Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 02.04.2020 година Град С.З.В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
04.03. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Стойка Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1026 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 1662/29.11.2019 г. по гр.д.№2533/2019 г. по описа на Районен съд-С.З..
Въззивникът
„Е.” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. П. излага доводи за
незаконосъобразност на решението, като излага подробни съображения. Моли съда
да отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъде
отхвърлен предявения иск изцяло. Претендира за присъждане на разноски пред
двете инстанции.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на въззиваемия.
Въззиваемият
„В.“ ЕООД ЕИК *** чрез процесуалния си представител изразява становище,че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено
следното:
Страните не спорят, че са в договорни
отношения по договор за продажба на ел. енергия, както и че е заплатена сумата
18 711,19 лв. по фактура № **********/31.08.2015 г. от ищеца на ответника Е.,
част от която сума е са и процесните 1650 лева.
Не се спори и ,че В. С.З.е потребител
на ел.енергия за обект с ИТН 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.П.В.“, Община Т.,
присъединен към електропреносната система посредством
Електропровод „В." 20 kV, а измерването на
консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало на ниво ниско
напрежение до 14.01.2016 г., когато е променено меренето на ниво средно
напрежение.
От представените писмени доказателства
- заповед №135/12.12.1995 г. на Кмета на гр. Т., акт
за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис,
характеристика на ДМА - трафопост „О.“, акт обр.16 за
електропровод „В." 20 kV, помпена станция „О."
с. О., на помпена станция „К.“, разрешение за ползване се установява, че ищецът
е собственик на електропровода, помпените станции и намиращите се в тях ЗРУ
/закрити разпределителни уредби/ от 1995 г.
По делото е представена и
кореспонденцията между страните във връзка със спор за собствеността на
процесния трафопост и запитване за смяна на нивото на мерене. В отговора на „Е.АД“
се изтъква, че все още не са получени от ищеца всички документи, удостоверяващи
собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически
подстанции. Ищецът е заявил желание да бъде изместено поле мерене от ниско
напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV
в Подстанция гр.Т. на ИТ №2939032 ПС „О.”, с. О. и на ИТ № 2939033 В. с. К.П.В.,
като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод
20 kV „В.”, собственост на „В.“ ЕООД, за което с
писмо изх. №1784/23.10.2008 г. /л.18 и 19 от делото/ са представени всички
необходими документи за собственост. Отново са изискани всички документи за
собственост, като следва писмо от 24.11.2014г. на „В.“ ЕООД С.З.отново с искане
за отпадане на такса пренос за процесния обект, на което ЕВН на 08.12.2014г.
отговаря, че помпени станции с. О. и с. К.П.В. се захранват от собствена
въздушна линия извод В., като средствата за търговско измерване са разположени
в двете помпени станции и меренето на ел.енергията се извършва от страна на
ниско напрежение и за да отпадне такса пренос следва меренето на ел.енергия да
бъде променено на страна средно напрежение, затова „В.“ ЕООД С.З.следва да
подаде заявление в офис на ответника, придружено от документи за собственост.
Ищецът на 13.12.2014 г. подава такова заявление и след още неколкократна
размяна на писма, разяснения във връзка със собствеността и изискване от страна
на ЕВН на допълнителни документи за собственост на 14.01.2016 г. е променено меренето от страна на ниско напрежение на
средно напрежение, за което е съставен констативен протокол от същата дата.
От т. 1 т. 2 от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че през периода 23.07.2015 г. до
27.08.2015 г. измерването на потребената от ищеца
ел.енергия по процесната фактура за обект ПС „К.П.В.”, ИТ № 2939033 се е
извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/
20kV/400V в ПС „К.П.В.”. Вещото сочи, че ако се приеме, че електропровод „В.“
20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е бил
собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са
изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно
напрежение; ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна
група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV
на електропровод „В.“ в подстанция „Т.“ чрез обособяване на отделно поле
„мерене" или в съществуваща килия.
В първоинстанционното производство е
назначена съдебно-икономическа експертиза като на осн.чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на решението на районния съд в
тази част.
По делото несъмнено се доказа, че
ответникът е получил плащане, включващо такса пренос на ниво ниско напрежение,
а не на средно, която стойност според вещото лице е 1308, 67 лева без ДДС. „Е.“
счита, че следва да задържи платената сума, като позовавайки се на нормативната
уредба сочи, че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата
енергия се определят към момента на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, което в случая е станало през 1995г. Не
оспорва, че ищецът е подал искане за промяна на меренето на ел.енергия на ниво
средно напрежение, но счита, че едва след представяне пълния пакет документи,
установяващи правото на собственост и в частност представянето с писмо изх.
№ЦУ-14/21.01.2015 г. на запис на трафопостовете е стартирала процедурата по
смяна на меренето, което е сменено на 14.01.2016 г., като от този момент е
налице основание за промяна на меренето на ел.енергия на ниво средно
напрежение.
Съгласно чл.27 от Наредба № 6 от
09.06.2004г. /отм./ за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на
собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията
за присъединяване. Съгласно чл.29 ал.1 т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата.
Тази граница в конкретния спор се
установява от заключението на вещото вещо лице по съдебно-техническата
експертиза, според което границата на собствеността са изводите на
електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение.
Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на
средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV
на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно
поле „мерене“ или в съществуваща килия. Тъй като средството за търговско
измерване не е поставено на необходимото място, съобразно чл.120 ЗЕ и
количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
нормативно определените, не може да бъде основание за начисляване цената за
пренос, от което произтича недължимостта на този
компонент от цената на електрическата енергия.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските
:Процесуалният представител на “Е.” ЕАД е направил възражения за прекомерност
на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение. В настоящия случай въззиваемият е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360лв., което не следва да бъде
намалявано поради прекомерност предвид Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА решение № 1662/29.11.2019
г. по гр.д.№2533/2019 г. по описа на Районен съд-С.З..
ОСЪЖДА "Е." ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С.З.** сумата 360 лв./триста и шестдесет
лева/, представляващи съдебни разноски
по следната банкова сметка;***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: