Решение по дело №1293/2010 на Районен съд - Стара Загора

                                                             

                                                        

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер:                28.09.2010 г.       Град Стара Загора

 

                  В ИМЕТО НА НАРОДА                       

Старозагорски районен съд          ШЕСТИ наказателен състав

На двадесет и осми септември       Година: 2010

В публично заседание в следния състав:

 

                               Председател: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

                                                          

Секретар: Д.И.

Прокурор: ВЕРОНИКА ГЬОНЕВА

като разгледа докладваното от съдията Златко Мазников

а.н.дело № 1293 по описа за 2010 година

 

                        Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА обвиняемия АЕКСАНДЪР Д.Д., роден на *** *** Загора, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, студент, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 06.03.2010 год. в гр.Стара Загора в съучастие с Н.М.С. и Б. Мирославов С., като съизвършители, по хулигански подбуди причинил на Станимир Георгиев Стойков, ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с ал.20, ал.2 от НК, поради което на основание чл.78а от НК в редакцията му към датата на извършване на деянието във връзка с чл.2, ал.2 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършено престъпление и МУ НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 500 (петстотин) лева, която да се заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд, като ГО ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН и ГО ОПРАВДАВА по обвинението за извършване на така описаното престъпление в съучастие с Д.К.Б..

 

ПРИЗНАВА обвиняемия Н.М.С., роден на *** *** Загора, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 06.03.2010 год. в гр.Стара Загора в съучастие с А.Д.Д. и Б. Мирославов С., като съизвършители, по хулигански подбуди причинил на Станимир Георгиев Стойков, ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с ал.20, ал.2 от НК, поради което на основание чл.78а от НК в редакцията му към датата на извършване на деянието във връзка с чл.2, ал.2 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършено престъпление и МУ НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 500 (петстотин) лева, която да се заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд, като ГО ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН и ГО ОПРАВДАВА по обвинението за извършване на така описаното престъпление в съучастие с Д.К.Б..

 

ПРИЗНАВА обвиняемия Б. МИРОСЛАВОВ С., роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, студент, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 06.03.2010 год. в гр.Стара Загора в съучастие с Н.М.С. и А.Д.Д., като съизвършители, по хулигански подбуди причинил на Станимир Георгиев Стойков, ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с ал.20, ал.2 от НК, поради което на основание чл.78а от НК в редакцията му към датата на извършване на деянието във връзка с чл.2, ал.2 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършено престъпление и МУ НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 500 (петстотин) лева, която да се заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд, като ГО ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН и ГО ОПРАВДАВА по обвинението за извършване на така описаното престъпление в съучастие с Д.К.Б..

 

ПРИЗНАВА обвиняемия Д.К.Б., роден на *** *** Загора, живущ ***, но регистриран на постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, ученик в ПГСАГ „Лубор Баер” гр.Стара Загора, неосъждан, ЕГН **********, ЗА НЕВИНЕН в това, че на 06.03.2010 год. в гр.Стара Загора в съучастие с Н.М.С., Б. Мирославов С. и А.Д.Д., като съизвършители, по хулигански подбуди причинил на Станимир Георгиев Стойков, ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което ГО ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с ал.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

 

ОСЪЖДА обвиняемия А.Д.Д. със снета самоличност да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд сумата от 66,67 лева /шестдесет и шест лева шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА обвиняемия Н.М.С. със снета самоличност да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд сумата от 66,67 лева /шестдесет и шест лева шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА обвиняемия Б. МИРОСЛАВОВ С. със снета самоличност да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд сумата от 66,67 лева /шестдесет и шест лева шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ към решение № 553 от 28.09.2010 година

по а.н.дело № 1293 по описа за 2010 година

на Старозагорския районен съд:

 

 

   Постъпило е постановление на Районна прокуратура Стара Загора с предложение за освобождаване на основание чл.78а от НК на обвиняемите А.Д.Д., ЕГН **********, Н.М.С., ЕГН  **********, Б. Мирославов С., ЕГН **********, и Д.К.Б., ЕГН **********, за това, че на 06.03.2010 год. в гр.Стара Загора в съучастие помежду си, като съизвършители, по хулигански подбуди причинили на Станимир Георгиев Стойков, ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като обвиняемият Д.К.Б., макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с ал.20, ал.2 от НК за обвиняемите А.Д.Д., Н.М.С. и Б. Мирославов С. и по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с ал.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК за обвиняемия Д.К.Б..

   Представителят на Районна прокуратура Стара Загора поддържа направеното предложение и пледира същото да бъде уважено, като на всеки един от обвиняемите Д., Н.С. и Б.С. бъде наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева, а на обвиняемия Б. – административно наказание „обществено порицание”.

   Адвокат Т.Т. в качеството й на служебен защитник на обвиняемия Д. не оспорва обвинението и пледира на основание чл.78а от НК подзащитният й да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му бъде наложено административно наказание „глоба” към минималния размер, предвиден в закона.

   Адвокат Д.Л. в качеството й на упълномощен защитник на обвиняемия Н.С. оспорва обвинението и пледира подзащитният й да бъде оправдан, а в случай, че бъде признат за виновен, да му бъде наложено административно наказание „глоба” в минималния размер, предвиден в закона.

   Адвокат Д.Н. в качеството му на упълномощен защитник на обвиняемия Б.С. не оспорва обвинението и пледира на подзащитният му да бъде наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева.

   Адвокат С.М. в качеството му на упълномощен защитник на обвиняемия Б. оспорва обвинението и пледира подзащитният му да бъде оправдан.

   Обвиняемият А.Д.Д. дава противоречиви обяснения по повдигнатото му обвинение, но поддържа изцяло пледоарията на защитника си и в последната си дума изразява съжаление за извършеното, като моли за административно наказание „глоба” без значение в какъв размер.  

   Обвиняемият Н.М.С. дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като не се признава за виновен. Поддържа изцяло пледоарията на защитника си и В последната си дума моли да бъде оправдан.

   Обвиняемият Б. Мирославов С. дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като не се признава за виновен, но същевременно поддържа изцяло пледоарията на защитника си, а в последната си дума изразява съжаление за извършеното и моли за минимално наказание.  

   Обвиняемият Д.К.Б. дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като не се признава за виновен. Поддържа изцяло пледоарията на защитника си и в последната си дума моли да бъде оправдан.

   Съдът, като прецени събраните в наказателното производство по проведеното досъдебно производство и в хода на съдебното следствие доказателства, намери за установено следното:

    На 06.03.2010 год. пострадалият Станимир Георгиев Стойков с приятелите си (свидетелите Свилен Стефанов Тенев и Иван Стефанов Иванов) пристигнали с лек автомобил от гр.Сливен в гр.Стара Загора, където присъствали на футболната среща между ПФК „Берое” и ПФК „ЦСКА”. След края на футболната среща те отпътували от района на стадион „Берое” с автомобила, с който били пристигнали - „Ланчия” с ДК № СН 5813 КК, управляван от св.Иванов, с намерение да се прибират в гр.Сливен. Преди това обаче решили да си купят сандвичи, тъй като били гладни. В изпълнение на това св.Иванов паркирал автомобила на бул.„Цар Симеон Велики” източно от ул.„Отец Паисий” пред сградата на Телевизионния сервиз. Свидетелите Тенев и Иванов излезли от автомобила и пресекли булеварда, с намерение да си купят сандвичи. Св.Стойков останал в автомобила, като седял  на предната дясна седалка, облечен с червен анцуг с емблемата на ПФК „ЦСКА”. По това време край автомобила минал обвиняемият А.Д.Д., който също се прибирал от футболната среща. Същият бил привърженик на ПФК „Берое” и се подразнил от дрехите, с които бил облечен св.Стойков, поради което се върнал няколко крачки назад и отворил  предната дясна врата на автомобила, където стоял св.Стойков. Последният излязъл от автомобила и хванал обвиняемия Д. за ръцете, за да предотврати евентуалното му нападение върху себе си вследствие на видимо агресивното му поведение, като започнал да вика към своите приятели за помощ. В този момент обаче обвиняемият Д. успял да се отскубне и му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето. Св.Стойков се изплашил и побягнал, но почти веднага бил застигнат и съборен на земята от набързо струпалите се на място привърженици на ПФК „Берое”, между които били и обвиняемите Н.М.С. и Б. Мирославов С.. Последните двама се познавали с обвиняемия Д. и като видели случващото, понеже се намирали съвсем на близо, решили да го подкрепят, поради което се нахвърлили върху св.Стойков. Св.Стойков след падането си на земята си ударил главата в плочките на тротоара и нямал възможност да реагира на момента, като се изправи, поради което, възползвайки се от положението му, обвиняемите Н.С. и Б.С. започнали да го ритат с крака. Побоят над св.Стойков бил прекратен след намесата на неговите приятели – св.Тенев и св.Иванов, а обвиняемите напуснали местопроизшествието, като побягнали в източна посока, но скоро след това били задържани от органите на МВР и отведени в сградата на РУ „Полиция” за изясняване на случая.

   Видно от заключенията на съдебномедицинската експертиза на живо лице № 66/2010 год. и съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 145/2010 год., изготвени в хода на досъд0ебното производство, на 06.03.2010 год. св.Станимир Георгиев Стойков е получил травматични отоци, кръвонасядания и охлузвания по челото, масивни кръвонасядания и травматични отоци по задната повърхност на лявата гръдна половина и лявата поясна област, охлузване на лявото коляно и мозъчно сътресение, като мозъчното сътресение не е било съпроводено с пълна загуба на съзнание, а се касае за лекостепенно мозъчно сътресение, съпроводено със загуба на спомен за събития, настъпили известно време (минути) след нанесената травма, поради което това травматично увреждане е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите увреждания са му причинили страдание. Според заключенията на експертизите, втората от които пояснява и допълва първата без да й противоречи, механизмът на причиняване на уврежданията е от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по гореописаните време и начин.

   В случая обвиняемите Д., Н.С. и Б.С. са целели чрез нанасяне на побоя над св.Стойков да покажат явното си неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на установения правов ред и морал, както и към човешката личност, тъй като обвиняемите и св.Стойков не са се познавали, между тях не е имало лични отношения на вражда, неприязън и други подобни, което изключва наличието на личен мотив за причиняване на телесните увреждания.

   Към датата на извършване на инкриминираното деяние обвиняемите Д., Н.С. и Б.С. не са били осъждани за престъпление от общ характер (а и за друго извършено от тях престъпление) и не са били освобождавани от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел IV от НПК.

   Гореизложената фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на наказателното производство по проведеното досъдебно производство писмени и гласни доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им в съдебно заседание на основание чл.378, ал.2 от НПК (протокол за  разпит на обвиняемия А.Д.Д. от 29.06.2010 год., протокол за разпит на обвиняемия Н.М.С. от 02.07.2010 год., протокол за разпит на обвиняемия Б. Мирославов С. от 02.07.2010 год., протокол за разпит на обвиняемия Д.К.Б. от 02.07.2010 год., протокол за разпит на свидетеля Станимир Георгиев Стойков от 06.03.2010 год., протокол за разпит на свидетеля Свилен Стефанов Тенев от 06.03.2010 год., протокол за разпит на свидетеля Иван Стефанов Иванов от 06.03.2010 год., протокол за разпит на свидетеля Господин Вълчев Господинов от 06.03.2010 год., протокол за разпит на свидетеля Евгени Георгиев Терзиев от 08.03.2010 год., протокол за разпит на свидетеля Валентин Минчев костадинов от 11.03.2010 год, протокол за разпит на свидетеля Стефан Павлов милчев от 11.03.2010 год.,  протокол за разпит на свидетеля Камен Калчев Калчев от 12.03.2010 год.,  съдебномедицинска експертиза на живо лице № 66 от 06.03.2010 год., съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 145 от  06.04.2010 год.,  анализ на урина на Станимир Георгиев Стойков с приложен касов бон  на МБАЛ ”Д-р Иван Селимински” АД гр.Сливен от 06.03.2010 год., анализ на урина на Станимир Георгиев Стойков с приложен касов бон на МБАЛ ”Д-р Иван Селимински” АД гр.Сливен от 07.03.2010 год., хематологични и биохимични изследвания на Станимир Георгиев Стойков от 07.03.2010 год. на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД гр.Сливен, искане за образно изследване на Станимир Георгиев Стойков № 4244 от 07.03.2010 год., фиш за обслужен болен в спешно отделение  амб.№  4244 от 17.03.2010 год. от МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД гр.Сливен на Станимир Георгиев Стойков, фиш за обслужен болен в спешно отделение амб.№ 4222 от 06.03.2010 год. от МБАЛ „Д-р Иван Селимински”  АД гр.Сливен на Станимир Георгиев Стойков, фотоалбум с 6 броя фотоснимки, справка за съдимост рег.№ 1810 от 27.04.2010 год. на Старозагорския районен съд, издадена след извършена справка в Бюрото за съдимост при Софийския районен съд, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия Б. Мирославов С. от 02.07.2010 год., справка за съдимост рег.№ 1791 от 27.04.2010 год. на Старозагорският районен съд, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия А.Д.Д. от 29.06.2010 год., справка за съдимост рег.№ 1793 от 27.04.2010 год. на Старозагорският районен съд, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия  Н.М.С. от 02.07.2010 год., справка за съдимост рег.№ 1792 от 27.04.2010 год. на Старозагорския районен съд, протокол за разпит на свидетеля Станимир Георгиев Стойков от 29.06.2010 год., протокол за разпознаване на лица и предмети от 29.06.2010 год., протокол за разпознаване на лица и предмети от 29.06.2010 год., протокол за разпознаване на лица и предмети от 29.06.2010 год., решение № 137 от 30.09.2007 год. на Старозагоркия районен съд по а.н.дело № 1592/2007 год., протокол за доброволно предаване от 10.03.2010 год..), както и от събраните в хода на съдебното следствие доказателства - писмени (справки за съдимост на обвиняемите и за търпените от тях наказания) и гласни (обясненията на обвиняемите и проведената очни ставка между обвиняемите Д. и Н.С.).

   В случая са налице противоречиви доказателства относно авторството на инкриминираното деяние, което налага и поотделното обсъждане на доказателствата в частта им, в която си противоречат.

   За да приеме, че обвиняемият Д. е извършил деянието, в което е обвинен, именно чрез описаните му по-горе действия, съдът кредитира с доверие на първо място собствените му признания за нанесения от него юмрук в лицето на пострадалия и на второ място – показанията на пострадалия в тази насока, тъй като в тази им част същите кореспондират помежду си. Що се отнася до твърденията на обвиняемия Д., че е бил провокиран да удари пострадалия именно от последния - първоначално чрез отправен му жест през прозореца на колата, а впоследствие чрез опит за нападение върху него – „той ме хвана за ръцете и ме блъсна в рамото, а аз го ударих, за да се защитя”, съдът намира тези му твърдения за неправдоподобни и недоказани, поради които и не ги кредитира с доверие, а ги възприе изцяло като защитна негова позиция. На този извод навежда на първо място фактът, че пострадалият е стоял в колата и именно обвиняемият Д. е отишъл при него, на второ място – фактът, че обвиняемият Д. така и не посочи какъв именно е бил този толкова предизвикателен жест, отправен му от пострадалия, който го е отклонил от пътя му, на трето място – фактът, че пострадалият е започнал да вика за помощ към приятелите си, което не би се случило, ако той не се чувстваше заплашен по някакъв начин от обвиняемия Д., и на четвърто място – фактът, че защитникът на обвиняемия Д. не оспорва обвинението, а последният изцяло поддържа пледоарията му, като в последната си дума дори съжалява за извършеното, а това му поведение не би могло да бъде обяснено по друг начин, освен с обстоятелството, че обвиняемият Д. осъзнава собствената си вина.

   За да приеме, че обвиняемите Н.С. и Б.С. са извършили деянията си, в които са обвинени, именно чрез описаните им по-горе действия, съдът взе предвид следното:

   в обясненията си, дадени пред органа на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.378, ал.2 от НПК, обвиняемият Д. изрично сочи обвиняемите Н.С. и Б.С. като едни от лицата, които са ритали падналия на земята пострадал, а в обясненията си, дадени в хода на съдебното производство, обвиняемият Д. отново посочи тези двама обвиняеми като едни от лицата, които е видял на мястото на инцидента около падналия на земята пострадал, заявявайки обаче, че не ги е видял да удрят пострадалия или когото и да било друг от присъстващите там;

   обясненията на обвиняемия Д., дадени пред органа на досъдебното производство относно действията на обвиняемите Н.С. и Б.С., изцяло кореспондират с показанията на пострадалия и двамата му приятели (свидетелите Тенев и Иванов) в частта им, според която пострадалият е бил ритан от няколко обградили го лица, докато е бил на земята;

    обясненията на обвиняемия Д. (както тези, дадени пред органа на досъдебното производство, така и тези, дадени в хода на съдебното производство), изцяло кореспондират с показанията на обвиняемите на Н.С. и Б.С. в частта им, че последните двама действително са били на мястото на инцидента;

   обясненията на обвиняемите Н.С. и Б.С. относно действията им по време на инцидента са взаимно изключващи се (първият твърди, че отблъснал пострадалия от обвиняемия Д., а вторият - че издърпал обвиняемия Д. от пострадалия, като и двамата обвиняеми твърдят, че не са се видели един-друг по време на инцидента) и същевременно се опровергават от обясненията на обвиняемия Д., включително и тези, дадени в хода на съдебното производство (в последните обвиняемият Д. не излага каквито и да било данни, сочещи че обвиняемите Н.С. и Б.С. са му помогнали по който и да е от начините, описани от тях).

   Следователно: описаните противоречия, преценени в съвкупност, навеждат на единствено възможния извод, че относно участието на обвиняемите Н.С. и Б.С. в извършването на инкриминираното деяние следва да бъдат кредитирани с доверие в тази им част именно обясненията на обвиняемия Д., дадени пред органа на досъдебното производство, докато обясненията му, дадени в хода на съдебното производство, следва да бъдат възприемани  като опит от негова страна да прикрие действията на обвиняемите Н.С. и Б.С., с които се намира в приятелски отношения. Това е така на първо място, защото, както вече беше посочено, присъствието на обвиняемите Н.С. и Б.С. на мястото на инцидента е безспорно и не се отрича от самите тях, на второ място – защото обясненията на обвиняемия Д., дадени пред органа на досъдебното производство относно действията на обвиняемите Н.С. и Б.С., изцяло кореспондират с показанията на пострадалия и двамата му приятели в частта им, според която пострадалият е бил ритан от няколко обградили го лица, докато е бил на земята, и на трето място – защото действията на обвиняемите Н.С. и Б.С. по време на инцидента така, както те самите ги описват, фактически не биха могли да са се случили без двамата да се видят един-друг и без при това да бъдат забелязани тези им действия от лицето, на което те твърдят, че са помагали – обвиняемия Д.. Индиция за правилността на този извод (поне що се отнася до участието на обвиняемия Б.С. в извършването на инкриминираното деяние) съставлява и фактът, че защитникът на обвиняемия Б.С. не оспорва обвинението, а последният изцяло поддържа пледоарията му, като в последната си дума дори съжалява за извършеното и моли за минимално наказание, а това му поведение не би могло да бъде обяснено по друг начин, освен с обстоятелството, че обвиняемият Б.С. осъзнава собствената си вина.

   За да приеме, че обвиняемият Д.Б. не е участвал в извършването на инкриминираното деяние, съдът взе предвид следното:

   обвиняемият Б. твърди, че е гледал футболната среща между ПФК „Боре” и ПФК „ЦСКА” у дома си, след което е излязъл да се види с приятелката си, но в района на Шесто основно училище случайно е попаднал сред група тичащи привърженици на ПФК „Берое”, след което е бил задържан с някои от тях от органите на МВР, като в тази насока обясненията му, дадени пред органа на досъдебното производство, и обясненията му, дадени в хода на съдебното производство, са последователни и непротиворечиви;

   обясненията на обвиняемия Б. относно факта, че не само не е участвал в побоя над пострадалия, но и не е бил по време на извършването му на мястото на извършването му, изцяло кореспондират с обясненията на обвиняемия Д., дадени в хода на съдебното производство, и обясненията на останалите двама обвиняеми – Н.С. и Б.С.;

   в случая доказателствата, оборващи изброените (обясненията на обвиняемия Д., дадени в хода на съдебното производство, и обясненията на обвиняемите Б., Н.С. и Б.С.) в посочената им част, са обясненията на обвиняемия Д., дадени пред органа на досъдебното производство, извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване от страна на пострадалия на обвиняемия Б. като едно от лицата, които са го ритали, и извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване от страна на пострадалия на обвиняемия Б. като едно от лицата, които са го ритали, и показанията на полицейските служители, задържали обвиняемия Б., според които той е бил задържан, тъй като е бил разпознат от пострадалия като един от нападателите му;

   същевременно обаче извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване от страна на пострадалия на обвиняемия Б. като едно от лицата, които са го ритали, не би могло да послужи като сигурна основа, въз основа на която съдът да изгради своите категорични и недвусмислени изводи в тази насока, защото: в първоначалните си показания, дадени в деня на нанесения му побой, пострадалият изрично е заявил, че може да разпознае като свой нападател и е разпознал като такъв само едно от лицата – обвиняемият Д. (показания, които в тази им част не могат да не бъдат кредитирани с доверие, имайки предвид действията, в които се е изразило участието на обвиняемия Д. в извършването на инкриминираното деяние), както и че не би могъл да разпознае останалите нападатели, тъй като те са го ритали, докато той е лежал на земята, закрил с ръце лицето си, за да го предпази; в последващите си показания, дадени в деня на извършеното разпознаване повече от три месеца след нанесения му побой, пострадалият изведнъж заявява, че може да разпознае и останалите си нападатели и то по техния ръст и цвят на косата, а най-високият от тях -и по неговото телосложение (слаб), т.е. по признаци, които (дори да се приеме, че непълнотата на първоначалните показания на пострадалия в тази насока се дължи изцяло на изпитания от него шок вследствие на нанесения му непосредствено преди това побой) не биха могли да се възприемат като достатъчно специфични и надеждни, имайки предвид неопределения брой лица, които биха могли да отговарят на конкретните индивидуализиращи признаци, посочени от пострадалия, още повече, че и в този си втори по ред разпит същият отново изрично заявява, че е видял въпросните лица „за миг”; в протокола за разпознаване на обвиняемия Б. е записано, че същият е бил разпознат от пострадалия по неговите физиономия и телосложение, без обаче да е посочено изрично кои са специфичните признаци във физиономията и телосложението на обвиняемия Б., по които пострадалият го разпознал, още повече, че в показанията си последният изобщо не е посочил да му е направило впечатление нещо във физиономията на който и да е било от нападателите му и изрично е заявил, че му е направило впечатление само телосложението на най-високия от нападателите му – 185 см със слабо телосложение, докато съдът – позовавайки се на личните си и преки възприятия от обвиняемите – имаше възможност да се убеди, че обвиняемият Б. е с ръст много под 185 см и от четиримата обвиняеми той е най-ниският;

   не могат да бъдат кредитирани с доверие в тази им част и показанията на полицейските служители, задържали обвиняемия Б., според които той е бил задържан, тъй като е бил разпознат от пострадалия като един от нападателите му, тъй като в тази им част те се оборват, както от цитираните вече по-горе първоначални показания на самия пострадал, дадени в деня на нанесения му побой, така и от показанията на неговите приятели – свидетелите Тенев и Ивано („Станимир видя момчетата, които бяха в автомобила на МВР, и разпозна едно от момчетата като нападателя си. Полицаите направиха справка в РПУ-Стара Загора и се установи, че момчето, което той разпозна като нападателя си, се казва А.Д.Д.”).

   Следователно: имайки предвид изложеното, единственото по-надеждно доказателство, уличаващо обвиняемия Б. в участие при извършване на инкриминираното деяние, са обясненията на обвиняемия Д., дадени пред органа на досъдебното производство, но както вече беше отбелязано, в тази им част те са изолирани от останалия доказателствен материал по делото и дори се опровергават от него, поради което и не могат да бъдат кредитирани с доверие в тази им част (вярно е, че относно участието на обвиняемите Н.С. и Б.С. в инкриминираното деяние съдът кредитира с доверие обясненията на обвиняемия Д., дадени пред органа на досъдебното производство, но - видно от изложените за това съображения – в тази им част обясненията на обвиняемия Д. не бяха изолирани, а кореспондираха и с другите относими към разглеждания въпрос доказателства). Ето защо, доколкото постановяването на осъдителен съдебен акт не може да почива на предположения, а предполага доказване на обвинението по несъмнен и безспорен начин, съдът намери, че събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да се приеме за установено участието на обвиняемия Б. в извършване на инкриминираното деяние, а напротив – сочат точно обратното.   

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 06.03.2010 год. в гр.Стара Загора обвиняемите А.Д.Д., Н.М.С. и Б. Мирославов С. в съучастие помежду си, като съизвършители, по хулигански подбуди са причинили на Станимир Георгиев Стойков, ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с което свое деяние те са осъществили от обективна страна признаците от престъпния състав на чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с ал.20, ал.2 от НК, както и че обвиняемият Д.К.Б. не е взел участие в извършване на описаното престъпление, поради което призна подсъдимите Д., Н.С. и Б.С. за виновни по повдигнатото им обвинение, като ги призна за невинни и ги оправда по обвинението за извършване на конкретното престъпление в съучастие с обвиняемия Б., и респективно – призна обвиняемия Б. за невинен в извършване на описаното престъпление и изцяло го оправда по повдигнатото му обвинение по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с ал.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

В случая е без правно значение от кои точно удари на  кого точно от обвиняемите Д., Н.С. и Б.С. кои точно увреждания са били причинени на пострадалия,   

 

За да признае обвиняемите Д., Н.С. и Б.С. за виновни по повдигнатото им обвинение, съдът прие, че те са извършили деянията си при пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния им характер, предвиждала са общественоопасните им последици и са искали настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат вида и характера на упражнената от тях физическа сила по отношение на пострадалия и областите от тялото на последния, в които те са нанасяли ударите си.

В случая е без правно значение от кои точно удари на кого точно от обвиняемите Д., Н.С. и Б.С. кои точно увреждания са били причинени на пострадалия, тъй като е налице общност на умисъла, поради което и всеки от причинителите на телесните увреждания на пострадалия е в еднаква степен виновен и отговорен за настъпилия съставомерен резултат.

Видно от приетите като писмени доказателства справки за съдимост, към момента на извършване на разглежданото престъпление обвиняемите Д., Н.С. и Б.С. не са осъждани за престъпление от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност на основание чл.78а , а от деянията им не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, и за извършеното от тях умишлено престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода до три година”, съдът на основание на основание чл.78а от НК в редакцията му към датата на извършване на деянията, явяваща се по-благоприятен за обвиняемите закон по смисъла на чл.2, ал.2 от НК, освободи обвиняемите А.Д.Д., Н.М.С. и Б. Мирославов С. от наказателна отговорност за извършеното от тях престъпление, като наложи на всеки един от тях административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, т.е. при наличието единствено на смекчаващи отговорността им обстоятелства (съдът намери, че в случая по отношение и на тримата обвиняеми не са налице отегчаващи отговорността им обстоятелства, които да не съставляват елемент от състава на конкретното извършено от тях престъпление), за каквито по отношение на всеки от тях съдът отчете чистото му съдебно минало и младата му възраст.

Съдът присъди в тежест на всеки един от обвиняемите Д., Н.С. и Б.С. направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на сумата от 66,67 лева за всеки от тях.

ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови решението си.

 

    

 

МОТИВИ към решение № 553 от 28.09.2010 година

по а.н.дело № 1293 по описа за 2010 година

на Старозагорския районен съд:

 

 

   Постъпило е постановление на Районна прокуратура Стара Загора с предложение за освобождаване на основание чл.78а от НК на обвиняемите А.Д.Д., ЕГН **********, Н.М.С., ЕГН  **********, Б. Мирославов С., ЕГН **********, и Д.К.Б., ЕГН **********, за това, че на 06.03.2010 год. в гр.Стара Загора в съучастие помежду си, като съизвършители, по хулигански подбуди причинили на Станимир Георгиев Стойков, ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като обвиняемият Д.К.Б., макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с ал.20, ал.2 от НК за обвиняемите А.Д.Д., Н.М.С. и Б. Мирославов С. и по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с ал.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК за обвиняемия Д.К.Б..

   Представителят на Районна прокуратура Стара Загора поддържа направеното предложение и пледира същото да бъде уважено, като на всеки един от обвиняемите Д., Н.С. и Б.С. бъде наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева, а на обвиняемия Б. – административно наказание „обществено порицание”.

   Адвокат Т.Т. в качеството й на служебен защитник на обвиняемия Д. не оспорва обвинението и пледира на основание чл.78а от НК подзащитният й да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му бъде наложено административно наказание „глоба” към минималния размер, предвиден в закона.

   Адвокат Д.Л. в качеството й на упълномощен защитник на обвиняемия Н.С. оспорва обвинението и пледира подзащитният й да бъде оправдан, а в случай, че бъде признат за виновен, да му бъде наложено административно наказание „глоба” в минималния размер, предвиден в закона.

   Адвокат Д.Н. в качеството му на упълномощен защитник на обвиняемия Б.С. не оспорва обвинението и пледира на подзащитният му да бъде наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева.

   Адвокат С.М. в качеството му на упълномощен защитник на обвиняемия Б. оспорва обвинението и пледира подзащитният му да бъде оправдан.

   Обвиняемият А.Д.Д. дава противоречиви обяснения по повдигнатото му обвинение, но поддържа изцяло пледоарията на защитника си и в последната си дума изразява съжаление за извършеното, като моли за административно наказание „глоба” без значение в какъв размер.   

   Обвиняемият Н.М.С. дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като не се признава за виновен. Поддържа изцяло пледоарията на защитника си и В последната си дума моли да бъде оправдан.

   Обвиняемият Б. Мирославов С. дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като не се признава за виновен, но същевременно поддържа изцяло пледоарията на защитника си, а в последната си дума изразява съжаление за извършеното и моли за минимално наказание.  

   Обвиняемият Д.К.Б. дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като не се признава за виновен. Поддържа изцяло пледоарията на защитника си и в последната си дума моли да бъде оправдан.

   Съдът, като прецени събраните в наказателното производство по проведеното досъдебно производство и в хода на съдебното следствие доказателства, намери за установено следното:

    На 06.03.2010 год. пострадалият Станимир Георгиев Стойков с приятелите си (свидетелите Свилен Стефанов Тенев и Иван Стефанов Иванов) пристигнали с лек автомобил от гр.Сливен в гр.Стара Загора, където присъствали на футболната среща между ПФК „Берое” и ПФК „ЦСКА”. След края на футболната среща те отпътували от района на стадион „Берое” с автомобила, с който били пристигнали - „Ланчия” с ДК № СН 5813 КК, управляван от св.Иванов, с намерение да се прибират в гр.Сливен. Преди това обаче решили да си купят сандвичи, тъй като били гладни. В изпълнение на това св.Иванов паркирал автомобила на бул.„Цар Симеон Велики” източно от ул.„Отец Паисий” пред сградата на Телевизионния сервиз. Свидетелите Тенев и Иванов излезли от автомобила и пресекли булеварда, с намерение да си купят сандвичи. Св.Стойков останал в автомобила, като седял  на предната дясна седалка, облечен с червен анцуг с емблемата на ПФК „ЦСКА”. По това време край автомобила минал обвиняемият А.Д.Д., който също се прибирал от футболната среща. Същият бил привърженик на ПФК „Берое” и се подразнил от дрехите, с които бил облечен св.Стойков, поради което се върнал няколко крачки назад и отворил  предната дясна врата на автомобила, където стоял св.Стойков. Последният излязъл от автомобила и хванал обвиняемия Д. за ръцете, за да предотврати евентуалното му нападение върху себе си вследствие на видимо агресивното му поведение, като започнал да вика към своите приятели за помощ. В този момент обаче обвиняемият Д. успял да се отскубне и му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето. Св.Стойков се изплашил и побягнал, но почти веднага бил застигнат и съборен на земята от набързо струпалите се на място привърженици на ПФК „Берое”, между които били и обвиняемите Н.М.С. и Б. Мирославов С.. Последните двама се познавали с обвиняемия Д. и като видели случващото, понеже се намирали съвсем на близо, решили да го подкрепят, поради което се нахвърлили върху св.Стойков. Св.Стойков след падането си на земята си ударил главата в плочките на тротоара и нямал възможност да реагира на момента, като се изправи, поради което, възползвайки се от положението му, обвиняемите Н.С. и Б.С. започнали да го ритат с крака. Побоят над св.Стойков бил прекратен след намесата на неговите приятели – св.Тенев и св.Иванов, а обвиняемите напуснали местопроизшествието, като побягнали в източна посока, но скоро след това били задържани от органите на МВР и отведени в сградата на РУ „Полиция” за изясняване на случая.

   Видно от заключенията на съдебномедицинската експертиза на живо лице № 66/2010 год. и съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 145/2010 год., изготвени в хода на досъд0ебното производство, на 06.03.2010 год. св.Станимир Георгиев Стойков е получил травматични отоци, кръвонасядания и охлузвания по челото, масивни кръвонасядания и травматични отоци по задната повърхност на лявата гръдна половина и лявата поясна област, охлузване на лявото коляно и мозъчно сътресение, като мозъчното сътресение не е било съпроводено с пълна загуба на съзнание, а се касае за лекостепенно мозъчно сътресение, съпроводено със загуба на спомен за събития, настъпили известно време (минути) след нанесената травма, поради което това травматично увреждане е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите увреждания са му причинили страдание. Според заключенията на експертизите, втората от които пояснява и допълва първата без да й противоречи, механизмът на причиняване на уврежданията е от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по гореописаните време и начин.

   В случая обвиняемите Д., Н.С. и Б.С. са целели чрез нанасяне на побоя над св.Стойков да покажат явното си неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на установения правов ред и морал, както и към човешката личност, тъй като обвиняемите и св.Стойков не са се познавали, между тях не е имало лични отношения на вражда, неприязън и други подобни, което изключва наличието на личен мотив за причиняване на телесните увреждания.

   Към датата на извършване на инкриминираното деяние обвиняемите Д., Н.С. и Б.С. не са били осъждани за престъпление от общ характер (а и за друго извършено от тях престъпление) и не са били освобождавани от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел IV от НПК.

   Гореизложената фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на наказателното производство по проведеното досъдебно производство писмени и гласни доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им в съдебно заседание на основание чл.378, ал.2 от НПК (протокол за  разпит на обвиняемия А.Д.Д. от 29.06.2010 год., протокол за разпит на обвиняемия Н.М.С. от 02.07.2010 год., протокол за разпит на обвиняемия Б. Мирославов С. от 02.07.2010 год., протокол за разпит на обвиняемия Д.К.Б. от 02.07.2010 год., протокол за разпит на свидетеля Станимир Георгиев Стойков от 06.03.2010 год., протокол за разпит на свидетеля Свилен Стефанов Тенев от 06.03.2010 год., протокол за разпит на свидетеля Иван Стефанов Иванов от 06.03.2010 год., протокол за разпит на свидетеля Господин Вълчев Господинов от 06.03.2010 год., протокол за разпит на свидетеля Евгени Георгиев Терзиев от 08.03.2010 год., протокол за разпит на свидетеля Валентин Минчев костадинов от 11.03.2010 год, протокол за разпит на свидетеля Стефан Павлов милчев от 11.03.2010 год.,  протокол за разпит на свидетеля Камен Калчев Калчев от 12.03.2010 год.,  съдебномедицинска експертиза на живо лице № 66 от 06.03.2010 год., съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 145 от  06.04.2010 год.,  анализ на урина на Станимир Георгиев Стойков с приложен касов бон  на МБАЛ ”Д-р Иван Селимински” АД гр.Сливен от 06.03.2010 год., анализ на урина на Станимир Георгиев Стойков с приложен касов бон на МБАЛ ”Д-р Иван Селимински” АД гр.Сливен от 07.03.2010 год., хематологични и биохимични изследвания на Станимир Георгиев Стойков от 07.03.2010 год. на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД гр.Сливен, искане за образно изследване на Станимир Георгиев Стойков № 4244 от 07.03.2010 год., фиш за обслужен болен в спешно отделение  амб.№  4244 от 17.03.2010 год. от МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД гр.Сливен на Станимир Георгиев Стойков, фиш за обслужен болен в спешно отделение амб.№ 4222 от 06.03.2010 год. от МБАЛ „Д-р Иван Селимински”  АД гр.Сливен на Станимир Георгиев Стойков, фотоалбум с 6 броя фотоснимки, справка за съдимост рег.№ 1810 от 27.04.2010 год. на Старозагорския районен съд, издадена след извършена справка в Бюрото за съдимост при Софийския районен съд, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия Б. Мирославов С. от 02.07.2010 год., справка за съдимост рег.№ 1791 от 27.04.2010 год. на Старозагорският районен съд, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия А.Д.Д. от 29.06.2010 год., справка за съдимост рег.№ 1793 от 27.04.2010 год. на Старозагорският районен съд, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия  Н.М.С. от 02.07.2010 год., справка за съдимост рег.№ 1792 от 27.04.2010 год. на Старозагорския районен съд, протокол за разпит на свидетеля Станимир Георгиев Стойков от 29.06.2010 год., протокол за разпознаване на лица и предмети от 29.06.2010 год., протокол за разпознаване на лица и предмети от 29.06.2010 год., протокол за разпознаване на лица и предмети от 29.06.2010 год., решение № 137 от 30.09.2007 год. на Старозагоркия районен съд по а.н.дело № 1592/2007 год., протокол за доброволно предаване от 10.03.2010 год..), както и от събраните в хода на съдебното следствие доказателства - писмени (справки за съдимост на обвиняемите и за търпените от тях наказания) и гласни (обясненията на обвиняемите и проведената очни ставка между обвиняемите Д. и Н.С.).

   В случая са налице противоречиви доказателства относно авторството на инкриминираното деяние, което налага и поотделното обсъждане на доказателствата в частта им, в която си противоречат.

   За да приеме, че обвиняемият Д. е извършил деянието, в което е обвинен, именно чрез описаните му по-горе действия, съдът кредитира с доверие на първо място собствените му признания за нанесения от него юмрук в лицето на пострадалия и на второ място – показанията на пострадалия в тази насока, тъй като в тази им част същите кореспондират помежду си. Що се отнася до твърденията на обвиняемия Д., че е бил провокиран да удари пострадалия именно от последния - първоначално чрез отправен му жест през прозореца на колата, а впоследствие чрез опит за нападение върху него – „той ме хвана за ръцете и ме блъсна в рамото, а аз го ударих, за да се защитя”, съдът намира тези му твърдения за неправдоподобни и недоказани, поради които и не ги кредитира с доверие, а ги възприе изцяло като защитна негова позиция. На този извод навежда на първо място фактът, че пострадалият е стоял в колата и именно обвиняемият Д. е отишъл при него, на второ място – фактът, че обвиняемият Д. така и не посочи какъв именно е бил този толкова предизвикателен жест, отправен му от пострадалия, който го е отклонил от пътя му, на трето място – фактът, че пострадалият е започнал да вика за помощ към приятелите си, което не би се случило, ако той не се чувстваше заплашен по някакъв начин от обвиняемия Д., и на четвърто място – фактът, че защитникът на обвиняемия Д. не оспорва обвинението, а последният изцяло поддържа пледоарията му, като в последната си дума дори съжалява за извършеното, а това му поведение не би могло да бъде обяснено по друг начин, освен с обстоятелството, че обвиняемият Д. осъзнава собствената си вина.

   За да приеме, че обвиняемите Н.С. и Б.С. са извършили деянията си, в които са обвинени, именно чрез описаните им по-горе действия, съдът взе предвид следното:

   в обясненията си, дадени пред органа на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.378, ал.2 от НПК, обвиняемият Д. изрично сочи обвиняемите Н.С. и Б.С. като едни от лицата, които са ритали падналия на земята пострадал, а в обясненията си, дадени в хода на съдебното производство, обвиняемият Д. отново посочи тези двама обвиняеми като едни от лицата, които е видял на мястото на инцидента около падналия на земята пострадал, заявявайки обаче, че не ги е видял да удрят пострадалия или когото и да било друг от присъстващите там;

   обясненията на обвиняемия Д., дадени пред органа на досъдебното производство относно действията на обвиняемите Н.С. и Б.С., изцяло кореспондират с показанията на пострадалия и двамата му приятели (свидетелите Тенев и Иванов) в частта им, според която пострадалият е бил ритан от няколко обградили го лица, докато е бил на земята;

    обясненията на обвиняемия Д. (както тези, дадени пред органа на досъдебното производство, така и тези, дадени в хода на съдебното производство), изцяло кореспондират с показанията на обвиняемите на Н.С. и Б.С. в частта им, че последните двама действително са били на мястото на инцидента;

   обясненията на обвиняемите Н.С. и Б.С. относно действията им по време на инцидента са взаимно изключващи се (първият твърди, че отблъснал пострадалия от обвиняемия Д., а вторият - че издърпал обвиняемия Д. от пострадалия, като и двамата обвиняеми твърдят, че не са се видели един-друг по време на инцидента) и същевременно се опровергават от обясненията на обвиняемия Д., включително и тези, дадени в хода на съдебното производство (в последните обвиняемият Д. не излага каквито и да било данни, сочещи че обвиняемите Н.С. и Б.С. са му помогнали по който и да е от начините, описани от тях).

   Следователно: описаните противоречия, преценени в съвкупност, навеждат на единствено възможния извод, че относно участието на обвиняемите Н.С. и Б.С. в извършването на инкриминираното деяние следва да бъдат кредитирани с доверие в тази им част именно обясненията на обвиняемия Д., дадени пред органа на досъдебното производство, докато обясненията му, дадени в хода на съдебното производство, следва да бъдат възприемани  като опит от негова страна да прикрие действията на обвиняемите Н.С. и Б.С., с които се намира в приятелски отношения. Това е така на първо място, защото, както вече беше посочено, присъствието на обвиняемите Н.С. и Б.С. на мястото на инцидента е безспорно и не се отрича от самите тях, на второ място – защото обясненията на обвиняемия Д., дадени пред органа на досъдебното производство относно действията на обвиняемите Н.С. и Б.С., изцяло кореспондират с показанията на пострадалия и двамата му приятели в частта им, според която пострадалият е бил ритан от няколко обградили го лица, докато е бил на земята, и на трето място – защото действията на обвиняемите Н.С. и Б.С. по време на инцидента така, както те самите ги описват, фактически не биха могли да са се случили без двамата да се видят един-друг и без при това да бъдат забелязани тези им действия от лицето, на което те твърдят, че са помагали – обвиняемия Д.. Индиция за правилността на този извод (поне що се отнася до участието на обвиняемия Б.С. в извършването на инкриминираното деяние) съставлява и фактът, че защитникът на обвиняемия Б.С. не оспорва обвинението, а последният изцяло поддържа пледоарията му, като в последната си дума дори съжалява за извършеното и моли за минимално наказание, а това му поведение не би могло да бъде обяснено по друг начин, освен с обстоятелството, че обвиняемият Б.С. осъзнава собствената си вина.

   За да приеме, че обвиняемият Д.Б. не е участвал в извършването на инкриминираното деяние, съдът взе предвид следното:

   обвиняемият Б. твърди, че е гледал футболната среща между ПФК „Боре” и ПФК „ЦСКА” у дома си, след което е излязъл да се види с приятелката си, но в района на Шесто основно училище случайно е попаднал сред група тичащи привърженици на ПФК „Берое”, след което е бил задържан с някои от тях от органите на МВР, като в тази насока обясненията му, дадени пред органа на досъдебното производство, и обясненията му, дадени в хода на съдебното производство, са последователни и непротиворечиви;

   обясненията на обвиняемия Б. относно факта, че не само не е участвал в побоя над пострадалия, но и не е бил по време на извършването му на мястото на извършването му, изцяло кореспондират с обясненията на обвиняемия Д., дадени в хода на съдебното производство, и обясненията на останалите двама обвиняеми – Н.С. и Б.С.;

   в случая доказателствата, оборващи изброените (обясненията на обвиняемия Д., дадени в хода на съдебното производство, и обясненията на обвиняемите Б., Н.С. и Б.С.) в посочената им част, са обясненията на обвиняемия Д., дадени пред органа на досъдебното производство, извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване от страна на пострадалия на обвиняемия Б. като едно от лицата, които са го ритали, и извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване от страна на пострадалия на обвиняемия Б. като едно от лицата, които са го ритали, и показанията на полицейските служители, задържали обвиняемия Б., според които той е бил задържан, тъй като е бил разпознат от пострадалия като един от нападателите му;

   същевременно обаче извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване от страна на пострадалия на обвиняемия Б. като едно от лицата, които са го ритали, не би могло да послужи като сигурна основа, въз основа на която съдът да изгради своите категорични и недвусмислени изводи в тази насока, защото: в първоначалните си показания, дадени в деня на нанесения му побой, пострадалият изрично е заявил, че може да разпознае като свой нападател и е разпознал като такъв само едно от лицата – обвиняемият Д. (показания, които в тази им част не могат да не бъдат кредитирани с доверие, имайки предвид действията, в които се е изразило участието на обвиняемия Д. в извършването на инкриминираното деяние), както и че не би могъл да разпознае останалите нападатели, тъй като те са го ритали, докато той е лежал на земята, закрил с ръце лицето си, за да го предпази; в последващите си показания, дадени в деня на извършеното разпознаване повече от три месеца след нанесения му побой, пострадалият изведнъж заявява, че може да разпознае и останалите си нападатели и то по техния ръст и цвят на косата, а най-високият от тях -и по неговото телосложение (слаб), т.е. по признаци, които (дори да се приеме, че непълнотата на първоначалните показания на пострадалия в тази насока се дължи изцяло на изпитания от него шок вследствие на нанесения му непосредствено преди това побой) не биха могли да се възприемат като достатъчно специфични и надеждни, имайки предвид неопределения брой лица, които биха могли да отговарят на конкретните индивидуализиращи признаци, посочени от пострадалия, още повече, че и в този си втори по ред разпит същият отново изрично заявява, че е видял въпросните лица „за миг”; в протокола за разпознаване на обвиняемия Б. е записано, че същият е бил разпознат от пострадалия по неговите физиономия и телосложение, без обаче да е посочено изрично кои са специфичните признаци във физиономията и телосложението на обвиняемия Б., по които пострадалият го разпознал, още повече, че в показанията си последният изобщо не е посочил да му е направило впечатление нещо във физиономията на който и да е било от нападателите му и изрично е заявил, че му е направило впечатление само телосложението на най-високия от нападателите му – 185 см със слабо телосложение, докато съдът – позовавайки се на личните си и преки възприятия от обвиняемите – имаше възможност да се убеди, че обвиняемият Б. е с ръст много под 185 см и от четиримата обвиняеми той е най-ниският;

   не могат да бъдат кредитирани с доверие в тази им част и показанията на полицейските служители, задържали обвиняемия Б., според които той е бил задържан, тъй като е бил разпознат от пострадалия като един от нападателите му, тъй като в тази им част те се оборват, както от цитираните вече по-горе първоначални показания на самия пострадал, дадени в деня на нанесения му побой, така и от показанията на неговите приятели – свидетелите Тенев и Ивано („Станимир видя момчетата, които бяха в автомобила на МВР, и разпозна едно от момчетата като нападателя си. Полицаите направиха справка в РПУ-Стара Загора и се установи, че момчето, което той разпозна като нападателя си, се казва А.Д.Д.”).

   Следователно: имайки предвид изложеното, единственото по-надеждно доказателство, уличаващо обвиняемия Б. в участие при извършване на инкриминираното деяние, са обясненията на обвиняемия Д., дадени пред органа на досъдебното производство, но както вече беше отбелязано, в тази им част те са изолирани от останалия доказателствен материал по делото и дори се опровергават от него, поради което и не могат да бъдат кредитирани с доверие в тази им част (вярно е, че относно участието на обвиняемите Н.С. и Б.С. в инкриминираното деяние съдът кредитира с доверие обясненията на обвиняемия Д., дадени пред органа на досъдебното производство, но - видно от изложените за това съображения – в тази им част обясненията на обвиняемия Д. не бяха изолирани, а кореспондираха и с другите относими към разглеждания въпрос доказателства). Ето защо, доколкото постановяването на осъдителен съдебен акт не може да почива на предположения, а предполага доказване на обвинението по несъмнен и безспорен начин, съдът намери, че събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да се приеме за установено участието на обвиняемия Б. в извършване на инкриминираното деяние, а напротив – сочат точно обратното.   

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 06.03.2010 год. в гр.Стара Загора обвиняемите А.Д.Д., Н.М.С. и Б. Мирославов С. в съучастие помежду си, като съизвършители, по хулигански подбуди са причинили на Станимир Георгиев Стойков, ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с което свое деяние те са осъществили от обективна страна признаците от престъпния състав на чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с ал.20, ал.2 от НК, както и че обвиняемият Д.К.Б. не е взел участие в извършване на описаното престъпление, поради което призна подсъдимите Д., Н.С. и Б.С. за виновни по повдигнатото им обвинение, като ги призна за невинни и ги оправда по обвинението за извършване на конкретното престъпление в съучастие с обвиняемия Б., и респективно – призна обвиняемия Б. за невинен в извършване на описаното престъпление и изцяло го оправда по повдигнатото му обвинение по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с ал.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК.

В случая е без правно значение от кои точно удари на  кого точно от обвиняемите Д., Н.С. и Б.С. кои точно увреждания са били причинени на пострадалия,   

 

За да признае обвиняемите Д., Н.С. и Б.С. за виновни по повдигнатото им обвинение, съдът прие, че те са извършили деянията си при пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния им характер, предвиждала са общественоопасните им последици и са искали настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат вида и характера на упражнената от тях физическа сила по отношение на пострадалия и областите от тялото на последния, в които те са нанасяли ударите си.

В случая е без правно значение от кои точно удари на кого точно от обвиняемите Д., Н.С. и Б.С. кои точно увреждания са били причинени на пострадалия, тъй като е налице общност на умисъла, поради което и всеки от причинителите на телесните увреждания на пострадалия е в еднаква степен виновен и отговорен за настъпилия съставомерен резултат.

Видно от приетите като писмени доказателства справки за съдимост, към момента на извършване на разглежданото престъпление обвиняемите Д., Н.С. и Б.С. не са осъждани за престъпление от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, а от деянията им не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, и за извършеното от тях умишлено престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода до три година”, съдът на основание на основание чл.78а от НК в редакцията му към датата на извършване на деянията, явяваща се по-благоприятен за обвиняемите закон по смисъла на чл.2, ал.2 от НК, освободи обвиняемите А.Д.Д., Н.М.С. и Б. Мирославов С. от наказателна отговорност за извършеното от тях престъпление, като наложи на всеки един от тях административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, т.е. при наличието единствено на смекчаващи отговорността им обстоятелства (съдът намери, че в случая по отношение и на тримата обвиняеми не са налице отегчаващи отговорността им обстоятелства, които да не съставляват елемент от състава на конкретното извършено от тях престъпление), за каквито по отношение на всеки от тях съдът отчете чистото му съдебно минало и младата му възраст.

Съдът присъди в тежест на всеки един от обвиняемите Д., Н.С. и Б.С. направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на сумата от 66,67 лева за всеки от тях.

ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови решението си.

 

    

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: