Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 10.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 14861 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 462313 от 01.08.2018 г., постановено по гр. д. № 71823/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 153 състав, е осъден ответникът „Д.З.“ АД, ЕИК  ******** да заплати на „Т.Т.Б.“ АД, ЕИК ******** на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 14546.38 лв., представляваща обезщетение по имуществена застраховка „Домашно имущество“, от настъпило в периода 23.01-26.01.2017 г. застрахователно събитие – наводнение, от което са настъпили щети на застраховано имущество – апартамент № 543, находящ се в гр. Разлог, комплекс „Катарино енд Спа“, къща тип „Вихрен 2“, на основание чл. 86, ал. 1 о ЗЗД сумата от 987.89 лв.,  обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 08.02.2017 г. – 09.10.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница от датата на предявяване на иска – 09.10.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 3971.95 лв. – разноски по делото, като е отхвърлен иска по чл. 405, ал. 1 КЗ над присъдената сума от 14546.38 лв. до пълния предявен размер от 19100 лв. и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД над присъдената сума от 987.89 лв. до предявения размер от 1297 лв.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове е подадена въззивна жалба от „Д.З.“ АД, чрез юрк. А.П., като са изложени съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, което било постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че районният съд неправилно бил приел, че обект на застраховане била цялата къща, а обект бил само първия етаж от процесната сграда. Посочва се, че ищецът не притежавал активна материално правна легитимация за иск против застрахователя, тъй като застраховката била в полза на трето лице, което било титуляр на иска срещу застрахователя, като от представеното удостоверение от „О.Б.“ АД не ставало ясно дали лицето направило изявлението имало право на отказ от права. Твърди се още, че настъпилото застрахователно събитие не представлявало покрит риск, тъй като било причинено от спукан водомер, находящ се извън застрахованото имущество. В условията на евентуалност се твърди, че неправилно бил определен размерът на определеното плащане, като не се дължало обезщетение за обзавеждане, техника и уреди, както и за „крайните устройства“ на вградените инсталации. Неоснователна била и претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната поддържа въззивната жалба и претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна „Т.Т.Б.“ АД, чрез адв. М.Х. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Посочва, че правилно бил индивидуализиран обектът на застраховка, като ищецът притежавал и материална легитимация да предяви иска, представеното удостоверение не било оспорено. Твърди се, че настъпилото застрахователно събитие било изрично предвидено в Общите условия. В присъденото обезщетение били включени само вредите, които били пряка и непосредствена последица на наводнението. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната поддържа отговора на въззивната жалба и претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата подадена от „Д.З.“ АД, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата въззивната инстанция намира постановеното от СРС, 152 състав, решение за валидно, допустимо, а по отношение на правилността му намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Т.Т.Б.“ АД с искова молба, с която срещу „Д.З.“ АД е предявени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 19100 лева, ведно със законната лихва от отказа на застрахователя да заплати обезщетение – 08.02.2017 г. до подаване на исковата молба 09.10.2017 г. в размер на 1297 лв., както и законната лихва върху цената на иска до окончателно изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че във връзка с авария на водопроводна инсталация /спукване на водомер на втори етаж/, били нанесени щети на застрахованото имущество – самостоятелен обект в сграда – апартамент № 543, находящ се на първи етаж в къща тип „*********, разположен в комплекс „Катарино енд Спа“, местност „Банище“, гр. Разлог. На 08.02.2017 г. бил постановен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение.

По делото не е спорно, а и от представената застрахователна полица № 0810160855003218 за застраховка „Домашно имущество“ се установява, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за имуществена застраховка за къща тип „*********, представляващ първи етаж, разположен в комплекс „Катарино енд Спа“, местност „Банище“, гр. Разлог за срок от 00.00 часа на 25.04.2016 г. до 00.00 часа на 24.02.2017 г., за покрити рискове А1+А2+Б1+Б1-1+Б2+Б3+Б5+Б6+В1. В полицата има клауза специална договореност: ползващо лице „О.Б.“ АД – ФЦ „Денкоглу“, при настъпване на застрахователно събитие, дължимото обезщетение да се изплаща в полза на  „О.Б.“ АД, до размера на задължението на застрахования към банката по договора за кредит.

По делото са представени Общите условия за застраховката „Домашно имущество“, като съгласно Раздел II предмет на застраховката се явяват имущества използвани в бита и домакинството, а именно недвижимо имущество в т. ч. жилищни сгради, вградените инсталации, трайно монтирани подови настилки, врати и прозорци, трайно монтиран санитарен фаянс, помощни сгради, външни съоръжения; движими имущество, в т. ч. обзавеждане, техника и уреди. Съгласно общите условия е предвидено покритие за клауза Б5 – изтичане на вода и пара, като този риск се обезщетявала пълна загуба или частична щета на застрахованото имущество в резултат на изтичане на вода и пара от резервоари, тръбни инсталации и включените към тях уреди, както и в резултат на забравени отворени чешми и кранове. Покриват се щети, вследствие изтичане на вода и пара от резервоари, тръбни инсталации и включените към тях уреди, които се получават при спукване, избиване, пробиване или счупване на резервоар, инсталация или включените към тях уреди, в резултат на което се нарушава тяхната нормална експлоатация. Инсталациите могат да бъдат водопроводни, канализационни, отоплителни, климатични, които са свързани с водопроводната мрежа, а също и с инсталации за подгряване на вода чрез слънчеви елементи. Предвидени са специални изключения, за които не се покривали щети, а именно: в резултат на авария, настъпила при строителни работи или ремонти работи, както и аварии настъпили при проби; върху неизползваеми или оставени без стопанисване и надзор или недовършени сгради, а също и върху намиращите се в тях имущества; в резултат на авария на спринклерни и други инсталации; в резултата на разплискване на вода, вкл. и при миене; в резултата на потъване или срутване на земни пластове, освен ако не са причинени от изтичането на вода; причинени от влага и плесен.  

Не се спори по делото, че ищецът се явява собственик на застрахованото имущество, а именно апартамент № 543, къща тип „*********, находяща се в местност „Банище“, гр. Разлог, което се установява и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 196 от 27.03.2008 г., том I, рег. № 578, дело № 188 от 2008 г. Като не се спори и че процесното имущество е било отдадено под наем по силата на договор от 08.01.2014 г. на М.М.И.със срок на действие от 5 години.

По повод настъпилото застрахователно събитие при ответника е била образувана преписка по щета № *********/27.01.2017 г. Към преписката са приложени искане за оценка по застраховка „Домашно имущество“ от 26.01.2017 г. по отношение на прoцесния недвижим имот, като за причина на възникналото събитие са посочени ниска температура довела до авария на водопроводна инсталация и наводнение. Съставен е и констативен протокол от 30.01.2017 г. от служители на ответника, в който е посочено, че между 23.01.20147 г. и 26.01.2017 г. застрахованият обект е бил необитаем и поради ниските температури е замръзнал водомера на горния етаж и душ батерията в банята на застрахования обект, при което се счупили и се наводнява застрахования обект. Заедно с протокола е бил изготвен и опис на повреденото и унищожено имущество.  Представено е и писмо с изх. № ********* от 08.02.2017 г., с което ответникът е уведомил ищеца, че нямал правно основание да изплати обезщетение по щета № *********/27.01.2017 г., доколкото в случая щетата била причинена от замръзване на водата във ВиК инсталацията, тъй като не били взети необходимите мерки.

От представеното удостоверение с изх. № КД-01-039/02.08.2018 г. издадено от „О.Б.“ АД, финансов център „Денкоглу“, гр. София се установява, че „Т.Т.Б.“ АД нямал задължения по договори за кредит към „О.Б.“ АД, като на 14.07.2017 г. задълженията на кредитополучателя по договор за банков кредит били погасени изцяло. Посочва се още, че поради изплащане на обезпеченото вземане   „О.Б.“ АД в качеството си на ползвател по сключена застраховка „Домашно имущество“ с полица № 0810160855003218/12.04.2016 г. нямал претенции за получаване на плащания по посочената полица. Представена  е молба-съгласие с изх.  424/19.07.2017 г. от „О.Б.“ АД за заличаване на ипотека по отношение на процесния недвижим имот, както и удостоверение от Агенцията по вписванията с изх. № 1163/2017 г. издаден на 25.07.2017 г. за заличаване на законна ипотека.

По делото е разпитван свидетеля М.И.в качеството на наемател на процесния апартамент, която посочва, че от януари 2014 г. до настъпване на наводнението живеела в имота. На 23.01.2017 г, била заминала за София и се прибрала на 26.01/2017 г., като никога не била изключвала конвекторите в имота през този период. Когато пристигнала в имота не работела ел. инсталацията, като оглед от застрахователя бил извършен на 27 януари.

Към делото е приложено и ч. гр. д. № 199/2017 г. по описа на Районен съд – Разлог, където се е развило производство по реда на чл. 207 от ГПК. В рамките на това производство са били приети две съдебно-технически експертизи, които са определили настъпилите вреди по застрахования обект и прилежащата му инфраструктура, като са били описани по вид, пера и размери на вредите, както и необходимите работи за възстановяването им.

Пред районния съд е била приета комплексна съдебно-техническа експертиза, която съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, от която се установява, че причината за настъпилото увреждане на апартамента била наводняване вследствие изтичане на вода от спуканият водомер на горния етаж., поради което са се формирали потоци от течове от стичаща се вода по тавана и стените на апартамента, което се били случило, когато сградната водопорводна инсталация е била под воден напор без да е имало живущи на първи и втория етаж в сградата. Тъй като изтичането били продължило се получило затлачване на подовия сифон в банята на ищеца, което било предизвикано от обрушаване на стените и тавана, основно от гипсокартона и др., което довело до смесване на водите от изтичането през спукания водомер и повредената душ батерия, което допълнително се било отразило на щетите. В открито съдебно заседание вещото лице Н. е посочило, че ако се е била спукала само душ батерията и не се бил спукал водомера, сифона е щял да поеме количеството изтекла вода и е нямало да има наводнение. Двете води са се смесили, тъй като водата от душ батерията се поема от сифона, но водата на горния етаж предизвиква запушване на сифона, тъй като с нея се отмивали материалите от стените и таваните и тези материали са се смесили с водата от душа и спомагат за запушването на сифона.

Съгласно приетата допълнителна комплексна съдебно-техническа експертиза, която съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена се установява, че резултатът от съставената количествено – стойностна сметка на щетите на застрахования апартамент в следствие на наводнението е 14546.38 лв. с ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят дължи плащане на уговореното застрахователно обезщетение. Материално-правните предпоставки за основателност на претенцията на застрахования по чл. 405, ал. 1 от КЗ са наличието на валидно сключен договор за имуществена застраховка, настъпване на застрахователно събитие по него, претърпените вреди и техния размер, както и причинно-следствената връзка между събитието и вредите. Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното обезщетение или друг правопогасяващ факт.

От събраните по делото доказателства се установява, че по време на действието на сключения между ищеца и ответника договор за имуществена застраховка за къща тип „*********, представляващ първи етаж, разположен в комплекс „Катарино енд Спа“, местност „Банище“, гр. Разлог, обективиран в представената застрахователна полица „Домашно имущество“ № 0810160855003218, е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото имущество са били нанесени вреди, за които при ответника била образувана преписка по щета № *********/27.01.2017 г., като с писмо изх. № ********* от 08.02.2017 г., бил постановен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение.

Неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба, че ищецът не притежавал активна материално правна легитимация за иск против застрахователя, тъй като застраховката била в полза на трето лице - „О.Б.“ АД, което било титуляр на иска срещу застрахователя. Действително съгласно разпоредбата на чл. 398, ал. 1 от КЗ застраховащият може да сключи застрахователен договор от свое име в полза на трето ползващо се лице (бенефициер), като в случаите на застрахователно събитие третото ползващо се лице по застрахователния договор има право да получи застрахователното обезщетение и всички права по договора.  В случая видно от представената застрахователна полица № 0810160855003218 за застраховка „Домашно имущество“ бенефициер се явява „О.Б.“ АД – ФЦ „Денкоглу“, като същият има право на изплащане на обезщетение до размера на задължението на застрахования към банката по договора за кредит. От представеното удостоверение с изх. № КД-01-039/02.08.2018 г. издадено от „О.Б.“ АД, финансов център „Денкоглу“, гр. София е видно, че на 14.07.2017 г. задълженията на кредитополучателя по договор за банков кредит били погасени изцяло и именно поради изплащане на обезпеченото вземане   „О.Б.“ АД в качеството си на ползвател по сключена застраховка „Домашно имущество“ с полица № 0810160855003218/12.04.2016 г. нямала претенции за получаване на плащания по посочената полица, като са представени и още молба-съгласие с изх.  № 424/19.07.2017 г. от „О.Б.“ АД за заличаване на ипотека по отношение на процесния недвижим имот, както и удостоверение от Агенцията по вписванията с изх. № 1163/2017 г. издаден на 25.07.2017 г. за заличаване на законна ипотека. С оглед на гореизложеното се установява, че бенефициерът има право да получи застрахователно обезщетение по отношение на застрахованото имущество, доколкото застраховащият има задължения по към него по договор за кредит, т. е. след погасяване на задълженията по договора за кредит за третото лице отпада възможността да получи застрахователно обезщетение. Що се касае до оплакването дали лицето направило изявлението от страна на третото лице е имало право да прави отказ от права, то същото не следва да бъде обсъждано, тъй като на първо място се явява упражняване на чужди права от страна на въззивника и на следващо място се навежда за първи път пред настоящата инстанция.

Неоснователно се явява и оплакването жалба, че настъпилото застрахователно събитие не представлявало покрит риск, тъй като било причинено от спукан водомер, находящ се извън застрахованото имущество. Съгласно застрахователната полица № 0810160855003218 за застраховка „Домашно имущество“  покритите рискове за процесния имот се явяват А1+А2+Б1+Б1-1+Б2+Б3+Б5+Б6+В1. Според действащите при ищеца общи условия на застраховката „Домашно имущество“, клауза Б5 – изтичане на вода и пара се покриват щети, вследствие изтичане на вода и пара от резервоари, тръбни инсталации и включените към тях уреди, които се получават при спукване, избиване, пробиване или счупване на резервоар, инсталация или включените към тях уреди, в резултат на което се нарушава тяхната нормална експлоатация. Инсталациите могат да бъдат водопроводни, канализационни, отоплителни, климатични, които са свързани с водопроводната мрежа, а също и с инсталации за подгряване на вода чрез слънчеви елементи. С оглед на горното, доколкото настъпилото застрахователно събитие е резултат от изтичане на вода от тръбна инсталация, която е получена при спукване, същото се явява покрит риск по застрахователния договор. Никъде в общите условия по отношение на клаузата „изтичане на вода и пара“ не е предвидено, че за настъпването на покрития риск е необходимо повредената тръбна инсталация да бъде само на застрахования обект. Такова изискване не е предвидено и в специалните изключения по отношение на  клаузата „изтичане на вода и пара“, където изчерпателно са изброени случаите, когато не се покриват щетите при настъпване на застрахователно събитие поради изтичането на вода и пара.

Настоящият състав намира, че доколкото в случая са налице предпоставките за заплащането на застрахователно обезщетение следва да бъде разгледано и направеното в условията на евентуалност възражение по отношение размера на определеното обезщетение, тъй като не се дължало обезщетение за обзавеждане, техника и уреди, както и за „крайните устройства“ на вградените инсталации. Така направеното оплакване се явява неоснователно. Съгласно приетата допълнителна комплексна съдебно-техническа експертиза, резултатът от съставената количествено – стойностна сметка на щетите на застрахования апартамент в следствие на наводнението е 14546.38 лв. с ДДС. Съгласно депозираното заключение тази сума е формирана единствено от СМР и РСМР, необходими за възстановяване на щетите на застрахования апартамент, намиращи се в пряка и непосредствена връзка с наводнението от спукания водомер в апартамента над застрахования. Още повече, че съгласно общите условия към недвижимото имущество предмет на застраховката попада освен самата жилищна сграда, така и вградените инсталации, трайно монтирани подови настилки, врати и прозорци, трайно монтиран санитарен фаянс, поради което оплакването на въззивника се явява неоснователно.

Настоящият състав намира, че доколкото претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение се явява основателна, такава се явява и претенцията за заплащането на лихва върху незаплатеното обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Доколкото в случая имаме изричен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение на 08.02.2017 г., то размерът на дължимата лихва определен на основание чл. 162 от ГПК за периода  08.02.2017 г. – 09.10.2017 г. /подаване на исковата молба/ възлиза на 987.89 лв.

Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно.

При този изход на спора на въззивника не се дължат разноски, поради което направеното искане за присъждането на такива следва да се остави без уважение. На въззиваемата страна с оглед неоснователност на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 720 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.

С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 462313 от 01.08.2018 г., постановено по гр. д. № 71823/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 153 състав.

ОСЪЖДА Д.З.“ АД, ЕИК  ******** да заплати на „Т.Т.Б.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 720 лв. с ДДС, представляваща направените разноски пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.          

 

                              2.