№ 23107
гр. С., 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110140757 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД
срещу С.О. с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.05.2020 г. около 15:00 часа в гр. С..........“ е настъпило ПТП,
при което водачът на товарен автомобил „П.Б.“ с рег. № ****** попада в необезопасено,
необозначено и несигнализирано препятствие на пътя – разтопен асфалт/дзифт, при което са
спукани четирите гуми на автомобила. Посочва, че МПС „П.Б.“ с peг. № ****** към датата
на ПТП е било застраховано при ищеца по силата на Комбинирана застрахователна полица
за застраховки „Каско“ и „Злополука“ № 0306Х0557463 от 04.05.2020 г. със срок на
застрахователно покритие от 11.05.2020 г. до 10.05.2021 г. Твърди, че във връзка с
процесното ПТП била образувана преписка по щета № 10020030109784. Въз основа на
доклад по щета ищецът одобрил да се изплати на собственика на автомобила обезщетение в
размер на 196,09 лв., което било изплатено с преводно нареждане на 21.05.2020 г. Ищецът
твърди, че процесният пътен участък, на който е настъпило ПТП, се стопанисва от С.О. чрез
нейни служители, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. § 7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА, като на
основание чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя са длъжни да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват в най-кратък срок. Поддържа, че вредите са причинени от лица, на които
ответникът е възложил работата по поддържането на пътното платно и са в резултат от
1
противоправно бездействие на Столична община по повод възложената работа, поради което
следва да се ангажира гаранционно-обезпечителната й отговорност. Твърди, че до ответника
била изпратена регресна покана за възстановяване на заплатеното обезщетение в размер на
196,09 лв. с писмо с изх. № Л-814/09.02.2021 г., получено на 11.02.2021 г., но плащане не
последвало в предоставения срок, с което ответникът изпаднал и в забава. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 196,09 лв. – заплатено застрахователно обезщетение по щета № 10020030109784, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.03.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 65,44 лв. за
периода от 28.02.2021 г. до 28.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12891/2024 г. по описа на СРС, 48 състав.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че по делото не са представени Общите
условия на застрахователя, от които да е видно, че застраховката покрива точно тези щети.
Оспорва валидността на представената застрахователна полица с доводи, че същата не
отговаря на чл. 345, ал. 1, т. 11 КЗ. Оспорва МПС да е било в изправно състояние към датата
на настъпване на ПТП, че водачът е бил правоспособен и че не е бил под въздействие на
алкохол или наркотици, както и че е съобразил поведението си на пътя с конкретните
условия. Оспорва механизма на ПТП. Не оспорва, че застрахователят е заплатил за
увреждането сумата от 196,09 лв. в полза на собственика на автомобила. Излага твърдения,
че съгласно Договор № СОА19-ДГ55-359/31.05.2019 г., сключен между Столична община и
„Д.“ ЕООД, ул. „А.В.“ в гр. С. е включена в улиците за абонаментна поддръжка от
дружеството „Д.“ ЕООД, поради което моли за привличането му като подпомагаща страна.
Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.
Третото лице - помагач - „Д.“ ЕООД, е подало отговор, с който признава изцяло
исковата претенция срещу Столична община за заплащане на сумата в размер на 196,09 лв.,
ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до датата на плащането,
както и за сумата от 65,44 лв. – мораторна лихва за периода от 28.02.2021 г. до 28.02.2024 г.
Поддържа, че на 28.11.2024 г. „Д.“ ЕООД е заплатило на ответника пълния размер на
претендираните суми, ведно със законната лихва. Моли всички разноски да бъдат възложени
в тежест на ответника, тъй като третото лице – помагач не е било уведомено за
задълженията на С.О. за да ги изпълни доброволно преди предявяване на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за
2
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие по който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител на работата е ответникът, е
настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; в частност -
настъпването на описаните в исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на
ПТП, причинено от наличието на необезопасен и несигнализиран участък от пътното платно
с разтопен асфалт (дзифт) на общински път, дължащо се на противоправно бездействие на
лица, на които ответникът е възложил дейностите по поддържането на общинските пътища;
че в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, както и че е отправил към
ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава,
както и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже всички свои
възражения, включително, че е погасил вземанията на ищеца чрез плащане.
С приетия без възражения доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
обстоятелствата, че ищецът е заплатил на собственика на увредения товарен автомобил
„П.Б.“ с рег. № ****** във връзка с твърдяното ПТП застрахователно обезщетение в размер
на 196,09 лв. на 21.05.2020 г.; че процесният пътен участък, на който се твърди да е
настъпило ПТП – ул. „А.В.“ е част от общинската пътна мрежа на Столична община; че с
писмо с изх. № Л-814/09.02.2021 г. ищецът е предявил регресна покана до ответника за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, което писмо е получено от
ответника на 11.02.2021 г., но плащане не е последвало.
От събраните по делото доказателства, в т. ч. и представената по делото
застрахователна полица, се установява наличие на застрахователно правоотношение между
ищеца и собственика на увреденото МПС – „П.Б.“ с рег. № ******, възникнало по силата на
договор за имуществени застраховки „Каско” и „Злополука“, сключен на 04.05.2020 г., във
формата на комбинирана застрахователна полица № 0306Х0557463 със срок на действие от
00.00 ч. на 11.05.2020 г. до 23.59 ч. на 10.05.2021 г., с която ищецът е приел да покрива риска
от повреди по процесния автомобил, собственост на „В.Б.“ ЕООД, клауза „Пълно Каско“.
Наличието на застрахователно правоотношение се установява и от съвкупната преценка на
останалите доказателства по делото – заявление за изплащане на обезщетение за вреди на
МПС от И. В. В. от 12.05.2020 г. за настъпило застрахователно събитие (на 11.05.2020 г. на
ул. „А.В.“ автомобилът преминал през дзифт, който бил разтопен по цялата пътна настилка,
което наложило подмяна на четирите гуми), талон за оглед на автомобил, опис-заключение,
доклад по щета № 10020030109784 от 12.05.2020 г., видно от който е определено
застрахователно обезщетение в размер на 196,09 лв., калкулация – ремонт и преводно
нареждане от 21.05.2020 г. за кредитен превод от ищеца в полза на собственика на увредения
автомобил „В.Б.“ ЕООД за сумата от 196,09 лв.
3
Ответникът е направил възражение, че представената по делото застрахователна
полица не отговаря на изискването на чл. 344 и чл. 345 КЗ за писмена форма за
действителност на договора. В този смисъл се твърди, че ищецът не се е суброгирал в
правата на увредения срещу ответника, тъй като застрахователната полица не е подписана
от страните, поради което не е възникнало валидно застрахователно правоотношение, по
което ищецът е заплатил застрахователното обезщетение.
На първо място, следва да се посочи, че представената полица е под формата на
компютърна разпечатка, а не оригинален документ, поради което не може да се направи
извод, че оригиналният договор за застраховка не е подписан от страните.
На следващо място, договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени
в чл. 1, ал. 1 ТЗ – „абсолютни търговски сделки“, чиито търговски характер произтича от
изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето,
което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска
сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение разпоредбата на чл.
293, ал. 1 ТЗ, според която за действителността на търговската сделка е необходима писмена
или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ
застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или
на друг писмен акт. В чл. 345 КЗ е посочено и задължителното съдържание
на застрахователния договор, сред които подписите на страните – чл. 345, ал. 1, т. 11 КЗ.
Според трайно установената съдебна практика (решение № 184/07.04.2016 г. по т. д.
№ 2744/2014 г. по описа на ВКС, I т. о.) неспазването на законоустановената форма за
действителност на търговска сделка, за да доведе до нищожност, следва страната да оспори
действителността на сделката - чл. 293, ал. 3 ТЗ, което доближава порока до унищожаемост
по ЗЗД (чл. 27 и сл.). Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението - чл. 293, ал. 3 ТЗ.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че след като процесната застраховка съставлява
търговска сделка, приложими са правилата на ТЗ и в частност на чл. 293 ТЗ. Неспазването
на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично
до нищожност на същата и това е едно от различията между търговското и гражданското
право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското
право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг.
от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката и то от страна по същата, а
не от трето лице. Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в
търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, съгласно
която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.
В случая застрахователната полица не носи подпис за застрахователя, но безспорно
страните са изпълнили задълженията си по нея - по делото не се спори
дали застрахователната премия е платена, а след настъпването на процесното ПТП
застрахованият е подал уведомление за щета, като е получил от застрахователя обезщетение,
4
поради което съдът приема че е налице сключен договор за застраховка „Каско“ по
отношение на увреденото МПС със срок на валидност, включващ датата на настъпване
на застрахователното събитие. Ето защо са неоснователни възраженията на процесуалния
представител на Столична община за липса на валидно възникнало застрахователно
правоотношение.
По делото са приети и приложимите към застрахователния договор Общи условия за
застраховка на моторни превозни средства („Каско“), като от тях се установява, че
настъпилото застрахователно събитие е покрит застрахователен риск по аргумент от чл. 12,
вр. чл. 8.3 от Общите условия. Съгласно тях по клауза „П“ – Пълно Каско застрахователят
покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички
рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“, а съгласно Клауза „Ч“ – Частично Каско застрахователят
покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС от изрично посочени
рискове, сред които авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с други
подвижни и неподвижни предмети, от удар с хора и животни, от препятствия на пътното
платно като земни, скални маси и други, нарушена цялост на пътното покритие, падащи
дървета и клони, падащи предмети от сгради и летателни тела. Наличието на разтопен
асфалт на пътя представлява нарушена цялост на пътното покритие, поради което
настъпилото ПТП е покрит застрахователен риск по полицата.
Ответникът е направил възражение за недоказаност на механизма на увреждане на
автомобила, т. е. на обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило вследствие на
преминаване на застрахования автомобил през разтопен асфалт на пътното платно на
общински път, което възражение съдът намира за неоснователно. Въз основа на съвкупната
преценка на събраните писмени доказателства, гласните доказателствени средстава чрез
разпита на свидетеля И. В. В., които следва да бъдат ценени като ясни, последователни,
убедителни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и от
заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав
приема за установено, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие - на 11.05.2020 г., около 15:00 ч., в гр. С., водачът на товарен
автомобил марка „П.Б.“ с рег. № ******, се е движел по ул. „В.К.“ и ул. „А.В.“, където
превозното средство попаднало през разтопен битум/асфалт на пътното платно, вследствие
на което същият полепнал по гумите на превозното средство. Посоченият свидетел се явява
лицето, което е управлявало товарния автомобил „П.Б.“ с рег. № ******, като същият
изяснява обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП на 11.05.2020 г. - полепване по
гумите на автомобила на разтопен битум/асфалт на пътното платно на ул. „А.В.“, на която
свидетелят живее и паркирал автомобила. Свидетелят заявява, че увредите били по гумите
на автомобила, цялата улица била в подобно положение, по количката на детето и по
обувките на хората също имало полепнал асфалт. Показанията му са достатъчно подробни и
логични, като кореспондират и с приетите писмени доказателства, а в същото време от
заключението по изготвената автотехническа експертиза се изяснява, че всички увреждания
5
по процесния автомобил „П.Б.“ с рег. № ******, отразени в описа на застрахователя, се
намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Наличието на посоченото препятствие на пътното платно към 11.05.2020 г. се
установява и от приетата по делото Служебна бележка, издадена от С.О. район „П.“ от
15.05.2020 г., съгласно която във връзка с обработени през месец октомври 2019 г. пукнатини
по пътната настилка на улици на територията на район „П.“ е възникнала извънредна
ситуация на 11.05.2020 г., вследствие разтопяване на положения битум по 11 посочени
улици, сред които ул. „В.К.“ – в участък от ул. „Р.“ до бул. „В.В.“ и ул. „А.В.“ – в участък от
ул. „Г.“ до ул. „К.“. Некачествено извършеният ремонт на ул. „А.В.“ се установява и от
представените от ответника Констативен протокол от проверка на абонаментни улици в
район „П.“ от 15.05.2020 г., във връзка с възникнали дефекти на пътна настилка, изпълнена в
рамките на Договор № СОА19-ДГ55-359/31.05.2019 г., сключен между Столична община
като възложител и „Д.“ ЕООД като изпълнител, с който възложителят е възложил, а
изпълнителят се е задължил да извърши на територията на Столична община – V зона,
включваща райони „К.“, „П.“ и „О.“, дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения. Видно е от констативния протокол, че извършените СМР по
почистване, продухване и залИ.е на фуги с битум на улицата в периода месец октомври и
месец ноември 2019 г. са дефектирали в рамките на гаранционния срок. Установено е, че
количеството битум, използвано за залИ.е на пукнатините е по-голямо от необходимото и
вследствие на повишаването на температурата на въздуха омеква и автомобилният трафик
разнася битума по уличната мрежа, с което създава неудобства и причинява щети по
преминаващите автомобили и опасност за пешеходците, като са дадени съответни
предписания за отстраняване на констатираните дефекти – фрезоване на компрометираните
участъци от асфалтовата настилка и полагане на плътен асфалтобетон. Предвид това и при
липса на събрани доказателства в различна насока, следва да се приеме, че вредите са
причинени именно при посочения от ищеца механизъм – преминаване на автомобила през
разтопен асфалт на ул. „А.В.“ в гр. С. на 11.05.2020 г.
На следващо място, неоснователно е възражението на ответника за неспазване на
общите условия на ищеца при определяне налице ли е покрит риск. В доказателствена
тежест на ответника е да ангажира доказателства за твърдените от него факти, които биха
изключили отговорността на застрахователя - ищец да изплати застрахователно обезщетение
(употреба на алкохол/наркотични вещества от водача на автомобила или неправоспособност
на водача), което не е сторено до приключване на устните състезания по делото. При това
положение настоящият състав намира за недоказано твърдяното противоправно поведение
на водача, както и наличието на принос от същия за настъпилото ПТП, включително
твърдението, че същият не е съобразил поведението си на пътя с конкретните условия.
Не се спори, а и видно от представените по делото доказателства, за претърпените
вреди ищецът е заплатил на собственика на автомобила на 21.05.2020
г. застрахователно обезщетение в размер на 196,09 лв., като за факта, удостоверяващ
извършеното плащане е прието като доказателство по делото платежно нареждане за
6
кредитен превод, поради което застрахователят е встъпил в правата на увредения срещу
причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива права.
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение се определя към момента на
настъпване на застрахователното събитие и зависи от причинените
вреди. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност (пазарната му цена) към деня на настъпването на събитието. За действителна
пазарна стойност на увреденото МПС следва да се приеме тази към момента на
увреждането, т. е. в случая обезщетението следва да бъде определено по пазарната стойност
на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. От допуснатата и приета САТЕ се
установява размерът на вредите (които са на стойност, по-висока от заплатената (328,08 лв.),
поради което с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес регресното
вземане е основателно до размера на претендираната сума), както и причинно-следствената
връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Когато обаче
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно
поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за
осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва
обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и
дали това е станало виновно.
В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да
поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
Въпросният пътен участник е собственост на Столична община съгласно § 7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОбС следва да го
управлява с грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяване на улицата. Така и съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗП, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Съгласно чл. 167, ал. 1
и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и
пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги
отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, на Столична община е вменено
задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. С., което включва и недопускането,
съответно отстраняването на неизправности и неравности по тях. Общината изпълнява тези
дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на
посочените задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при
действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по
7
поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. Наличието на
разтопен асфалт на пътното платно, явяващо се причина за ПТП, е резултат именно от
бездействието на длъжностни лица, на които Общината е възложила изпълнението на
очертаните по-горе задължения, поради което Общината отговаря спрямо увреденото лице
на основание чл. 49 ЗЗД, в качеството й на възложител на ремонта на процесния пътен
участък. Следва да се посочи, че заплащането на исковите суми от третото лице – помагач в
полза на ответника, не изключва отговорността на последния спрямо ищеца, доколкото се
касае за вътрешни отношения между възложителя и изпълнителя по договора за ремонт на
пътния участък от 31.05.2019 г., а възложителят носи обективна гаранционно -
обезпечителна отговорност.
Ето защо настоящият съдебен състав намира предявения главен иск за изцяло
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата от 196,09 лв. -
изплатено застрахователно обезщетение.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.03.2024 г. до
окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид естеството на главното вземане ответникът изпада в забава и съответно
дължи обезщетение за забавено плащане от деня на поканата за плащане на претендираното
обезщетение. Следователно в случая намира приложение нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
според която длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. По делото е
приета регресна покана с изх. № Л-814/09.02.2021 г., отправена от ищеца до ответника за
заплащане в 14-дневен срок от получаване на същата на платеното по застраховката от
ищеца застрахователно обезщетение. Поканата е получена от ответника на 11.02.2021 г., като
това обстоятелство не е спорно между страните. Следователно и ответникът е изпаднал в
забава в деня, следващ деня на изтичане на дадения срок за изпълнение – 26.02.2021 г.
Ищецът претендира обезщетение за забава от по-късен момент – от 28.02.2021 г. до
28.02.2024 г. На основание чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор съдът
приема този иск за основателен в пълен размер за сумата от 65,44 лв., поради което следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ищеца, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
В съответствие със задължителните разяснения на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноските в заповедното и исковото производство.
За заповедното производство на ищеца следва да се присъди сумата от общо 75 лв.
8
(25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено в
минимален размер).
За исковото производство на ищеца следва да се присъди сумата от общо 600 лв. (50
лв. – държавна такса, 400 лв. – депозит за експертиза, 50 лв. – депозит за призоваване на
свидетел и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение (определено съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правната
сложност на делото).
От третото лице – помагач не се претендират разноски и такива не му се дължат – чл.
78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.О. БУЛСТАТ
******, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, дължи на „Застрахователно акционерно дружество А.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Стефан Караджа“ № 2,
сумата от 196,09 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” на МПС за вреди, причинени на товарен автомобил
„П.Б.“ с рег. № СА 5870 ТН, собственост на „В.Б.“ ЕООД, настъпили в резултат на
застрахователно събитие от 11.05.2020 г. около 15:00 ч. в гр. С., на ул. „А.В.“ в резултат от
виновно противоправно поведение на служители на С.О. изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на разтопен асфалт/битум на пътното платно, за което при ищеца е
образувана преписка по щета № 10020030109784/12.05.2020 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 05.03.2024 г.,
до окончателното й изплащане, както и сумата от 65,44 лв. – мораторна лихва за периода от
28.02.2021 г. до 28.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 22.03.2024 г. по ч. гр. д. № 12891/2024 г. по описа на СРС, 48
състав.
ОСЪЖДА С.О. БУЛСТАТ ******, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 675
лв. – представляваща сторените разноски в заповедното и исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на „Д.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. П.............., като трето лице - помагач на страната на ответника
Столична община.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10