№ 41
гр. Провадия, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д. Ст. Михайлов
при участието на секретаря М. Янч. М.
като разгледа докладваното от Д. Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20223130200014 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на
въззивна жалба от Община В., Булстат ********* със седалище и адрес на
управление: гр. В., обл.Варна, представлявана от д-р Д. К. Д. - кмет на
общината, срещу Наказателно постановление №НЯСС-248/15.11.2021 г.,
издадено от Председателя на ДАМТН, гр. София, с което е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 лв.
(хиляда лева), за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2, от Закона за
водите.
В жалбата са изложени доводи за отмяна на наказателното
постановление, като се твърди, че Община В. е уведомила НЯСС за
извършеното геодезическо заснемане и на трите язовира на нейна територия.
Считат, че са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се и
представлява.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява, като от нейна
страна е депозирано писмено становище за неоснователност и недоказаност
на жалбата, като се излагат подробни мотиви в тази връзка. Претендират се и
разноски.
Призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-Варна-ТО-
Провадия, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
1
фактическа страна:
На 02.04.2021г. при извършване на проверка на язовир „Средно село“,
находящ се в имот с идентификатор 49000.23.115 по кадастрална карта и
кадастрални регистри на с.Момчилово, общ.В., обл.Варна, собственост на
Община В., съгласно Акт за публична общинска собственост
№165/10.10.2000г. бил съставен констативен протокол №05-01-
23/02.04.2021г. и връчен на Община В. на 09.04.2021г., видно от поставения
на протокола регистрационен индекс №4500-62/09.04.2021г.
В хода на проверката на документацията от експлоатацията на
язовирната стена не са били представени документи, доказващи извършване
на геодезическо заснемане на язовира (височина на стената, откоси,
характерни коти. съоръжения), съгласно изискванията на чл.106, ал. 1, т. 1 от
Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и
за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредбата),
такива не са получени и в ДАМТН. По този начин е било установено, че не е
изпълнено от собственика на язовира задължителното предписание, дадено в
констативен протокол № 05-01-20/ 14.09.2020 г. (връчен на община В. на
15.09.2020 г., видно от поставения на протокола Peг. № 4500-260/15.09.2020
г.), а именно: „Да се представи в ДАМТН геодезическо заснемане на язовира
(височина на стената, откоси, характерни коти. съоръжения)“ със срок за
изпълнение до 30.10.2020г.
След преценка от административнонаказващия орган касателно
констатираното бил съставен и АУАН за неизпълнение на посоченото
предписание, на осн. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, с което Община
В. в качеството си на собственик на язовир „Средно село“ нарушила чл. 190а,
ал. 2 от Закона за водите. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП,
с което на жалбоподателя за посоченото нарушение на осн. чл. 83 от ЗАНН,
във вр. с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000. 00 лв.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз
основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел – св. Д. К. Д. са
напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в кореспондираща
връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства,
като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с
доверие и кредитира, както показанията на разпитания свидетел, считайки ги
за обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
При така установените фактически положения, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от
2
връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като
съображенията за това на настоящата инстанция са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла
на чл. 201, ал. 11 и ал. 12 от ЗВ, вр. чл. 47, ал. 1, б. "б" от ЗАНН и Заповед
№А218/19.04.2021 г. на Председателя на ДАМТН. При съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34,
ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на
административнонаказатените процесуални правила, които да налагат отмяна
на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4
от ЗАНН за преценка на възраженията, събраните и представени
доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и
съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата,
като е посочена и конкретната нарушена административна норма от Закона за
водите.
При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен
материал съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен по
безспорен и категоричен начин състава на вмененото административно
нарушение.
В АУАН и в НП подробно са описани всички елементи от състава на
нормата, проявлението на които сочат на съставомерност на деянието по
приложения от административно наказващия орган административно-
наказателен състав. Безспорно установено е, че към процесната дата не е
изпълнено даденото такова предписание, собственика да представи в ДАМТН
геодезическо заснемане на язовира (височина на стената, откоси,
характерни коти. съоръжения), съгласно даденото му предписание, със срок
на изпълнение до 30.10.2020 г. поради, което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Самото
нарушение е едно – неизпълнение на задължително предписание, и като
такова изпълнителното деяние се осъществява чрез непредприемане на
дължимите действия (бездействие). Жалбоподателя е адресат на задължение
да изпълнява дадените предписания по Закона за водите и Наредбата по чл.
141, ал. 2 от същия закон, с чието неизпълнение е нарушена разпоредбата
на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите.
Съгласно чл. 141, ал. 2 от ЗВ, условията и редът за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на
Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Такава е именно Наредба за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
3
състояние приета с ПМС № 12 от 28.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 9 от 31.01.2020
г., в сила от 31.01.2020. Както изрично се сочи в приложимия подзаконов
нормативен акт, в последната се урежда приложението досежно язовирните
стени и съоръженията към тях за язовирите, определени вчл. 141а от Закона
за водите. Също съгласно Наредбата, правата и задълженията на
собствениците и операторите на язовирни стени и съоръженията към тях са
точно разписани. Община В. е собственик на язовир „Средно село“ като
подзаконовия нормативен акт предписва в тази връзка изискуемите действия.
Според чл. 4 собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира,
провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му
експлоатация и опазването на околната среда. Т. е. предписанието е дадено на
основание Наредбата по чл. 141, ал. 2, която е следвало да бъде изпълнено от
Община В., като собственик на язовира. В случая по безспорен начин е
установено липсата на предприети към момента на проверката на 02.04.2021
г. действия на жалбоподателя за осъществяването на констатираното от
контролните органи касателно непредставянето в ДАМТН геодезическо
заснемане на язовира (височина на стената, откоси, характерни коти.
съоръжения), съгласно даденото му предписание, със срок на изпълнение до
30.10.2020 г., като в този смисъл е осъществено поведението изразило в
бездействие по отношение на съществуващото му задължение за активно
поведение релевантно към задълженията му по отношение на посочения
язовир. Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 39, вр. чл.
190, ал. 2 от Закона за водите се е изразило в неизпълнение на посоченото
задължение от страна на Община В., като собственик на яз. „Средно село“.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са
осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл.
200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, както правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на
просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на
определено действие, което е безпротиворечиво установено.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
приел, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай, поради
което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение,
осъществявано трайно във времето и свързано пряко с осигуряване
безопасността на населението, като бездействието на нарушителя за
продължително време би я е застрашило. При определяне на маловажните
случаи при административните нарушения следва да се съобразяват
разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Действително в случая
не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората,
околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но
това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението,
още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено
предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването
на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от
4
ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната
незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи
в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това
значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят
вследствие бездействие за поддържане в изправност на язовира доколкото и
степента на потенциална опасност на яз. „Следно село“ съобразно оценката на
риска от човешки жертви, икономически, социални и екологични щети е
изключително висока, като в този смисъл и посоченото от жалбоподателя
твърдение, че община В. е поискала удължаване на срока на дадените
предписания от ДАМТН и не е получила отговор от Областния управител,
който не разполага с правомощия да удължава срокове по актове, издадени от
други административни органи.
Съдът намира, че отговорността на жалбоподателя правилно е
ангажирана от административнонаказващия орган, при отчитане на
предвидените в чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН критерии и според настоящия
състав, същата съответства на характера на извършеното нарушение и би
постигнала визираните в ЗАНН цели на наказанието, като с оглед
конкретните обстоятелства по делото и във връзка с проверка на
материалноправната законосъобразност на наказателното постановление, в
частта за наложената санкция настоящият състав намира, че определеното
наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лева е обосновано
определена.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В настоящото производство са претендирани разноски от
въззиваемата страна, при определянето на които следва на основание чл. 144
от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК и в частност нормата на чл.
78 от ГПК. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на въззиваемата страна. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява
фактическа и правна сложност и процесуалния представител не е участвал в
съдебното заседание намира, че на страната следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-
248/15.11.2021 г., издадено от Председателя на ДАМТН, гр. София, с което на
Община В., Булстат ********* със седалище и адрес на управление: гр. В.,
обл.Варна, представлявана от д-р Д. К. Д. - кмет на общината е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 лв.
(хиляда лева), за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2, от Закона за
водите.
ОСЪЖДА Община В., Булстат ********* със седалище и адрес на
управление: гр. В., обл.Варна, представлявана от д-р Д. К. Д. - кмет на
общината ДА ЗАПЛАТИ на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Г. М. Д. " №
52 А, сумата от 80, 00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Варна по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6