№ 253
гр. Пловдив, 06.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Николай Ст. Божилов
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20235000600087 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят – подсъдимият Н. А. се явява лично с адв. Й. Д., редовно
упълномощен от по-рано.
Частният обвинител Д. Й. П. не се явява, редовно призован.
Не се явява и неговият повереник - адв. Ж. К., редовно призован.
От частния обвинител Д. П. чрез неговия повереник – адв. К., е
постъпило възражение срещу подадената от подсъдимия въззивна жалба
срещу постановената по първоинстанционното дело присъда. Към
възражението е приложено пълномощно за процесуално представителство на
частния обвинител от адв. К..
На адв. Д. се връчи екземпляр от възражението на повереника.
АДВ. Д.: Запознах се с възражението и също считам, че няма
процесуални пречки да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. А.: Също считам, че няма процесуални пречки да се
даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, както
и че към материалите по делото следва да бъде приложено възражението на
1
частния обвинител П., чрез повереника му адв. К., срещу въззивната жалба на
подсъдимия, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИЛАГА към материалите по делото възражението на частния
обвинител Д. П., чрез неговия повереник - адв. Ж. К., срещу въззивната жалба
на подсъдимия.
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл.274 и чл.275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към съдебния състав и секретаря. Нямам и
доказателствени искания.
АДВ. Д.: Нямаме отводи към състава на съда и секретаря. Единственото
ни доказателствено искане е да даде кратки обяснения подсъдимият относно
обстоятелството на разминаване с другия автомобил и откога е настъпило
заслепяването, тъй като в тази насока не са събирани конкретни доказателства
по наказателното производство, с оглед обвинението, което е било
повдигнато и разпоредбите, които е сочил прокурорът, че са нарушени и това,
което е приел съдът. Затова ще ви моля за кратки обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. А.: Нямам отводи. Поддържам казаното от адв. Д..
Искам да дам обяснения.
С оглед заявеното от защитника и подкрепено от подсъдимия желание от
последния да даде обяснения във въззивното производство относно
посочените обстоятелства, съдът счита, че следва да бъде даден ход на
съдебното следствие, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ПРЕДОСТАВИ се възможност на подсъдимия Н. А. да даде обяснения
по обвинението.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. В. А. (със снета по делото самоличност): От
разстояние видях насрещния автомобил, който беше с доста така, силни
фарове. Малко, когато вече наближихме да се разминем, тогава му подадох
сигнал. Със „силни фарове“, имаме предвид на дълги, аз така си мислих, че
2
беше на дълги светлини, но явно се оказа, че е с крив един фар, който свети
по-високо.
Малко преди да се разминем, му подадох сигнал с моите дълги светлини,
за да му покажа че ме заслепява и тогава той ми включи дългите светлини, за
да ми покаже, че това са му късите и това беше почти на разминаването –
някъде на 20-тина -30 метра преди да се разминем и точно на самото
разминаване настъпи тоя удар. Това е, което искам да кажа като обяснение.
На въпроса на адвокат Д. дали в моето платно съм го виждал аз добре от
моята лента за движение - отговарям, че да, добре го виждах, но в този
момент, в който вече ми светнаха дългите, аз бях намалил. В моята лента
нямаше препятствие.
Автомобилът, който управлявах към онзи момент има такова устройство
– екран, дисплей - това е система на автомобила, която се включва
допълнително, ако някой иска да я ползва. В случая аз съм бил с намалени
всякакви екрани вътре, защото това се случва през нощта - това пътуване.
Доколкото си спомням, тази кола беше с доста сериозен набор от системи.
Имам предвид, че тя е включена, но то не ти излиза нищо на дисплея, сякаш
гледаш телевизия.
Когато има препятствие, автомобилът започва да пищи и спира аварийно
самичък, но в този момент това не се случи. По принцип това се казва
„аварийна спирачка“ или не знам как точно се нарича. Случвало ми се е, сам
да спира по принцип.
Сега ще обясня в каква ситуация се е случвало да спре сам – например
изскача ми топка от някаква улица и това се засича, колата спира. Тя реагира
части от секундата по-бързо от шофьора, тя затова е измислена, когато засече
нещо централно пред нея може би, тогава спира. Нямам спомен странично да
се е случвало да засече нещо тази система. По принцип случвало ми се е
много пъти да се задейства тази система, дори и от нищо се задейства, това са
електроники.
Мисля, че може да бъде изключено целенасочена от шофьора да не се
задейства, но това са някакви настройки на автомобила, в компютъра, които
не ползвам, в смисъл не бъркам в тях.
Този автомобил, който аз шофирах по време на инцидента, беше
3
оборудван тогава това се водиха най-модерните фарове - с лазерни фарова -
това се водеха най-модерните фарове, които по принцип са доста силни. Аз
затова никога не карам на дълги, когато няма коли, просто примигвам, когато
някой ме заслепява, защото има ситуации, когато хората забравят.
Лазерните фарове имат режим и автоматично да се включват, може и
ръчно, както пожелаем. В случая аз ръчно примигнах на тази кола насреща
защото тя няма автоматично как да включи дълги, при положение, че има
светлини срещу нея – така действат тези фарове. Ако има кола насреща и тя
автоматично кара на дъги, автомобилът, който управлявам, минава на къси.
На въпроса на съда от какво разстояние тази система на моя автомобил
засича кола – това обяснявам, че е много относително откога засича кола,
защото има моменти в които тези компютри имат т.нар. „бъгове“, това е
например като телефонът, когато блокира, така може да не сработят и
фаровете , и други системи, това се случва.
Аз предпочитам на къси да карам, защото фаровете са добри, нямам
нужда от дълги. Аз преди да се засека с тази кола може би съм бил на дълги
автоматични, но тя ги е свалила на къси, нямам спомен точно как е било.
Фаровете са снабдени с някаква автоматизирана система, която превключва
при засичане на насрещно движещ се автомобил. Дори може да не е
автомобил, а да е и улична лампа, която осветява платното, но всеки път е
нещо различно, не е нещо конкретно да се случва.
Аз сто процента съм сигурен, че съм бил на къси от известно разстояние
- в това съм сигурен, като очаквах, че той ще си свали дългите.
В момента, в който вече му премигнах, за да му покажа, че ме заслепява, той
ми включва дълги, за да ми покаже, че това са му късите, с които ме
заслепява. И аз това го отдавам на това, че най-вероятно някой от фаровете
му - или и двата, или единият е бил по-крив нагоре и затова е пречупвал така
светлината, за да ме дразни и да ме заслепява .
Колко време след това присветкането усетих удар - то беше буквално
при разминаването, при самото разминаване аз усетих удар в моя автомобил.
При самото разминаване на автомобилите на насрещно движещият се и моят,
аз малко преди това му присветнах и той ми светна, за да ми покаже, че това
са му късите и това присвяткане между двамата се случва може би на 20-тина
4
метра преди да се разминем, там някъде, не мога да кажа с точност, но съвсем
близко.
ПРОКУРОРЪТ (въпрос към подсъдимия): Ако разрешите аз да се
възползвам да задам въпрос, тъй като повдигнахте темата за асистент-
спирачката, а пък не довършихме въпроса, ако подсъдимият желае да
отговори и знае – на какво разстояние от препятствието сработва асистент-
спирачката?
ПОДСЪДИМИЯТ Н. А.: С точност не мога да Ви кажа, тя не винаги дори
сработва тази система. Нямам какво друго да кажа.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други въпроси. Нямам други искания. Да се даде
ход на съдебните прения.
АДВ. Д.: Нямам други искания. Изяснено е делото от фактическа страна.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. А.: Поддържам заявеното от защитника ми.
С оглед становището на страните, че нямат искания за събиране на други
доказателства и тъй като съдът намира делото за изяснено от фактическа
страна, следва да бъде обявено за приключено съдебното следствие и да се
даде ход на съдебните прения.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧЕНО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, прокуратурата е малко
ограничена в своето изложение, с оглед мотивите, дадени от първостепенния
съд, специално по отношение на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“, но по отношение на основния въпрос – дали подсъдимият е
автор на деянието и това ли са конкретните нарушени разпоредби от Закона
за движение по пътищата, намирам, че първостепенният съд е дал ясен
отговор в тази насока, като е положил всички усилия, в т.чл. и по отношение
на специалните знания, които са необходими за изясняване на някои
технически въпроси. Какво имам предвид. Дори и след обясненията, които
бяха дадени непосредствено пред вас, фактическата обстановка не се променя
и тя остава такава, каквато е била приета от първата инстанция.
5
За да стигне съдът до извода, че е нарушена тази разпоредба на Закона за
движение по пътищата, първоначално е обсъдил разпитите на ключови
свидетели – това са свидетели, които са от „Р.“ и в частност показанията на
свидетеля Д. Б.. Какво изяснява свидетелят със своите показания - че в
период, непродължителен преди настъпването на пътнотранспортното
произшествие, пострадалото лице се е намирало в същата зона на пътя, като
се е наложило дори да спрат служебния автомобил и да отправят
предупреждение към пострадалото лице, че ще намира на пътното платно,
провели са разговор с него и то отвърнало: „ами да не искате да се движа в
тревата“. Защо го казвам това нещо, тъй като основните възражения, които
защитата навежда, са в насока, че виждате ли, пострадалото лице в степени на
вероятност е можело да се намира в различни участъци на платното за
движение, в т.чл. и извън него. На този въпрос отговор с категоричност са
дали експертите, като те изрично, след множество изчисления, са уточнили,
че пешеходецът се е движил по пътното платно за движение и към момента
на удара е бил на около 2,50 до 2 метра от южната граница на платното за
движение. За какво изрично го зачитам – тъй като той е бил ясно препятствие
за водача на моторното превозно средство върху платното за движение.
Днес пред вас непосредствено подсъдимият даде своите обяснения, като
не отрече техническите възможности на конкретния автомобил. Това е взето
предвид и от експертите - касае се за лазерни фарове, които са
саморегулиращи се, като минималната дължина на късите светлини е около
100 метра, да не говорим за дължината на дълги светлини, която превишава
стойността от 300 метра.
Не се променя и фактическата обстановка по отношение на самото
разминаване с друго, движещо се насрещно, пътно превозно средство, но това
неминуемо е единствено и само в задължение на подсъдимия, тъй като той е
имал достатъчно време преди да настъпи ударът да възприеме насрещно
движещото се моторно превозно средство, че е с нестандартни светлини,
което автоматично трябва да изгради у него задължението да намали
скоростта, да се движи с такава скорост, която да му дава възможност да спре,
да преустанови движението си, за да не настъпи пътнотранспортно
произшествие. И именно това се е случило – той е имал достатъчно време, за
да възприеме нестандартните светили и насрещно движещото се МПС, не се е
6
съобразил с разпоредбата на чл.77 от Закона за движение по пътищата.
Продължил е движението си със същата скорост, която експертите са
установили, а и спор по отношение на скоростта нямаме, че е около 90 км/ч и
по този начин на 2 метра навътре в платното за движение е последвал ударът
с пешеходеца.
Подробно са анализирани всички експертизи, в това число и
съдебномедицинската експертиза - тя също е много ясна. Няма да я зачитам.
Изводите, които са били необходими за първоинстанционния съд, се намират
на стр. 2 от съдебномедицинската експертиза. Тя в пълнота дава
съприкосновението на пешеходеца с моторното превозно средство, като се
започне по цялото тяло, с възкачването и конкретните увреждания, които се
получават от всеки последващ допир с моторното превозно средство и
излитането в посоката, в която впоследствие е намерено тялото на
пострадалия. За автотехническата говорих. За конкретните свидетели - те са
Д. Б. и неговият работодател, който се е возил на задна седалка.
В този смисъл намирам мотивите на първоинстанционния съд като
обосновани и законосъобразни и в този смисъл ще ви моля да потвърдите
първоинстанционната присъда.
По отношение на наложеното наказание, изложението си го започнах
оттам, че съм ограничен с невъзможността да пледирам за наказанието
лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Безспорно,
оценени са всички смекчаващи отговорността обстоятелства - това е дало
възможност на съда да стигне до своите изводи за приложението на чл. 55 от
НК, а оттам и до размера на самото наказание „лишаване от свобода“, което е
десет месеца. Безспорно, налице са предпоставките за приложението на чл. 66
от НК.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме изцяло жалбата си и
твърденията за нарушенията, по които се оплакваме, а именно, че е нарушен
материалният закон, че са допуснати съществени процесуални нарушения и
че е несправедлива присъдата, поради нарушение на материалния закон.
На първо място, с процесуалното нарушение, което е най-съществено
според нас и което съдът всъщност е допуснал е това, че е приел, че всички
твърдени нарушенията на правилата за движение по Закона за движение по
пътищата от доверителя ми не са допуснати, а е допуснато нарушение, което
7
не фигурира като обвинение - това е чл. 77 от Закона за движение по
пътищата, тоест че той не е спрял, след като не е намалил скоростта и не е
спрял, след като е бил заслепен. В тази насока, за да възприеме едно такова
становище и постъпи по този начин, съдът се е позовал на тълкувателно
решение, по-точно на решение № 175 от 03.10.2019 г. и на тълкувателно
решение № 2/2016 г.
Аз считам, че съдът неправилно е възпроизвел тази съдебна практика на
Върховния съд по следните съображения: аз мисля, че генералната практика е
дадена в Постановление № 1 от 1983 г. на Пленума на Върховния съд, който
дава ясен критерий кога може да се счита, че е допуснато съществено
процесуално нарушение или не. И това постановление на Върховния съд с
никаква практика по-късно не е коригирано, отменено или отречено от
Върховния касационен съд.
В това постановление Върховният съд разграничава разпоредбите на
Закона за движение по пътищата и Правилника за движение по пътищата.
Същото го прави и в тълкувателно решение № 28 от 1984 г., което също е в
сила, не е променяно, не е отменяно - частично или пълно и действа и сега и
това са решения, които са задължителни за съда.
Разграничавайки разпоредбите на Правилника и Закона, Върховният
касационен съд, по-точно Върховният съд на Републиката казва, че
диспозитивната норма е в Закона за движение по пътищата, защото тя е обща,
а разпоредбите в Правилника само детайлизират отделните разпоредби от
Закона за движение по пътищата и те се явяват специални.
Така че, ако не е повдигнато обвинение за дадено нарушение по Закона за
движение по пътищата или неговия правилник, се счита, че съдът самоволно
изменя обвинението и с това нарушава правото на защита на съответния
подсъдим.
Затова считаме, че съдът неправило е възприел, че следва подсъдимият
да бъде осъден за нарушение по чл. 77 от Закона за движение по пътищата,
като първо съображение. В тази насока, за да аргументира това си становище,
Пазарджишкият окръжен съд се е позовал на това, че в обвинителния акт
била описана тази фактическа обстановка, но аз твърдя, че не е описана и Вие
ще видите, че в обвинителния акт действително прокурорът сочи, че са се
разминали две моторни превозни средства, тоест това на моя доверител и
8
насрещното, но никъде не сочи, че е заслепен и че се оплаква моят доверител
в досъдебното производство, че е заслепен – никъде не описана тази
фактическа обстановка. Единствено в едно изречение казва, че като се е
движил, освен това той се разминава с друга кола, поради което това
представлява някаква фактическа обстановка, която трябва да се съобрази.
По-важното обаче е дали моят доверител е нарушил разпоредбата на чл.
77 от Закона за движение по пътищата - аз считам, че не я е нарушил, поради
следните съображения:
Съдът, за да мотивира тези си изводи, не се е съобразил с Тълкувателно
решение № 28 от 28.11.1984 г., което заедно с Постановление № 1 на Пленума
са генерални решения на Върховния касационен съд по пътнотранспортните
произшествия. В тази разпоредба за разгледани най-честите, най-фрапантни
нарушения, които се допускат при пътнотранспортните произшествия и нас
ни касае най-вече задължението на водача да намали скоростта, когато
възникне някакво препятствие. Съдът в конкретния случай сочи, че
препятствието е автомобил, който е заслепил моят доверител. Той твърди в
мотивите си, че именно това не е спазил, именно това е трябвало да направи.
И затова в това тълкувателно решение се указва кога възниква конкретната
опасност за която е осъден моят доверител. Конкретната опасност за него
възниква не, когато той вижда, че има някакво несъответствие на фаровете на
насрещно движещата се кола, а опасността настъпва в момента на
заслепяване. Това е моментът, от който за него възниква по закон
задължението да намали или да спре. Разбира се, при заслепяването аз много
рядко, да не кажа никога, не съм чувал или виждал водач да спре автомобила
си. Още повече, това не може да се иска от никой водач на моторно превозно
средство, още повече от водач, който управлява такъв автомобил, с такива
възможности.
Факт е, че заслепяването настъпва на около 20 метра преди да се
разминат с другото моторно превозно средство, когато доверителят ми му
дава сигнал, че може би кара на дълги светлини, той му присветка, за да му
покаже, че не кара на дълги, а на къси светлини. Миг след туй настъпва и
пътнотранспортното произшествие и се поставя въпросът: бил ли е във
възможността, могъл ли е да направи нещо моят доверител, за да не настъпи
пътнотранспортното произшествие – не е могъл. Още повече, че
9
автотехническата експертиза казва, че пострадалият е притичал пред
моторното превозно средство, с което се разминава. Така че моят доверител
във всички случаи не е допуснал нарушение на правилата за движение и
следваше да бъде оправдан напълно.
В тази насока и съдът приема, че той не е превишил скоростта, не е
нарушил сочените в обвинителния акт разпоредби и затова считам, че след
като нищо не е нарушил по обвинението, същият следваше да бъде оправдан
изцяло. Затова, уважаеми съдии, ще ви моля да приемете, че не е доказано
доверителят ми да е нарушил правила за движение, от което да е произлязло
пътнотранспортното произшествие и ще моля да постановите един
оправдателен съдебен акт по отношение на него. В този смисъл моля да се
произнесете.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. В. А. (за лична защита): Съгласен съм с това, което
каза моят адвокат. Нямам какво да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Н. А.: Моля за това, което каза
моят адвокат - да бъда оправдан.
Съдът, след проведено тайно съвещание, счете делото за изяснено и
обяви, че ще се произнесе със съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 11:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10