Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 06.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на петнадесети
март
две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 994 по описа
за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от И.И.С.
против Г. Ф., с която е предявен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., а при условията на
евентуалност ищецът предявява обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във
връзка с § 22 от ПЗР от КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД против ответника З. „Б.И.“ АД.
Твърди се, че на 17.07.2016 г.
около 19,45 часа, по бул. „Т. Александров“ в средната от три ленти за движение,
с посока на движение от ул. „Зографски манастир“ към бул. „Вардар“ ищецът
управлявал л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № *******. По същото време пред него
в крайна дясна лента на бул. „Т.Александров“ се движел неустановен лек
автомобил, управляван от неустановен водач. Непосредствено преди кръстовището
на бул. „Т.Александров“ с ул. „Коньовица“, водачът на неустановения автомобил
рязко навлязъл в средната лента за движение на бул. „Т.Александров“ в опасната
зона за спиране на автомобила на ищеца. За да избегне удар с неустановения автомобил,
ищецът предприел спасителна маневра-рязко отклонил автомобила си наляво и
последователно се ударил в пътен знак, метален парапет и стълб на светофарната
уредба, като спрял в него. От ударите, предната врата на автомобила на ищеца се
откъснала от пантите, отделила се от автомобила и се ударила в спрелия в лявата
от лентите за насрещно движение л.а.м. „Пежо 206“ с рег.№ *******АР. Твърди се,
че от силните удари в главата ищецът загубил съзнание за неопределено време.
Твърди се, че вина за произшествието
има неустановения водач, както и, че в пряка причинна връзка от произшествието
на ищеца са причинени следните травматични увреди: черепно-мозъчна травма с
контузия на главния мозък, хеморагично огнище в левия
слепоочен лоб на главния мозък, контузия и три разкъсно-контузни
рани на главата-в челната, тилната и теменната области на главата в ляво,
контузия на дясната раменно-лопатъчна става, скъсване
на мениска-частична лезия
на ПКВ, частична лезия на медиалния менискус, оток и кръвонасядане на
горния клепач на лявото око, секторна инекция и субконюнктивален кръвоизлив слепоочно на лявото око.
Твърди се, че за лечение на
травмите от ПТП ищецът е постъпвал на три пъти за болнично лечение. Твърди, че
е търпял и търпи значителни болки и страдания, изключително трудно преодолява
стреса, предизвикан от ПТП-не спи спокойно, страхува се да шофира.
Поддържа се, че с молба от
13.03.2017 г. ищецът е сезирал ответника Г. Ф. за изплащане на обезщетение, но
до настоящия момент такова не е изплатено.
При условията на евентуалност
ищецът предявява иск срещу втория ответник З. „Б.и.“ АД в качеството му на
застраховател на л.а.м. „Тойота Ярис“ с рег. № *******,
управляван от Т.Б.М.. Поддържа се, че във връзка с пътно-транспортното
произшествие е образувано досъдебно производство и от извършените оперативно-издирвателни мероприятия е установено, че
предполагаемият водач на неустановения автомобил е Т.Б.М., който е управлявал
л.а.м. „Тойота Ярис“ с рег. № *******.
Поддържа се, че към датата на
настъпване на произшествието, л.а.м. „Тойота Ярис“ с
рег. № ******* е имал активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при З. „Б.И.“ АД, сключена с полица № BG/02/115003165591 от 24.12.2015 г.,
валидна до 23.12.2016 г.
Поддържа се, че с молба до този
ответник на 10.09.2018 г. ищецът е поискал изплащане на застрахователно
обезщетение, но до този момент такова не е определено и изплатено.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника Г. Ф. да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и
страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 17.07.2016
г., виновно причинени от неустановен извършител, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.06.2019 г. до окончателното изплащане на
сумите.
При условията на евентуалност,
ако съдът отхвърли иска срещу главния ответник, да осъди евентуалния ответник З.
„Б.И.“ АД да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 17.07.2016 г., виновно причинени от
водача на л.а.м. „Тойота Ярис“ с рег. № *******,
който е имал активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при З. „Б.И.“
АД, сключена с полица № BG/02/115003165591 от 24.12.2015 г., валидна до
23.12.2016 г., ведно със законната лихва от 11.12.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се разноските,
включително за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника З. „Б.И.“ АД чрез процесуалния му представител
адвокат И., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Този ответник оспорва иска по
основание и размер. Твърди, че не е налице деликт.
Оспорва иска по размер като прекомерно висок и не отговарящ на принципа за
справедливост.
Оспорва да е причинен деликт от застрахован в З. „Б.И.“ АД водач с валидна
застраховка. Оспорва да е настъпило ПТП и вина за него да има застрахован в З.
„Б.И.“ АД водач. Твърди се, че причина за ПТП е изцяло виновното и противоправно поведение на водача.
При условията на евентуалност
заявява възражение за съпричиняване от страна на
ищеца с твърдението, че е управлявал автомобила със скорост значително над
разрешената за населеното място, не е осъществил постоянен контрол върху
управлявания от него автомобил.
В срок е постъпил отговор и от
ответника Г. Ф., чрез процесуалния му представител юрисконсулт Я., надлежно
упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Заявява възражения за
недопустимост на иска, които като неоснователни следва да бъдат оставени без
уважение. Така направените възражения всъщност касаят спора по същество.
По същество оспорва иска като
неоснователен. Твърди липсата на установено конкретно противоправно
поведение на водач на неидентифицирано МПС. Твърди, че вина за настъпилото
произшествие има водача Т.М., управлявал л.а.м. „Тойота Ярис“
с рег. № *******, който е имал активна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при З. „Б.И.“ АД, сключена с полица № BG/02/115003165591 от
24.12.2015 г., валидна до 23.12.2016 г.
Оспорва размера на предявения иск
като силно завишен. Оспорва претенцията за лихви.
Заявява възражение за съпричиняване от страна ищеца с твърдението, че е
управлявал лекия автомобил без поставен предпазен колан.
В срока за допълнителна искова
молба, ищецът депозира такава на 05.06.2020 г.
Оспорва като неоснователни
възраженията на ответника Г. Ф. за недопустимост на предявения срещу него иск.
Твърди, че този ответник е задължен когато с неидентифицирано моторно превозно
средство, са причинени значителни телесни увреждания и това е наложило престой
в лечебно заведение за болнична помощ или е причинена смърт. Оспорва останалите
възражения на ответника по основателността на главния иск.
Оспорва възраженията на
евентуалния ответник.
Поддържа всички доказателствени искания. Представя писмени доказателства.
В срока за допълнителен отговор,
такъв е депозирал само ответника Г. Ф., с който поддържа всичките си искания.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Моли
съда да уважи предявения срещу ГФ иск в пълен размер, а в случай, че от събраните
по делото доказателства се установи, че виновен за ПТП е застрахования водач
при З. „Б.И.“ АД, моли съда да разгледа евентуалния иск и да постанови решение
по него. Претендира направените по делото разноски, съобразно представен списък
по чл.80 ГПК. Заявява възражения при евентуалност на заплатеното от ответника З.
„Б.И.“ АД адвокатско възнаграждение.
Ответникът
Г. Ф., в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани и моли съда да постанови решение, с
което да ги отхвърли, евентуално да ги уважи в по-нисък размер от претендирания. Претендира разноски, за което представя
списък.
Ответникът
З. „Б.И.“ АД, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и да присъди на
ответното дружество разноски. Възразява на ищеца да се присъжда адвокатско
възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата, доколкото няма доказателства
защо се оказва такава помощ.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От констативен
протокол № К-621 от 17.07.2016 г., протокол за оглед
на местопроизшествие от 17.07.2016 г., скица, фотоалбум, както и от приетото заключение на
САТЕ, изготвено от вещото
лице Е. се установява, че на 17.07.2016 г. около
19,45 часа в гр.София л.а.м.
« Фолксваген голф» с рег.№ ********се
е движил по платното на
бул. «Т. Александров», с посока на движение от ул. «Зографски манастир» към бул. «Вардар». В района преди кръстовището образувано с ул. «Коньовица» скоростта на автомобила е от порядъка на 72 км/ч, а автомобилът
се е движил в средната от
трите ленти за движение. В дясната
лента по посоката на огледа,
с по-ниска скорост се е движел л.а.м. «Тойота Ярис» с рег. № ********. В даден момент преди
кръстовището, лек автомобил
Тойота навлиза в лентата за
движение на лек автомобил Фолксваген,
при което водачът на Фолксваген отклонява рязко автомобила си на ляво, губи контрол върху управлението му и автомобилът плъзгайки се и ротирайки по посока на движение на часовниковите
стрелки преминава през кръстовището с ул. «Коньовица», качва се с двете предни колела върху разделителния остров, отделящ двете платна за движение на бул. «Т. Александров» и последователно се удря с лявата си габаритна стена в метална
тръба на пътен знак Г9, метален парапет и стълб на светофарната уредба, като спира до последния.
От удара врата на лекия автомобил
Фолксваген се къса от пантите, отделя се от автомобила и се удря в спрелия в лявата от лентите за насрещно движение л.а.м. «Пежо 206» с рег. № *******АР в зоната
на предния ляв калник. След удара на лек автомобил
Фолксваген с пътните съоръжения, водачът на лек автомобил Тойота напуска мястото
на произшествието по ул. «Коньовица».
Вещото лице Е. сочи, че причина
за настъпване на произшествието
е субективното поведение на водача
на лек автомобил Тойота Ярис,
който е навлязъл в коридора
на движение на лек автомобил Фолксваген
голф в момент, когато това не е било безопасно за другите
участници в движението, като е принудил водачът на лек автомобил Фолксваген голф да предприеме рязка промяна на посоката и скоростта на движението си, водещи до загуба на странична устойчивост на автомобила,
следствие на което е настъпило
и произшествието. Вещото
лице установява също така, че ударът е бил непредотвратим за водача на лек автомобил Фолксваген голф, тъй като
водачът на лек автомобил
Тойота е навлязъл в коридора му,
когато последният е отстоял
на 10-11 м от мястото на пресичане
на траекторията на движение на двата
автомобила. Установява, че
и при реалната скорост на
движение на лек автомобил Фолксваген
голф от 72 км/ч, и при разрешената
от 50 км/ч за пътния участък,
водачът на лек автомобил Фолксваген голф не би могъл да предотврати ПТП посредством аварийно
спиране. Водачът на лек автомобил Тойота Ярис е имал възможност да предотврати произшествието, като пропусне движещият се зад него в съседна средна лента и чак тогава да навлезе
безопасно в съседната средна
пътна лента за движение.
Това заключение в частта, относно механизма и
причините за настъпване на ПТП е оспорено от ответника ЗД «Б.И.» АД, в която връзка съдът е допуснал изслушването на повторна
САТЕ.
От приетото
по делото и неоспорено от страните заключение на повторна САТЕ се потвърждава
механизма на настъпване на произшествието,
посочен в оспорената САТЕ. Вещото лице И. обаче сочи, че
причини за настъпване на произшествието
са извършени нарушения и от
двамата водачи, а именно: непозволеното престрояване вляво от страна на водача на лек автомобила Тойота Ярис в зоната преди кръстовището
при наличие на М1-«Единична непрекъсната линия», разделяща лентите за движение, както и превишената скорост на движение от страна на водача
на лек автомобил «Фолксваген
голф». При ограничение на скоростта
в зоната на ПТП от 50 км/ч, лек автомобил
Фолксваген голф се е движил с около 72 км/ч. Високата скорост не е оставила достатъчно време за реакция, а също така е допринесла в значителна степен за по-трудното овладяване на автомобила след спасителната маневра, с която е предотвратен евентуален удар в
лек автомобил Тойота Ярис.
Съдът и относно
причините за настъпване на процесното
произшествие кредитира изцяло повторната САТЕ, изтготвена от вещото лице И.. Същото кореспондира със събраните по делото доказателства, включително с показанията на
свидетеля Й. С. Т., които съдът
кредитира като обективни, доколкото са дадени от незаинтересовано
от изхода на делото лице и
след преглед на видеозаписите
на камерите, непосредствено
след осъществяне на произшествието.
Между страните
е прието за безспорно, че към 17.07.2016 г. и по отношение на
л.а. марка „Тойота Ярис“, с рег.№ ******** е било налице валидно правоотношение по задължителна застраховка „ГО“ при З. „Б.И.“ АД.
В пряка причинна връзка от така
настъпилото произшествие ищецът е получил следните травматични увреди: контузия
на дясна раменна става, навяхване и разтягане на лява колянна
става, частично разкъсване на предната кръстна връзка на лява колянна става, частично разкъсване на вътрешния мениск на лявата колянна става,
вътрешна нестабилност на лявата колянна става.
Контузията на дясната раменна става е причинила болки и страдания за около
седем дни. Травматичните увреждания на лявата колянна
става са причинили трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
около четири месеца. Във връзка и за лечение на получените увреждания, в
периода от 17.07.2016 г. до 22.07.2016 г.-пет дни, от 09.10.2016 г. до
12.10.2016 г. в продължение на три дни, ищецът е провел болнично лечение, по
време на което и на 10.10.2016 г. е претърпял
оперативна интервенция, изразяваща се в частично изрязване на вътрешния мениск и моделиране на предната кръстна връзка. В периодите
от 22.07.2016 г. до 08.10.2016 г. в продължение на 80 дни и от 12.10.2016 г. до
около един месец, ищецът е провел домашно-амбулаторно лечение, по време на
което е провеждал раздвижване на коляното в домашни условия. Няма медицинска
документация за проведена физиотерапия и рехабилитация в специализирано
заведение. Вещото лице д-р Стефанова установява, че ищецът е претърпял болки и
страдания с голям интензитет за около десет дни, болки с умерен интензитет
около два месеца, болки с малък интензитет за около един месец. След този
период ищецът е имал болки с непостоянен характер и различен интензитет при
по-продължително и по-голямо натоварване на лявото коляно, при влажно и студено
време, които изпитва и до сега. Вещото лице установява, че са налице и трайни
последици от уврежданията, изразяващи се в следното: лявото бедро е по-слабо от
дясното с 2 см, лявата колянна става извършва
движения в обем по-малък от нормата с 22%. От двете страни на капачката се
виждат малки белези от операция по 1,5 см. При изследване обема на движенията
се установява частична нестабилност на ставата. Вещото лице установява, че в процесния случай предпазният колан не може да предотврати
получаването на описаните увреждания.
По делото са приети две
съдебно-медицински експертизи, изготвени от вещи лица със специалност
неврохирургия, и двете заключения са оспорени, поради което е допуснато изслушване на тройна СМЕ.
Оспореното от ищеца заключение на
СМЕ, изготвено от вещото лице д-р П. установява, че в пряка причинна връзка от
произшествието ищецът е получил черепно-мозъчна травма състояща се от следните
компоненти: сътресение на главния мозък, разкъсно-контузни
рани в тилната област на главата с дефект на кожата и контузия с оток и кръвонасядане на ляв горен клепач и субконюнктивална
хеморагия.
При липсата на контузионни промени в мозъка с наличие на
кръвно-еквивалентни /хемоглобинови/ остатъци, експертизата
е приела, че се касае за мозъчно сътресение, а не за лека по степен на тежест
мозъчна контузия.
Този извод на вещото лице д-р П.
е оспорен от ищеца, в която връзка е прието заключение на СМЕ, изготвено от д-р
М., който установява, че следствие на процесното ПТП
ищецът е получил съчетана черепно-мозъчна травма и травма на опорно-двигателния
апарат. Черепно-мозъчната травма съдържа следните увреждания: мозъчна контузия,
кръвоизливно огнище в левия слепоочен мозъчен дял,
контузия и три разкъсно-контузни рани в челната,
тилната и теменна области на главата в ляво, контузия с оток и кръвонасядане на ляв горен клепач и субконюнктивална
хеморагия. Във връзка с тези увреждания ищецът е
провел болнично лечение в Клиника по неврохирургия-медикаментозно, при активно
наблюдение и постелен режим. Поради установен мекотъканен дефект в тилната област на главата, е проведено
оперативно лечение в Отделение по изгаряне и пластична хирургия за периода от
01.08.-04.08.2017 г., при което е извършена ексцизия
и ротационна пластика на дефекта. Поради възникналите усложнения в областта на
травмата в тилната област на главата, се наложило повторно болнично оперативно
лечение, поради което общият възстановителен период на мекотъканните
травми на главата е продължил около 30 дни. Възстановителният период на процесната черепно-мозъчна травма продължава до 10-12
месеца при липса на усложнения. Вещото лице установява, че претърпените от
ищеца болки и страдания, свързани както със самата травма, така и с проведените
хирургични интервенции и манипулации, са били интензивни в първите 10-15 дни,
значително до 30 дни и умерени в последващия
възстановителен период. По делото не е представена медицинска документация за
настъпили усложнения и невъзстановени увреди в резултат на претърпяната ЧМТ.
Белегът в лявата челна област на главата е ясно видим и причинява козметичен
дефект. Към момента ищецът е с нормален неврологичен статус и с възстановена
работоспособност.
Тези изводи на вещото лице д-р М.
са оспорени от ответника З. „Б.И.“ АД и доколкото са налице две взаимно
изключващи се заключения по отношение на вида и степента на получената от ищеца
ЧМТ, съдът е допуснал, изслушал и приел по делото заключението на тройна СМЕ,
неоспорено от страните.
Вещите лица д-р Ш., д-р И. и д-р П.
дават заключение, че в пряка причинна връзка от претърпяното ПТП ищецът е
получил съчетана черепно-мозъчна травма включваща: разкъсно-контузна
рана на главата в лицевата област на главата в ляво челно-супраорбитално
с периорбитален хематом, кръвонасядане
на левия горен клепач и субконюнктивална хеморагия, разкъсно-контузни рани
на главата /три броя/ в областта на мозъчния череп в леви теменно-тилна области
с дефект на кожата и подлежащите меки тъкани, контузия на мозъка-лека степен.
Вещите лица приемат, че е налице мозъчна контузия, която е претърпяла обратно
развитие и клиничното й значение не съществено, поради липсата на изразена
клинична изява в статуса на ищеца-липсата на сензомоторни,
слухови и други нарушения характерни при контузионни лезии в този мозъчен дял. Експертизата счита, че при ищеца персистира частичен церебрастичен
синдром след претърпяната политравма при процесното ПТП. Черепно-лицевата контузия и разкъсно-контузните рани в областта на окосмената част на
главата и на лицевата област са санирани и отзвучали
като оплаквания. Мозъчната контузия в лява темпорално област също е отзвучала
като морфология. Вещите лица сочат, че при ищеца е налице изразен
посттравматичен невротичен синдром от често главоболие с пулсиращ характер и
субективни болки в лявото коляно, усилващи се при ходене.
Съдът кредитира заключението на
тройната СМЕ. Намира, че същото е изготвено обективно и компетентно и
кореспондира с приетата по делото медицинска документация.
Във връзка с търпените
от ищеца неимуществени
вреди, са събрани свидетелските показания на неговата
майка Д.К.Ц.– Василска. Свидетелката
установява, че когато се
случило произшествието със сина й била на море, но се прибрала веднага
на следващия ден и директно отишла в „Пирогов“. Синът й бил целия бинтован, кървави бинтове, с подути очи, неконтактен. Свидетелката
останала при ищеца в болницата, който не можел да се обслужва сам. Никой не
познавал, бил неадекватен. Около една седмица ищецът не разпознавал и своята майка. Ищецът станал контактен на 6-7 ден, започнал да разпознава майка си,
след това не си спомнял
точно какво е правил. Бил на подлога, свидетелката го обслужвала. Наложило се да му оперират главата, защото раната на главата не можела да зарасне. От операцията ищецът има голям белег.
След тази операция бил с бинтована глава, патерици, шина, защото кракът не трябвало да го движи. След изписването му от болница, свидетелката останала в апартамента на сина си
почти до края на месец септември,
за да му помага. Ищецът не можел да се движи сам. Свидетелката пазарувала и в началото го и хранела. През
месеците септември-октомври
продължила да пазарува, но като приготви и сложи, ищецът вече можел да се обслужва сам. После се оказало, че му
е трудно да остане сам. Преди
произшествието имал приятелка, с която след това се разделили. Ищецът и до
момента не може да остане
сам и живее при своята майка. Ищецът
има операция на лявото коляно, скъсани връзки, не може да кара ски, трудно карал кола, малко преди втората година се качил на кола. Не можел да кара
кола със скорости и се наложило да купят кола с автоматични скорости. Свидетелката
установява още, че докато ищецът бил на подлога, тя го мила с гъба
близо месец и половина,
след като се прибрали от болницата.
Патерицата доста дълго я ползвал, защото не трябвало да стъпва и да натоварва коляното. С патерица бил почти една година. Шест месеца ходил на
невролог. Преди втората
година се върнал на работа. Там имал
проблем, защото не можел да
се съсредоточи.
Съдът кредитира
показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно,
логични са и последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е главен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.557,
ал.1, т.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
За да е основателен
искът по чл.557, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, следва ищцата да е доказала главно и пълно наличие на увреждане настъпило на територията на
Република България, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, противоправното
поведение и вината на водача на неидентифицираното моторно превозно средство, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищеца неимуществени
вреди от телесните увреждания.
Искът е неоснователен
и като такъв ще следва да бъде отхвърлен изцяло.
Безспорно в
настоящото производство и с ангажираните по делото доказателства се установи
водач с установено МПС, по отношение на което има валидна и активна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност, който водач е виновен за
настъпване на произшествието, а именно: водачът Т.М. управлявал л.а.м. „Тойота Ярис“ с рег. № *******, който е имал активна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при З. „Б.И.“ АД, сключена с полица №
BG/02/115003165591 от 24.12.2015 г., валидна до 23.12.2016 г.
При това положение и
с оглед сбъдване на процесуалното основание, съдът следва да разгледа
евентуалният субективно съединен иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди срещу застрахователното дружество, който иск съдът
квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103
от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
във връзка с чл.45 от ЗЗД, предвид обстоятелството, че застрахователният
договор между страните е сключен на 24.12.2015 г.
Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 17.07.2016
г. между прекия причинител и ответника З. „Б.И.“ АД и по отношение на
увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и с кредитираните от
съда заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното
увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно,
както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищеца.
На първо място и с
оглед доказателствата съдът приема, че е налице установен водач с установено
МПС. Това обстоятелство се установява с показанията на водача на л.а.м. „Тойота
Ярис“ с рег. № *******-свидетеля Т.Б.М., който
потвърждава, че на 17.07.2016 г., управлявайки л.а.м. „Тойота Ярис“ с рег. № ******* е присъствал на процесното
ПТП, но виждайки че има спрели и други автомобили, и хора, продължил
движението, напускайки мястото на произшествието. Показанията на свидетеля във
връзка с посоката му на движение-от кино Арена, предприел десен завой в посока
ж.к. Люлин с престрояване в средна лента за движение, напълно кореспондират с
показанията на свидетеля Т., описващ механизма на настъпване на произшествието,
възприет лично от него непосредствено след ПТП от записи на видеокамери.
С оглед на горното
съдът намира, че напълно е установен водачът на превозното средство.
Установява се, че с
поведението си водачът М. е нарушил нормата на чл. 25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП,
като предприел маневра за преминаване от дясна в средна пътна лента, без да се
убеди преди да започне маневрата, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, в случая водачът на лек автомобил Фолксваген голф, които се движел
в средната пътна лента, в която водачът М. искал да премине, като не се е
съобразил с положението, посока и скоростта на движение на лек автомобил
Фолксваген голф.
На следващо място и
при така предприетата маневра, водачът М. не е пропуснал лек автомобил
Фолксваген голф, които се движел по лентата, в която М. искал да премине.
Отделно от горното и
мястото, на което е предприета маневрата от водача М. за преминаване от една в
друга пътна лента, е забранено за такава маневра, доколкото пътните ленти са
разделени с хоризонтална пътна маркировка непрекъсната линия М1, чието
пресичане и застъпване е забранено по силата на чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП.
От своя страна ищецът
и в качеството си на водач на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № *******, с
нарушаване на нормата на чл.21, т.1 от ЗДвП, управлявайки превозното средство
със скорост от порядъка на 72 км/ч, т.е. над разрешената от 50 км/ч за
съответния пътен участък, също е допринесъл за настъпване на произшествието,
доколкото безспорно се установява, че високата скорост не е оставила достатъчно
време за реакция, а също така е допринесла в значителна степен за по-трудното
овладяване на автомобила след спасителната маневра. Установява се, че при
движение на лек автомобил Фолксваген голф със скорост 50 км/ч, ищецът би имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез намаляване на скоростта и
пропускане на лек автомобил „Тойота Ярис“.
С оглед на горното
настоящият съдебен състав приема, че е налице съпричиняване
в смисъла и с оглед установената константна съдебна практика, която приема че съпричиняване е налице, когато със своето поведение на
пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на
правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал, а съобразно с
въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение
на Закона за движение по пътищата и виновно.
Съдът като съобрази
броя, вида и тежестта на нарушенията извършени от двамата водачи на моторни
превозни средства, намира, че приносът на ищеца се равнява на 35%, поради което
и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното по-долу застрахователно
обезщетение ще следва да бъде намалено, съобразно приетия принос. Управлението
на автомобил в населено място със скорост значително над разрешената, при
интензивен трафик, във всички случаи представлява сериозно нарушение на
правилата установени в ЗДвП.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит
риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По отношение на
размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите
на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар
да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо
да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата
конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на
трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за
задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са
достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000
000 лева - при две и повече пострадали лица.
Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010
г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, съответно тези суми са 1 000
000 лв. и 5 000 000 лв., а
след 11.06.2012 г. тези суми са съответно 2 000 000
лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия
случай, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като
ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл
е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело №
795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II
т. о. и други съдебни актове.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 80 000 лв.
При определяне на
този размер съдът съобразява обстоятелството, че в следствие на претърпяното
ПТП ищецът е претърпял тежки телесни увреждания, описани по-горе в настоящите
мотиви, за лечението на които е постъпвал три пъти на болнично лечение и е
претърпял две оперативни интервенции, съответно на 03.08.2016 г., когато е
извършена ексцизия и ротационна пластика на дефекта в
тилната област на главата, на 10.10.2016 г., когато е
извършено частично изрязване на вътрешния мениск и
моделиране на предната кръстна връзка. Следствие на претърпените травми, ищецът
е бил временно неработоспособен за дълъг период от време /половин година/ до
12.01.2017 г., видно от Експертно решение № 0632 от зас.№
047 от 09.03.2017 г. на МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД София. Контузията
на дясната раменна става е причинила болки и страдания на ищеца за около седем
дни, а травматичните увреждания на лявата колянна
става са причинили трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
около четири месеца. Към момента са налице и трайни последици от уврежданията, изразяващи се в
следното: лявото бедро е по-слабо от дясното с 2 см, лявата колянна
става извършва движения в обем по-малък от нормата с 22%. От двете страни на
капачката се виждат малки белези от операция по 1,5 см. При изследване обема на
движенията се установява частична нестабилност на ставата. Налице е персистиращ частичен церебрастичен
синдром. Налице са и остатъчни загрозяващи белези: от зараснала разкъсно-контузна рана с дължима 5 см, в лява теменно-тилна
област на главата кожен белег със Z-образна
форма и обща дължина 17 см от пластичното затваряне на разкъсно-контузната
рана в същата област на главата, но този белег не е видим и се покрива от
косата. При определяне на горния размер на застрахователното обезщетение, съдът
съобразява, че ищецът и за дълъг период от време е имал нужда от чужда помощ,
разделил се с приятелката си и вече не може да живее сам, поради което и към
момента живее в апартамента на своята майка.
Като изхожда от
установените по делото факти, относно действително претърпените болки и
страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени
както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски
морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе
обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по
делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Така определения
размер ще следва да бъде намален със сумата от 28 000 лв., съобразно
приетия принос, при което положение предявеният иск ще следва да бъде уважен за
сумата от 52 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 80 000 лв.
Предвид
основателността и доказаността на главната претенция,
основателен и доказан е акцесорния иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от датата
на увреждането.
Съгласно разпоредбата
на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на
чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима
само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и
увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил
застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Ищецът обаче
претендира лихвата от 11.12.2018 г., поради което и съдът присъжда лихва върху
главницата именно от тази дата.
По разноските в настоящия процес:
С оглед отхвърляне на главния иск
срещу ответника Г. Ф. и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на този
ответник направените от него разноски в пълен обем от 800 лв., от която сума:
500 лв.-депозити за вещи лица и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37
от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП.
По разноските във връзка с
уважения евентуален иск.
При този изход на процеса
разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
С представения по делото договор
от 18.01.2021 г. се установява, че адвокат О. е оказвал на ищеца безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, т.е. на роднини,
близки или на друг юрист. При това положение и на основание чл.38, ал.2 от ЗА,
ответното дружество З. „Б.И.“ АД ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат
О. съответно на уважената част от иска адвокатско възнаграждение.
Предявен е иск за сумата от 80 000
лв.- дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено на основание
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения,
възлиза на 2930 лв. От тази сума ответникът ще следва да бъде осъден за сумата
от 1904,50 лв., съответно 2285,40 лв. с ДДС, предвид доказателствата, че
адвокат О. е регистриран по ЗДДС, която е съответна на уважената част от иска /52
000 лв./
Ответникът е направил разноски в
размер на 500 лв.-депозит вещи лица и адвокатско възнаграждение в размер на 3 500
лв. без ДДС, съобразно договор 915795 от 10.03.2020 г.
Основателно е възражението на
ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение,
поради което съдът намалява същото до минималния размер от 2930 лв., съответно
3516 лв. с ДДС. При това положение ответникът е направил разноски в общ размер
на сумата от 4016 лв.
От общата сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски в размер на 1 405,60 лв., съответни на отхвърлената част от иска
/28 000 лв./.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът З. „Б.И.“ АД ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху
уважената част от исковете в размер на 2080 лв., както и сумата от 771,55 лв.
заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от И.И.С., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, адвокат В.В.О. срещу Г. Ф., *** иск с
правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв. /осемдесет
хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди-болки и страдания от телесни увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 17.07.2016
г., виновно причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2019 г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА И.И.С.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат В.В.О.
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Г. Ф., *** сумата от 800 лв. /осемстотин
лв./-разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от
ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на И.И.С., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат В.В.О. сумата от 52
000 лв. /петдесет и два хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили вследствие на ПТП от 17.07.2016 г., виновно причинени от водача на
л.а.м. „Тойота Ярис“ с рег. № *******, който е имал
активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при З. „Б.И.“ АД,
сключена с полица № BG/02/115003165591 от 24.12.2015 г., валидна до 23.12.2016
г., ведно със законната лихва от 11.12.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради приет принос
предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 52 000
лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат В.В.О., ЕГН **********,***
адвокатско възнаграждение в размер на 2 285,40 лв. с ДДС /две хиляди
двеста осемдесет и пет и 0,40 лв./.
ОСЪЖДА И.И.С.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат В.В.О.
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 1 405,60 лв. /хиляда четиристотин и пет и 0,60 лв./ разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
сумата от 2080 лв. /две хиляди и осемдесет лв./ държавна такса и 771,55 лв.
/седемстотин седемдесет и един и 0,55 лв./ възнаграждения на вещи лица
заплатени от бюджета на съда.
ПРИСЪДЕНИТЕ в полза на ищеца суми
могат да бъдат преведени по следната банкова сметка *** И.И.С.,
а именно: IBAN ***, BIC: ***, ЦКВ АД, клон Възраждане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: