Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 47
гр. Сливен, 16. 03. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и осми февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 2 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от „РОУЗГРИЙН“ ООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Цар
Симеон” № 35, представлявано от у. В.Д.В., срещу Решение № 133 от 15.12.2021
г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без
уважение жалба с Вх. № 13897 от 08.12.2021 г. по описа на ТД на НАП – Бургас,
подадена от „РОУЗГРИЙН“ ООД с ЕИК: ********* срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/
Изх. № С210020-023-0003232 от 25.11.2021 г., издадено от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис
Сливен.
В жалбата се твърди, че решението,
с което е потвърдено ПНПОМ, е незаконосъобразно, издадено в нарушение на
материалния закон. Изложени са съображения, че: Директорът на ТД на НАП неправилно е приел, че
наложената обезпечителна мярка е в съответствие, както с обезпечителната нужда
на публичния взискател, така и с интересите на длъжника; липсва яснота по
въпроса как без налагането на ПОМ ще се затрудни събирането на очакваните
задължения към фиска в посочения предполагаем размер; публичният изпълнител
неправилно е преценил, че размерът на активите/имуществото е по-малък от
размера на очакваните задължения, и е наложил ПОМ - запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, при условие, че дружеството има активи на
стойност от 1 011 хил. лева, което е видно от приложения към жалбата до
Директора на ТД на НАП – Бургас
баланс; в ревизионното производство също е установено, че „РОУЗГРИЙН“ ООД
притежава годни активи на значителна стойност, с които задълженията да бъдат
обезпечени, но това обстоятелство не е взето предвид от органите, извършващи
ревизията; наложените ПОМ значително биха затруднили дейността на дружеството;
налагането на запора ще доведе до спиране дейността на дружеството, включително
спиране на плащанията към персонал и контрагенти на дружеството, и ще нанесе
значителни и непоправими вреди; в случая е наложен запор по банкова сметка на дружеството,
по която се превеждат субсидиите от Държавен фонд „Земеделие”, които са
публични средства, целево предоставяни от държавния бюджет и този на ЕС, поради
което тези суми са несеквестируеми– върху тях не може да се провежда
принудително изпълнение. Заявено е
искане обжалваното решение да бъде отменено, а при условията на евентуалност –
се иска отмяна на решението в частта, с която е наложен запор върху постъпващите от Държавен
фонд „Земеделие” суми от субсидии по сметката на земеделския производител.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и
не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 23.11.2021 г. от орган по приходите на длъжност
главен инспектор по приходите в качеството му на ръководител ревизия, е
отправено до Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Бургас, Искане за
предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ №
Р-02000221003113-039-001. На основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, е поискано да
бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще
бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-02000221003113-020-001 от 01.06.2021 г. Изложените в Искането
мотиви са: установени в хода на ревизията данни за приспаднат данъчен кредит по
реда на ЗДДС, без да е извършена реална доставка или данни за отклонение от
данъчно облагане; непризнат данъчен кредит по издадени 51 бр. фактури от
„Агроконс” ЕООД с предмет селскостопански услуги общо в размер на 174 645
лева; ревизираното лице има открита банкова сметка ***; ревизираното лице
притежава ППС – автобус Мерцедес 308 Д. Посочено е, че очакваният размер на
задълженията, които ще бъдат установени с ревизионния акт, е: ДДС – главница
174 645 лева и лихва 61 045,76 лева, изчислена към 23.11.2021 г., и
че налагането на предварителните обезпечителни мерки е необходимо с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното
лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни.
Въз основа на искането и във връзка с ревизията, на 25.11.2021
г. от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, е издадено ПНПОМ
на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК Изх. № С210020-023-0003232, с което за
обезпечаване на очакваното публично вземане са наложени следните обезпечителни
мерки: 1. Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити,
както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми,
предоставени за доверително управление, или върху налични и постъпващи суми по
платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ***, за сумата от
235 690,76 лева; 2. Запор върху МПС: автобус с марка MERCEDES, модел 308 Д, рег. № ********,
рама № *****************, двигател № **************, година на
производство 1997 г., мощност 58 kw, с
балансова стойност 0 лева.
С жалба Вх. № 13897 от 08.12.2021 г. по описа на ТД на
НАП – Бургас, офис Сливен, ПНПОМ Изх. № С210020-023-0003232 от 25.11.2021 г.,
издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, е
обжалвано от „РОУЗГРИЙН“ ООД пред Директора на ТД на НАП – Бургас.
С обжалваното Решение № 133 от 15.12.2021 г., издадено
от Директора на ТД на НАП – Бургас, подадена жалба е оставена без уважение.
Решението е съобщено на дружеството на 05.01.2022 г.
В хода на съдебното дирене от жалбоподателя са
представени: Заявление за подпомагане 2021, подадено от „РОУЗГРИЙН“ ООД до
Държавен фонд „Земеделие”, видно от което „РОУЗГРИЙН“ ООД е кандидатствало по
следните схеми и мерки за подпомагане: СЕПП, СПП, ЗДП, ПНДП, Мярка 11 и
Подмярка 13.1/НР1, като е посочило банкова сметка ***; и Справка от 25.02.2022
г., издадена от Агенция по вписванията, за вписвания, отбелязвания и
заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 25.02.2022 г. за „РОУЗГРИЙН“ ООД,
видно от която дружеството е собственик на множество поземлени имоти в землища
на територията на о. С. З.
Въз
основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата
е допустима. Подадена е в законоустановения преклузивен срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 121, ал. 1 ДОПК, в хода на ревизията или
при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано
от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като
съгласно ал. 2, предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.
195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197, а
в ал. 3 е предвидено, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху
активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на
дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки
следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Съгласно
изискванията на чл. 121 от ДОПК, обезпечителните мерки следва да не спират
извършваната дейност от лицето, спрямо което са наложени, и следва да
съответстват на вземанията, които обезпечават.
Съдът, с оглед задължението си за служебна проверка на
законосъобразността на оспорения акт по чл. 168 от АПК във връзка с § 2 от ДР
на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на постановлението на публичния
изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки и на решението, с
което се потвърждава наложената обезпечителна мярка, са спазени всички
изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа;
спазването на изискването за писмена форма; спазване на процесуалните и материалните правила при
издаването им; съобразяване с целта на закона.
В случая обжалваното постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган - публичен
изпълнител при ТД на НАП - Бургас, съгласно правомощията му по чл. 167 от ДОПК,
в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и формално съдържа посочените в
същата норма задължителни реквизити. Обжалваното решение на директора на ТД на
НАП - Бургас е валидно и допустимо. Същото е издадено от компетентен орган -
директора на ТД на НАП - Бургас и в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя
обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува
изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.
В случая жалбоподателят не е представил доказателства
за предоставено обезпечение от тези, посочени в чл. 197, ал. 3 от ДОПК.
Наложените обезпечителни мерки не са от категорията на тези по чл. 195, ал. 5
от ДОПК, поради което изискванията на тази разпоредба са неотносими към
конкретния случай.
Съдът приема, че искането на ревизиращия орган за
предварително обезпечаване на задължения е немотивирано, а постановлението за
налагане на обезпечителни мерки е необосновано и издадено, без да са налице
визираните в чл. 121, ал. 1 от ДОПК предпоставки. Видно от разпоредбата на чл.
121, ал. 1 във връзка с чл. 195, ал. 2 от ДОПК, законът свързва предприемането
на предварителните обезпечителни мерки с наличието на обезпечителна нужда,
която се обосновава с установен от органите по приходите риск за събиране на
бъдещото вземане. Въз основа на този риск е дефинирана и целта на мерките – за
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Налагането на предварителни обезпечителните мерки е въпрос на оперативна
самостоятелност – както на ревизиращия орган, който въз основа на събраните
данни, но само в хода на текуща ревизия преценява дали да отправи искане за
предприемането им, така и на публичния изпълнител, който от своя страна не е
длъжен да уважи отправеното искане, а следва да извърши самостоятелна преценка
дали без налагането на мерките събирането на задълженията за данъци и
задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на
конкретни факти и обстоятелства, които да бъдат изложени в постановлението,
така че да може да бъде извършена преценка дали са изпълнени изискванията на
закона (чл. 169 от АПК) и спазен ли е принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК.
В разглеждания случай такива факти и данни не
са изложени, нито в искането на ревизиращия орган, нито в ПНПОМ, като
твърдението, че мерките се налагат за предотвратяване извършването на сделки и
действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията
ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, е изцяло декларативно. В
искането за налагане на мерките и в процесното ПНПОМ са посочени единствено
обстоятелства относно основанието и размера на евентуалните задължения за
данъци, които обаче са релевантни само за изхода от ревизионното производство и
по никакъв начин не могат да се отнесат към възможността за събиране на
предполагаемите бъдещи задължения на жалбоподателя, респективно да обосноват необходимостта
от налагане на предварителните обезпечителни мерки. Нито в искането на
ревизиращия орган, нито в ПНПОМ, е посочен някакъв факт или обстоятелство, които
да имат отношение към възможността за събиране на бъдещите задължения и да
обосновават наличието на обезпечителна нужда. Такива биха могли да бъдат
например данни, които се извличат от естеството, предмета, обема и
продължителността на търговската дейност на дружеството, данни, свързани с
фискалната история на това дружество, в това число резултати от ревизии и
проверки, наличието на други непогасени публични задължения, конкретни
действия, които биха могли да се определят като препятстване на проверки,
укриване на данни, разпореждане с имущество след възлагането на ревизия и
други. Такива или други относими факти в случая не са посочени. В тежест на
органите на приходната администрация е да докажат и мотивират предпоставките за
допускане на обезпечение и за налагане на обезпечителните мерки.
Предварителното обезпечение следва да бъде прилагано само при констатирана
опасност да бъдат засегнати важни държавни или обществени интереси, или при
опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на
бъдещия ревизионен акт. В случая такава преценка не е направена и липсва
обоснована и мотивирана обезпечителна нужда за налагане на обезпечителните
мерки в тази насока.
Изискването за съразмерност между
обезпечението и вземанията на държавата е въведено с разпоредбата на чл. 195,
ал. 7 от ДОПК, според която обезпеченията трябва да съответстват на вземанията
на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5. Отделно
от това, разпоредбата на чл. 198, ал. 2 от ДОПК допуска публичният изпълнител
да наложи няколко по вид обезпечения, но до общия размер на вземането. Горното
означава, че при определяне на обезпечителната мярка винаги трябва да се държи
сметка, както за обезпечителната нужда на публичния взискател, така и за
интересите на длъжника, без прекомерното му обременяване. Това изискване
произтича пряко и от принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6
от АПК, според който административният орган трябва да упражнява възложените му
правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК поставя изискване изпълнението
да е невъзможно или значително затруднено. Освен преценка за размера на
очакваното задължение, следва да се извърши преценка и на имущественото
състояние на ревизираното лице. Това е така, защото обезпечителната нужда не
може да се определи принципно само от очаквания размер на задълженията, а
следва да се извърши преценка и на възможността задължението в този размер да
се изпълни с разполагаемото имущество и то при съобразяване с условията по чл.
121, ал. 3 от ДОПК. По делото липсват данни да е извършена и такава преценка.
По изложените съображения,
обжалваното решение, с което е оставена без уважение жалбата, подадена от
„РОУЗГРИЙН“ ООД срещу ПНПОМ Изх. № С210020-023-0003232 от 25.11.2021 г.,
издадено от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен,
следва да бъде отменено, като на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК, следва да се
отменят и наложените обезпечителни мерки.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 197, ал. 3
от ДОПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 133 от 15.12.2021 г., издадено от
Директора на ТД на НАП – Бургас, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наложените с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки Изх. № С210020-023-0003232
от 25.11.2021 г., издадено от Главен
публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, обезпечителни мерки.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: