Решение по дело №1517/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на В.С.В., подадена чрез адв. Б., против решение № 786 от 22.05.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110200044/2023 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0819-006370 от 6.12.2022 г. на Началника група ОДМВР-Варна, Сектор "Пътна полиция" - Варна, с което за нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП на В. е наложено наказание глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложено наказание "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Сочи се, че в хода на въззивното производство са събрани доказателства, които не са съобразени от ВРС при постановяване на оспорения акт. Не е отчетен факта, че след издаване на талона за медицинско изследване, на участниците в ПТП са издадени и други документи, което е отнело време, поради което при пристигането на В. в кръвния център, времето за даване на кръвна проба е изтекъл. По тази причина В. не е вписан в журнала. По изложените съображения отправя искане за отмяна на решението на ВРС и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени процесното НП. В съдебно заседание процесуалния представител на касатора поддържа жалбата. Сочи, че забавянето се дължи на действия на служители на ОДМВР, тъй като след като са издали талона за изследване са оформили и други документи, което довело до забавяне на водача да се яви в определеното време за изследване в МБАЛ „Св. Анна“.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. С писмени бележки вх. № 13270/20.09.2023 г., чрез гл. юрисконсулт Л. оспорва касационната жалба. Отправя искане за оставяне в сила на решението на ВРС и присъждане на юрсконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на В.С.В., против наказателно постановление № 22-0819-006370 от 6.12.2022 г. на Началника та група ОДМВР-Варна, Сектор "Пътна полиция" - Варна, с което за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП на В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

ВРС е установил от фактическа страна, че на 26.11.2022 г. около 17.30 ч. В. управлявал МПС с ДК № ********, в гр. Варна, бул. „Мария Луиза“, посока към Катедралата. В същата посока се движел Б., управлявайки таксиметров автомобил. Б. рязко намалил скоростта за да пропусне минаващи по пешеходната пътека хора, като в този момент В. го ударил. На място пристигнал полицейски екип. След установяване на обстоятелствата при които е възникнало ПТП, полицейските служители извършили проверка за употреба на алкохол на водачите. В. отказал да бъде тестван, след което бил съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване. В талона било указано, че следва да се яви в МБАЛ „Св. Анна“ за медицинско изследване до 45 мин. от връчване на талона, същия не се явил за даване на кръвна проба. Въз основа на АУАН бил съставен НП. Фактическата обстановка ВРС приел за установена въз основа на материалите по АНП и показанията на св. И. и Х., които кредитирал изцяло като логични, добросъвестни и непротиворечиви.

За да потвърди процесното НП, ВРС е приел, че не са налице процесуални нарушения, както и че издаденото НП съответства на материални закон при правилно определени санкции за извършените от лицето нарушения. Приел е, че административнонаказателното производство е проведено при отсъствие на нарушения. Съдът приел, че В. е извършил е нарушение на чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, с оглед алтернативността на двете хипотези на изпълнително деяние –отказ да бъде извършена проба с техническо средство и отказ да бъде извършена кръвна проба. В случая е отказал изследване с техническо средство, поради което ВРС е приел, че е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Изложил е подробни мотиви досежно волята на АНО и правната квалификация на извършеното нарушение. Въззивния съд приел, че е осъществено и нарушение по чл. 23, ал.1 от ЗДвП, като правилно е приложена санкционната норма, а наложените наказания за двете нарушения са във фиксирания от закона размер.

Настоящият състав на Административен съд - Варна, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира от правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл. 348 НПК, съобразно препращащата норма на чл. 63в ЗАНН.

Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и изложените подробни правни изводи.

По делото се установява по несъмнен начин, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП.

При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя. НП отговаря на задължителните изисквания към съдържанието съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното постановление. Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Водачът е привлечен към административно наказателна отговорност за нарушение описано в нормата в предл. първо, а именно отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, съобразно описанието на нарушението от фактическа страна. АНО е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на НП и е цитирал относимата правна уредба. Правилен е извода на ВРС, че е налице единство, което сочи на извод за осъществено деяние подробно описано от фактическа и правна страна.

По отношение на второто нарушение, отговорността на В. е ангажирана за извършено нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. От събраните по делото доказателства е установено, че В. се е движил след таксиметров автомобил и в момента на спиране го е ударил в задната част. Правилно АНО е дал правна квалификация на нарушението и е определил наказанието във фиксирания от закона размер.

По доводите на касатора, че В. е посетил МБАЛ „Св. Анна“, но забавянето му се дължи на действията на полицейските служители, съдът прецени следното:

От приложените доказателства по преписката е видно, че нарушението е извършено на 26.11.2022 г. около 17.30 ч., при пристигане на полицейските служители касаторът е отказал да му бъде извършена проверка с технически средство, съставен е АУАН, в 18.15 ч. е съставен талон за медицинско изследване, а в 18.30 е съставен протокол за ПТП. В самия талон за изследване е отразено, че е връчен в 18.25 ч., като водача е имал достатъчно време да се придвижи до посоченото болнично заведение за даване на кръвна проба. Отделно от това следва да се посочи, че в случая отговорността на В. е ангажирана за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство, като този факт е достатъчен за ангажиране за отговорността му.

Съгласно чл. 13 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при явяването на лицето за медицинско изследване в амбулаторния журнал на лечебното заведение се вписват датата и часът на явяване, номерът и датата на издаване на талона за изследване и контролният орган, който го е издал, часът на вземане на пробите за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, а след изпращането им в изследващата лаборатория – и датата на изпращането. От приложената справка от МБАЛ „Св. Анна“ е видно, че В. не е посетил болничното заведение. Правилно ВРС е преценил, че показанията на св. Х. не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, доколкото лицето сочи, че е посетило произшествие през 2023 г., към 20 часа. Твърдението на касатора, че полицейските служители са го забавили съдът приема за защитна теза, неподкрепена от събраните по делото доказателства.

Настоящият състав на съда приема, че като е потвърдил наказателното постановление ВРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед направеното своевременно искане от пълномощника на ответника по касация за присъждане на разноски, съдът намира, че следва касатора да бъде осъден да заплати сумата в размер на 80 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 786 от 22.05.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110200044/2023 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0819-006370 от 6.12.2022 г. на Началника група ОДМВР-Варна, Сектор "Пътна полиция" - Варна, с което за нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП на В. е наложено наказание глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложено наказание "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

ОСЪЖДА В.С.В. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: