РЕШЕНИЕ
№ 1625
гр. Пловдив, 12, 10, 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на дванадесети септември , през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и
участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия
БОТЕВ к.а.н. дело № 1681 по описа на
съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на
Б.И.Б., с ЕГН **********, чрез
адв. С. срещу Решение № 1112 от 14.06.2023 г., постановено по АНД № 561 по
описа за 2023 г. на Административен съд - Пловдив, XXVІІІ н.с., с което е
отхвърлен иск за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди в общ размер на 20000.00лева, причинени от унизителни и нехуманни
условия, дължащи се на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС при престоя му в Затвора гр.
Пловдив за периода 15.04.20212г. до 18.08.2022г., ведно със законната лихва
върху сумата от завеждането на Исковата молба – 28.02.2023г., до окончателното
изплащане на сумата, като Б. е осъден да
заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София
разноски по делото в размер 200.00 /двеста/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Касаторът - твърди, че съдът неправилно е оценил
събраните по делото доказателства, които безспорно сочели на основателност на
предявената искова претенция в цялост. Счита решението за неправилно,
незаконосъобразно и несправедливо, моли
за неговата отмяна и постановяването на ново, с което да се уважи исковата претенция
Ответникът - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител юриск. Чолаков
счита така предявените претенции от касатора за неоснователни, поради което настоява да
бъде потвърдено решението на първата инстанция. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- гр. Пловдив, дава заключение, за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че решението на Административен съд - Пловдив като правилно,
законосъобразно, справедливо и следва да бъде потвърдено.
По допустимостта на касационната жалба, съдът счита че е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
От фактическа страна
първоинстанционният състав е разгледал по реда на
глава единадесета от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искова молба
предявена от Б.И.Б. ***, ЕГН********** против ответника ГД “Изпълнение на
наказанията” - София, против Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" /ГД"ИН"/ към Министерство на правосъдието /МП/ -
гр. София, за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди в общ размер на 20000.00лева, причинени от унизителни и нехуманни
условия, дължащи се на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС при престоя му в Затвора
гр.Пловдив за периода от 15.04.2021г до 18.08.2022г. вкл., ведно с лихви за
забава от дата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Претендираната сума от ищеца пред
първоинстанционният съд, представлява обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се във „физически и психически болки и
страдания, стрес, страх и унижение, негативни чувства и преживявания, психологически
дискомфорт“, в резултат на поставянето
му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
в Затвора гр. Пловдив за периода от 15.04.2021г до
18.08.2022г. вкл., които от своя страна се изразяват в нарушаване на: правото
му на минимална жилищна площ и на необходими хигиенно-битови условия - липса на
достатъчно светилна, свеж въздух и течаща топла вода в стаите, в които е бил
настанен, наличие на олющени стени, в банята не винаги имало топла вода.
Първоинстанционният съд, след събрани
от ответника доказателства е установил , че ищецът е пребивавал за времето от
15.04.2021 г. до 18.08.2022 г. в стая 4,
на пост 6, която е с размери 28.19
кв.м., с отделен санитарен възел с площ 2.99 кв.м. В спалното помещение е имало два отваряеми
прозореца с размери 0.50х1.00м и 0.95х0.95м, а санитарният възел един отваряем
прозорец с размери 0.30х1.10м., които са осигурявали естествено проветрение и
естествена светлина. Спалното помещение е предназначено за настаняване на най-
много 7 лица при спазване на изискванията за осигуряване на минимална жилищна
площ от 4 кв.м. Съдът е приел , че не е имало нарушение на разпоредбата на чл.43
ал.4 ЗИНЗС и всяко спално помещение е обзавеждано със самостоятелни легла,
метална маса и метални столчета или пластмасови такива. Навсякъде има
самостоятелни санитарни възли и мивки, с непрекъснат /24 часа в денонощието/
достъп до тоалетна и течаща вода. На всички лишени от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки, а при
необходимост и допълнителни такива. Налично е отделно мокро помещение, което се
ползва от задържаните за пране на дрехи, като има и затворническа пералня.
Осигурена е топла вода чрез затворническата баня, като възможността за достъп
до нея е по график два пъти седмично, а за работещите ежедневно след края на
работния ден. Ежедневно под контрола на ръководството и дежурния лишените от
свобода почистват помещенията и местата за общо ползване, като използват
необходимите санитарно-хигиенни препарати, за което е таблица №6 на ГД ИН. Редовно по график външна
фирма извършва дератизация и дезинфекция на всички спални помещения в ареста, в
която връзка са приложени от ответника съответните протоколи за периодично
изпълнение на тези дейности. Посочено е, че материално битовите условия се
подобряват с ежегодно извършващи се текущи ремонти. Осигурена е осветяемост на
помещенията и достъп до свеж въздух и вентилация, чрез достатъчно на брой отваряеми прозорци. Не
е констатирано наличието на плесен, мухъл и влага. Приложен е график за
разпределение на времето на лишените от свобода. Поддържането на помещенията е
чрез редовни текущи ремонти. Същият е бил устроен на работа като „ръчник“ в
„Обособено производство“ към ДП ФЗД-ТП Пловдив на 6 дневна работна седмица и е
отработил за периода общо 169 дни. Спазван е приложеният график на пост 6 от
25.03.2014г. за престой на открито на лицето.
В съдебно заседание е бил разпитан св. И.В.В., който твърди, че са били заедно с ищеца в спално
помещение 33 на пост 3 в Затвора Пловдив за процесният период, което е с площ 12 кв.м., като в нея са били 6
човека, но е било пренаселено. Излага обстоятелства, че се касае за унизителни
хигиенно- битови условия в това помещение, като помещението е с мухъл,
непрекъснато в него са установявали дървеници, хлебарки и гризачи, , срещу
които се е извършвала ДДД обработка, но нямало ефект. Сочи, че не е имало
достатъчна естествена и изкуствена светлина, без възможност за проветряване и
вентилация.
Съдебния състав е обсъдил нормата на
чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, обсъдил е отговорността
на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и е приел , че по
отношение на твърдението на ищеца за липса на достатъчна жилищна площ от 4
кв.м. на човек, се установило, че всички помещения, в които той е пребивавал,
са отговаряли на изискванията на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС. За претендирания период
не се установява по отношение на ищеца да е пребивавал в спални помещения, в
които жилищната площ на всяко едно лице да е била под минималния стандарт за
жилищна площ от 4кв.м. на човек. Не се установява в помещенията да е липсвала
вентилация и достъп до свеж въздух. Достъп до студена течаща вода е имало
постоянно, като водоснабдяването е от централната водопреносна мрежа на
населеното място. Осветяемостта на помещенията е била осигурена съобразно
стандартите за дневна и нощна осветеност, както и според стандарта естествена
осветяемост. Не са установени и нарушения, свързани с отопляемост на
помещенията, както и осигуряването на достатъчън постелъчен инвентар. Прието е
че са осигурени всички битови условия
съобразно установените нормативни изисквания за престоя на лишените от свобода.
Съдът е приел за установено, че ответника ГДИН е изпълнил
всички нормативни изисквания и няма нарушение на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС,
поради което искът на Б.Б. следва да бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен.
От правна страна по отношение на твърдяното в касационната жалба настоящият касац.състав счита , че първоинстанционният съд е изложил подробни и
задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по делото. Фактическите
констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, съдът е направил обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по
ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Правилен е изводът на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са
налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на
исковата молба.
Първоинстанционният съд е дал ясен и
конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз
основа на събраните по делото доказателства. В решението си Съдът в изпълнение
на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е издирил информация, от значение за
правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и
обосновано е формирал правните си изводи.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която
е отхвърлен пред. Иск.
Въз основа на установените
правнорелевантни факти първоинстанционният съд е направил обосновани и
законосъобразни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
При този изход на спора в полза на
ответника и направеното искане, на основание чл. 27ж от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в полза на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Изложеното до тук налага да се
приеме, че решението на
първоинстанционния съд , като валидно, допустимо и правилно следва да бъде
оставено в сила, а това от своя страна обосновава извод за неоснователност на
касационната жалба.
Водим от горното Административен съд
Пловдив, ХІХ състав ,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1112 от 14.06.2023 г., постановено
по АНД № 561 по описа за 2023 г. на Административен съд - Пловдив, XXVІІІ състав.
ОСЪЖДА Б.И.Б., с ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 сумата от 80 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: