Р Е
Ш Е Н
И Е
№
............
гр.Варна, 16.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети юни през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 19197 по описа за
2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен и иск с правно основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба
ищецът „С.м.“ ООД, чрез процесуалния си представител, твърди че на 09.09.2015г. е сключило с ответника договор за
покупко-продажба, по силата на който е продал на Д. лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С180“, с номер на шаси WDD2050401F076524, номер на двигателя 27491030263093, цвят сив, за сумата от 36 000
лева с ДДС. Твърди се, че страните са уговорили продажната цена да бъде
заплатена при издадена от ищеца фактура, каквато е издадена в деня на сключване
на договора. Излага, че ответникът е заплатил сумата от 27 000 лева и е останал
да дължи сумата от 9 000 лева. Въпреки водените нееднократни разговори с А.Д.
същият не е заплатил горната сума, поради което и сезира съда с искане за
осъждането му да заплати сумата от 9000 лева, представляваща неизплатената част
от продажната цена на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С180“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът А.С.Д., депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че през
2012г., в гр. Пловдив, е бил запознат с лицето Т.Д., който му бил представени
като собственик на агенция за недвижими имоти, като наред с това се занимавал с
внос на луксозни леки автомобили. Излага, че през м. април 2015г., Т.Д. му
предложил да продаде на Д. луксозен автомобил. Били предложени два автомобила –
този, предмет на договора за продажба от 09.09.2015г.
и друг такъв със същата марка, който Д. управлявал. На 16.04.2015г. по ел.поща Т.Д.
му изпратил снимки на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С180“, а
през м. юни 2015г. на друго такова. След уточняване на цената на автомобила,
ответникът и Д. уговорили кога ще бъде прехвърлена собствеността върху МПС.
Така на 09.09.2015г. Джамаков
отишъл в гр. Пловдив, за да закупи автомобила от собственика Т.Д.. Твърди се,
че преди да придобие собствеността на автомобила е заплатил на Д. сума в размер
на 5000 евро, като за останалата част от продажната цена се излага да са
уговорили да бъде заплатена на вноски. След получаване на горната сума Д. е
завел ответника до автосалон, където се намирал автомобила, за да бъде оформен
договор. Тогава се излага да е установил, че собственик на същия е ищцовото дружество, а не Т.Д.. Последният го уверил, че
дружеството е формално собственик на автомобила и той ще може да го придобие на
уговорената цена и начин на заплащането й. След като Д. убедил ответника, че
няма да има бъдещи проблеми, Д. сключил процесния
договор за покупко-продажба. Излага, че последващо Д.
отново му изпращал информация за автомобила. След това е заплатил остатъка от
продажната цена, превеждайки по сметка на „С.м.“ ООД суми, както следва: на
11.12.2015г. сума в размер на 6000 лева, на 14.01.2016г. сума в размер на 8000
лева, на 11.02.2016г. сума в размер на 8000 лева и на 07.03.2016г. сума в
размер на 5000 лева. По този начин счита, че е изпълнил задължението си за
заплащане на продажната цена по договора от 09.09.2015г.
Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание на 19.02.2018г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, оспорва наведените от ответника твърдения в отговора на исковата
молба, като твърди единствен собственик на автомобила да е ищцовото
дружество.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените на л. 12 и л. 38-40 от делото протокол № 26.01.2015г. и
фактура № 2601112 от 26.01.2015г. се установява, че „Стефанов мотърс” ЕООД на 26.01.2015г. е придобило собствеността
върху лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С180“.
Между страните не се спори и от представеното по делото копие но договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство се установява, че на 09.09.2015г. „С.м.” ООД е прехвърлило на А.Д. собствеността
върху придобития от дружеството лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С180“, с
номер на шаси WDD2050401F076524, номер на двигателя 27491030263093, цвят сив срещу продажна цена от
36 000 лева ДДС, платима от Д. в срок 09.11.2015г.
Не се спори и че част от продажната цена е заплатена от Д. на продавача на
вноски, както следва на 11.12.2015г. сума в размер на 6000 лева, на
14.01.2016г. сума в размер на 8000 лева, на 11.02.2016г. сума в размер на 8000
лева и на 07.03.2016г. сума в размер на 5000 лева.
Приобщени към доказателствения материал по делото
са и изпратени от Т.Д. до ответника Д. писма по електронна поща.
Във връзка с разменената между Д. и Д. кореспонденция по електронна поща по
делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът
кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните. От същото се
установява, че електронна поща dichev@tomax.bg се използва от „Томакс.бг” ООД, в което дружество съдружник е Тома Делчев Д.. В периода
от 16.04.2015г. до 13.11.2015г. от тази поща до ответника са изпратени седем
писма касаещи офериране на автомобили и заплащане на застраховка.
Към писмо от 03.09.2015г. от Д. до Джумаков са
изпратени и следните документи: разрешение за временно движение на процесния лек автомобил, в което като собственик на същия е
вписан ищеца „Стефанов мотърс” ЕООД, застрахователни
полици за застраховка „Каско” и „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, касаеща процесния автомобил и двете сключени от „Стефанов мотърс” ЕООД.
От заключението се установява, че по електронна поща на ответника са
получени и писма от MyChoice Corporate, с които са потвърдени извършени на 09.09.2015г. плащания от сметка на Д. по сметка на Д. на
сумата от 5000 евро.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /л. 79-81/ се
установява, че системата MyChoice е емитент на електронни пари,
предлагащ цифрови плащания. В процесния случай
плащанията са извършени чрез дебитна карта Visa. На 09.09.2015г. от сметка на А.Д.
са прехвърлени към сметка на Т.Д. чрез пет трансакции, всяка в размер на 1000
евро, сума в размер на 5000 евро. От страна на Д. са извършени и други преводи
към сметка на Д., както следва: на 10.09.2015г. сума в размер на 1000 евро и
770 евро, на 16.09.2015г. сума в размер на 515 евро.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на водените от
ответника свидетели П.И.Л. и Божидар Костадинов Спасов.
Свидетелят П.Л. излага, че познава ответника Д., както и лицето Т.Д., като
тримата ги е свързвал общи бизнес по повод покупко-продажба на автомобили с криптовалута. По време на разговорите е ставало въпрос за
различни автомобили, като конкретно във връзка с продажбата на собствени на
„Стефанов мотърс” автомобил не знае подробности и не
е присъствал на същата.
От своя страна свидетелят Божидар Спасов излага, че познава както
ответника, така и Т.Д.. Знае за водените между тях двамата разговори за
продажба на автомобили, като през лятото на 2015г. Д. е предложил два
мерцедеса. Д. разяснявал какви са екстрите на автомобилите, коя година са
произведени. Заявил, че той ги продава. Категорично не посочил, че са негова
собственост, но доколкото той ги е предлага, свидетелят е предположил, че са
негови. През септември 2015г. излага да е осъществена продажба, на която лично
не е присъствал. Там били Т.Д., П.Л. и ответникът. В деня на продажбата
ответникът е получил документите на автомобила.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е
с правно основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Основателното провеждане на същия
възлага в тежест на ищеца да установи, че страните са били обвързани от
действителен договорни отношения по повод продажба на моторно превозно
средство, като от своя страна ответникът следва да докаже твърденията си, че
погасили задължението си.
Безспорно е, че
между страните е съществувало облигационно отношение, с характера на договор за
покупко-продажба на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С180“ за сумата от
36 000 лева, както и че от така уговорената продажна цена сумата от 27 000 лева
е заплатена от ответника на продавача.
Спорният по
делото въпрос е погасено ли е задължението към ищеца чрез извършено плащане на
09.09.2015г.
В настоящи случай
ответникът е навел твърдения, че процесният автомобил
му е бил предложен от трето за спора лице, което се е заявило пред Д. като
негов собственик и именно на което лице е извършено плащането на част от
продажната цена в размер на 5000 евро. От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено, че Т.Д. е посредничил при
покупко-продажба на процесния автомобил, както и че
ответникът е превел на Д. сумата от 5000 евро. В контекста на повдигнатия спор
следва да се прецени надлежно ли е това плащане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, изпълнението на задължението трябва да бъде
направено на кредитора или на овластено от него, от
съда или от закона лице. Съдебната практика последователно приема, че точно
изпълнение има не само, когато е извършено спрямо кредитора, но и още и на овластено лице – от кредитора, от съда или от закона, на
всяко трето лице, когато кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него.
Прима се още, че по силата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД длъжникът се освобождава от
задължението, ако добросъвестно е изпълнил към лицето, което въз основа на
недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да
получи изпълнението. При изпълнението настъпва удовлетворението на кредитора,
като с плащането дължимата по договора парична престация
води до увеличаване на патримониума му. Специфичните
правила за изпълнение по чл. 75 ЗЗД предвиждат, че ако вземането не е получено
лично от кредитора, но същия го е потвърдил, възползвал се е от него,
изпълнението е отишло в негова полза или че за него възниква право на иск срещу
лицето, получило изпълнението, то изпълнението има погасителен ефект. Прима се
още, че принципно усложненията при плащане на некредитор според чл. 75, ал. 2 ЗЗД настъпват след възникване на задължението и като резултат на осъществено
изпълнение.
В случая не се
твърди, а и не се установи Т.Д. да е упълномощен от управителя на ищцовото дружество да получава суми в изпълнение на
договора за покупко-продажба. Не е налице и потвърждение от страна на
кредитора, който е възразил, че остатъкът от продажната цена не е заплатена.
Нещо повече не може да се мисли за добросъвестно поведение от страна на
ответника при извършеното на 09.09.2015г. плащане към
Д., доколкото към тази дата по делото са налични данни Д. да е уведомен кое е
лицето, собственик на автомобила /още на 03.09.2015г./. Обстоятелството, че Д.
е предлагал автомобила не прави последния лице, недвусмислено овластено от обстоятелствата да получи плащане от името на
кредитора по смисъла на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Не се установи и плащането
да е отишло в полза на кредитора, като съобразно счетоводните записвания по
сметка 411 „Клиенти“ А.Д. размерът на вземането на дружеството-ищец към
ответника към 31.01.2018г. възлиза в размер на 9000 лева /л. 17/.
При тези
обстоятелства и след като страните не са уговорили погасяването на дълга да
стане посредством плащане към Д., респ. в договора да се съдържа изявление, че
част от продажната цена в размер на левовата равностойност на 5000 евро е
заплатена при сключване на същия, следва да се приеме плащането към трето за
правоотношението лице няма погасителен ефект и ответникът дължи заплащане на
ищеца на остатъка от продажната цена. При това положение, съдът намира
предявения иск за основателен и като такъв същият следва да бъде уважен.
С оглед изхода на
спора и отправеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на „С.м.“ ООД сторените от дружеството разноски за заплатена държавна
такса за настоящото производство, възлизаща в размер на 362 лева. В полза на
страната не следа да бъде присъждана посочената в списъка по чл. 80 ГПК
държавна такса в размер на 40 лева по повод искането с правно основание чл. 389 ГПК, доколкото такса се дължи само при обезпечаване на бъдещ иск, но не и на
предявен такъв. В полза на страната следва да се присъди адвокатско
възнаграждение, като в случая ищецът е представил доказателства за заплатен хонорар
в размер на 630 лева по договор за правна защита и съдействие от 29.01.2018г. и
300 лева по договор за правна защита и съдействие от 21.06.2018г. –
допълнително уговорен на основание чл. 78, ал. 8 от Наредба № 1/2004г. В
съдебно заседание на 25.06.2018г. ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възражение. С оглед последното и отчитайки действителната
фактическа и правна сложност на делото, извършените от адвоката процесуални
действия и минималния размер на възнагражденията, установен в чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1/09.07.2004г. /780лева/, съдът намира възражението за
прекомерност на възнаграждението от 630 лева по договора за правна защита и
съдействие от 29.01.2018г. за неоснователно. Що се отнася до допълнително
уговореното възнаграждение по чл. 7, ал. 8 от Наредбата № 1/2004г., съдът
преценява, че уговорения размер от 300 лева е прекомерен такъв, като в полза на
страната следва да се присъди сумата от 200 лева – по 100 лева за всяко едно от
двете заседания над предвидените в цитираната норма на Наредбата. В обобщение в
полза на ищеца следва да се присъди сума в общ размер на 1192 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.С.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „С.м.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 9000.00 лева /девет хиляди лева/,
представляваща неизплатената част от продажната цена на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С180“, с номер на шаси WDD2050401F076524, номер на
двигателя 27491030263093, цвят сив, по договор за покупко-продажба от 09.09.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 09.10.2017г., до окончателното й заплащане, на основание
чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.С.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „С.м.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1192.00 лева /хиляда сто деветдесет и два
лева/, представляваща направените в хода на настоящото производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: