Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Радомир, 29.01.2020 г.
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, ІІІ-ти състав, в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
При секретаря: Илияна Стоева като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1293 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.144 от СК.
Ищцата А.А.В. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв. Б. е предявила иск против А.М.В. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, която била редовна ученичка в ТПГ „Н.Й.Вапцаров“ – в ХІІ клас, дневна форма на обучение през учебната 2019/2020 г. Твърди, че няма никакви доходи, не притежава недвижими имоти и движими вещи, като средствата на майката били крайно недостатъчни за издръжката й. Излага доводи, че е налице ръст на инфлацията, поради което била намалена и покупателната стойност на парите. Твърди, че освен обичайните нужди от храна, облекло, отопление, осветление, лекарства, ищеца имал нужда от допълнителни средства за обучението й. Сочи, че за цялостната й издръжка била необходима сума около 300 лева, като част от тази сума в размер на 200 лева, следвало да бъде поета от ответника.
Искането към съда е да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В срока за отговор ответника А.М.В. чрез пълномощникът си адв. Р. е депозирал отговор на исковата молба, в който е заявил, че не оспорва обстоятелството, че е баща на ищцата, но твърди, че с решение по гр.д. № 178/2009 г. на РдРС брака между майката на ищцата и ответника бил прекратен, като родителските права по отношение на малолетното тогава дете – ищцата, били предоставени на него, а майката била осъдена да заплаща месечна издръжка. Сочи, че майката не изпълнявала задължението си, поради което с присъда от 01.09.2015 г., била осъдена за неплащане на издръжка в размер на 5320 лева. Излага доводи, че по-късно родителските права върху детето, били предоставени на неговата майка, като ответника заплащал издръжка на ищцата в размер на 110 лева, която плащал редовно и до днес. В отговора е оспорен предявеният иск по размер, като ответникът твърди, че работи по трудов договор, за което получава трудово възнаграждение в размер на МРЗ за страната, има ежемесечни разходи по притежаваната от него къща в с. Дрен, където живее, като заплаща сметки за ток, вода, телефон, телевизия, храна и облекло, като разчита на роднини и приятели. Сочи, че с получаваното от него трудово възнаграждение не може да посрещне месечните си разходи. Твърди, че е претърпял трудова злополука, във връзка с която е направил разходи, което наложило да вземе средства на заем, които не ги е изплатил, като не можел да си позволи поради липса на средства да закупува изписаните му скъпоструващи лекарства. Поради изложеното моли съдът да не уважи исковата претенция и да не увеличава размера на така определената издръжка.
В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощникът и адв. Божкова, която поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи, като и се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника не се явява, не се представлява и не взема становище по иска.
Радомирският
районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а и видно от приетото по делото удостоверение за раждане (дубликат) от 01.09.2015 г., издадено от Община Радомир, А.А.В. е родена на *** г., като ответника А.М.В. е неин баща, а И.С. Ш. е нейна майка. С оглед на това по безспорен начин се установи връзката родител – дете, която обуславя активната легитимация на ищцата, както и пасивната легитимация на ответника, попадащ в кръга на задължените за издръжка лица по силата на чл.140, ал.1, т.2 от СК.
От приетото, приложената и неоспорена от страните служебна бележка изх. № РД-09-054 от 25.11.2019 г., се установява че ищцата А.А.В. е записана в ТПГ „Никола Йонков Вапцаров“ за ученичка в 12 клас, дневна форма на обучение, за учебната 2019/2020 година, което не е спорно между страните. По делото не са представени доказателства от ищцовата страна, че същата не работи и за нея да са налице обстоятелства, които обективно да и пречат да работи. Предвид този начин на обучение, ищцата няма възможност да работи, като не притежава собствени доходи и имущество, от което да се издържа. Няма и представени доказателства, от които да може да се установи дали ищцата притежава недвижим имоти, МПС, лични влогове, от които да реализира доходи, в каквато насока са твърденията в исковата молба, поради което същите останаха недоказани.
По отношение на ответника се установи, че същият работи по трудов договор, при договорено основно месечно трудово възнаграждение през 2014 г. в размер на 340.00 лева, което се установява от приетия и приложен по делото трудов договор № 047 от 29.09.2014 г., но за получаваното от него трудово възнаграждение към датата на приключване на съдебното дирене не се събраха по делото, въпреки дадените в тази насока указания на ищцовата страна. Възможностите на ответника в това производство се изследват само с оглед определяне размер на издръжката, ако са налице предпоставките за търсене на такава. Установи се също така, че ответника на 02.04.2018 г. е претърпял трудова злополука, за което е проведено и съответното лечение, но за разходи към днешна дата, във връзка с претърпяната трудова злополука не се събраха по делото. От приложената по делото служебна бележка от 07.01.2020 г., издадена от ЗКПУ „Дрен-92“, с. Дрен се установява, че се извършват месечни удръжки върху получаваното от ответника трудово възнаграждение, във връзка с изпълнително дело № ……/2016 г. в размер на 110.00 лева месечно, което също не се спори.
Ищцата А.А.В. е пълнолетна и в работоспособна възраст и за нея съществува презумпцията, че е в състояние сама да осигурява необходимите и средства.
С оглед на така установеното, съдът намира, че ищцата А.А.В. е пълнолетна, навършила е 18 годишна възраст на 20.08.2019 г., но не е навършила 25 годишна възраст. Съществува връзката дете – родител между ищцата и ответника. Към датата на постановяване на настоящето решение В. има качеството на учащ, тъй като е записана в ТПГ „Никола Йонков Вапцаров“ за ученичка в 12 клас, дневна форма на обучение, за учебната 2019/2020 година.
По силата на чл.144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
За да бъде уважен иска по чл.144 от СК, т.е. за да възникне правото на издръжка на пълнолетни учащи се, е необходимо да са налице следните предпоставки: лицето да е пълнолетно; невъзможност да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си; да учи редовно в средно, полувисше или висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, но не по-късно от 20 г. възраст за обучение в средно и на 25 г. възраст - при обучение в полувисше или висше учебно заведение, както и даването на издръжка да не съставлява за даващия я особено затруднение.
Не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, както е посочено по-горе, че ищцата е пълнолетна дъщеря на ответника, но ненавършила 25 г., учи редовно във средно учебно заведение и няма доходи и имущество, от което да се издържа, т.е., като пълнолетно лице се нуждае от издръжка, която не е в състояние да осигурява.
Спорният момент е дали ответникът има възможност да заплаща ежемесечна издръжка на пълнолетната си дъщеря без особени затруднения, т.е. без това да налага промяна в обичайния му начин на живот, като след заплащането й да остават свободни средства и за собствената му необходима издръжка.
Именно, в случая следва да се има в предвид, че при тази издръжка възможността за доставянето й не съвпада с общото изискване на чл.142, ал.1 от СК, при което размерът на издръжката се определя единствено като функция на нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Задължението за издръжка с правно основание чл.144 от СК се подчинява освен на общите правила, определящи правото и размера на издръжката, но и на определени ограничителни изисквания съгласно тази разпоредба. Касае се за издръжка на вече пълнолетно лице, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си и неговият родител може да бъде задължен да му дава издръжка само при условие, че това не би го затруднило "особено". В случая задължението на родителя да дава издръжка на своето пълнолетно дете не е безусловно, каквото е задължението към ненавършилите пълнолетие деца, а само ако не съставлява за родителя особени затруднения. Независимо, че няма легална дефиниция какво представлява понятието "без особено затруднение" във всеки конкретен случай следва да се преценяват възможностите на родителя за задоволяване на неговите елементарни конкретни нужди като човек с оглед на неговите доходи, както и да се отчете и задължения на същия към трети лица, включително и към ненавършили пълнолетие деца, за които е длъжен да се грижи и по отношение на които задължението за издръжка е безусловно. С оглед на това и предвид, че в настоящия случай не се установи какъв месечен доход получава ответника към датата на приключване на съдебното дирене, каквито указания бяха дадени от съда в сторения доклад по делото, поради което и не може да се приеме, че ответника получава доходи в размер, който му позволява да дава издръжка на навършилото пълнолетие дете, след което да му остават средства и за собственото му препитание. Представения по делото трудов договор от ответника е сключен през 2014 г., като към датата на приключване на съдебното дирене – 15.01.2020 г. няма данни за получаваното от него трудово възнаграждение, поради което и не би могло да се приеме, че месечното трудово възнаграждение на ответника е в размер на 340.00 лева. Установи се по делото, че от месечното възнаграждение на ответника се правят месечни удръжки по образувано срещу В. изпълнително дело в размер на 110.00 лева месечно, но липсата на доказателства за получавано от ответника трудово възнаграждение към края на 2019 г., респ. началото на 2020 г. не дават възможност на съда да прецени, след като се приспаднат дължимите суми по изпълнителното дело остават ли средства на ответника, от които да може да се издържа сам, за да се приеме, че ответникът би могъл без особени затруднения да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря. Дори да приемем, че нетното възнаграждение на ответника е в размер на 433.13 лева, то от тук може да се направи извод, че тъй като тази сума е под минималната определена работна заплата за страната за 2020 г., то ако ответника заплаща такава издръжка в какъвто и да е размер, това би довело до сериозно затруднение и дори до невъзможност да осигурява собствената си издръжка.
Следва и да се отбележи, че работоспособността на родителя и хипотетичната възможност да реализира доходи, не са достатъчни, за да се приеме, че може да дава издръжка на пълнолетното си дете без особено затруднение. Меродавни са обективните данни за доходите и имуществото на родителя, а не възможността му да реализира такива, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика – решения на ВКС №195/01.06.20011 г. по гр.д. №1424/2010 г. ІІІ г.о.; №305/07.06.2011 г. по гр.д. №1269/2010 г. ІV г.о.; №273/17.10.2011 г. по гр.д. №1694/2010 г. ІІІ г.о.
Предвид така изложените съображения, съдът намира, че така предявените иск по чл.144 от СК се явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищцата претендира присъждане на разноски, но ос оглед изхода от делото такива не и се дължат. Ответника не е направил искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не се произнася по тях.
На основание чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, ищците по искове за издръжка са освободени от заплащане на държавна такса, поради което и такава не се дължи от ищцата, а с оглед изхода на делото, не се възлага и на ответника.
Воден от горното Радомирският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.В. с ЕГН ********** *** против А.М.В. с ЕГН ********** *** иск за заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на предявяване на иска – 28.11.2019 г. до настъпване на причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Перник в двуседмичен срок, считано от 29.01.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./