ТРАВЪЛ“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 324,17 лева (триста двадесет и четири лева и седемнадесет стотинки) разноски по делото.

ОСЪЖДА „МЕГА – ТРАВЪЛ“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК – 121718407, сумата от 745,16 лева (седемстотин четиридесет и пет лева и шестнадесет стотинки) разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

Вярно с оригинала!

ММ