РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Велико Търново , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Ирена Колева
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20214100500203 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава ХХ от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Е. С.“ АД, подадена чрез адвокат
А.М. от ВТАК, срещу Решение № 138/01.02.2021 г. по гр.дело № 2334/2020 г. на В. районен
съд, с което по отношение на жалбоподателя е прието за установено, че „Г.“ ООД не му
дължи сумата 2 522,76 лв., представляваща цена за коригирано количество електрическа
енергия за периода 24.11.2019 г. – 21.02.2020 г. по фактура № ********** от 18.09.2020 г.,
издадена по партида с клиентски № ......... за обект с абонатен № ........, намиращ се в гр. В.
Т., ул. „Б.“ № ... Със същото решение „Е. С.“ АД е осъдено да заплати на „Г.“ ООД разноски
по делото в размер на 536,99 лв.
В жалбата се развиват съображения за неправилност на атакуваното решение.
Жалбоподателят оспорва изводите на първостепенния съд за недоказаност на хипотезата на
чл. 50, ал. 1, б. „б“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ). Сочи, че при извършена проверка на средството за търговско измерване (СТИ) на
потребяваната от ищеца „Г.“ ООД електрическа енергия в обект, находящ се в гр. В. Т., е
установено, че електромерът е с наранени държавни и ведомствени пломби, наложило
демонтирането на същия за извършване на експертиза в Българския институт по метрология
(БИМ), като констатациите в съставения от проверката протокол били потвърдени от
събраните по делото свидетелски показания. Изтъква, че при извършената метрологична
проверка в БИМ е констатирано, че до вътрешността на електромера е осъществяван достъп
и към схемата му е монтирано допълнително електронно устройство, като даденото
1
заключение е за несъответствие на електромера на техническите характеристики. Сочи, че
според заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-електротехническа
експертиза са налице данни за неправомерно вмешателство върху електромера. Извежда
извод, че установената промяна в схемата на средството за измерване чрез свързване на
допълнително устройство предпоставя неизмерване на част от потребената от абоната
електрическа енергия, с оглед на което е извършено преизчисление на потреблението на
абоната, чиято математическа вярност се потвърждава от заключението на вещото лице.
Страната счита, че е налице хипотезата на чл. 50, ал. 5 вр. ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, предвид
което моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск
като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Г.“ ООД,
чрез адвокат Д.С. от ВТАК, в който се заема становище за неоснователност на въззивната
жалба. Изтъква се, че съгласно чл. 50, ал.1, б. „б“ от ПИКЕЕ корекция се извършва, когато
при метрологичната експертиза се установи, че СТИ не измерва преминаващото през него
количество електрическа енергия, а доказателствата по делото установяват, че процесното
СТИ измерва в рамките на допустимата грешка. Допълва се, че при направената
метрологична проверка в БИМ не е изследвано допълнителното устройство и не е
установено дали същото влияе и по какъв начин на работата на електромера, още повече че
видно от съставения протокол за проверка и от показанията на св. Ш., при проверката на
място процесното СТИ е измервало точно. Релевират се доводи за липса на доказателства за
датата на последната извършена проверка на СТИ с оглед предписаното в чл. 50, ал. 1 от
ПИКЕЕ правило относно периода за изчисляване на количеството електроенергия. Навеждат
се и съображения за неспазване на предвидения в ПИКЕЕ ред за извършване на проверката
и връчване на протокола – ползвателят или негов представител не били надлежно търсени;
лицето, подписало протокола, всъщност не било свидетел на проверката; протоколът не бил
изпратен на ползвателя в регламентирания в чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ срок. Оспорва се
страните да се намират във валидно облигационно правоотношение. На последно място се
сочи, че в чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) законодателят не е делегирал
право на КЕВР да приеме правила, в които се урежда въпросът за субекта на вземането за
преизчисленото количество енергия, поради което в тази им част ПИКЕЕ се явяват
незаконен подзаконов нормативен акт. Страната счита, че неправилното отчитане на
количество на реално доставена електрическа енергия поражда парично притезание в
патримониума на продавача, какъвто ответникът не е, и то само при доказан факт на реално
потребление, каквото не било доказано по делото. С тези доводи и възражения се моли за
оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендират се разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от
адвокат М., която поддържа подадената жалба и моли за нейното уважаване. Представя
писмени бележки, в които след анализ на събраните по делото доказателства навежда
доводи и съображения, идентични с изложените във въззивната жалба. Подновява искането
за присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалба се представлява пред настоящата инстанция от адвокат С.,
който оспорва жалбата и моли за оставянето ú без уважение по изложените в подадения
отговор доводи и съображения. Подновява претенцията за присъждане на разноски и
представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В. окръжен съд, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
2
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в съответствие с предметните
предели на въззивното производство, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
надлежна страна и при наличие на правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка въззивният съд
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Преценявайки атакуваното решение по реда на чл. 271, ал. 1, изр. 1 от ГПК и
съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният
съд счита първоинстанционното решение за правилно, по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК на „Г.“ ООД срещу „Е. С.“ АД, с
който се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
2 522,76 лв. - начислена за периода от 24.11.2019 г. до 21.02.2020 г. стойност на
електрическа енергия по фактура № ********** от 18.09.2020 г., издадена по партида с
клиентски № ........, абонатен № ........., за обект с адрес на потребление: гр. В. Т., ул. „Б.“ №
....
В исковата молба ищецът сочи се, че получил от ответното дружество писмо с
приложени констативен протокол и фактура за служебно начислена електрическа енергия,
като възразява, че се намира в договорни отношения с „Е.-П. П.“ АД относно доставка на
електрическа енергия за обект с клиентски № ........., абонатен № .........., на когото заплаща
потребената за обекта ел.енергия. Изтъква, че електромерът отчита потребяваната
електроенергия и оспорва начисленото с процесната фактура електроенергия да е доставена
и реално потребена. Счита за незаконосъобразна извършената от ответника корекция и сочи
че не е спазен редът на ПИКЕЕ за извършване на проверката и за връчване на констативния
протокол. Отрича дължимостта на претендираната от ответното дружество сума.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е заела становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция. Навежда твърдения, че в съответствие с
разпоредбите на чл. 45 и чл. 46 от ПИКЕЕ служители на дружеството извършили проверка
на процесното СТИ на 21.02.2020 г., при която констатирали, че ведомствените пломби на
електромера са с неясни символи, а държавната пломба е нарушена и лепена, поради което
демонтирали същия и впоследствие го изпратили за експертиза в БИМ. Твърди, че
проверката е извършена в съответствие с разписаните в чл. 49 от ПИКЕЕ процедурни
правила. Посочва, че при извършената проверка в БИМ било установено, че е осъществяван
достъп до вътрешността на електромера и било констатирано монтирано към схемата на
електромера допълнително електронно устройство. Счита, че извършеното въздействие
върху схемата на електромера води до неизмерване на цялата доставена и пренесена през
електроразпределителната мрежа електрическа енергия, поради което е налице хипотезата
на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ за извършване на корекция. Сочи, че в съответствие с тази
норма дружеството е извършило начисление на потреблението на абоната с 12634 kWh за
период от три месеца, считано от датата на констатиране на неизмерването на база 1/3 от
пропусквателната способност на измервателната система при ежедневно 8-часово
натоварване.
От събрания по делото доказателствен материал се установява следната фактическа
обстановка:
3
От заявление № 4645145 от 29.09.2017 г. се установява, че ищецът е заявил желание
за предоставяне на услугите достъп и пренос на електрическа енергия през
електрораразпределителните мрежи на „Е. П. М.“ АД /сега „Е. С.“ АД/ за обект хостел с
адрес: гр. В. Т., ул. „Б.“ № ....
Видно от констативен протокол № 5500447 на 21.02.2020 г. служители на „Е. С.“ АД
в отсъствие на абоната извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги
електрически инсталации на клиентски № ........, абонатен № .........., за обект хостел с адрес:
гр. В. Т., ул. „Б.“ №..., при която демонтирали намиращия се на адреса електромер и
поставили същия в индивидуална опаковка с пломба. Протоколът за извършената проверка
е подписан от служителите на оператора на мрежата, както и от един свидетеля. Препис от
протокола е изпратен на абоната с писмо от 18.09.2020 г.
Видно от констативен протокол № 366/21.08.2020 г. демонтираният електромер е
предаден в БИМ, където извършеното експертно изследване установява видима външна
намеса /прекъсната пломбажна тел на метрологичната пломба и блокирано ключе,
сигнализиращо отварянето капака на електромера/ и изменение в схемата на електромера
/монтирано допълнително електронно устройство, свързано към платката/. Видно от данните
от протокола от извършената проверка за работата на електромера, при кратковременно
включване на електромера, както и при продължително натоварване на дневната тарифа,
същият работи с грешка в границите на допустимата. Дадено е заключение, че електромерът
не съответства на изискванията за измерване на електрическа енергия.
Въз основа на резултатите от изследването на 17.09.2020 г. „Е. С.“ АД съставят
справка за начисляване на допълнително общо количество електрическа енергия на абоната
в размер на 12633.84 кWh за периода 24.11.2019 г. – 21.02.2020 г. и издават фактура №
**********/18.09.2020 г. на стойност 2 522,76 лв. Заверени преписи от тези документи са
представени по делото.
От справките за потребление и извлеченията от фактури и плащания на абоната се
установяват количествата на ползваната от абоната електроенергия, както и
обстоятелството, че сумата по процесната фактура не е заплатена.
Посочените писмени документи, ангажирани от страните по делото, като допустими,
относими и необходими, са приобщени към доказателствения материал по делото.
За изясняване на спора от фактическа страна в първоинстанционното производство са
събрани гласни доказателствени средства. Разпитан в качеството си на свидетел Л. Ш.
/служител на ответното дружество, участвал в процесната проверка на електромера/ сочи, че
с колегата му били изпратени да извършат проверка на адрес гр. В. Т., ул. „Б.“ №.... поради
констатирана при дистанционното отчитане загуба на електроенергия. Посочва, че при
извършване на проверката електромерът на адреса измервал точно консумираната
електроенергия, но счели, че е налице някаква манипулация и решили да демонтират
електромера и да го изпратят в БИМ. Заявява, че колегата му отишъл да търси представител
на абоната или свидетел и довел мъж, който има работилница на адреса, на когото показали
при какви показания се сваля електромерът и в негово присъствие монтирали нов
електромер.
В показанията си пред съда свидетелят Н. Н. /подписал съставеният от служителите
на ответника констативен протокол/ заявява, че притежава помещение на процесния адрес,
съседно на помещение на ищеца. Сочи, че преди време електротехници отишли на адреса да
търсят управителя на ищцовото дружество, но той отсъствал и затова бил помолен от
техниците да стане свидетел на подмяната на електромер. Обяснили му, че периодично
4
подменят електромерите, но не са му казвали електромерът да има някакъв проблем.
Заявява, че стоял встрани и след приключване на работата електротехниците му дали да
подпише протокол за извършената подмяна.
Показанията на свидетелите съдът намира за последователни, логични и
съответстващи на останалите доказателства по делото, поради което дава вяра на същите и
ги кредитира.
От заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза се установява, че съгласно данните от изготвения от БИМ протокол е
налице монтирана допълнителна електронна платка в процесния електромер и че
количеството електроенергия в размер на 12634 кWh е математически вярно изчислено
според правилото на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ. Посочено е, че не са налице данни за
техническа неизправност или неправомерно вмешателство върху схемата на свързване на
електромера към електроразпределителната мрежа. Експертът сочи невъзможност да се
определи количеството пренесена и потребена от абоната електроенергия в процесния
период, както и дали допълнителното устройство е било задействано и ако е било – кога и
колко време е работело. Сочи невъзможност да се установи и по какъв начин устройството е
въздействало върху измервателната схема и как е променяно измерването.
По време на разпита си в съдебно заседание вещото лице допълва, че такова СТИ не може
да бъде ползвано като електромер, тъй като има изменение в конструкцията и схемата и не
отговаря на техническите изисквания, както и че в БИМ не е извършвано изследване на
допълнителното устройство.
Заключението на съдебно-техническата експертиза не е оспорено от страните по
делото. Същото е обосновано, компетентно, почиващо на установените по делото
обстоятелства и специалните знания на експерта, поради което следва да бъде кредитирано.
При тези данни, въззивният съд намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск, за разглеждането на който абсолютна
процесуална предпоставка е наличието на правен интерес от търсената защита. В настоящия
случай с отричането на посоченото вземане ищецът ще намали своя пасив, ако заявеното от
ответното дружество вземане бъде отречено със сила на пресъдено нещо, поради което за
ищцовото дружество е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск и същият се
явява процесуално допустим.
Доказателствената тежест по иска е за ответника, който при условията на пълно и
главно доказване следва да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича
претендираното вземане, както и неговия размер. В тази връзка с оглед твърденията на
ответника, същият следва да установи, че в резултат на извършена проверка на процесния
електромер и при спазване на правилата на ПИКЕЕ законосъобразно е коригирал сметката
на ищеца.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже възраженията си срещу вземането, с
оглед на които отрича съществуването на спорното право, т.е. фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Между страните не е спорно съществуването в процесния период на действително
облигационно правоотношение по договор за продажба (доставка) на електроенергия,
сключен при Общи условия, съгласно чл. 98а от ЗЕ, като ищецът има качеството на „битов
клиент“ и „потребител на енергийна услуга“ по смисъла на § 1, т. 2а и т. 41б от ДР на ЗЕ и
се явява „краен клиент“ по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ. Не е спорно също, че във
5
връзка с този договор на името на ищеца е открита партида с абонатен № .......... и клиентски
№ .......... за обект в гр. В. Т., ул. „Б.“ № 1, присъединен към електроразпределителната
мрежа, че за процесния период ищецът е получавал услуга по доставка на електрическа
енергия, което предпоставя ползването и на услуги по пренос и разпределение на
електрическа енергия, предоставяни от ответното дружество. Безспорно между страните е и
обстоятелството, че ответното дружество е начислило като корекция на сметката на ищеца
сумата от 2 522,76 лв. за периода от 24.11.2019 г. до 21.02.2020 г. Посочените обстоятелства
се установяват и от представените по делото писмени доказателства – справка за
потребление, заявление за достъп и пренос на електрическа енергия, фактура от 18.09.2020
г., като наведеното от ответника по жалба – ищец в първоинстанционното производство,
възражение за липса на облигационно правоотношение между него и ответника по иска се
явява несъстоятелно.
Спорно между страните се явява обстоятелството дали са били налице
предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената
електроенергия за релевирания период. В тази насока следва да бъде посочено следното:
Приложими за отношенията между страните по делото се явяват разпоредбите на
Закона за енергетиката и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ редът и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, се уреждат в правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети от КЕВР, поради което наведеното от ответника по жалба
възражение в тази насока се явява неоснователно. В настоящия казус ответното дружество
се позовава за вземането си на реализирана корекционна процедура по реда на ПИКЕЕ,
приети от КЕВР и обнародвани в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г. Според тези правила ответното
дружество следва да извършва проверки на измервателните си системи за съответствието им
с изискванията за точност съобразно приложенията към правилата и да преизчислява
количеството електроенергия в случаите, визирани в тях.
Редът и начинът за преизчисляване на количеството електроенергия се съдържа в
раздел IX от ПИКЕЕ, като разпоредбата на чл. 49, ал. 1 и ал. 2 от същите предвижда
съставяне на констативен протокол при извършването на проверка от страна на оператора,
който се подписва от ползвателя или негов представител и служителя на съответния
оператор. Предвидено е при отсъствие на ползвателя или негов представител, или отказ от
тяхна страна да подпишат протокола, последният да се подпише освен от представителя на
оператора и от свидетел, който не е негов служител. В тези случаи, в седемдневен срок от
датата на съставянето на констативния протокол операторът на съответната мрежа го
изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в
съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт.
В настоящия случай данните по делото установяват, че съставеният за проверката
констативен протокол е в отсъствието на собственика на партидата или негов представител,
каквито не са намерени от служителите на оператора на адреса, но в присъствието на
конкретно посочен свидетел. Противно на становището на ищеца – ответник по жалба пред
ВТОС, съставеният протокол е изготвен при спазване на процедурните правила, като от
формална страна същият отговаря на нормативните изисквания. Вярно е, че в нарушение на
ПИКЕЕ /чл. 49, ал. 4/ в случая изпращането на констативния протокол е станало по-късно от
предвидения седмодневен срок, в каквато насока е наведеното от ищеца – ответник по
жалба пред ВТОС, възражение. Допуснатото от дружеството нарушение обаче съдът не
счита за такова, което да доведе до опорочаване на процедурата по корекцията. Срокът не е
преклузивен и не води до отпадане на правото на дружеството да извърши корекционната
6
процедура, доколкото посоченото правило е въведено с цел потребителят да се запознае със
съставения констативен протокол, респективно да възрази срещу същия, което право на
потребителя не отпада с по-късното връчване. Потребителят на електроенергия може да
възрази както пред електропреносното дружество, така и по съдебен ред, като в случая
същият се е възползвал от втората възможност.
Съгласно чл. 50, ал. 5 от ПИКЕЕ въз основа на съставения по реда на чл. 49 от
ПИКЕЕ констативен протокол операторът на електроразпределителна мрежа има право да
преизчислява количеството електрическа енергия на абоната в конкретно предвидени в
ПИКЕЕ хипотези. В случая ответникът по иска – жалбоподател пред ВТОС, се позовава за
вземането си на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, уреждаща хипотезата на
неизмерващо средство за търговско измерване, установено при извършена метрологична
проверка. Събраните по делото доказателства обаче установяват, че процесното средство за
търговско измерване е работело в класа си на точност, т.е. същото е отчитало (измервало)
преминаващата през него електрическа енергия, в каквато насока са и възраженията на
въззиваемата страна. Следва да бъде посочено, че в случая не може да се прецени дали
съществува дори потенциална възможност за манипулация на отчета на процесното СТИ
посредством монтираното към електромера допълнително устройство, тъй като БИМ не са
изследвали може ли то да влияе на измервателната схема, при какви условия и по какъв
начин. Присъствието на допълнително монтираното устройство само по себе си не
причинява неизмерване или измерване с грешка, като съгласно приетата по делото съдебно-
техническа експертиза въпреки поставения допълнителен елемент, елекромерът отчита без
отклонения. При това положение за операторът на мрежата не е било налице основание за
начисляване на допълнителни суми по партидата на абоната по реда на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от
ПИКЕЕ, с оглед на което предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
До същите правни изводи е достигнал и първостепенният съд, като постановеното от него
решение се явява правилно и законосъобразно и като такова подлежи на потвърждаване.
Наведените във въззивната жалба възражения и оплаквания окръжният съд намира за
неоснователни. Вярно е, че доказателствата по делото установяват наличието на монтирано
допълнително електронно устройство, свързано към платката на електромера. Тази промяна
в схемата на средството за търговско измерване обаче не е основание да се приеме, че е
налице неизмерване на потребената от абоната електрическа енергия, след като нито
служителите на оператора на мрежата, нито експертите в БИМ са установили как
функционира допълнителното устройство и дали същото може да повлияе върху
измервателната способност на електромера, а напротив – констатирали са, че електромерът
работи и то в класа си на точност.
Наведеното от ответника по жалба възражение относно липсата на доказателства за
датата на последната извършена на електромера проверка би имало значение само при
доказано неизмерващо средство за търговско измерване, какъвто настоящият случай не е.
В обобщение на изложеното, депозираната въззивна жалба се явява неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на ВТРС –
потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която
своевременно и надлежно е сезирала съда с искане в тази насока. Видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 21.04.2021 г. ответникът по жалба е сторил
разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., които
следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и съобразно цената на иска, настоящото
7
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, В. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 138 от 01.02.2021 г. по гр.дело № 2334/2020 г. по
описа на Районен съд – В. Т..
ОСЪЖДА „Е. С.“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. В., район
В. В., бул. „В. В.“ № ...., В. Т. – Е, да заплати на „Г.“ ООД, ЕИК ........, седалище и адрес на
управление: гр. В. Т., ул. „Б." № 1, сумата 300 лв. (триста лева) - разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8