Р Е Ш Е Н И Е
№ 186
гр. Велико
Търново, 28.10.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и
първи октомври две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура с.и., разгледа докладваното от съдия Костова КНАХД 10194/2022г. , и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по жалба на С.М.С. чрез *** Г.Г. ***
против Решение № 329/25.7.2022г.по НАХД 421/22г. на Районен съд Велико Търново,
с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП №
22-1275-000199/10.3.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ В. Търново, с
което на касатора за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал.3 , от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер
на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл. 183 ,
ал.1 ,т.1 от ЗДвП..
В касационната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и на
процесуалните правила – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1
и т.2 от НПК, приложим в производството
по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Съдът е
допуснал съществено нарушение на чл. 107, ал2 от НПК, приложим във вр. с чл. 84
от ЗАНН, тъй като не е изяснил обективно и безпристрастно фактическата
обстановка по спора, чрез надлежно приобщаване на допустимите и относими
доказателства, като неверен е останал неговия извод за доказаност на
нарушението. Освен това в решението се коментират записите на видеокамерите от
Аптека „ Асклепий“ но същите не могат да бъдат кредитирани, тъй като не са
събрани по предвидения от НПК ред- не са приобщени като веществено
доказателство. Освен това на изгледаните в о.з. записи от тези камери не може
да се види ДК№ на МПС . Смята, че съдът неправилно е дал вяра на показанията на
актосъставителя и свидетеля, вписан в
АУАН, като е намерил , че същите са непротиворечиви, въпреки заявеното
от тях в о.з. Не почива на закона изводът на съда, че няма нарушение на Наредба
№ 1/19.7.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични
вещества или техни аналози, тъй като самите актосъставител и свидетел посочват,
че талонът за изследване не е попълнен по указаня от Наредбата начин, което
само по себе си представлява съществено процесуално нарушение. По делото не е
бил доказан и фактът, че касаторът е бил водач на МПС преди спирането му за
проверка от страна на органите- няма запис от външна служебна камера, не се
установява от показанията на свидетелката , вписана в АУАН, както и от записа
от камера на аптеката. Освен това съдът не е коментирал и възражениетоза
приложението на чл. 79б от ЗДвП. От съда се иска да отмени обжалваното решение
и постанови друго по съществото на спора, с което се отмени НП.
В о.з. се представлява от ***Д. , който
поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания. Конкретизира, че
искането на касатора е алтернативно или да се отмени решението и делото да се
върне на ВТРС за ново разглеждане от друг състав, поради наличието на
съществени процесуални нарушения или да се отмени решението ,да се постанови
решение по съществото на спора, с което НП се отмени изцяло. Възраженията
против решението на ВТРС са следните: съдът не е констатирал факта, че АУАН е
издаден преждевременно, тъй като талонът за изследване е съставен в6,45 часа, а
АУАН – в 5,55 часа, когато е обективиран отказ за изследване с техническо
средство. ВТРС не е обсъдил направеното възражение, че отказът за тестване с
техническо средство, съгласно чл. 6, ал. 8 от Наредбата следва да бъде
удостоверен с подписа на един свидетел като същият следва да е различен от
свидетеля по съставянето на АУАН. Съдът не е съобразил факта, че както самите
свидетели сочат, същите са ползвали стара бланка, към отменената Наредба , а не
този с нормативно съдържание по Приложението към чл. 4, ал.3 от Наредбата. След
като за касатора е имало възможност да направи избор- дали проверката на
съдържание на алкохол да се установи с доказателствен анализатор или с
медицинско изследване на кръв, то непосочването кой е извършил този избор,
както и самото неосъществяване на такъв се явява съществено процесуално
нарушение по издаване на АУАН. Съдът не е коментирал и съществуващото по делото
противоречие, че върху талона за медицинско изследавне има поставен стикер,
което опровергава извода за отказ за тестване с техническо средстово, тъй като
такъв се изготвя само, ако има такова
установено наличие на алкохол в кръвта. На касатора не е предоставена времева
възможност да се яви в медицинско заведение, като излишно е бил бавен,за да
пропусне определеният му срок от 30 минути. Въпреки , че защитникът по делото е
изискал дисковете , които съдържат записите от камери на аптеката, такива не са
му предоставени, тъй като същите са били празни. Освен това съдът не е изчерпал
всички възможности за установяване на обективната истина, тъй като още по време
на административно- наказателното производство има преписка, че има и втори
запис, този от ЧСИ В. Георгиев. Въпреки това, изображенията на приложените по
делото веществени доказателства са неясни, като съдът изцяло се е позовал в
решението си на показанията на свидетелите- двамата полицейски служители. Освен
това въззиваемата страна в хода на въззивното производство не е била надлежно
представлявана, тъй като в този случай доколкото тя също е полицейски служител
, но с юридическа правоспособност , съгласно чл. 93, ал. 2 от НПК на
пълномощното е следвало да има и неин подпис. Съдът не издирил доказателства за
компетентността на актосъставителя и издателя на НП , тъй като липсват
доказателства за служебна ангажираност на МВР, тъй като заповедите са подписани
от заместник. Прави възражение за нищожност на НП, тъй като видно от другите
подписи по делото, този в НП не е на Р.В.. Съдът е изискал записи от полицейски
автомобил, който е различен от използвания от полицейските служители при
съставяне на АУАН. Освен това е налице още едно съществено нарушение на
процесуалните правила на ЗАНН, тъй като в новата форма на АУАН липсва място за
посочване на възражения от страна на нарушителя. Не е доказана вината , като съдът неправилно е приел, че нарушението в
АУАН е идентично описано в НП, въпреки липсата на цифрова и текстова
квалификация на деянието, като не е
съобразено и Тълкувателно решение № 13/21г. на ВАС, от което е видно, че
разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП разкрива три различни състава на
нарушения. По този начин силно е било ограничено правото на защита, поради
което само на това основание ВТРС е бил длъжен да отмени обжалваното НП.
Претендира заплащането на разноските за един адвокат.
Ответникът по касационната жалба,
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, редовно призован не
изпраща представител, не заема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново, заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Намира решението за подробно аргументирано, обсъдени са всички доказателства по
делото, въз основа на тях правилно е установена и фактическата обстановка и е
направен законосъобразен извод за наличие на основание за ангажиране на
административно- наказателната отговорност на касатора. По тези съображения
предлага да бъде оставено в сила процесното решение.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Предмет на настоящото дело е Решение № 329/25.7.2022г.по НАХД 421/22г. на Районен съд
Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление НП № 22-1275-000199/10.3.2022г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ В. Търново, с което на касатора
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал.3
, от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл. 183 ,
ал.1 ,т.1 от ЗДвП..
За да постанови този резултат ВТРС е
установил следната фактическа обстановка: на 16.1.2022г. около 5:55 часа
свидетелите Генов и Ризова изпълнявали задълженията си по извършване на патрулна
дейност в гр.В. Търново, са установили, че лице пресякло пътното плътно от ДМТ
към банка Уникредит БАНК, садя в МПС Порше кайен на мястото на водача, излиза
от реда на паркиралите автомобили и потегля в посока ул. „Независимост“.
Актосъставителят Генов е последвал автомобила, подал светлинен сигнал, след
което МПС е спряло до заведение „Джеронимо“, където е била извършена проверка
на документи, но касаторът е представил само лична карта, като е заявил, че не
е управлявал МПС, поради което не представил СУМПС. Тъй като актосъставителят е
имал съмнение за употреба на алкохол е поискал лицето да бъде тествано с
техническо средство, но същото отказало. Опитът за връчване на талон за кръвно изследване бл.№ 18327 също бил
неуспешен, като за отказа се е подписала св. Ризова. За извършеното нарушение
на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е бил съставен АУАН от св. Генов, като същият в
о.з. заедно със св. Ризова са посочили, че не са прекъсвали визуалния си
контакт с лицето, като касаторът е бил сам в МПС. Актът е бил връчен на С.,
който отказал да го подпише, като този отказ е
бил удостоверен от свидетел св
Георгиев. В АУАН е посочено, че касаторът има възражения, като същият получил
препис от акта, за което е положил подпис. Тъй като срещу АУАН не са били
подадени възражения в срок,е издадено процесното пред ВТРС НП, което е било
обжалвано в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.
Тази фактическа обстановка съдът е приел
след като е обсъдил заедно и по отделно всички доказателства по делото :
разпитите на свидетели – Генов и Ризова, които е намерил за непротиворечиви,
изгледаните в о.з. видеофайлове, съдържащи се в дискове, доброволно предадени
от аптека Асклепий и другите писмени доказателства, съдържащи се в
административната преписка по издаване на НП.
При така установеното от фактическа
страна, съдът е направил извод за неоснователност на жалбата по следните
съображения :Съдът е намерил, че АУАН и НП от формална страна за
законосъобразни, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, издадени са от компетентни органи в рамките на техните правомощия, в
предвидения от закона срок. Съдът е изложил подробни мотиви досежно авторството
на деянието, факта на управление на МПС от наказаното лице, липсата на
обстоятелства от здравословен характер, които да обуславят обективно
невъзможността за изпробване на съдържанието на алкохол в издишания въздух чрез
технически способ. Съдът е намерил, че АНО правилно е описал текстово
извършеното нарушение, както и правилно е посочил относимата за това правна
норма на чл. 174,ал.3 от ЗДвП, която съдържа три форми на изпълнителни деяния.
С действието си касатора е осъществил две от тях , а именно: управление на МПС
и отказ да бъде извършена проверка както с техническо средство, така и да бъде
изпъленно предписание за медицинско изследване. Тъй като обаче се касае за едно
деяние, с което са осъществени съставите на две нарушения, съдът намира, че не
следва да се прилага нормата на чл. 18 от ЗАНН. Съдът е изложил подробни мотиви
досежно доказаността на нарушението, вината, нейната форма, липсата на
смегчаващи вината обстоятелства, липсата на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, липсата на съществени процесуални нарушения, които да са ограничили
правото на защита на дееца
С оглед на гореизложеното съдът е
намерил, че посоченото в НП нарушение е безспорно доказано, правилно АНО е
приложил материалния закон като е наложил наказание в предвидения в санкционната норма размер,
като правилно я е посочил, както и нарушената материална такава.
Така постановеното решение е правилно.
Касационната жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е
неоснователна. Следва да се отбележи, че всички оплаквания са били изложени и
пред въззивния съд, който ги е обсъдил подробно и настоящата инстанция изцяло
го споделя, като съгласно нормата на чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с . 63в от ЗАНН.
Настоящата инстанция не споделя доводите
на касатора, че е налице съществено процесуално нарушение от страна на съда- на
нормата на чл. 105, чл. 107, ал.2, 3 и 5 и чл.114 от НПК приложими по силата на
чл. 84 от ЗАНН. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, събрал е целият
необходим доказателствен материал, обсъдил е всички доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно. Не се споделят доводите на процесуалния представител на
касатора, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения от страна на
ВТРС ,които да налагат отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане
от друг състав. Твърдяното нарушение за липса на представителна власт от страна
на участвалия в производството полицейски служител с юридическо образование са
неоснователни, доколкото нормата на чл. 93, ал.2 от НПК изисква наличието на
подписи на защитника и обвиняемия, това
правило не може да се прилага по аналогия, доколкото същото освен процесуално е
и изрично, не касае представителството на административно-наказващия орган. Не
е налице твърдяното нарушение от страна на ВТРС касаещо неизпълнение на
задължението на съда за служебно установяване на обективната истина. Съдът е
изискал доказателства относно компетентността на органа, издал АУАН и НП, не му
е правено възражение за нищожност на НП, нито същият се е съмнявал, че НП е
подписано от посочения в титулната част. Освен това дори да е допуснал грешка
при посочване на ДК№ на полицейския автомобил това не се е отразило на
качеството на съдебния акт, доколкото от страна на органа са изпратени
надлежните доказателства. Съдът правилно е приобщил всички доказателства,
включително и веществените такива, извършен е оглед на последните по правилата
на НПК. Не се споделя становището, че тези веществени доказателства не са
правилно приобщени от АНО, доколкото по делото е представен протокол за
доброволно предаване на същите. Съдът е проявил достатъчна активност , за да
събере всички доказателства, допустими и относими, за да установи вярната
фактическа обстановка. Голословно е както твърдението на касатора, че същият не
се явява водач на МПС, както и че е налице съществено противоречие в
показанията на разпитаните по делото полицейски служители. След като същият не
сочи каквито и да било доказателства за заинтересованост на последните, съдът
правилно ги е ценил като обективни и безпристрастни. Не се споделя и
твърдението, че съдът е следвало да изиска, а АНО да докаже наличието на
здравословен проблем, който да препятства извършването на проверка с техническо
средство.
Обжалваното решение не е
постановено в нарушение на закона. Обратно на поддържаното от касатора, в
административно наказателното производство не са били ограничени неговите
процесуални права и същият е имал възможността да упражни правото си на защита
в пълен обем, както правилно е преценил районният съд. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността, определена
им с чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и съдържащите се в преписката Заповед №
8121з-1632/2.2.2021г. на МВР, като по никакъв начин нито виззивната, нито
настояща инстанция не могат да установят
, че подписът не е положен от М-р Рашков.
От изслушаните във въззивното
производство свидетелски показания и записите от камери, както и от признанието
на самия касатор, се установява, че същият е отказал да даде проба за наличие
на алкохол в кръвта, както и че е отказал да получи талон за медицинско
изследване, не се е явил в съответното отделение на Бърза помощ. Тези откази са
надлежно удостоверени от свидетел, подписал АУАН и разпитан в хода на съдебното
дирене. Самият касатор не е посочил уважителни причина за отказа си – наличие
на здравословен проблем, невъзможност да се предвижи до лаборатория. В този
смисъл изцяло несъстоятелни са твърденията, че същият не е знаел, къде се
намира лабораторията при Бърза помощ, тъй като е от гр. Г. Оряховица, че до нея
му трябват повече от 30 минути, доколкото разстоянието пеша е не- повече от 15
мин. След като самият касатор не е пожелал да получи талон за изследване, то е
налице негово виновно поведение, от което същият не може да черпи права. В този
смисъл възражението, че същият е следвало насила да бъде отведен до
лабораторията са меко казано странни. Неоснователни са и възраженията дали е
използван верния талон по Наредбата, дали е следвало да му се предложи
измерване с доказателствен анализатор, кой е направил между него избора, тъй
като касаторът е отказал каквото и да било съдействие на органите на реда,
включително и за изследване съдържанието на алкохол в кръвта. Дали е имало
подставен стикер върху талона е въпрос без значение за настоящия спор, тъй като
касаторът никъде не твърди, че му е извършена проверка с техническо средство.
Не е съществено процесуално нарушение, че в новата форма на АУАН няма място за
попълване на възражения, доколкото в него изрично е отразено , че има такива,
като съгласно ЗАНН той има право да
направи в писмени такива, което определено не е сторил.
Съдът споделя и мотивите на ВТРС досежно
правната квалификация на деянието. В конкретния случай както в акта, така и в
постановлението нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано чрез
словесното описание на признаците от неговия състав. Неоснователни са оплакванията, че в АУАН и НП
са описани две административни нарушения, а е наложено наказание само за едно
от тях. Както правилно е посочил районният съд, става въпрос за едно деяние, а
именно отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол по някой
установените в закона способи, които се явяват алтернативни. Неправилно е и
позоваването на Тълкувателно решение № 13/21г. на ВАС, в чиито диспозитив изрично е посочено ,че отказите по чл. 173, ал. 3 от ЗДвП на водач за извършване
на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни
административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл.18 от ЗАНН. В конкретния казус не се касае за две самостоятелни нарушения, доколкото
е налице отказ за установяване само наличието на алкохол.
Извършеното от касатора деяние съдържа
от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение,
изразяващо се в отказ от извършване на проверка за употреба на алкохол
посредством техническо средство или медицинско изследване. Нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, осъществява
фактическият състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление
законова норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и представлява основание за реализирането
на административно-наказателната отговорност, установена в същата законова
разпоредба. Не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен
на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други
нарушения от същия вид. Наказващият
орган е извършил правилна квалификация на деянието и е наложил съответните за
извършеното нарушение наказания, които са определени от закона в абсолютен
размер.
Предвид изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния
съд – В. Търново
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 329/25.7.2022г.по НАХД
421/22г. на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление НП № 22-1275-000199/10.3.2022г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ В. Търново, с което на С.М.С.,*** за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал.3 , от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер
на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл. 183 ,
ал.1 ,т.1 от ЗДвП..
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.