№ 55
гр. Сливница, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20201890200513 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
ИВ. К. П., с ЕГН **********, от с. ............., чрез адв. Н. от САК обжалва
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0344-000690 / 09.10.2020 г. на
Началника на РУ - Сливница, с което на жалбоподателя за нарушение на
разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 6 месеца. В жалбата са изложени твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да
бъде отменено.
Административнонаказващият орган изразява становище за
неоснователност на жалбата. Прави искане за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства (АУАН № 199823 / 03.10.2020 г., наказателно постановление №
20-0344-000690 / 09.10.2020 г. на Началника на РУ - Сливница, ЗПАМ от
05.10.2020 г., заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. и заповед № 8121з – 14 /
04.01.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 517з-
4764/09.09.2020 г. на Директора на ОДМВР - София, актове за встъпване в
1
длъжност, талон за изследване, и показанията на свидетелите М. П. МЛ., КР.
Р. В., ИЛ. ЕВСТ. М. и Кристиян Ивов Алеков), намира следното:
На 03.10.2020 г. св. КР. Р. В. и ИЛ. ЕВСТ. М., изпълнявали
задълженията си като граничен патрул при РДГП – Драгоман. Граничните
служители се придвижвали със служебен автомобил марка „Нисан“, модел
„Навара“ и поради засиления трафик извършвали проверка за противозаконно
придвижване на нелегални мигранти в района на „Дивина махала“ в с.
Калотина. Проверяващите навлезли в местността по тясна улица и при
излизането си от нея видели паркиран на пътя товарен автомобил, който бил
разположен напред в тяхната посока на движение и заемал цялата ширина на
улицата. Св. В. слязъл от служебния автомобил и помолил жалбоподателя,
който седял на мястото на водача, да премести автомобила, за да могат да
излязат от местността. Той го преместил, но недостатъчно, за да направи
място на служебния автомобил да го заобиколи, отказал да го мести повече и
започнал да се държи грубо. На св. В. направило впечатление, че
жалбоподателя бил във видимо нетрезво състояние и извикали служители на
КАТ при РУ – Сливница за извършването на проверка. На място пристигнал
св. М.М., който изискал документите на жалбоподателя и го поканил да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Жалбоподателят
отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол и не представил на
контролните органи документите си за проверка. Бил издаден талон за
медицинско изследване 0056459. За така установеното нарушение св. Христов
съставил АУАН № 199823 / 03.10.2020 г., в който същото било
квалифицирано по чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП. Нарушителят отказал да подпише
акта, като отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел.
Въз основа на изпратеното постановление на РП – гр. Сливница
Началника на РУ – гр. Сливница издал обжалваното НП № 20-0344-000690 /
09.10.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
2
нарушение.
По същество жалбата е неоснователна.
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. М. П. МЛ., за когото
не се спори, че е младши автоконтрольор в РУ МВР – Сливница. НП също е
издадено от компетентно лице, в случая от Е.С. Началник на РУ МВР -
Сливница. От приобщените по реда на чл. 281 НПК писмени доказателства и
в частност от заповед № 8121з - 515 от 14.05.2018 г. и заповед № 8121К-14 от
04.01.2018 г. се установява, че както актосъставителят, така и началника на
РУ МВР - Сливница са упълномощени по надлежния ред, единия да съставя
АУАН за нарушения по ЗДвП, а другия да издава НП по същия закон. НП е
редовно връчено лично на нарушителя на 17.10.2020 г. съгласно
отбелязването направено в текста на НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От
показанията на актосъставителят и свидетелите по акта, както и от събраните
по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбите на чл. 174, ал. 3, като на посочената в акта и НП дата,
час и място е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол, като в последствие не е изпълнил и
предписанието за медицинско изследване за употребата на алкохол.
От показанията на свидетелите И.М. и К.В., се установява, че на
процесната дата извършвали обход в с. Калотина, „Дивина махала“, когато
при връщането си от обхода забелязали на пътното платно процесния товарен
автомобил, който бил спрял на пътното платно, който бил спрян напред в
тяхната посока на движение и заемал цялата ширина на улицата. Св. В. слязъл
от служебния автомобил и помолил жалбоподателя, който седял на мястото
на водача, да премести автомобила, за да могат да излязат от местността, но
той отказал и започнал да се държи грубо. На св. В. направило впечатление,
че жалбоподателя бил във видимо нетрезво състояние и извикали служители
на КАТ при РУ – Сливница за извършването на проверка. В хода на
проверката контролните органи установили, че водач на автомобила е
жалбоподателят П., който бил във видимо нетрезво състояние, поради което
3
потърсили съдействие от служба „КАТ“, за да бъде тестван водача за алкохол.
В тази връзка са и свидетелските показания на св. М., които изцяло
съответстват на показанията на свидетелите В. и М.. От показанията на св. М.
се установява, че не е свидетел очевидец на нарушението, и че е бил извикан
от граничните служители В. и М. за съдействие. Установява се, че не си
спомня подробности около проверката, но че при пристигането си на място
заварил жалбоподателят П., който бил в нетрезво състояние. Установява се,
че жалбоподателят отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо
средство дрегер 7510, и че на същия бил съставен АУАН и издаден талон за
мед. изследване № 0056459.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП „Редът, по който се
установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни
превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра
на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието.“. Към датата на извършване на процесното нарушение е
действала НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като в чл. 3а, т. 1
от същата е посочено, че „Установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ
съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на
употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест;“. При тълкуването
на горецитираните норми, съдът приема, че законодателната уредба изисква
след отказа на водача да бъде изпробван, в случая с техническо средство, да
му бъде дадено предписание за медицинско и химическо лабораторно
изследване. От волята на водача зависи дали ще получи талона, както и дали
ще се подложи на такова изследване, като от поведението му ще се изведат
основанията за носене на административно наказателната отговорност.
Такова предписание следва да се даде на водача, а то се дава с издаването в
негово присъствие на талон за медицинско и химическо лабораторно
изследване. За нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водачът ще носи
4
административно наказателна отговорност не само когато е отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол или тест за
употребата на наркотични вещества или техни аналози, но едновременно с
това бъдат изпълнени изискванията на Наредбата - дадено му е предписание
за медицинско и химическо лабораторно изследване, но същия не е изпълнил
това предписание. По делото е безспорно установено от събраните гласни и
писмени доказателства, че на 03.10.2020 г. в 21:20 часа в с. Калотина по ул.
„Втора“ с посока към ТП-8001 жалбоподателят е управлявал т.а.„Фиат 35 Ф
8“ Голф с peг. № ........, като в хода на извършената му проверка е отказал да
бъде изпробван с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“, с което е
изпълнил състава на вменените му административно нарушение по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП предвиждаща едновременно правило за поведение и санкция за
неизпълнението му.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е допуснат
и разпитан като свидетел К. И. А. който посочи, че на процесната дата него и
жалбоподателя ги е докарал от работа собственика на товарния автомобил М.
М. и го паркирал пред дома на жалбоподателя Иванов; когато граничните
служители го помолили да го премести, той се намирал в дома си, където
били със св. Алеков и отказал да премести превозното средство, за да могат
да мине автомобила на граничните служители. За да прецени достоверността
на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът
оцени изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната и
темпорална възможност, на всеки един от тях да възприеме, фактите за които
свидетелства, възможната заинтересованост на всеки един от свидетелите,
вътрешната логическа убедителност и обективна интерпретация на
очертаните от свидетелите факти, а така също и съществуващата корелация
между изнесеното от всеки един от свидетелите, съпоставено с останалите
ангажирани от по делото доказателствени източници, формиращи цялостната
доказателствена съвкупност по делото. При анализа на показанията на св.
Алеков, съдът прецени, че не следва да кредитира с достоверност посоченото
от този свидетел, че жалбоподателя не е управлявал, автомобила. Изложените
от свидетелят Алеков факти относими към предмета на делото, съдът намира
като непотвърдени от другите представени и приети писмени и гласни
доказателства. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите М., В. и
М., които са очевидци на отказа на нарушителят да му бъде извършена
5
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, като
първите двама свидетели са възприели и движението на автомобила,
управляван от жалбоподателят. Няма данни по делото, които да създават
съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на
наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е
извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите
М., В. и М., са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички
факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на
жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка. И това е така предвид липсата на противоречия - вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници - писмените
такива, нито пък бяха опровергани с насрещни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя.
В хода на административно - наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и
при издаването на наказателното постановление, също не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен при спазване на процедурата,
предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в
чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно е
описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при
които е било извършено, и законовата разпоредба, които е нарушена.
Правната квалификация по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение.
Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят, че не
е извършил нарушението, не бяха подкрепени с каквито и да било
доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги
намира за неоснователни и голословни. Безспорно от показанията на св. М. и
В. се установи, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, като при
извършената му проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство
за установяване употребата на алкохол, което е равносилно на отказ да му
бъде извършена проверка с техническо средство.
Съдът намира, че са неоснователни направените с жалбата възражения,
6
че жалбоподателят не е субект на административното нарушение. В § 6, т. 25
от ДР на ЗДвП е посочено, че водач е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Съгласно т. 2 от Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г.,
като „управление“ на МПС следва да се квалифицират всички действия или
бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства
или машини, независимо дали превозното средство или машината е в покой
или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици. Съдът намира, че към момента на пристигането на
служителите на Гранична полиция жалбоподателят е извършвал действия по
управление на автомобила, тъй като той е седял в лекия автомобил, на
мястото на водача, след като бил помолен от св. В. преместил веднъж
автомобила, но отказал да го измести повече. Съдът, както е посочено и по -
горе не дава вяра на показанията на свидетеля Алеков, в частта, в която
заявява, че жалбоподателят не е управлявал товарния автомобил и че се е
намирал извън него, тъй като показанията му не се подкрепят от останалите
гласни доказателства по делото. Безспорно от показанията на св. М. и В. се
установи, че двигателя е бил в работен режим, и че превозното средство е
било приведено в тяхно присъствие в движение, като автомобилът веднъж е
бил преместен от мястото на което е бил. В тази връзка, съгласно цитираното
по - горе Постановление понятието „управление“ на автомобил включва
всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само
привеждането му в движение. А в случая безспорно се установи, и че
жалбоподателят не само, че е привел в действие двигателя на автомобила, а и
че е преместил същия. Съдът намира, че от събраните доказателства и с оглед
на изложените по-горе аргументи се установява по категоричен начин, че
жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС, като в същото време не
е изпълнил задължението си да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство, поради което правилно и обосновано АНО е приел, че
жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение,
регламентирано в чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай,
не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице
7
„маловажен случай“ на административно нарушение, то следва извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по - ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не
се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по -
ниска степен на обществена опасност на извършените нарушения в сравнение
с обикновените случаи.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк
умисъл. Жалбоподателят е бил наясно със задължението си на водач на МПС,
че след като бъде поканен е длъжен да бъде изпробван за употреба на алкохол
с техническо средство или да даде проба за медицинско и химическо
лабораторно изследване.
По безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, като
в НП жалбоподателят е идентифициран с трите си имена и ЕГН, напълно
съответстващи с тези по АУАН.
По изложените съображения атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Доколкото въззиваемата страна не е отправила в срок искане по чл.63,
ал.3 ЗАНН, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0344-000690 /
09.10.2020 г. на Началника на РУ - Сливница, с което на ИВ. К. П., с ЕГН
**********, от с. ............., за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал.3 от
ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8
9