Присъда по дело №118/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 8
Дата: 24 февруари 2022 г.
Съдия: Милена Пейчева
Дело: 20224500600118
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. Русе, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
Членове:Милена Пейчева

Михаил Драгнев
при участието на секретаря Вероника Якимова
и прокурора Ем. Д. Гр.
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20224500600118 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 91/10.11.2021 год., постановена по НОХД №
815/2021 год. на РРС, с която съдът е ПРИЗНАЛ подс. М.. Х. Х. за извършено
престъпление по чл.355 ал.2, прдл.трето, вр.ал.1 от НК, като му е наложил
администаритвон накаазине глоба в размер на 300 лева по чл.212 от Закона за
здравето и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдиимят М.. Х. Х., роден на 25.10.1963г. в гр.Русе,
български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан,
живущ в гр.Сливо поле, обл.Русе, ул.“Д.“ №38, ЕГН: **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 06.04.2020г. в гр.Сливо поле, обл.Русе
нарушил мярка, издадена против разпространението или появяването на
заразна болест по хората - т.6 от Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на
основание чл. 63 от Закона за здравето, чл.29 от Наредба № 21 от 2005г. за
реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
1
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID-19 на територията на страната „Всички лица по т.1 и т.5, поставени
под карантитна са длъжни да не напускат домовете си или мястото за
настаянване, в което са посочили, че пребивават за посоечиня в
предписанието срок“- като лице по т.1 от заповедта: „1. Висчки български
граждани и гражадни на други държави с посоянно дългосрочно или
продължитело пербивавне на територията на Р Бългаиря и мленовете на
техните семейства, пристигащи от… Румъния се поставят под карантина за
срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в окето лицето е
посочило, че ще пребивава с предписание на органите на граничния здравен
контрол…“, поставено под карантина с Препдписание за поставяне под
каранитна № 2405/28.03.2020г, № 6168/03.04.2020 и № 7141/04.04.2020г на
РЗИ-Русе, не изпълнил задължението да не напуска мястото, на което е
посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок- гр.Сливо поле,
ул.“Д.“ № 38, като деянието е извършено по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи - обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020г. върху цялата територия на Република България, считано от 13
март 2020г. - до 13 април 2020г., обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от
13.03.2020г.,изменено с Решение на НС от 03.04.2020г, обнародвано в ДВ
бр.33 от 07.04.2020г., във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19,
поради което и на основание чл.355, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от
НК му
НАЛАГА наказание „пробация“ при следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест
месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от шест месеца, при периодичност два пъти седмично.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана или протестирана пред ВКС
в 15 - дневен срок, считано от днес.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Производството е въззивно по глава 21 от НПК.
С присъда № 91/10.11.2021 год., постановена по НОХД № 815/2021
год. на РРС, русенският районен съд е признал подс. М.. Х. Х. за НЕВИНЕН в
това, че на 06.04.2020 г. в гр. Сливо поле, област Русе нарушил мярка,
издадена против разпространението или появяването на заразна болест по
хората - т. 6 от Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, допълнена със Заповеди № РД-01-
140 от 19.03.2020 г. и РД-01-158 от 26.03.2020 г., издадена на основание чл.
63 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID-19 на територията на страната „Всички лица по т. 1 и т. 5, поставени
под карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото за
настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в
предписанието срок“, като лице по т. 1 от заповедта „всички български
граждани и граждани на други държави с постоянно дългосрочно или
продължително пребиваване на територията на Република България и
членовете на техните семейства, пристигащи от ... Румъния се поставят под
карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в
което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание на органите, на
граничния здравен контрол ...“, поставено под карантина с Предписание за
поставяне под карантина № 2405/28.03.2020 г., № 6168/03.04.2020 г. и №
7141/04.04.2020 г. на РЗИ - Русе, не изпълнил задължението да не напуска
мястото за настаняване, което е посочил, че ще пребивава за посочения в
предписанието срок - гр. Сливо поле, ул. „Д.“ № 38, като деянието е
извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи -
обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. върху цялата
територия на Република България, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г.,
обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020 г., изменено с Решение на
НС от 03.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр. 33 от 07.04.2020 г. във вр. с
разрастващата се пандемия от COVID-19, поради което и на основание чл.304
от НПК, вр.чл.9 ал.2 от НК го е ОПРАВДАЛ по обвинението за извършено
престъпление по чл.355 ал.2, предл.трето, вр. ал.1 от НК.
На основание чл.301 ал.4 от НПК е НАЛОЖИЛ на подсъдимия М..
Х. Х., административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева, за извършено
от същия административно нарушение на чл.212 от Закона за здравето, във
вр. с т.1 и т.6 от Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването на РБ, допълнена със Заповеди № РД-01-140 от 19.03.2020г.
и РД-01-158 от 26.03.2020г, издадени на основание чл.63 от ЗЗ и чл.29 от
Наредба № 21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести, ЗА ТОВА че на 06.04.2020г. в гр. Сливо поле, област
Русе, като лице, пристигнало от Румъния- държава с регистрирани случаи на
COVID-19, не е изпълнил предписание на органите на държавен здравен
1
контрол- Предписание за поставяне под карантина № 2405/28.03.2020г. и №
6168/03.04.2020г на РЗИ-Русе и е нарушил мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората, като не изпълнил
задължеинето си да не напуска адреса, на който се изпълнява карантината, а
именно жилището си в гр.Сливо поле, обр.Русе, ул.“Д.“ № 38 и излязъл от
жилището си, срещнал се с М.М. на територията на гр.Русе и посетил
нотариална кантора на нотариус С.В., находяща се в гр.Русе на
ул.“Фердинанд“ № 17.
Присъдата е протестирана от Русенска районна прокуратура, с
оплаквания за материалната й незаконосъобразност, и необоснованост, сочи
се и на допуснати същестевин процесуалин нарушеиня, свързани с липса на
мотиви и вътрешна портиворечивост на същите. Иска се
първоинсатницонната присъда да бъде отменена с постановяваен на нова
присъда, с която подсъдмият да бъде признат за виновен по първоначалното
обвинение, като му бъде наложено съответно наказание. Алтернативно се
иска отмяна на атакуватаната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Представителят на РОП поддържа протеста само в частта за
допуснатото нарушение на материалния закон, като иска присъдата да бъде
отменена с постановяване на нова, осъдителна такава, като на подсъдимия
бъде наложено наказание, в съответствие с поисканото през РРС. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията.
Подсъдимия, редовно призован не се явява и не взема становище по
протеста. Упълномощеният му защитник адв.Д.Ц. от РАК, счита протеста за
неоснователен, а първоинстанционната присъда за законосъобразна и
правилна, поради което иска тя да бъде потвърдена. Излагат се подробни
съображения в подкрепа на доводите и исканията.
Въззивната инстанция, след като съобрази доказателствата по делото
и наведените в протеста доводи и като извърши служебна проверка на
присъдата, намира за установено следното:
ПРОТЕСТЪТ Е ОСНОВАТЕЛЕН.
Делото пред първоинстанционния съд е протекло по глава 27 от
НПК в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК. Районният съд е одобрил изразеното
от подъсмия и защитника му съгласие да не се провежда разпит на всички
свидетели, разпитани на ДП.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Подсъдимият М.. Х. Х. е роден на 25.10.1963 г. в гр. Русе. Той е
български гражданин, със средно образование, женен и неосъждан. Работи
като шофьор на товарен автомобил във „Виад“ ЕАД - с. Борисово и живее в
гр. Сливо поле, област Русе, ул. „Д.“ № 38.
Подсъдимият работел като шофьор на товарен автомобил във
„Виад“ ЕАД, като служебните му задължения включвали извършване на
2
превоз на фураж със служебен товарен автомобил до Република Румъния.
В началото на месец март 2020 г. в Република България били
установени случаи на заразната болест COVID-19, с оглед на което за
територията на цялата страна била въведена епидемична обстановка, свързана
с разпространението на тази болест. С оглед повишаване на заболеваемостта в
световен план била обявена пандемична обстановка.
На основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България
по предложение на Министерския съвет, съгласно Решение от 13.03.2020 г. на
44-то Народно събрание, обнародвано в ДВ бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020
г., изменено с Решение на НС от 03.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр. 33 от
07.04.2020 г., върху цялата територия на Република България било въведено
извънредно положение, считано от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
Във връзка с обявеното извънредно положение върху цялата
територия на Република България, считано от 17 март 2020 г., на основание
чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл. 73 от АПК, чл.
29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести, както и поради усложняващата се епидемична обстановка,
свързана е разпространението на COVID-19 на територията на страната,
Министърът на здравеопазването на Република България издал Заповед №
РД-01-130 от 17.03.2020 г., изменена и допълнена със заповеди № РД- 01-
140/19.03.2020 г. и № РД-01-158/26.03.2020 г.
В т. 1 на Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020 г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г., се предвижда, че всички
лица, които влизат на територията на Република България от държава с
регистрирани случаи на COVID-19, следва да бъдат поставени под карантина
за срок от 14 дни в дома си или на друго място за настаняване, в което лицето
е посочило, че ще пребивава, с предписание по образец (Приложение към
заповедта) на органите на граничния здравен контрол, с изключенията
посочени в т. 1.1 и т. 1.2. С т. 1.1 на същата заповед, изменена допълнена със
Заповед № РД-01-140/19.03.2020г. се въвеждат специални правила по
отношение на българските граждани, водачи на тежкотоварни автомобили с
цел извършване или приключване на международен превоз: - да се намират в
кабината на товарния автомобил; - да управляват товарния автомобил; - да
извършват товаро-разтоварни дейности; - да напуснат територията на
Република България преди да е изтекъл карантинния период, когато напускат
територията за извършване на международен превоз. За водачите, които не
предвиждат отпътуване към държава по т. 1, се прилагала мярката по т. 6. В т.
6 на Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020г., е предвидено, че всички лица,
поставени под карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото
за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в
предписанието срок.
Със Заповед № РД-01-274/21.05.2020 г., влязла в сила на 22.05.2020 г.,
е отменена Заповед № РД-01-265/14.05.2020 г., отменяща Заповед № РД-01-
3
183 от 06.04.2020г., отменяща Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020 г. С т. 5, б.
„а“ се отменя задължението за 14-дневна карантина при влизане на
територията на Република България по отношение на водачите на товарни
автомобили, извършващи или приключващи международен превоз на товар и
стоки.
На 28.03.2020 г., на 03.04.2020 г. и на 04.04.2020 г. подсъдимият, при
изпълнение на курсове с товарния автомобил се прибирал от Република
Румъния в Република България, като влизал в страната през ГКПП „Дунав
мост“.
На 28.03.2020 г. свидетелят И.М., в качеството си на служител-старши
инспектор при РЗИ-Русе, издал на подсъдимия, като лице пристигащо от
Румъния, Предписание за поставяне под карантина изх. № 2405/28.03.2020 г.
на РЗИ - Русе, в което било посочено, че подсъдимият се поставя под
карантина на адрес: гр.Сливо поле, ул. „Д.“ № 38, за срок от 14 дни, с начална
дата 28.03.2020 г.
На 03.04.2020 г. свидетелят М.С., в качеството си на служител -
старши инспектор при РЗИ-Русе, издала на подсъдимия, като лице
пристигащо от Румъния, Предписание за поставяне под карантина изх. №
6168/03.04.2020г., в което било посочено, че подсъдимият се поставя под
карантина на адрес: гр. Сливо поле, за срок от 14 дни, с начална дата
03.04.2020 г.
На 04.04.2020 г. С.С., в качеството си на служител - старши инспектор
при РЗИ-Русе, издала на подсъдимия, като лице пристигащо от Румъния,
Предписание за поставяне под карантина изх. № 7141/04.04.2020 г. на РЗИ -
Русе, в което било гр. Сливо поле, ул. ,Д.“ № 38 за срок от 14 дни, с начална
дата 04.04.2020 г.
На подсъдимия били връчени преписи и от трите предписания срещу
подпис.
През месец април 2020г. подсъдимият решил да си купи лек
автомобил, тъй като неговия се бил повредил, а му бил необходим да се
придвижва до базата на дружеството в с. Борисово, област Русе, където
работел. По обява в интернет подсъдимият си харесал автомобил и на
05.04.2020г. се свързал с продавача - свидетеля М.М. М. от гр. Русе.
Около обяд на 06.04.2020 г. свидетелите Г.Г. и А.Д. извършили
проверка на лицата, които били поставени под карантина в гр. Сливо поле,
между които бил подсъдимия. Свидетелят Г. констатирал, че подсъдимият Х.
се намира в дома си.
В ранния следобед на 06.04.2020г., въпреки че сроковете на
карантината му, посочени в Предписанието за поставяне под карантина изх.
№ 2405/ 28.03.2020 г. на РЗИ - Русе, Предписанието за поставяне под
карантина изх. № 6168/03.04.2020г. на РЗИ - Русе и Предписанието за
поставяне под карантина изх. № 7141/04.04.2020 г. на РЗИ - Русе не били
4
изтекли, подсъдимият напуснал дома си, находящ се в гр. Сливо поле, ул.
„Д.“ № 38, и придружен от сина си - свидетеля И. М.един Х., пристигнали в
гр. Русе, където се срещнали със свидетеля М.М.. След като извършил оглед
на предлагания за продажба автомобил, подсъдимият решил да го закупи още
същия ден, като сделката трябвало да се осъществи между него и свидетеля
М..
Тримата отишли в кантората на нотариус С.В., находяща се на ул.
„Фердинанд“ № 17 в гр. Русе. Там свидетелят Х.Б. - нотариус по заместване,
приел документите на лицата и се убедил в тяхната самоличност. При
оформяне на сделката свидетелят Б. се усъмнил, че подсъдимият може да е
поставен под карантина, поради което се свързал със свидетеля М. по
телефона, тъй като свидетелят М., свидетелят Х. и подсъдимия се намирали
пред кантората, където изчаквали оформяне на документите. При проведения
разговор свидетелят М. съобщил на свидетеля Б., че подсъдимият му е казал,
че е поставен под карантина и че е международен шофьор. Разбирайки това,
свидетелят Б. заявил, че няма да изповяда сделката и подал сигнал в
полицията. От полицията потвърдили, че действително подсъдимият е
поставен под карантина до 11.04.2020 г. Междувременно свидетелят М.,
свидетеля Х. и подсъдимия се разбрали сделката да се сключи между
свидетеля Х. /син на подсъдимия/ и свидетеля М.. След изповядване на
сделката, подсъдимият се прибрал в жилището си, находящо се в гр. Сливо
поле, област Русе, ул. „Д.“ № 38.
По разпореждане на дежурен при ОДЧ Сливо поле на 06.04.2020 г.,
около 16,55 ч., дома на подсъдимия в гр. Сливо поле, област Русе, ул. „Д.“ №
38, бил посетен от свидетеля К.К. и колегата му Д.Д. - полицейски служители
при РУ Сливо поле при ОД на МВР Русе. При извършената проверка двамата
не установили подсъдимия в дома му. При проведения разговор със съпругата
му Н. Х.а, последната им казала, че съпругът й, придружен от сина им, били в
гр. Русе, за да закупят автомобил. Полицейските служители останали половин
час пред дома на подсъдимия, но той не се прибрал. По същото време
свидетелят Г. Г. и колежката му А.Д. - полицейски служители на РУ Сливо
поле при ОД на МВР Русе, били изпратени в с. Борисово, област Русе във
„Вианд“ ЕАД с цел проверка дали подсъдимият се намира на работното си
място. Те провели разговори с пазача в дружеството Е.М., който извършил
проверка им заявил, че подсъдимият не се намира на работното си място и на
06.04.2020 г. е почивка.
Идентична фактическа обстановка е установена и от
първоинстанционния съд.
Изложената фактическа обстановка настоящата инстанция приема за
доказана от събраните по делото доказателства. Това са обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите на ДП, по отношение на които, по
реда на чл.372 т.1 от НПК, е одобрено изразеното от подсъдимия съгласие:
Х.Б., М.М., Г.Г., К.К., Н.Х.а, И.Х., И.М., М.С., Д.Д., както и покаазнията на
5
св. Х.Б. относно обостотятествата, за които е разпитан в хода на съдебното
следствие. Разпита на свидетелите, които са разпитани в хода на съдебното
следствие: М.С., И.М. и Д.Д. /за коити не е одоберно съгласие по чл.371 т.1 от
НПК/. Писмените доказателства:- Предписания за поставяне под карантина с
изх. № 2405/28.03.2020 г., изх. № 6168/03.04.2020г. и изх. № 7141/04.04.2020
г. на РЗИ - Русе, справки от РЗИ-Русе и РЗИ-Силистра, справка от „Вианд“
ЕАД, три броя формуляри за събиране на данни на пристигащи от рискови
страни, свидетелство за съдимост, автобиография и декларация по ЗСГ и
други.
Съдът изцяло кредитира показанията на посочените свидетели, като
последователни, логични, обективни и непротиворечиви. Те кореспондират
помежду си и с писмените доказателства и доказателствени средства.
От показанията на свидетелите М.С. и И.М. и от приложените по
делото три броя предписания се установява по безспорен начин, че
подсъдимият, като лице, идващо от Румъния, е поставен под карантина за
период от 14 дни, както следва: с предписание изх. № 2405/28.03.2020 г. на
адрес: гр. Сливо поле, ул. „Д.“ № 38 с начална дата 28.03.2020 г.; с
предписание изх. № 6168/03.04.2020 г. на адрес: гр. Сливо поле, с начална
дата 03.04.2020 г.; и с предписание изх. № 7141/04.04.2020 г. на адрес: гр.
Сливо поле, ул. „Д.“ № 38 с начална дата 04.04.2020г. В трите предписания,
препис от които са връчени лично на подсъдимия, изрично е отбелязано
обстоятелството, че е длъжен да изпълнява и да не нарушава предписанията,
като при евентуално нарушение на посочените в него указания носи
наказателна отговорност. От показанията на свидетелите С. и М.се установява
и механизма за издаване на процесните предписания, като същите се издават
на основата на попълнена от лицето, подлежащо на карантина, декларация, в
която следва да посочат личните си данни, от коя страна влизат и на какъв
адрес ще бъдат под карантина.
От показанията на свидетеля Х.Б., М.М., И. Х. и Н. Х. а се установява
по категоричен начин, че на 06.04.2020 г. подсъдимият заедно със сина си- св.
И. Х. е напуснал жилището си в гр. Сливо поле, ул. „Д.“ № 38 и пътувал до
гр. Русе, за да извърши оглед на МПС, което искал да закупи. От тях се
установява по непротиворечив начин, че в гр. Русе подсъдимият се е срещнал
и разговарял със свидетеля М., а което тримата посетили кантората на
нотариус С.В., намираща се на ул. „Фердинанд“ № 17 в гр. Русе, където
трябвало и да се изповяда сделката. От показанията на свидетелите М.и Х. е
видно, че подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че е поставен под
карантина, като изпълнението на същата е следвало да се изпълнява в дома
му в гр. Сливо поле.
Съдът дава вяра на показанията на св.Б.- от ДП и дадени пред
първата инстанция. Районният съд е одобрил изразеното от подсидимия и
защитника му съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели,
разпитани на ДП, включително и на св.Х.Б.. В следващо съдебно заседание
6
съдът е допуснал повторен разпит на св. Х. И.Б.- помощник- нотариус.
Въпреки че този свидетел е един от свидетилите, за които е одобрено
съгласието на подсъдимия да не бъде разпитван, той е допуснат до повторен
разпит, но за обстоятелства различни от тези, които е заявил на ДП, а именно
само досежно това какви предпазни средства е ползвал подсъдимия при
явяването си пред нотариуса. С оглед на това настоящият състав намира, че
първата инстанция не е допуснала съществено процесуално нарушение в тази
насока и няма пречка покаазнията на св.Б., както от ДП , така и дадените пред
съда да бъдат кредитирани с доверие и те не следва да бъдат изкючвани от
докаазетлстават по делото.
От показанията на свидетелите К.К. и Г. Г. - полицейски служители,
се установява, че на 06.04.2020г. подсъдимият не е бил установен нито на
мястото, където е следвало да се изпълнява наложената на подсъдимия
карантина- в дома си в гр. Сливо поле, ул. „Д.“ № 38, нито на работното му
място в с. Борисово, община Сливо поле. Посоченото се потвърждава и
представената справка от „Вианд“ ЕАД, според която на инкриминираната
дата подсъдимият не е бил на работа.
От представената справка от РЗИ-Русе се установява, че
свидетелите С. и М., както и св.И., в качеството си на служители на РЗИ-Русе,
са изпълнявали дежурства на посочените в обвинителния акт дати - 28.03.,
03.04. и 04.04.2020 г. В изисканата от районния съд справка е посочено, че от
началото на въведените противоепидемични мерки в страната, считано от
13.03.2020 г., до 06.04.2020 г. на територията на област Русе няма починали
лица от COVID-19, а 14-дневната заболеваемост към дата 14.04.2020 г. е била
2,3 на 100 хиляди души.
Съдът изцяло кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като
напълно кореспонидрат с останалите гласни докаазетлстав и с писмените
такива. Подсъдимият не оспорва, че е напуснал дома си и че е пътувал до гр.
Русе, където се е срещнал със свидетеля М. и, че е посетил нотариалната
кантора на нотариус В. От обясненията му се установява и причината за
нарушаване на карантината му, а именно да закупи МПС, за да може да се
придвижва до работното си място.
С оглед изложеното се налагат следните правни изводи:
Подсъдимият М.. Х. Х. е осъществил от обективана страна състава
на престъплението по чл. 355, ал.2, пр.3, вр. с ал.1 от НК, тъй като на
06.04.2020 г. в гр. Сливо поле, област Русе нарушил мярка, издадена против
разпространението или появяването на заразна болест по хората - т. 6 от
Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването на
Република България, допълнена със Заповеди № РД-01-140 от 19.03.2020 г. и
РД-01-158 от 26.03.2020 г., издадена на основание чл. 63 от Закона за
здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на
7
територията на страната „Всички лица по т. 1 и т. 5, поставени под карантина
са длъжни да не напускат домовете си или мястото за настаняване, в което са
посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок“, като лице
по т. 1 от заповедта „всички български граждани и граждани на други
държави с постоянно дългосрочно или продължително пребиваване на
територията на Република България и членовете на техните семейства,
пристигащи от ... Румъния се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома
или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще
пребивава, с предписание на органите, на граничния здравен контрол ...“,
поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина №
2405/28.03.2020 г., № 6168/03.04.2020 г. и № 7141/04.04.2020 г. на РЗИ - Русе,
не изпълнил задължението да не напуска мястото за настаняване, което е
посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок - гр. Сливо
поле, ул. „Д.“ № 38, като деянието е извършено по време на извънредно
положение, свързано със смъртни случаи - обявено с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. върху цялата територия на Република България,
считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр. 22
(извънреден) от 13.03.2020 г., изменено с Решение на НС от 03.04.2020 г.,
обнародвано в ДВ бр. 33 от 07.04.2020 г. във вр. с разрастващата се пандемия
от COVID-19.
Престъплението е формално, на просто извършване, като
изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на наредба, правила или
мерки, издадени против разпространението или появата на заразна болест по
хората по време на епидемия. Бланкетната норма на текста е запълнена с
конкретните три предписания на РЗИ-Русе, които подсъдимият е нарушил.
Безспорно в страната е било обявено извънредно положение върху
територията на България, считано от 17.03.2020г., във вързка с
разпросранението на Ковид-19, безспорно това е епидемия свързана със
смъртни случаи, като предписанията на РЗИ-Русе са били издадени именно
във връзка с това обявено извънредно положение върху територията на
цялата страна. Посоченото в ал.2 на чл.355 от НК „свързано със смъртни
случаи“ е принципно положение, че епидемията и обявеноот във вързка с нея
извънредно положение е свързано с такова заболяване, което води до летален
изход, като в случая не следва да се събират конкретни доказателства има ли
или не конкретин смъртни случаи от Ковид-19 през този период в България
или в конкертните градове- Сливо поле или Русе.
В конкретния случай подсъдимият е нарушил три предписания за
поставянето му под карантина, а именно: № 2405/28.03.2020г., №
6168/03.04.2020г. и № 7141/04.04.2020г. на РЗИ – Русе, които са му били
връчени лично. С действията си по излизане от жилището си, напускане на
населеното място- гр.Сливо поле, придвиждването си до гр.Русе, срещите с
продавача на лекия автомобил и посещаването на нотариалната кантора,
подсъдмият е нарушил посочените правила, с които е бил поставен под
карантина и е следвало да я изпълнява на домашния си адрес в гр.Сливо поле,
8
обл.Русе. Така той не изпълнил задължението си да не напуска дома си, на
който е посочил, че ще пребивава през посочения в предписанията
четиринадесет дневен срок и е и излязъл от жилището си.
Престъплението е извършено на 06.04.2020г., тъй като именно на
тази дата подсъдимият е напуснал дома си в гр.Сливо поле, предвижил се с
лекия си автомобил до гр.Русе, където се срещнал с горепосочените лица -
продавача на лекия автоомбил, помощник нотариуса. На тази дата той не е
бил намерен в дома си, при извършената му проверка от горепосочените
свидетели. Той не се е намирал и на работното си място в с.Борисово, където
също е бил търесн, тъй като е бил в отпуска.
При наличието на вадидни издадени предписания от РЗИ-Русе, в
случая на подсъдимия като лице, идващо от Румъния, които са лично връчени
на подсъдимия, в настоящето производство не подлежи на допълнителна
преценка как, защо, колко са тези предписания и има ли или не смъртни
случаи от Ковид -19 в страната през този период. Достатъчно е наличието на
конкретно предписания от съответния оправомощен за това орган, какъвто се
явява РЗИ-Русе, за конкетно лице и нарушението на това предписание.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл, тъй като той е съзнавал обществената опасност на деянието и
неговата противоправност, предвиждал е неговата поселдиците от деянието
си и е искал настъпването им. Много добре е знаел, че е поставен под
карантина, с конкетинет тир пердипсания на РЗИ-Русе, тъй като са му били
връчени лично, знаел е, че не следва да напуска адреса си през посочения в
тях период, но въпреки това е напуснал жилището си, населеното място и се е
срещал с няколко лица, с цел да си закупи лек автомобил и да изповяда
сделката при нотариус.
С оглед изложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен,
като му бъде наложено съответно наказание.
За извършеното престъпление в чл.355 ал.2 от НК е предведено
наказание до 5 години лишаване от свобода и глоба от 10 000 до 15 000 лева.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото
съдебно минало на подсъдимия; полагането на труд от негова страна, както
към момента на деянието, така и понастоящем; добрите му характеристични
данни; направените признания и оказаното пълно съдействие на
разследването, с което е допринесъл за бързото приключване на делото.
Изложеното сочи, че случилото се е инцидент в живота му. Въпреки че
подсъдимият е нарушил три отделни предписания, съдът намира, че предвид
упражняваната от него професия на международен шофьор и препокриването
на периодите на наложените му карантини, това обстоятелство, което има
характера на отегчаващо такова, в случая не е с голяма тежест.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и налагането и на най-лекото ,
9
предвидено в текста на чл.355 ал.2 от НК наказание, определно по реда на
чл.54 от НК, би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия и за
извършеното от него. Наказанаието следва да бъде определно при условията
на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, а именно от вида „пробация“ при следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок
от шест месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от шест месеца, при периодичност два пъти седмично. На
основание чл.55 ал.3 от НК съдът не налага на подсъъмия предвиденото в
чл.355 ал.2 от НК накаазние глоба.
С така опоределното наказание, по вид и размер, ще се постигнат
целите на личната и генерална превениця и то се явява справедливо.
Не се касае за маловажен случай, нито за малозначителен такъв по
смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Това е така, тъй като деянието е извършено от
подсъдимия скоро след началото на поставянето му под каратнтина, когато е
било напълно възможно той да е преносител на заразната болест, без да е
проявил конкретни симптоми. Деянието е извършено в период, когато
болестта Ковид-19 е все още нова и непозната за медицинските специалисти,
като все още не са известни и начините за противодействие на тази болест,
във връзка с което беше мобилизирано цялото общество за спазване на
мерките с цел ограничаване разпространението на това заболяване. Това сочи,
че поведението на подсъдимия е безотговорно и обществено укоримо и
такова свързано с незачитане установените в страната правила. Освен това
подсъдимият не е нарушил каранитната за нещо жизнено важно, например да
отиде до магазина на храна, до лекар за преглед или други, а за да си закупи
лек автоомибл, което е било възможно да бъде отложено във връмето или да
бъде извършено от други негови близки.
По доводите за допуснати съществени процеусални нарушения
от първоинстанционния съд.
Въпреки че това възражение от протеста на РРП и искането за
отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция за ново
разглеждане не се поддържа от представителя на РОП, съдът намира за
необходимо да посочи следното:
Делото пред първоинстанционния съд е протекло по глава 27 от
НПК в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК. Районният съд е одобрил изразеното
от подъсмия и защитника му съгласие да не се провежда разпит на част от
свидетелите, разпитани на ДП, едиинят от окито е св.Х.Б.. В следващо
съдебно заседание съдът е допуснал повторен разпит на св. Х. И. Б.-
помощник- нотариус. Въпреки че този свидетел е един от свидетилите, за
които е одобрено съгласието на подсъдимия да не бъде разпитван, той е
допуснат до повторен разпит, но за обстоятелства различни от тези, които е
заявил на ДП, а именно само досежно това какви предпазни средства е
ползвал подсъдимия при явяването си пред нотариуса. С оглед на това
настоящият състав намира, че първата инстанция не е допуснала съществено
10
процесуално нарушение в тази насока.
При извършената служебна проверка въззивната инстанция
констатира, че в първата част на протестираната пресъда, в която
подсъдимият е признат за невинен /л.87 от делото на РРС/ е посочено, че
подсъдимият е нарушил срокът, определен му за карантина по три
предписания на РЗИ-Русе. Във втората част от присъдата, в която му е
наложено администаритивно накаазине /л.87 на гърба/ е посочено, че е
нарушил две от тези предписания, като липсва предписанието №
7141/04.04.2020 г. на РЗИ - Русе. Липсва и опрадвателен диспозитив за това
трето предписание № 7141/04.04.2020г. В мотивите към присъдата е
посочено, че подсъдмяят е нарушил и трите предписания. С оглед на това е
налице допуснато съществено процесуално нарушение от районния съд, при
постановяването на присъдата, но предвид нейната отмяна изцяло от
въззивната инстанция, това нарушение е отстранено.
Посоченото в протеста нарушение, свързано с посочено име
Григоров вместо подсъдмия, в една част от мотивите, не се консатрина да е
допуснато.
При извършената служебна провека, окръжинят съд не констатира
други допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи съдебния
акт и налагащи ново разглеждане на делото от РРС. Допуснатите такива,
предвид отмяната на първоинстанционната присъда и постановяването на
нова от РОС са остранени.
По делото не са направени разноски, поради което съдът не
присъжда такива.
Мотивиран от изложеното въззивният съд постанови присъдата си.
11
Съобщи за изтекли лични данни