РЕШЕНИЕ
№260331
гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI с-в, в публичното заседание на седемнадесети
май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН
ИВАНОВ
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19723 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № *** г., постановено по гр. д. №
19723/ 2018 г. по описа на ПРС, VI с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.П., одобрени със Заповед № *** на *** на АГКК, с адрес на имота:
гр.П., ул. „***“ № *, ет.*, ателие *, който се намира в сграда № *, разположена
в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект:
ателие за творческа дейност, брой нива на обекта: 1, с площ 39.40 кв.м.,
прилежащи части: 3.55 % ид.ч. от общ.ч. на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: няма, която
да се извърши между: М.И.Д., ЕГН ********** *** и Т.С.Д., ЕГН ********** ***,
при равни квоти от правото на собственост: по ½ ид.ч. за всяка от страните
по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на М.И.Д. – П.М.Т..
В преклузивните срокове, а именно до края на първото
открито съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната
делбата на процесния имот, Т.С.Д. е направила искане имотът да й бъде възложен
на основание чл. 349, ал. 2 ГПК. Ищецът М.И.Д. не е направил възлагателна
претенция. Страните не са заявили претенции по сметки.
Районен
съд Пловдив, VI
гр.
с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото е допусната СТЕ с оглед установяване
поделяемостта и пазарната цена на допуснатия до съдебна делба имот. Според
заключението на вещото лице същият е неподеляем, като справедливата му пазарна
стойност е 61 901 лв. За неоснователни се намират възраженията на ищцовата
страна касателно оценката на имота. Експертът е обосновал причините, поради
които е приел посочената от нега за действителна пазарна цена на имота, като е
отчел редица обстоятелства – квадратура, разположение на помещенията в имота,
състояние на имота, местонахождение, вкл. и че същият е ателие на последния
етаж със скосени тавани. Извършил е оценка по два метода – вещен и сравнителен.
Поради това съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице. Още повече, че
не е изминал дълъг период от време от приемането му.
По същество следва да се посочи, че способите за извършване
на делба са законоустановени, като страните могат единствено доброволно да
ликвидират съществуващата съсобственост помежду си извън предвидените в закона
четири способа – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и
ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда
на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато
съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно –
по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един
от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири
способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
Ответницата Т. Д. е направила възлагателна претенция по
чл. 349, ал. 2 ГПК в първото по делото открито съдебно заседание след влизане в
сила на решението по допускане на делбата. За уважаване на тази претенция тя
следваше да докаже, че имотът е неподеляем и е жилищен, че съсобствеността
върху него е възникнала по силата на наследяване, че тя е живял в имота към
момента на смъртта на общия наследодател и че няма друго жилище. По аргумент от
т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС за уважаване на претенцията за възлагане
на имота, в случая не следва да е налице и смесена съсобственост.
Установено е по делото и е видно от постановеното по
делото решение по допускане на делбата, че съсобствеността между страните върху
процесния имот не е възникнала в резултат на наследствено правоприемство, а по
силата на транслативна сделка – договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Н. а. № *, том *, рег.№ ***, нотариално дело № *** от *** на н. с
район на действие ПРС, с който *** дружество „***“ е продало делбения имота на М.Д.
и на Т.Д., действаща чрез пълномощника си М.Д., при равни права, по ½
ид.ч. за всеки от тях. Следователно не се доказва една от предпоставките за
уважаване на заявената възлагателна претенция, а именно съсобствеността върху
имота да е възникнала по силата на наследяване. В тази насока и доколкото
законът изисква кумулативното наличие на всички предпоставки по чл. 349, ал. 2 ГПК, за да се възложи имотът на един от съделителите, то безпредметно се явява
разглеждането на другите предпоставки, визирани в посочената разпоредба. Поради
изложеното заявената от Т. Д. претенция за възлагане на делбения имат в неин
дял се намира за неоснователна и като такава ще се отхвърли.
За пълнота следва да се посочи, че не са налице и
условията за възлагане по чл. 349, ал.1 ГПК, тъй като няма данни страните да са
бивши съпрузи, нито пък имотът да е бил съпружеска имуществена общност на
двамата, прекратена с развод.
С оглед на гореизложеното съдът ще следва да определи
друг способ за извършване на делбата.
Съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по
реда на чл. 352 ГПК в случая се явява невъзможно, тъй като допуснатия до делба
имот е един и е неподеляем, поради което не могат да се формира брой на
дяловете, съответстващ на броя на съделителите.
Съгласно задължителните указание в т. 5 и т. 8 от ППВС №
4/1964 г. по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 292 ГПК (отм.), които разпоредби
са идентични по предметно съдържание с чл. 348 ГПК, респ. 353 ГПК, делбата може
да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, само ако за всеки съделител, респ. групи
съделители, може да се отдели реален дял от делбения имот, като е недопустимо
съдът да извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти, като уравни
дела на някой наследник само с пари, а не с реален дял от наследствен имот –
арг. т. 8 от ППВС № 4/64 г. на ВС. В тази насока извършването на делбата чрез
разпределение също се явява невъзможно, отново по съображенията, изложени
по-горе, и предвид това, че е невъзможно всеки съделител да получи реален дял
от имота.
Предвид гореизложеното и тъй като делбата на процесния
имот не може да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по
реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, настоящият съдебен състав
приема, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на
публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между
съделителите съобразно делбените им права.
Относно разноските:
Съгласно
чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а
по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по
чл. 78. В тази насока всяка от страните следва да заплати държавна такса в
размера на 1 238,02 лв., представляваща 4 % върху стойността на всеки дял.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Т.С.Д., ЕГН ********** ***, за възлагане
в неин дял на допуснатия до съдебна делба имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед № *** на *** на
АГКК, с адрес на имота: гр.П., ул. „***“ № *, ет.*, ателие *, който се намира в
сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение
на самостоятелния обект: ателие за творческа дейност, брой нива на обекта: 1, с
площ 39.40 кв.м., прилежащи части: 3.55 % ид.ч. от общ.ч. на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***,
над обекта: няма.
ПОСТАНОВЯВА на
основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан допуснатия до съдебна
делба имот, а именно: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед № *** на *** на АГКК, с
адрес на имота: гр.П., ул. „***“ № *, ет.*, ателие *, който се намира в сграда
№ *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект: ателие за творческа дейност, брой нива на обекта: *, с
площ 39.40 кв.м., прилежащи части: 3.55 % ид.ч. от общ.ч. на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***,
над обекта: няма., с пазарна стойност от 61 901 лв. (шестдесет и
една хиляди деветстотин и един лева), като получената от проданта сума бъде разпределена между
съделителите съобразно делбените им права в имота, както следва: 1/2 ид. част
за М.И.Д., ЕГН **********
***, и 1/2 ид. част за Т.С.Д., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК М.И.Д., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета
на съдебната власт, държавна такса в размер на 1 238,02 лв.,
представляваща 4 % върху стойността на дела му.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК Т.С.Д., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета
на съдебната власт, държавна такса в размер на 1 238,02 лв.,
представляваща 4 % върху стойността на дела й.
Решението е постановено при участието
на П.М.Т., ЕГН **********, като трето лице помагач на страната на ищеца М.И.Д..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/К. Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.