О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.К. І отделение, 1 състав, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр.дело № 13729/2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Предявен е регресен иск с правно основание чл.500 от КЗ от ЗД „Б.И.“ АД против наследниците на делинквента А.С.С..

Съдът е администрирал исковата молба до ответниците В.Н.А. и С.С.С., депозират отговори с които заявяват отказ от наследство, надлежно вписан в особената книга на РС-Радомир.

      Настоящият състав намира така предявения иск против тези наследници на делинквента за процесуално недопустими, тъй като същите не са пасивно легитимиране по иска, с оглед направените откази от наследство, надлежно вписани. Процесуалната легитимация, като имплицитна част от правото на иск е предпоставка от кръга на абсолютните за валидно провеждане на гражданския процес, респ. за валидност на постановения в този процес съдебен акт. От тази дефинитивност на И.титута се извежда и съответстващото задължение на съда да следи служебно за наличието й - арг. чл. 7 ГПК. Ако тя не е налице, независимо спрямо коя от страните - ищец или ответник, спора не може да бъде разгледан - липсата й съставлява липса на надлежна страна в процеса. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство /в случая няма данни същото да е било прието преди това от В.Н.А. и С.С.С./ настъпват правни последици изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказа от наследство произвежда действие от откриване на наследството - в този смисъл разрешенията дадени с т. 1 ТРОСГК на ВС на НРБ № 148/86 год. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството. В случая материалното право обуславя и процесуалното - т.е. след като лицето не е наследник на починалата страна, няма основание и за участието му на нейно място в процеса, т.е. то винаги ще бъде трето лице за процесуалното и материалноправно правоотношение и съответно няма да бъде надлежна страна. Въз основа на изложеното производството срещу З.М.М.и С.В.М.се явява недопустимо.

      Поради това, съдът с разпореждане от 24.01.2018 год. е оставил без движение исковата молба, като е дал седмодневен срок на ищеца да посочи правосубектен ответник по иска си. Ищецът е получил уведомление за разпореждането на съда на 01.02.2018 година, видно от приложената по делото призовка, в която изрично са посочени неблагоприятните последици от неизпълнението. Ищецът не е изпълнил дадените му указания, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

      С оглед на което и на основание чл.129, ал.3 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

          

          ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на ЗД „Б.И.“ АД, депозирана в съда с вх.№ 91156/06.07.2017 год., въз основа на която е образувано настоящето производство.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 13729/2017 год. на СГС, Г.К., І отделение, 1 състав.

       ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред САС в седмодневен срок от съобщението до ищеца. Да се връчи препис до ответниците с оглед осъществената размяна.

     

 

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: