Р Е Ш Е Н И Е
София, 16.11.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание
на петнадесети октомври през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 1312/2017 г., за да се произнесе
взе пред вид следното:
Предявен е иск от „И.“ АД, ***
против Х.Ж.П., ЕГН **********,***, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че Х.Ж.П., като
кредитополучател по Договор за кредит-овърдрафт на физическо лице срещу ипотека
№ 033-08/08.08.2008 г., дължи на „И.“ АД следните суми, произтичащи от Договора:
– главница в размер 300 000 евро, - просрочена договорна /възнаградителна/ лихва
върху главницата в размер 36 745,48
евро за периода от 27.07.2012 г. до 25.08.2013 г.; - лихва за забава върху просрочената главница – 92 949,99 евро за периода от 27.08.2013 г. до 14.01.2015 г.; -
неустойка за забава върху просрочени
лихви – 22 476,73 евро за
периода от 27.08.2012 г. до 14.01.2015 г.; - такса за обслужване на разплащателна сметка в евро – 10,09 евро; - законната лихва върху главницата от 15.01.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането; - присъдена
държавна такса – 17 687,83 лв.
и - присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 13 795,86
лв..
Претендират
се разноски в настоящото производство, съответно: 17687, 83 лв. - заплатена
държавна такса и останалите разноски, направени в хода на
делото, съобразно чл. 80 ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че Договор
за кредит - овърдрафт на физическо лице срещу ипотека № 033-08/08.08.2008 г.,
сключен между ищеца „И.“ АД и ответника Х.Ж.П., Банката е предоставила на
последния, като кредитополучател, кредит в размер на 300 000 евро с краен
срок на погасяване на 26.08.2013 г.
Пред вид
факта, че към 15.01.2015 г. задълженията по описания Договор не са били
погасени, Банката е подала заявление по чл. 417 ГПК и е било образувано
ч.гр.д.№ 1733/2015 г. на СРС, 60-ти с-в, по което в нейна полза са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като ответникът е бил осъден да
заплати на ищеца следните суми: 300 000 евро – главница; просрочена
договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата – 36 745,48 евро за
периода от 27.07.2012 г. до 25.08.2013 г.; лихва за забава върху просрочената
главница – 92 949,99 евро за периода от 27.08.2013 г. до 14.01.2015 г.;
неустойка за забава върху просрочени лихви – 22 476,73 евро за периода от
27.08.2012 г. до 14.01.2015 г.; такса за обслужване на разплащателна сметка в
евро – 10,09 евро; законна лихва върху главницата от 15.01.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането; присъдена държавна такса – 17 687,83
лв. и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 795,86 лв.
С
Разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 1733/2015 г., ищцовото дружество е уведомено
за постъпило от длъжника възражение срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение, като му е указано, че в едномесечен срок може да предяви иск за
установяване на вземането си.
Ищецът
е представил писмени доказателства.
Поискал
е назначаване на ССЕ.
Поискал
е също прилагане на делото по заповедното производство, образувано пред СРС.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира
разноски по списък.
Ответникът Х.Ж.П. оспорва иска по основание и размер.
Не
оспорва наличието на договорни отношения с ищеца.
Заявява, че в договора
между страните няма посочени
вноски, като към същия няма приложен погасителен план, за да се твърди или
приеме, че такъв е подписан и че е налице неизпълнени спрямо него.
Напълно неясно било, според него, как и на кое договорно основание ищецът
посочва в представения „погасителен план” брой вноски и на какво основание е
определена дата на първа просрочена вноска, при положение, че кредитът е
уговорен и отпуснат в режим на овърдрафт.
По – нататък в приложения отговор на исковата молба твърди, че за периода
от юни 2011 г. до април 2013 г. е извършвал плащания, които не са отразени от
банката, както следва: 1. Сума в размер на 6 128 евро на 10.10.2011 г.; 2.
Сума в размер на 3 062 евро на 01.12.2011 г.; сума в размер на 6 305 евро на
27.12.2011 г.; 4. Сума в размер на 3 062 евро на 24.04.2012 г.; 5. Сума в
размер на 3 100 евро на 28.08.2012 г.; 6. Сума в размер на 6 000 лева
(равностойност на 3 062.79 евро) на 30.11.2012г.; 7. Сума в размер на 6 500
лева (равностойността на 3 318 евро) на 19.12.2012 г.; 8. сума в размер на 4
500 лева (равностойността на 2 297 евро) на 22.01.2013 г.; 9. Сума в размер на
1 020 евро на 31.01.2013 г.; 10. Сума в размер на 3 480 щ.д. (равностойност
на 2 646.39 евро) на 22.04.2013 г, в общ размер на 34 001,18 евро, за
които суми прилага платежни документи.
Твърди още, че представените от ищеца справки не следва да бъдат приети по
делото, доколкото видимо не носят подпис на ищеца, нито съдържат реквизити за
да бъдат приети за надлежни или относими, в тях липсват данни за сметката, по
която евентуално е воден и отчитан кредитът и чието евентуално счетоводно
отразяване се представя в приложените справки. По същество същите представляват
таблици в ексел, които, според ответника, не представляват годни доказателства
относно претендираните лихви и неустойки за начина на тяхното формиране.
Заявява също, че посочените данни за усвоена и погасена част от кредита са
неверни и непълни, не са ясни основанията за начислените лихви и неустойки
върху лихви. Посочените като начислени лихви - възнаградителна, лихва за забава
и неустойка за забава върху лихва, представляват лихва върху лихва и не
кореспондират с условията на представения договор.
Оспорва иска на ищцовото дружество и по отношение на исканията за
признаване на вземанията в размер на 36 745,48 евро, представляващо просрочена
договорна /възнаградителна/лихва върху главницата за периода от 27.07.2012 г.
до 25.08.2013 г., като неоснователно, вкл. по размер и период; вземане в размер
на 92 949,99 евро, представляващо „лихва за забава върху просрочена главица” за
периода от 27.08.2013 г. до 14.01.2015 г. вкл., като неоснователно и прекомерно;
вземане в размер на 22 476,73 евро, представляващо „неустойка за забава върху
просрочена лихва” за периода от 27.08.2012 г. до 14.01.2015 г. вкл.
Според него ищецът тенденциозно не е приспаднал от претенцията си
постъпилите суми от проведено принудителното изпълнение спрямо ипотекирани
недвижими имоти като счита, че към момента ищецът е удовлетворил вземането си.
Представил
е писмени доказателства, поискал е събиране и на допълнителни такива.
Поставил
е въпроси към съдебно – счетоводната експертиза.
В
хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, като
неоснователни и недоказани.
Не претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не
се спори, а и това се доказва от събраните по делото доказателства, че на 08.08.2008
г. е сключен Договор за кредит-овърдрафт на физическо лице срещу ипотека №
033-08/08.08.2008 г., между
„И.”, АД, като кредитодател, и Х.Ж.П., в качеството му на кредитополучател,
по силата на който Банката – кредитодател е предоставила на ответника –
кредитополучател сумата 300 000 евро, с краен срок на погасяване, съгласно
чл. 4, ал. 1 от Договора, 26.08.2013 г.
Не
се спори също така, че, във връзка с подадено от Банката
заявление по чл. 417 ГПК, е било образувано ч.гр.д.№ 1733/2015 г. на СРС, 60-ти
с-в, по което в нейна полза са издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като ответникът е бил
осъден да заплати на ищеца следните суми: 300 000 евро – главница;
просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата – 36 745,48
евро за периода от 27.07.2012 г. до 25.08.2013 г.; лихва за забава върху
просрочената главница – 92 949,99 евро за периода от 27.08.2013 г. до
14.01.2015 г.; неустойка за забава върху просрочени лихви – 22 476,73 евро
за периода от 27.08.2012 г. до 14.01.2015 г.; такса за обслужване на
разплащателна сметка в евро – 10,09 евро; законна лихва върху главницата от
15.01.2015 г. до окончателното изплащане на вземането; присъдена държавна такса
– 17 687,83 лв. и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
13 795,86 лв.
На
28.12.2015 г. длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение, като е заявил, че не дължи сумата по издадената заповед и
в законовия срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането
си.
По искане на страните съдът назначи съдебно –
икономическа експертиза, според заключението на която усвоената сума за
главница по Договора за кредит-овърдрафт на физическо лице срещу ипотека №
033-08/08.08.2008 г., сключен между
„И.”, АД, като кредитодател, и Х.Ж.П., в качеството му на кредитополучател, е в размер 690 031, 22 евро, като за погасяване
задълженията по главницата по банковата сметка в евро с номер 1815000570978006
е постъпила сумата 390 013, 22 евро. Издължените суми за договорни лихви
са в общ размер 136 476 евро, като дължимата сума за договорна лихва за
периода 27.07.2012 г. – 25.08.2013 г., включително, е в размер 36 745, 48
евро.
Пак според заключението неиздължената сума за лихви
върху просрочена главница за периода 27.08.2013 г. – 14.01. 2015 г. включително
възлиза на 92 949, 99 евро, а неустойката за същия период е 22 476,
73 евро
Експертът прави извода, че общият размер на дълга по Договора за
кредит-овърдрафт, е 452 172 евро.
В
допълнително заключение вещото лице, приспадайки представените от ищцовата
страна доказателства за извършени погасявания от страна на ответника – вносни
бележки, , заявява, че общият размер на тези плащания възлиза на 34 003,
57 евро, като непогасена остава сумата 36 745, 48 евро, представляваща
договорна лихва за периода 27.07.2012 г. – 25.08.2013 г. включително.
Тезата
на ответника е, че в периода до м. април 2016 г. е проведено изпълнение спрямо
ипотекираните като обезпечение по процесния Договор за кредит – овърдрафт
недвижими имоти. В тази връзка ищецът представи Постановление за възлагане на ипотекиран
недвижим имот – апартамент № 2 и гараж № 8, находящ се в София, ул. ********,
продаден за сумата 136 000 лв., както и разпределение във връзка с
извършената публична продан на имоти, находящи се в София, ул. ********, като
доказателство, че ищецът е придобил на публична продан посочените недвижими
имоти, като за удовлетворяван на главницата му е разпределена сумата
178 250 лв. /91 138 евро/.
Твърди,
че извод за погасяване може да бъде направен и от представения протокол за
извършено разпределение във връзка с извършена публична продан на друг имот –
апартамент № 5, находящ се в София, ж.к. *********, като доказателство, че
ищецът е получил сумата 172 000 евро /87 942,21 евро/.
От
представените доказателства, според ответника, е видно, че и6щецът се е
удовлетворил чрез публична продан на ипотекирани в негова полза недвижими имоти
със сума, възлизаща на около 240 000 евро.
Представените
от ответника и неоспорени от ищеца писмени доказателства в тази връзка са:
-
Разпределение от 14.03.2016 г.,
извършено от ЧСИ Г.Д., рег. № 781, район на действие София, по изп.д. №
20157810400762 във връзка с проведена публична продан на недвижими имоти,
собственост на ипотекарния длъжник И.С.Д.- апартамент № 2 и гараж № 8, находящ
се в София, ул. ********, от която е видно, че ипотекарният кредитор – ищецът е
получил сумата 158 200 лв., след приспадане на вземания, съобразно нормата
на чл. 136 ЗЗД.
-
Разпределение от същата дата по същото
изпълнително дело във връзка с проведена публична продан на следния недвижим
имот, собственост на ипотекарния длъжник М.Т.Б.- апартамент № 5, находящ се в
София, ул. *********, от което се установява, че ипотекарният кредитор – ищецът
е получил сумата 171 722, 41 лв., след приспадане на вземания, съобразно
нормата на чл. 136 ЗЗД.
Представените и цитирани по – горе доказателства,
обаче, не могат да обосноват извод за
наличие на плащане от страна на ответника – кредитополучател във връзка с
процесния Договор за кредит – овърдрафт. Наистина, както е отразено и в самите
тях, извършените разпределения са във връзка с изпълнително дело, образувано по
изпълнителен лист, издаден срещу ответника в полза н ищеца за сумата
1 046 763 лв., но в хода на съдебното производство не бе установено
нито дали се касае за идентичност на задължението по процесния кредит със
задължението, въз основа на което е образувано изпълнително дело при ЧСИ във
връзка с издадения изпълнителен лист, нито, в случай че това е така, че
посочените в разпределението суми са отишли за погасяване на това задължение.
Нещо повече – ответникът, въпреки дадените му
възможности от съда, дори не го включи в задачите на вещото лице – съдебно
счетоводна експертиза, които бяха поставени по негово искане.
З
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неспорени писмени доказателства и експертизи.
Други релевантни по делото
доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с. чл.124 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника Х.Ж.П., че той дължи на ищеца сумите, визирани в
издадената заповед за незабавно
изпълнение, респ. изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК въз основа на
документ – издаден запис на заповед, като обезпечение на Договор за банков
кредит.
Съгласно чл.124,ал.1 от ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка
една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения, а, съобразно характера на
предявения иск - положителен установителен, и правилото, че на пълно доказване
в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, на ищецът следваше
да докаже в процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната
сума. Ищецът, като кредитор,
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, респ. наличието на
неизпълнение, а ответникът -длъжник - възраженията си срещу вземането.
Производството
по чл.422 от ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и
размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за
провеждане на заповедно производство.
Настоящият съдебен
състав счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява наличието на валидно сключен Договор за кредит-овърдрафт на физическо лице срещу ипотека №
033-08/08.08.2008 г., сключен между
„И.”, АД, като кредитодател, и Х.Ж.П., в качеството му на кредитополучател,
като, с подписване на договора страните са се съгласили да поемат посочените в
него задължения. Договорът е валиден, съдържа всички изискуеми в закона
съществени елементи и поражда права и задължения за кредитора и
кредитополучателя.
В хода на производството се установи, че
изискуемостта на договора за банков кредит е настъпила поради липса на плащания
от страна на ответника – кредитополучател, поради което по инициатива на ищеца
– Банката е образувано заповедно производство, издадена е цитираната заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 300 000 евро – главница;
просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата – 36 745,48
евро за периода от 27.07.2012 г. до 25.08.2013 г.; лихва за забава върху
просрочената главница – 92 949,99 евро за периода от 27.08.2013 г. до
14.01.2015 г.; неустойка за забава върху просрочени лихви – 22 476,73 евро
за периода от 27.08.2012 г. до 14.01.2015 г.; такса за обслужване на
разплащателна сметка в евро – 10,09 евро; законна лихва върху главницата от
15.01.2015 г. до окончателното изплащане на вземането; присъдена държавна такса
– 17 687,83 лв. и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
13 795,86 лв.
С
оглед всички представени доказателства и на база заключението на приетата и
неоспорена експертиза на вещото лице, съдът намира, че ответникът дължи на
ищеца посочените в заповедта за изпълнение суми.
В настоящия случай от ответниците бяха направени възражения за недължимост
на сумите поради плащане, което, както бе посочено по – горе, не бе доказано в
хода на производството.
По тези съображения съдът намира предявения иск за основателен и и доказан
и счита, че той следва да бъде уважен, като бъде признато, че ответникът дължи
на ищеца посочените в заповедта за изпълнение и изпълнителен лист суми,
произтичаща от неизпълнено задължение Договор за кредит - овърдрафт.
С оглед изхода на делото ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените по делото разноски по
списък, както следва: 17 687, 83 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за
вещо лице и 450 лв. ю.к. възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по иска,
предявен от „И.“ АД, *** против Х.Ж.П., ЕГН **********,***, с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, че Х.Ж.П.,
като кредитополучател по Договор за кредит-овърдрафт на физическо лице срещу
ипотека № 033-08/08.08.2008 г., дължи на „И.“ АД следните суми, произтичащи от
Договора: – главница в размер 300 000 евро, - просрочена договорна /възнаградителна/ лихва
върху главницата в размер 36 745,48
евро за периода от 27.07.2012 г. до 25.08.2013 г.; - лихва за забава върху просрочената главница – 92 949,99 евро за периода от 27.08.2013 г. до 14.01.2015 г.; -
неустойка за забава върху просрочени
лихви – 22 476,73 евро за
периода от 27.08.2012 г. до 14.01.2015 г.; - такса за обслужване на разплащателна сметка в евро – 10,09 евро; - законната лихва върху главницата от 15.01.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането; - присъдена по
заповедното производство държавна такса – 17 687,83 лв. и - присъдено
по заповедното производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 795,86 лв..
ОСЪЖДА Х.Ж.П. да заплатят „И.” АД
сторените по делото разноски по списък,
както следва: 17 687, 83 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за вещо лице
и 450 лв. ю.к. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
`
ПРЕДСЕДАТЕЛ: