Р Е Ш Е Н И Е
№ 260036/23.10.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в
публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К.
като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 244 описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.В.Г.,
ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Ц.И. *** против решение №
155/17.02.2020г. на ОС – Варна, постановено по т.д. № 222/2019г., с което са отхвърлени
предявените от въззивника против „Лев
Инс“ АД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 226 от КЗ
(отм.) и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 55 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат на настъпило на 22.02.2014г. ПТП, в гр. Варна, на бул.
“Цар Освободител“ в посока кръстовището на ул.“Пирин“, при твърдения за
причиняването му виновно от неустановен водач на л. а. „Мерцедес“ с peг. № В
2748 НС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със
застрахователна полица № BG22113000898615, валидна до 20.03.2014г., ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането – 22.02.2014г. до
окончателното изпащане на задължението, както и сумата от 628.54 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на същото ПТП,
изразяващи се в разходи за лечение.
В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение,
основани на доводи за направата на изводи в противоречие с установеното от
събраните по делото доказателства. Оспорват се изводите на окръжния съд за
недоказаност участието в ПТП на л. а.
„Мерцедес“. Счита се, че неправилно съдът е кредитирал единствено заключението
на вещото лице по проведената САТЕ, без да отчете материалите и направените констатации
в досъдебното производство, не се е съобразил и с трайната съдебна практика по
подобни казуси. Излагат се доводи по съществото на спора. Иска се отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявените искове, алтернативно след отмяна
на решението да върне делото за ново разглеждане с указания за повеждане на
тройна САТЕ.
В
с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа. Претендират се
направените в двете инстанции съдебни разноски.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил
отговор от насрещната страна – ЗК „Лев
Инс“ АД.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният
съд се е произнесъл по предявени от въззивника Г.В.Г. против ЗК "Лев
Инс" АД искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД.
Фактическите основания, въведени в исковата молба и с допълнителната молба по
чл.372 ГПК са, че на 22.02.2014г., в гр.Варна, на бул."Цар
Освободител" преди кръстовището с ул."Пирин" водачът на л.а.
марка "Мерцедес", с рег. № В 2748 НС предприел маневра - рязко
навлизане от лява в средна лента на пътното платно, в резултат на което ударил
със страничната си дясна част управлявания от въззивника л.а.
"Нисан", рег. № В 4619 СТ, след което, без да спре напуснал
местопроизшествието. Твърди се, че в резултат на удара Г. е получил средна
телесна повреда, изразяваща се счупване
на 11 и 12 гръдни прешлени и бодилестия израстък на 12 гръден прешлен, а
впоследствие и множество посттравматични
увреждания - увреждане на междупрешленните
дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с редикулопатия, нарушена
проводимост по двигателните влакна на перонеус в проксималните сегменти,
радикулопатия на L5 двигателни коренчета двустранно, ирадиация по
междуребрията, високо кръвно налягане, болки в двете глезенни стави, за които
лекарите не дават положителни прогнози за възстановяване. Сочи се, че от така
описаните увреди и претърпения стрес продължава да търпи болки и страдания и
към момента, изпитва страх при управление на автомобил, напрегнат и неспокоен
е, страда от неспокоен сън, притеснения и физически болки, ограничени движения
в гърба и кръста. За настъпилото ПТП е образувано ДП № 61/2014 г. по описа на
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Варна срещу неизвестен извършител, което към
момента е спряно. Твърди, че в хода извършените действия по разследването са
събрани доказателства, според които се установяват твърденията му за участието
на л.а. "Мерцедес" в процесното ПТП. Твърди се още, че лекият
автомобил, управляван от виновния водач, е застрахован по сключена с ответника ЗК
"Лев Инс" АД застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна
полица № BG22113000898615,
валидна до 20.03.2014г., но последният е отказал да заплати
обезщетение за претърпените вреди. Поради това са предявени и настоящите искови
претенции за заплащане на сумата от 55 000 лева, съставляваща обезщетение за
неимуществените вреди - болки и страдания в резултат на ПТП, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното му изплащане,
както и на сумата от 628.54 лева, претендирана като обезщетение за претърпени в
резултат на същото ПТП имуществени вреди - разходи за лечение, подробно
посочени в исковата молба.
Ответното дружество е оспорило исковете с възражения
за тяхната неоснователност. Твърди, че липсват категорични доказателства,
събрани в досъдебното производство, които да сочат, че МПС, по отношение на
което имат сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" е
участвало в твърдяното ПТП. С оглед на това оспорва да са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на застрахователя. Оспорват се продължителността и
интензитета на претендираните неимуществени вреди, както и размера на търсеното
за тях обезщетение като прекомерен. В условията на евентуалност се прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззивника.
Направено е и възражение за погасяване на претенцията за лихва за забава за
периода 22.02.2014г. - 11.02.2016г.
Съдът, като взе предвид направените във въззивната жалба оплаквания по
правилността на обжалваното решение, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Към настоящия момент между страните не е
спорна установената от първоинстанционния съд, въз основа на приетите по делото
доказателства фактическа обстановка, че на 22.02.2014г. въззивникът Г.Г. е
получил травматични увреждания - фрактура на 11 и 12 прешлени на гръбначния
стълб и счупване на страничния израстък на 12 гръден прешлен, по повод на което
е бил хоспитализиран в МБАЛ "Св.Анна", изписан на 05.03.2014г., но
впоследствие поради настъпили усложнения неколкократно е постъпвал в болница за
долекуване, лечение и рехабилитация. С оглед сочената от него причина за
настъпване на травмата, а именно в резултат на ПТП, при което управляван от
неизвестен водач л.а. "Мерцедес" с рег. № В 27 48 НС е предприел
внезапна маневра, преминавайки от лява в средна лента на пътното платно на
бул."Цар Освободител" до МБАЛ "Св.Анна", гр.Варна, по
посока на ул."Отец Паисий", е ударил движещия се в средната пътна
лента л.а. "Нисан" с рег. № В 46 19 СТ, управляван от въззивника, е образувано
ДП № 61/2014г. по описа на ОД на МВР - Варна. В хода на това производство са
проведени множество процесуално-следствени действия по установяване водача на
л.а. "Мерцедес" и съпричастността на това МПС към процесното ПТП -
разпитани са свидетели, в т.ч. собственика на л.а. "Мерцедес" и лицето,
на което е предоставен за управление, които отричат участие в ПТП-то, извършени
са огледи на местопроизшествието, което към датата на същите не е
запазено, огледи на процесните два
автомобила и експертизи. Към настоящия момент, с влязло в сила Постановление от
29.03.2016г. на ВРП досъдебното производство е спряно, на основание чл.245 ал.1
и чл.199 НК, поради неоткриване на извършителя и липса на категорични данни за
съприкосновение между л.а. на въззивника
и сочения от него л.а. "Мерцедес".
Не е спорно между страните и
обстоятелството, че към 22.02.2014г. л. а.
„Мерцедес“ с per. № В 2748 НС е бил застрахован по
риска „Гражданска отговорност”, по застрахователна полица № BG22113000898615, сключена с „Лев Инс“АД,
гр.София, със срок на действие от 20.03.2013г. до 20.03.2014г., както и че застрахователното дружество е отказало за заплати
на въззивника претендираното от него обезщетение, предявено по щета вх. № L - 3554/23.11.2016г.
Основният
спорен въпрос е налице ли е извършен деликт от страна на лицето, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.
Oбект на застраховане по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства. С оглед на това отговорността на застрахователя
по тази застраховка е функционално обусловена от деликтната отговорност на
застрахованото лице /собственикът на л.а. и лицето, на което същият е
предоставен за управление/, т.е. за да се ангажира отговорността на
застрахователя е необходимо да бъдат налице всички елементи от фактическия
състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД - виновно противоправно
поведение, причинени вреди и причинна връзка между деянието и вредата. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест пълното и главно
доказване на тези предпоставки е в тежест на увреденото лице - в случая въззивника
Г.Г..
От съвкупния
анализ на ангажираните по делото доказателства настоящата инстанция намира, че
такова доказване не е проведено.
Видно от
материалите по досъдебното производство местопроизшествието не е било запазено.
Огледите на мястото са извършени дни по-късно /първият е от дата 27.02.2014г./,
а констативния протокол за ПТП с пострадали лица с дата 20.08.2014г., поради
което и тези документи не възпроизвеждат обвързващи констатации на съставилите
ги длъжностни лица относно механизма за настъпване на ПТП, респ. относно
фактическата обстановка при неговото настъпване.
На
27.02.2014г. е извършен и първия оглед на управлявания от въззивника л.а.
"Нисан", при който са установени деформации в предна лява част,
подробно описани в протокола и отразени на снимков материал. На 31.03.2014г. и
30.06.2014г. са извършени огледи и на л.а. "Мерцедес", като в
протоколите и снимковите материали към тях са отразени охлузвания във вид на
хоризонтални черти по предна броня в дясно и в долен ляв край на крайна задна
врата, без установени побитости и хлътвания в страничната дясна част на
автомобила, охлузвания по преден десен калник и в странична дясна част на задна
броня.
Преки
свидетели на инцидента от разследващите органи не са установени. Такива не са разпитвани
и в настоящото производство. Св.М., разпитан пред ОС - Варна възпроизвежда обяснения на
въззивника относно това как е пострадал, без конкретика и непосредствени
възприятия. Показанията на разпитаната св.С.С. също не установяват релевантни за спора обстоятелства - същата няма спомен
и възприятия за нанесени щети по л.а. "Мерцедес" към
22.02.2014г.
Установено е в
хода на разследването също така, че намиращите се в района на произшествието
камери или не са работили, или че записите не се съхраняват.
Съгласно
заключението на проведената пред първоинстнанционния съд комплексна Съдебно
автотехническа и медицинска експертиза, установените на 22.02.2014г.
травматични увреждания на въззивника е възможно да са получени в резултат на
рязко свиване на тялото му напред и в дясно в лумбалната област, довело до
компресия на телата на 11 и 12 гръден прешлен, т.е. в резултат на ПТП. В
обясненията си, дадени в с.з. в.л. д-р Манчев сочи, че подобно рязко свиване на
тялото може да има при рязко натискане на спирачката на автомобила, поради
което и предвид обстоятелството, че уврежданията са установени в същия ден,
непосредствено след твърдяната злополука, обосновава заключението си за
възможността същите да са във връзка с процесното ПТП, макар и не като получени
пряко от съприкосновението /удар/ на двата автомобила, тъй като от техническа
гледна точка степента на увреждане на автомобилите не отговаря на ситуация
довела до увреждането на въззивника. В същото време, заключението не сочи за
категоричност на настъпване на ПТП по твърдения от въззивника механизъм и при
участието на л.а."Мерцедес" с рег. № В 2748 НС. Според в.л. М. само част от
ожулванията по л.а. "Мерцедес" може да са получени при сблъсък с л.а.
на въззивника, тъй като издиранията и деформациите по л.а. "Мерцедес"
са по протежение на цялата му повърхност и за част от тях е налице разминаване
във височината им спрямо охлузванията на л.а. "Нисан". Липсата на
оглед към момента на произшествието, на данни за скоростта на двата автомобила
и за спирачен път на л.а. "Нисан", за поведението на водачите им и за
обстановката на пътното платно /наличието на други МПС/ не позволяват точното
установяване на механизма на настъпване на автопроизшествието, нито за
направата на категоричен извод, че описаните в протоколите за оглед деформации
по двата автомобила са в резултат на съприкосновението помежду им.
Съдът изцяло
кредитира коментираното заключение като компетентно, обосновано и
непротиворечащо на останалия доказателствен материал. В същото подробно са
анализирани твърденията на въззивника относно начина на настъпване на ПТП,
установените деформации по автомобилите съобразно снимковия материал и
протоколите за оглед на същите, съдържащи се в преписката по досъдебното
производство. Проведените в това производство съдебни експертизи не
разколебават изводите на вещите лица по настоящата експертиза доколкото и те не
установяват с категоричност факта на участие на двата автомобила в едно ПТП,
израз на което е и основанието за постановеното спиране на досъдебното
производство. Наред с това, тези експертизи не могат да бъдат ценени като
доказателства в гражданския процес, тъй като не са събрани по надлежния за това
процесуален ред.
Ето защо,
настоящият състав намира, че частичното съвпадение на деформациите по двата
автомобила, при липсата на каквито и да било други доказателства, установяващи
настъпването на процесното ПТП с участието на л.а."Мерцедес" не е
достатъчно, за да се приеме за доказано твърдението на въззивника, че
получените от него на 22.02.2014г. травматични увреждания са причинени виновно
от водача на този л.а. Възможността тези увреди да са получени по твърдения от
въззивника начин нe разколебава този извод, тъй като същата е изведена от вещите лица
единствено въз основа на сочения от него механизъм на ПТП и обстоятелството, че
са констатирани непосредствено след настъпването му, но не и от установени по
делото обстоятелства, доказващи по несъмнен начин настъпило ПТП с участието на
л.а. "Мерцедес".
Предвид
липсата на доказано виновно противоправно поведение от страна на водача на този
л.а. следва, че предявеният пряк иск срещу неговия застраховател по сключената
застраховка "Гражданска отговорност", полица № BG22113000898615 е
неоснователен.
С оглед
съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първостепенния съд
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемото
дружество не е претендирало разноски за въззивното производство, поради което и
такива не се присъждат.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 155/17.02.2020г. на ОС – Варна, постановено по т.д. № 222/2019г.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.