Р Е Ш Е Н И Е № 67/03.08.2011 г.

 

                                  гр.Пещера           2011 год.     

                                                              

                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                            

 

ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД наказателна колегия в публичното  заседание на шести юли две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                   Председател:Стефка Стайкова  

 

 

при секретаря………С.П.………….. и в присъствието на прокурора………………………………….като разгледа докладваното от съдия Стайкова НАХД № 142 по описа за 2011 година

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е  наказателно постановление №30 от 17.02.2011 г.  на ВНД Началника  на РУП гр. Пещера, с което на жалбоподателя  А.В.К.,  ЕГН **********,*** са наложени административни наказания - ГЛОБА  в  размер на 500 лева,  ЛИШАВАНЕ  ОТ  ПРАВО   ДА УПРАВЛЯВА  МПС за срок от 12 месеца и  ОТНЕМАНЕ на 12 контролни точки, на основание чл.174, ал.3, предл. първо  и чл.157 от и Наредба на МВР за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, за нарушение на чл.174, ал.3 от .

            В жалбата си жалбоподателят  А.В.К.  излага оплаквания за неправилност, необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на атакуваното наказателно постановление, Навежда доводи, че фактическите положения, приети в наказателното постановление, не отговарят на действителната фактимеска обстановка. Категорично твърди, че не е извършил нарушението, визирано в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, като не е управлявал автомобила след употреба на алкохол, че не е имал качеството на водач, поради което е отказал да бъде тестван за наличие на алкохол. Счита, че тенденциозно му е съставен АУАН.  Прави искане за отмяна изцяло на обжалваното наказателно постановление. Подробни съображения се излагат в жалбата. Сочи доказателства.

            В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си – адв. Аврамов, поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление.  Подробни съображения излага в хода по същество.

            За ответника по жалбата – РУП Пещера,  редовно призован, не се явява законен или процесуален представител и не взема становище по жалбата. По делото от същия е постъпило писмено становище по жалбата.

            Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като разгледана по същество, същата е неоснователна.

            Районният съд, след като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази становищата и доводите на пълномощника на жалбоподателя и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, пли съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа страна, следното:

            На 18.01.2011 год., около 23:45 часа, в гр. Пещера, на кръстовището на ул. “Михаил Такев” с ул. “Христо Смирненски”, служители на РУП Пещера – св. К.Г. и св. Г.К. спрели за проверка, лек автомобил “Фолксваген” с ДК №РА 73 27 АХ, управляван от жалбоподателя, собственост на ЕКО-УУД  ООД. Водачът К. лъхал на алкохол и извършвал криволичещи движения. Поканен бил от св. Г. да бъде тестван с техническо средство “Алкотест – Дрегер” А   М, но той отказал. Св. Г. го попитал защо отказва, а той му отговорил, че е пил и затова отказва. Издаден му бил талон за медицинско изследване №0312247, който отказал да подпише и да получи, като отказа е удостоверен с имената и подписа на един свидетел. Съставен му бил акт за установяване на административно нарушение №407504 30/18.01.2011 г. от св. Г., в присъствие на колегата му К., който жалбоподателя подписал, като вписал обяснение и възражение, доста нечетливо и му бил връчен екземпляр от същия.

            Издадена била Заповед №30 от 18.01.2011 г. На РУП Пещера за прилагане на принудителна административна мярка, с която било отнето СУМПС на жалбоподателя К..

            В срока по чл.44 от ЗАНН срещу констатациите в АУАН от жалбоподателя е подадено писмено възражение, което е прието за неосноваетлно, като становище по него е взето с Докладна записка от Сашо Дамянов Дамянов – инспектор “Пътен контрол” при РУП гр. Пещера, от 15.02.2011 г..

           На основание на горния акт за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление №30/17.02.2011 г. на ВНД Началника на РУП гр. Пещера, с което на жалбоподателя били наложени посочените по-горе административни наказания, надлежно връчено му на 04.05.2011 г.

           Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно - от съдържащите се в административнонаказателната  преписка акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, както и  от събраните в хода на съдебното следствие  писмени и гласни такива – Заповед №30/18.01.2011 г., Докладна записка рег. №2435 от 16.02.2011 г., Докладна записка №2433 от 16.02.2011 г.,  талон за медицинско изследване №0312217 от 18.01.2011 г., Докладна записка от 15.02.2011 г. от Сашо Дамянов и показанията на свидетелите – К.Г. и Г. К..

           Св. Г. и св. К. по категоричен начин установяват, че жалбоподателят е извършил нарушението, вписано в акта за установяване на административно нарушение, а именно - че на 18.01.2011 г. около 23:45 часа, на кръстовището на ул. “Михаил Такев” и ул. “Хр. Смирненски”, при аптека “Даракчиев” са работили за проверки на водачи за употреба на алкохол. Спрели автомобила, управляван от жалбоподателя, който лъхал на алкохол и извършвал криволичещи движения. Поканили го да бъде тестван с техническо средство. Той отказал и на въпроса на проверяващия св. Г. защо отказва, той отговорил, че е пил и затова отказва. Издаден му бил талон за медицинско изследване на кръв, но той отказал да получи талона и му бил съставен АУАН, който подписал и му се връчил препис от същия. Категорично твърдят и двамата свидетели, че жалбоподателя К. е управлявал автомобила, когато са го спрели, като след спирането, той е слезъл от шофьорското място. В автомобила имало още двама човека – един на предна седалка и един на задна. Св. Г. заявява, че той е спрял движещ се автомобил, който е идвал от посока църквата “Св. Петка” и движещ се в посока кръстовището на улиците – “Михаил Такев” и “Хр. Смирненски”. Според св. Г., когато започнал да пише акта се появил един човек, но не видял откъде се появил, докато св. К. твърди, че този човек е бил в автомобила – на предна седалка. Същият човек се качил в автомобила и тръгнал, без да се обади на проверяващите и без да пита. Св. Г. го настигнал и го върнал на мястото на проверката, като бил проверен и той. Жалбоподателят не бил казал, че чака друг човек, нито бил застанал до автомобила, той управлявал според двамата свидетели. Св. Г. заявява, че св. Б. не е присъствал, а  човека, който се е качил на колата е бил Т. К. Св. К. категорично твърди, че този, който е стоял на предна седалка, когото не познава, след това се е прехвърлил на мястото на водача и е потеглил с автомобила, както и че К. е разговарял с някой по телефона. И двамата свидетели твърдят, че жалбоподателя К. не е казал, че живее на близо и че чака някой да управлява автомобила, а той самия го е управлявал и е бил спрян, когато е бил в движение автомобила.

          Св. Б. и св. Х., се стремят да установят, че с жалбоподателя К. са били в ресторант “Виктория”, като същият е имал предварителна уговорка с Т.К. да откара св. Х. до хотел “Хийт” и св. Б. преди тръгването е отишъл с жалбоподателя до автомобила на последния, за да му даде едни документи, а след това св. Х. и другите гости отишли до автомобила на К., където дошъл и шофьора, който трябвало да го откара до хотела, а самия К. се спрял при полицаите на разстояние 10 м. от автомобила и разговарял с тях, бе за де доближава до автомобила си.             

           С оглед на изложеното дотук, съдът от правна страна приема, че жалбоподателят е осъществил обективните и субективни признаци на административно нарушение по чл.174, ал.3 от , в  който се  съдържа и  нарушение и санкционна част: “Водач на МПС и ..., който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лева”.  От събрания по делото доказателствен материал, по несъмнен и безспорен начин се установи, че жалбоподателят е извършил посоченото по-горе административно нарушение. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Г. и св. К., които са непосредствени, обективни, убедителни, незаинтересовани, логични и последователни, взаимно допълващи се. Съдът не кредитира показанията на св. Б. и св. Х., които се явяват явно заинтересовани, необективни и неистински, а самият св. Б. не твърди, че е присъствал по време на проверката, а само бил чул в ресторанта уговорките с Т.К. за управлението на автомобила. Показанията на св. Х., в една част се разминават дори и с твърденията на жалбоподателя, изложени във възражението му и във жалбата. Св. Х. твърди, че жалбоподателя К. не се е доближавал до автомобила, където са отишли те, а е бил на 10 м. от него и е разговарял с полицаите. Такова нещо, не твърди и самият жалбоподател. Нещо повече, дори в жалбата си твърди, че обяснил на полицаите, че не извършвал управление на автомобила, а присъствал в него пред в къщи, за да изчака водача, с който имал уговорка.

          По несъмнен и безспорен начин се установи, че жалбоподателят е спрян за проверка от служители на РУП Пещера в гр. Пещера, на кръстовище на ул. “Михаил Такев” и ул. “Хр. Смирненски”, в около 23:45 часа, като същият е управлявал лек автомобил “Фолксваген” с ДК №РА 73 27 АХ, отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер”, отказал да получи  талон за медицинско изследване, подписал акта за установяване на административно нарушение, с нечетливи възражения. Нарушението е установено  по безспорен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал, обсъден по-горе.

           При така приетите фактически положения, съдът намира, че   е установено по несъмнен и безспорен начин административно нарушение, визирано в акта и наказателното постановление, осъществено от жалбопозателя, при което правилно и законосъобразно административнонаказващият орган го е санкционирал с атакуваното наказателно постановление. На жалбоподателя е наложено минималният размер на предвиденото наказание - глоба, а именно 500 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, предвидено в санкционната част на чл.174, ал.3 от . Съдът намира, че размера на наказанието е правилно определен, като при определянето му, административнонаказващият орган е спазил изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, като е взел предвид – тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.  Предвид на това, съдът счита, че правилно и законосъобразно административнонаказващият орган му е наложил минималните размери на предвидените в закона глоба и лишаване от правоуправление, които размери на административни наказания следва да изиграят своята възпитателно-корекционна роля, като въздействат възпитателно и предупредително, както по отношение на нарушителя, така и по  отношение и на останалите членове на обществото. Отнемането на контролни точки е въз основа на посочената правно норма, като както основанието, така и броя на точките, които се отнемат са точно фиксирани в посочената в наказателното постановление Наредба и то следва от установянето на нарушението с влязъл в сила акт.  

          С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата се явява неоснователна, а обжалваното наказателно постановление - правилно и законосъобразно. Редовно съставените АУАН по ЗДвП се ползват с доказателствена сила, като констатациите, отразени в този по настоящето дело, не са оборени от жалбоподателя, напротив, потвърждават се от  доказателствата по делото.

          Не се констатираха и съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство по съставянето на АУАН и издаването на НП, водещи до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

          Съгласно изложените по-горе съображения, съдът намери, че наказанията са не само правилно определени, но са и справедливи и съответни на извършеното нарушение, поради което и довода в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание се явява неоснователен.

          Ето защо, атакуваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата на жалбоподателя, като неоснователна се остави без уважение..

          По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Пещерският районен съд

 

                                                            Р   Е   Ш   И :

 

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА     н а к а з а т е л н о     п о с т а н о в л е н и е  №30/17.02.2011 год.  на    ВНД Началника на   РУ “Полиция” гр. Пещера,    с което на   А.В.К.  ЕГН ********** ***,   са  наложени   а д м и н и с т р а т и в н и    н а к а з а н и я   -  ГЛОБА   в  р а з м е р   на 500 /ПЕТСТОТИН/  ЛЕВА   и   ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС  ЗА СРОК ОТ 12 МЕСЕЦА,   на  основание чл.174, ал.3 от , за нарушение на същия текст от ЗДвП, като са му отнети и 12 контролни точки на основание чл.157 от и Наредба на МВР за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се  отнемат.

          Решението   п о д л е ж и    на касационно обжалване пред Пазарджишкия административен съд  в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: