Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

07.03.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

08.02

Година

2023

В откритото заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

155

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощника на арх. Д.И.З. от ***, против Решение № 209/14.10.2022 г., постановено по АНД № 724/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № КЖ-4/20.07.2022 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали, с което на арх. Д.И.З. от ***, е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, за извършено на 07.04.2022 г. нарушение на чл. 148, ал. 4 във вр. с чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, изразяващо се в това, че в качеството си на главен архитект на община Кърджали е издал Разрешение за строеж № 49/07.04.2022 г. за строеж „Строителство, експлоатация и закриване на депо за опасни отпадъци“ по програмата за отстраняване на минали екологични щети на „***“ АД ***, на „***“ ЕООД ***, което дружество няма качеството на възложител на строежа.

 Въведени са доводи, че решението на Районен съд - Кърджали е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, че Д.И.З., в качеството си на главен архитект на община Кърджали е извършил вмененото му административно деяние, като счита, че събраните в производството пред първоинстанционния съд доказателства, не установявали това обстоятелство.

Твърди, че в хода на съдебното производство се установило, че Разрешение за строеж № 49 от 07.04.2022г., издадено от главния архитект, по повод на което е бил съставен АУАН и НП, е било отменено от издателя му. Макар и датата на отмяната му да съвпадала с датата на нарушението, отменителната заповед била насочена именно да прекрати неговото действие и последици, като по делото се установи че не са настъпили и вредни последици в тази насока. В контекста на казаното, следвало да се посочи също така, че за да издаде разрешението за строеж, касационния жалбоподател е преценил представения комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания за строежите от 15.10.2021 г., изготвен от „***“ ЕООД. Предвид това, действията на жалбоподателя в този смисъл следвало да се преценят като обстоятелства, смекчаващи вината му, които обаче не били подведени в този смисъл, като обжалваното пред въззивния съд НП било издадено при липса на съществен реквизит от нормативно установеното съдържание на обжалвания правораздавателен акт в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН.

Оспорва изводите на въззивния съд, въз основа на които е приел, че не са налице допуснати съществени нарушения в проведеното административно- наказателно производство. В този смисъл счита, че по делото не се установило при каква проявна форма на вината е било извършено визираното в АУАН и НП административно нарушение. Сочи, че съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 7 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. От прецизния преглед на издадените в хода на административното производство документи оставало напълно неизвестно всъщност под коя от двете форми на вина е ангажирана и реализирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя.

В НП единствено било посочено, че с АУАН безспорно било установено извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Каква е всъщност вината не било изяснено, поради което като привлечено към административнонаказателна отговорност лице, главния архитект на община Кърджали е бил поставен в положение, при което е бил лишен от възможност да узнае с какво субективно отношение и форма на вина е извършил нарушението, какви са доказателствата, които установяват вината му, както и е бил възпрепятстван да ангажира оборващи доказателства и доказателственени средства в този смисъл.

Предвид горното намира, че във фазата на издаване на обжалваното НП от страна на АНО е било допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, във вр. с чл. 7 от ЗАНН, което е довело и до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

На следващо място счита, че АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 28 от ЗАНН, като е издал обжалваното НП без да извърши преценка относно наличието на предпоставките за маловажност в настоящия случай. В тази връзка излага съображения, че в конкретния случай били налице данни, респ. в административнонаказателното производство са били налице фактическите обстоятелства, които установявали наличието на предпоставките за маловажност, тъй като деянието макар и формално да осъществява признаците на административното нарушение, се явявало малозначително. Липсвали реално настъпили вредни последици, като нямало и установени такива, налице била незначимост на увредените обществени отношения, както и ниска степен обществена опасност на деянието. Затова и налагането на санкция, макар и в минимално предвидения в закона размер се явявала несъразмерно тежка и не съответствала на характера и тежестта на нарушението.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 209/14.10.2022 г., постановено по АНД № 724/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови друго, с което да отмени Наказателно постановление № КЖ-4/20.07.2022 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали, с което на арх. Д.И.З. от ***, е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, за извършено нарушение на чл. 148, ал. 4 във вр. с чл. 161, ал. 1 от ЗУТ.

В съдебно заседание, чрез адв. М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.  

Ответникът по касация – Началник РДНСК – Кърджали, чрез юрисконсулт М. депозира отговор по касационната жалба, в който излага съображения за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение на районния съд. Моли съда да отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител. От пълномощника юрисконсулт М. е постъпила молба, в която поддържа отговора по изложените в него доводи. Моли съда да отхвърли подадената касационна жалба, като неоснователна и да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин и не са налице въведените основания за отмяна на обжалваното решение.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № КЖ-4/20.07.2022 г., издадено от началник РДНСК - Кърджали, с което на арх. Д.И.З. от ***, е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, за извършено на 07.04.2022 г. нарушение на чл. 148, ал. 4 във вр. с чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, изразяващо се в това, че в качеството си на главен архитект на община Кърджали е издал Разрешение за строеж № 49/07.04.2022 г. за строеж „Строителство, експлоатация и закриване на депо за опасни отпадъци“ по програмата за отстраняване на минали екологични щети на „***“ АД ***, на „***“ ЕООД ***, което дружество няма качеството на възложител на строежа.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. жалбоподателят е извършил нарушението на чл. 148, ал. 4 вр. чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, в качеството си на главен архитект на община Кърджали. Посочил е, че разпоредбата на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ повелява, че разрешението за строеж се издавана възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Съгласно чл. 161, ал. 1 от ЗУТ,  възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Приел е, че от събраните по делото доказателства се установявало, че жалбоподателят Д.И.З., при осъществяване на функциите си на главен архитект на община Кърджали, на 07.04.2022 г. е издал Разрешение за строеж № 49/07.04.2022 г. за обект „Строителство, експлоатация и закриване на депо за опасни отпадъци“ по програмата за отстраняване на минали екологични щети на „***“ АД ***“. В издаденото разрешение за строеж като възложител /собственик/ е било вписано „***“ ЕООД ***, което дружество не е собственик на имота.

Изложил е мотиви, че имотът представлява частна държавна собственост и макар да е имало заповед за определяне на „***“ ЕООД за купувач на имота, то липсвали каквито и да било данни такава продажба да е осъществена, респ. дружеството да е придобило собствеността върху имота. Прието е, че в релевантната заповед на МЗХ от 19.11.2020 г. било посочено, че правото на „***“ ЕООД да закупи имотите се погасява, в случай, че продажната им цена не бъде платена в срок до 6 месеца от влизането й в сила. По делото не били представени доказателства, а не били въведени твърдения, да е извършено плащане, съответно да е сключен и договор за продажба на процесния имот. Предвид това районният съд е приел, че с издаването на разрешение за строеж на лице, което няма качеството па възложител на имота, жалбоподателят е нарушил изискванията на чл. 148, ал. 4 вр. чл. 161, ал. 1 от ЗУТ.

Първоинстанционният съд е изложил доводи, че в случая е налице основанието за приложението на санкционната разпоредба на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, предвиждаща наказание глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, за длъжностно лице, което съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове.

Относно отмяната на разрешението за строеж, извършена от Д.З. със Заповед № 20/20.04.2022 г., районният съд е приел, че това негово действие не го освобождава от отговорност за извършеното и установеното вече нарушение. Посочил е, че при издаването на заповедта главният архитект се е позовал на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от АПК, която давала възможност на административния орган преди изтичане на срока за обжалване да отстрани допуснати непълноти в акта. В случая не ставало въпрос за отстраняване на непълноти в акта, а на практика било извършено действие по отмяна на разрешението за строеж. Приел е за неоснователно твърдението за липса на виновно поведение, доколкото именно жалбоподателят като главен архитект на общината бил компетентен да издаде разрешението за строеж, като преди това е длъжен да се увери, спазени ли са всички законови изисквания.

Първоинстанционният съд е приел за недоказани твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Изложил е мотиви, че АУАН атакуваното наказателно постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към конкретния състав признаци, обстоятелствата, при които е извършено, а също и доказателствата, които го подкрепят. От съдържанието на АУАН и НП по несъмнен начин се установявало за какво деяние е санкциониран жалбоподателя и каква е неговата правна квалификация.

 Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Последното съдържа подробни мотиви относно спазването на материалния закон и липса на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, като обстойно са обсъдени и възраженията, релевирани от жалбоподателя.

В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По отношение на въведените доводи в касационната жалба, съдът намира, че следва да се изложат следните допълнителни съображения:

От фактическа страна, в производството пред районния съд е установено, че на 07.04.2022 г., на основание чл. 142, ал. 6, т. 2, чл. 143, ал. 1, т. 1 и чл. 166, ал. 3 от ЗУТ, главният архитект на община Кърджали – Д.И.З., е одобрил техническият проект проект и на основание чл. 148, ал. 2 от ЗУТ е издал Разрешение за строеж № 49/07.04.2022 г., с което е разрешил строителството на обект: „Строителство, експлоатация и закриване на депо за опасни отпадъци“ по програмата за отстраняване на минали екологични щети на „***“ АД ***“. Разрешението за строеж е издадено на „***“ ЕООД ***. Съгласно одобрения комплексен доклад към проектната документация депото ще бъде ситуирано в  Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на ***, като е налице решение на Общински съвет – Кърджали за одобрен ПУП-ПЗ за промяна предназначението на част от ПИ с идентификатор *** с площ 662.465 дка, представляващ проектен имот с идентификатор ***, с площ 133.393 дка, с начин на трайно ползване „Друг вид горски имот“ за „Депо за опасни отпадъци“.  

Със Заповед № РД49-351 от 19.11.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите „***“ ЕООД, е ЕИК ***, със седалище и адрес ***, представлявано от И. Л. Е., се определя за купувач на следните три имота, с обща площ 131024 кв.м: 1. Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на ***; 2. Поземлен имот е идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на *** и 3. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***.

Съгласно т. II от Заповед № РД49-351 от 19.11.2020 г., в шестмесечен срок от влизането в сила на същата „***“ ЕООД следва да внесе на Министерството на земеделието, храните и горите сумата в размер на *** лв., представляваща цена на имотите, след което да се сключи договор за продажба на имотите. В заповедта – т. III, е посочено, че правото на дружеството да закупи имотите се погасява в случай, че продажната им цена не бъде платена в срок до 6 месеца от влизане в сила на заповедта. Съгласно т. V от ИАА, сключването на договор за продажба на имотите е обусловено от влизане в сила на заповедта и извършването на плащанията.   

Безспорно е по делото, че към датата на подаване на заявлението от „***“ ЕООД/вх. № АС-ДС-16 от 29.03.2022 г./, датата на издавена на Разрешение за строеж № 49/07.04.2022 г./както и към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния и касационния съд/, липсва сключен договор за продажба на имотите, посочени в Заповед № РД49-351 от 19.11.2020 г., вкл. и относно Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на ***, поради което „***“ ЕООД не се е легитимирало като носител на собствеността върху имотите.

Съгласно действащата към датата на издаване на процесното разрешение за строеж разпоредба на  чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Допуска се разрешение за строеж да се издаде въз основа на одобрен идеен проект при условията на чл. 142, ал. 2.

По силата на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ,  възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон.

От приложените и приети в съдебното производство доказателства се установява, че в конкретния случай „***“ ЕООД, е ЕИК ***, със седалище и адрес ***, не е собственик на ПИ с идентификатор *** по КК и КР на ***, както и няма учредено право на строеж върху процесния ПИ, поради което дружеството не притежава качеството на възложител по смисъла на ЗУТ.

Горното обосновава извода, че Разрешение за строеж № 49/07.04.2022 г., е издадено в нарушение на материалния закон, а именно в нарушение на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ във вр. с чл. 161, ал. 1 от ЗУТ.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана по реда на глава двадесет и трета от ЗУТ – чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, която норма предвижда наказание глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, за длъжностно лице, което съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове. Приложената санкционна норма е съответна на установеното нарушение, като в случая е наложен минималният размер на предвиденото наказание. 

Касационният състав намира за неоснователни доводите на пълномощника на касатора, че с оглед  Заповед № 20/20.04.2022 г., издадена от Д.И.З., с която е отменено Разрешение за строеж № 49/07.04.2022 г., то не били налице основанията за налагане на административно наказание, респ. това следвало да бъде преценено като смекчаващо отговорността обстоятелство и маловажност на административното нарушение.

Във връзка с горното, на първо място следва да с отбележи, че цитираната заповед очевидно е издадена с оглед извършената проверка от служителите на РДНСК-Кърджали, като датата на издаването и съвпада с тази на съставения Констативен протокол № КЖ-РС-49 от 20.04.2022 г. На следващо място, както правилно е посочил и районния съд, като основание за издаването й, главният архитект е посочил нормите на чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 1 от АПК, последната от които е изцяло неотносима към материализираното в индивидуалния административен акт волеизявление на органа, с което е отменено разрешението за строеж. В този смисъл чл. 59, ал. 2 от АПК касае изискуемата форма на административния акт, а разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от АПК регламентира възможността административният орган да отстрани допуснати непълноти в акта, но не и неговата отмяна.

Отстраняването на допуснати непълноти и поправянето на очевидни фактически грешки не предполага изменение или отмяна на издадения акт, поради което след такова поправяне първоначалният индивидуален административен акт и актът за поправяне следва да образуват едно цяло - поправен административен акт. С други думи поправянето следва да разкрива вече формираната действителна воля, което очевидно не е налице в процесния случай. С оспорената заповед главният архитект на община Кърджали не е отстранил допуснати непълноти или очевидни фактически грешки в Разрешение за строеж № 49/20.04.2022 г., а е отменил посочения акт. Това негово действие представлява на практика отзив по смисъла на чл. 91, ал. 1 от АПК - в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.

Съгласно препращащата норма на чл. 219, ал. 3 от ЗУТ, за неуредените въпроси по Глава XIX от ЗУТ, е приложим АПК и в частност чл. 91 от АПК. Предвид това следва, че по отношение на процесния акт, главният архитект на община Кърджали е имал правомощието да го преразгледа и при наличие на условията по  чл. 91, ал. 1 от АПК, да го отмени. Правото на отзив е допустимо обаче само при наличие на предпоставките по  чл. 91, ал. 1 от АПК, а именно когато е била подадена редовна и допустима жалба в сроковете по посочената разпоредба. В настоящия случай не се твърди и не се сочат доказателства за подадена жалба против отмененото Разрешение за строеж № 49/07.04.2022 г., поради което Заповед № 20/20.04.2022 г. е издадена без наличието на нормативно въведеното основание за постановяването й и то от категорията на абсолютните.

Следва да се отбележи, че видно от съдържанието на Разрешение за строеж № 49/07.04.2022 г., по отношение на същото е допуснато предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 от АПК. Това взето в съвкупност с по-горе изложеното аргументира липсата на маловажност на осъщественото административно деяние, респ. в случая е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Изцяло формални и бланкетно изложени са въведените в касационната жалба доводи за допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 6 и т. 8 от ЗАНН във вр. с чл. 7, от ЗАНН и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Липсва каквото и да е неясното относно това, в какво се състои извършването на административното нарушение от обективна и субективна страна, въз основа на какви доказателства е прието от АНО, че е налице извършено виновно административно деяния и кои са законните разпоредби, които са нарушени виновно. С други думи, касационният съд намира, че в случая правото на защита на санкционираното лице не е било нарушено, като релевираните възражения в обратната насока са неоснователни.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на Д.И.З. от *** за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевантната редакция на нормата на чл. 63д, ал. 5, във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1  от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден Д.И.З. да заплати на Дирекция за национален строителен контрол - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.  

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 209/14.10.2022 г., постановено по АНД № 724/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Д.И.З., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплати на Дирекция за национален строителен контрол гр.София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

      

                                                                                       2.