Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
ІV-265 Година
2020, 16 октомври гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на четиринадесети септември година две хиляди и двадесета,
в откритото заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 1783 описа за 2020 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „КЕНИК“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Царево 8260, ул.
"Самуил" № 7, против решение № 41 от 01.06.2020 г. по гр.д.409/2019
г. по описа на Районен съд гр.Царево, с което въззивникът е осъден да заплати
на А.В.С., гражданин на ***, роден на *** г. в ***,
с постоянен адрес, и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Трайко Китанчев, 26, ап. 8,
адвокат Таня Иванова Пеева, сумата в размер общо на 31 514 лв,
представляваща внесени по сметките на ответника допълнителни парични вноски,
както следва: на 25.3.2014 г. - 2 440,00 лв; на 26.11.2014 г. - 4 557,00
лв; на 15.01.2015 г. – 250,00 лв; на 26.01.2015 г. – 4 350,00 лв; на
4.2.2015 г – 1 890,00 лв.; на 5.5.2015 г. - 11 000,00 лв и на
10.10.2015 г. - 7 027,00 лв, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба - 17.09.2019 г. до окончателното й
изплащане; както и сумата от размер 3 210,56 лв, представляваща съдебни
разноски, от които държавна такса в размер на 1 260,56 лв, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 800 лв, възнаграждение на вещо лице в размер
на 150 лв, както и сумата от 55.00 лв, представляваща разноски по
ч.гр.д.371/2019 г. по описа на PC-Царево с предмет обезпечение на бъдещ иск на А.С.
срещу „КЕНИК“ ООД. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, а по
същество – и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. По-конкретно се твърди, че след като производството по делото е било
отложено за извършване на СИЕ за 24.03.2020 г., поради настъпване на пандемия от
Ковид-19 и епидемиологична обстановка, съдебното заседание не е състояло.
Твърди се, че независимо от това, че съгласно чл.З, ал.1 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, са спрени процесуалните срокове,
а с §13 от Закон за изменение на Закона за здравето е уредено, че спрените
срокове започват да текат една седмица след публикуването на този закон, т.е от
21 май 2020 г., и няма как въззивникът-ответник да е редовно призован за
съдебно заседание на 21.05.2020 г., съдебното заседание е било проведено в
отсъствие на ответника. Твърди се, че той не е бил редовно призован за това
съдебно заседание, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.56, ал.З ГПК, нито
е дал съгласие делото да се разгледа независимо от нередовното му призоваване.
Сочи се, че редовното призоваване е абсолютна процесуална предпоставка и за
което съдът служи служебно. Твърди се, че по този начин са били нарушени
правата на защита на въззивника – той не е знаел, че е изготвено заключението
по допуснатата експертиза; не е бил
запознат със съдържанието на експертното заключение; не е успял да зададе въпросите
си към вещото лице, нито да оспори заключението и да поиска допълнителна,
повторна или тройна експертиза. Твърди, че е бил лишен от възможността да
представи доказателства с цел оборване на експертизата; да изложи съображенията
си по съществото на спора; да възрази за прекомерност на разноските на ищеца.
Твърди се също, че обжалваното решение не е мотивирано, както и, че не е ясно
как съдът е преценил кой от алтернативно предявените искове е решил да уважи и
защо. Сочи се, че съдът не е разгледал възраженията на ответника за
недопустимост на производството.
Претендира
се обезсилване на обжалваното решение поради допуснатите тежки процесуални
нарушения, евентуално - отмяната му като неправилно.
След
оставяне на въззивната жалба без движение, с писмена молба въззивникът е
уточнил, че желае, след обезсилване на обжалваното решение, делото да се върне
на първоинстанционния съд от фазата – разпит на вещо лице по допуснатата СИЕ,
евентуално решението да бъде отменено.
Въпреки
наведените оплаквания за допуснати процесуални нарушения, не са заявени искания
по доказателствата.
В
законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия А.В.С.,
с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана, както и –
като бланкетна – без конкретни оплаквания в какво точно се изразява порокът на
атакуваното решение. Твърди се, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно. По отношение на оплакването за нарушаване на правото на защита,
поради неспазен седмичен срок по чл.53, ал.3 от ГПК, се твърди, че това е
оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, което е неоснователно.
Изложени са съображения, че на 28.4,2020 г. ВСС е актуализирал приетите мерки
за превенция и ограничаване на разпространението на covid-19 от 15.3.2020 г.
като е отменил т.17 от взетите решения по протокол № 9/15.03.2020 г за
отсрочване след крайната дата от периода на обявеното извънредно положение
(13.4.2020 г.), но преди съдебната ваканция за настоящата година, изменена с
решение по протокол № 13/14.04.2020 г., и е изменил решението си по т.18 от
протокол № 9/15.03.2020 г., изменена с решение по протокол № 13/14.04.2020 г.,
и е решил „Връчването на призовки, съобщения и съдебни книжа по делата да се
извършва по телефон или по електронен път. При липса на посочен по делото
телефон или електронен адрес, призовки, съобщения и съдебни книжа се връчват и
изпращат на хартиен носител, по обичайния ред, като се създаде необходимата
организация при отчитане на спецификата на съответните органи на съдебната
власт и мерките за ограничаване на Covid-19“. Твърди се, че съгласно посочените
решения на ВСС, връчването на съобщението на ответното дружество е извършено по
телефона като връчителят е отбелязал върху разписката, че на 05.05.2020 г. е
съобщил на адв.Д. за насроченото за 21.05.2020 г. съдебно заседание. С оглед
изложеното, се твърди, че предвид уведомяването му по телефона на 05.05.2020 г.
за насроченото съдебно заседание за 21.05.2020 г., адв.Д. е бил редовно призован
за това съдебно заседание, като е имал и правото и възможността да се запознае
със заключението по допуснатата експертиза, което е депозирано от експерта в
срока на чл.199 от ГПК, тъй като и по време на извънредното положение самите
съдебни палати не са били затваряни, като са се спазвали определени мерки на
сигурност, а след отмяната на извънредното положение на 13.05.2020 г. пълният
достъп на страните и техните процесуални представители е напълно възстановен.
От тази дата до съдебното заседание на 21.5.2020 има точно седем дни, в които
страните биха могли да организират защитата си своевременно. Изложени са и
съображения, че срокът по чл.56, ал.3 от ГПК, няма характеристиките на
процесуален срок, съотв.за него не се отнасят твърденията за спирането му по
време на извънредното положение. Твърди се като извод, че неучастието на
ответника в съдебното заседание на 21.05.2020 г., не се дължи на допуснато от
съда нарушение на правилата, обезпечаващи участието на страните в
производството, а на пропуск на самата страна, който не съставлява основание за
отмяна/обезсилване на атакуваното решение. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение. Също няма искания по доказателствата.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С
оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния
ЦРС е образувано по исковата молба на въззиваемия А.В.С., чрез адв.Пеева,
против въззивника “Кеник” ООД, с която са предявени обективно съединени искове
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца: на основание чл.134 от ТЗ общо сумата от 31 514 лв, представляваща внесени от ищеца по сметката
на ответното дружество допълнителни парични вноски в качеството му на съдружник
в ответното дружество „в съответствие с притежаваните от него дялове“, както
следва – на 25.03.2014 г. – 2440 лв; на 26.11.2014 г. – 4557 лв; на 15.01.2015
г. – 250 лв; на 26.01.2015 г. – 4350 лв; на 04.02.2015 г. – 1890 лв; на
05.05.2015 г. – 11000 лв и на 10.10.2015 г. – 7027 лв, ведно със законната
лихва считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
главниците. При условията на алтернативност е заявено искане за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца същите суми на основание чл.240 ЗЗД –
като главници по договори за заем, сключени в периода от 25.03.2014 г. до
10.10.2015 г., както следва: на 25.03.2014 г. – 2440 лв; на 26.11.2014 г. –
4557 лв; на 15.01.2015 г. – 250 лв; на 26.01.2015 г. – 4350 лв; на 04.02.2015
г. – 1890 лв; на 05.05.2015 г. – 11000 лв и на 10.10.2015 г. – 7027 лв, ведно
със законната лихва считано от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на главниците; или за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца процесните суми като платени без основание – чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е
съдружник в ответното дружество “Кеник” ООД, като притежава 25 дяла с номинална
стойност по 10 лева всеки, от капитала на дружеството. Твърди, че в периода от
25.03.2014 г. до 10.10.2015 г., е внесъл по сметка на ответното дружество общо
в размер на 31 514 лв, както следва: на 25.03.2014 г. – 2440 лв; на
26.11.2014 г. – 4557 лв; на 15.01.2015 г. – 250 лв; на 26.01.2015 г. – 4350 лв;
на 04.02.2015 г. – 1890 лв; на 05.05.2015 г. – 11000 лв и на 10.10.2015 г. –
7027 лв. Сочи, че сумите е внесъл като вноски „в качеството си на съдружник в
ответното дружество в съответствие с притежаваните от него дялове“. Твърди, че
не му е известно ответното дружество да е приемало решения за извършване на
допълнителни парични вноски от съдружниците, въпреки, че парични вноски освен
него са внесли и останалите съдружници. Сочи, че посочените суми са за
заплащане на довършителни работи и въвеждане в експлоатация на собствена на
дружеството сграда с посочен идентификатор. Счита, че тези суми са дадени в
заем на ответното дружество, въпреки, че договори за заем не са били
подписвани. Уговорките между съдружниците са били устни, внесените от тях суми,
в т.ч. и от ищеца, са били осчетоводени от ответника със задължение за връщане,
без да е уговорен падеж. Твърди се още, че след 2017 г. отношенията между
съдружниците се влошили и въпреки, че сградата е била довършена и е било
получено удостоверение за ползване, съдружникът с най-голям дял в дружеството
Дмитрий Елисеев подал искане за прекратяване на “Кеник” ООД на основание
чл.155, т.1 от ТЗ, по което е образувано т.д.369/2018 г. по описа на ОС –
Бургас. От материалите по това дело на ищеца станал известен протокол на ОС от
29.07.2015 г., на което той не е присъствал и не бил поканен, видно от който,
той е била задължен да внесе “дялова вноска” в размер на 9603 лв. Тази сума не
е внесена от ищеца, но с оглед съдържанието на този протокол, както и с оглед
основанието, записано в издаденото му от дружеството Удостоверение от
11.10.2016 г. ищецът счита, че ответното дружество е приемало паричните суми от
съдружниците като допълнителни парични вноски. Сочи, че на 27.05.2019 г.
ответното дружество провело Общо събрание, на което съдружници, между които и
ищецът, направили искане за връщане на внесените от тях суми, ищецът – за
сумата от 31 519,91 лв в срок до 01.06.2019 г., тъй като предоставяне на
сумите не е било обвързано със срок за връщането им. Въпреки това, до настоящия
момент ответникът не е върнал посочените по-горе суми.
От така заявената от ищеца
фактическа обстановка и с оглед направените от него искания, съдът приема, че
са предявени при условията на обективно евентуално съединяване, искове с правно
основание чл.134 от ТЗ и чл.86 ЗЗД, евентуално – чл.240 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
евентуално чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответникът не е представил
в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, не е взел становище,
не е оспорил ангажираните от ищеца доказателства и не е направил
доказателствени искания. В първото по делото съдебно заседание процесуалният му
представител е изразил становище за неоснователност на исковете. Не оспорва
твърдението на ищеца, че посочените в исковата молба суми са внесени от ищеца
по сметката на ответното дружество, но твърди, че е спорно на какво основание
са внесени сумите. Твърди, че няма взето писмено решение на Общото събрание на
дружеството за събиране на допълнителни вноски от съдружниците. Изразява
становище, че сумите не са допълнителна парична вноска от съдружник, а „вноска
на съдружник с цел завършване на сградата“.
Съгласно приетото и
неоспорено (вкл.и във въззивната инстанция) заключение по
съдебно-икономическата експертиза, процесните суми в общ размер на
31 514,91 лв са били внесени от ищеца по банковата сметка на дружеството и
осчетоводени от последното в Сметка 112 “Резерви”, в която сметка постъпват
суми от нетната отложена печалба на дружеството, както и от допълнителни
парични вноски на съдружниците. От становището на вещото лице Ангелов в
съдебното заседание на 21.05.2010 г. се установява, че дружеството е нямало
печалба през 2014 и 2015 г., поради което следва да се приеме, че внесените от
ищеца в сметката на дружеството суми през процесния период са допълнителни
парични вноски, направени в качеството му на съдружник и са осчетоводени като
такива.
Установено е и е безспорно
по делото, че исковата сума не е била върната на ищеца, независимо от
направеното от него искане, обективирано в представения по делото Протокол от
ОС на дата 27.05.2019 г.
При така представените
доказателства и с оглед взетото решение на ОС, първоинстанционният съд е приел,
че се касае за особена форма на вътрешно финансиране на дружеството, която е
породила допълнително имуществено задължение на длъжника по смисъла на чл.134,
ал.1 от ТЗ. С оглед на констатираното неизпълнение от страна на дружеството на
задължението да върне предоставената сума в уговорения срок,
първоинстанционният съд е намерил исковата претенция за основателна и я е
уважил в цялост, като с
обжалваното решение е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата в размер общо
на 31 514 лв, представляваща внесени по сметките на ответника допълнителни
парични вноски, както следва: на 25.3.2014 г. - 2 440,00 лв; на 26.11.2014
г. - 4 557,00 лв; на 15.01.2015 г. – 250,00 лв; на 26.01.2015 г. –
4 350,00 лв; на 4.2.2015 г – 1 890,00 лв.; на 5.5.2015 г. - 11 000,00
лв и на 10.10.2015 г. - 7 027,00 лв, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба - 17.09.2019 г. до
окончателното й изплащане; както и сумата от размер 3 210,56 лв,
представляваща съдебни разноски, от които държавна такса в размер на
1 260,56 лв, адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв,
възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лв, както и сумата от 55 лв,
представляваща разноски по ч.гр.д.371/2019 г. по описа на PC-Царево с предмет
обезпечение на бъдещ иск на А.С. срещу „КЕНИК“ ООД.
При извършената проверка по
реда на чл.269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно
решение е валидно, както и допустимо.
По отношение на
допустимостта на решението следва да се посочи, че според настоящия състав,
първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове
за внесени отделни допълнителни вноски от съдружник, всяка от които – с размер,
обуславящ подсъдността им на районен съд, съгласно чл.103, вр.чл.104, т.4 от ГПК.
Решението е допустимо и
поради обстоятелството, че наведените във въззивната жалба оплаквания за
допуснати процесуални нарушения, не водят до недопустимост на решението, а
евентуално - до неговата неправилност.
По наведените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне съгласно чл.269 ГПК, съдът намира следното:
Основното оплакване във
въззивната жалба е за допуснато процесуално нарушение изразяващо се в даване
ход в съдебното заседание на 21.05.2020 г., въпреки нередовното призоваване на
въззивника, чрез неговия процесуален представител, което е нарушило правото на
защита на ответника.
Настоящата съдебна
инстанция изцяло споделя изложените в жалбата оплаквания за допуснато от първоинстанционния
съд процесуално нарушение.
В съдебното заседание на
30.01.2020 г. страните са били редовно призовани и са били надлежно
представлявани – ищецът - от адв.Пеева, а ответникът – от адв.Драгнев. По
искане на ищеца съдът е допуснал изготвянето на съдебно-икономическа
експертиза, която да отговори на въпросите какви суми са внесени от ищеца, на
какво основание и как са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество.
Делото е отложено за 24.03.2020г.
С Разпореждане от
24.03.2020 г., на основание Решение на Съдийската колегия на ВСС от проведено
на 15.03.2020 г. извънредно заседание във връзка с усложнената епидемична
обстановка и Заповед № 62/16.03.2020г. на
и.ф.адм.Ръководител председател на РС – Царево, съдът е пренасрочил делото за
21.05.2020 г от 10.00 часа, за която дата е указал да бъдат призовани страните
и вещото лице.
Заключението по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза е депозирано в съда на 16.03.2020 г.
В приложена по делото
призовка за страна /л.81/, от дата 05.05.2020 г., е
официално удостоверено, че процесуалният представител на ответника –
адв.Драгнев, е бил уведомен по телефон за насроченото съдебно заседание на
същата дата в 11.20 ч.
Вещото лице Ангелов също е
било уведомено за датата и часа на насроченото заседание.
Видно от изготвения
протокол от съдебното заседание от 21.05.2020 г., на заседанието са се явили
процесуалният представител на ищеца – адв.Пеева, и вещото лице. Не се явил
ответникът, нито негов представител.
Първоинстанционният съд е
приел, че ответното дружество е редовно призовано, докладвал е постъпилото
заключение на изготвената ССЕ, връчил е екземпляр от него на адв.Пеева. След
изслушване становището на вещото лице и отговорите на поставените му от
ищцовата страна въпроси, съдът е приел изготвеното заключение, дал е ход на
устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение в
законоустановеният срок.
Считано от 13 март 2020 г.
на територията на Република България е обявено извънредно положение със Закона
за мерките и действията по време на извънредно положение /ЗМДВИП/ и съгласно
чл.3, т.1 от Закона са спрели да текат всички процесуални срокове по образувани
съдебни производства с изключение на сроковете по делата, посочени в
приложението към чл.3 от ЗМДВИП, като първоинстанционното дело не е сред
изброените в приложението и по същото процесуалните срокове са спрели да текат
от 13 март 2020 г. Съгласно Параграф 13 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на закона за здравето, обн.ДВ, бр.44 от 13.05.2020 г., сроковете
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците продължават да текат
след изтичането на 7-дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Следователно
по смисъла на цитираната законова разпоредба на Параграф 13 от ПЗР на Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето, във вр.чл.3, т.1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. седмодневният срок за призоваване на
жалбоподателя по първоинстанционното дело е започнал да тече от 21.05.2020 г. и
е изтекъл на 27.05.2020 г.
На това основание всички
страни по делото, присъствали на с.з. от 21.05.2020 г. от 10.00 ч., макар и
уведомени преди повече от седем дни преди датата на това съдебно заседание, се
считат за нередовно призовани.
По изложените съображения,
настоящият състав приема, че като е дал ход на делото, въпреки нередовното призоваване
на ответника, неявяването му в съдебното заседание на 21.05.2020 г. и при
липсата на изразено от него съгласие да се даде ход на делото независимо от
нередовното му призоваване, районният съд е допуснал процесуално нарушение на
разпоредбата на чл.56, ал.3 ГПК.
Както
се посочи по-горе, въпреки твърденията за допуснати съществени процесуални
нарушения и оставянето на въззивната жалба без движение, въззивникът не е
направил искания по доказателствата. Независимо от това, с оглед разрешението,
дадено в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС
по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, във въззивното производство бе призовано вещото
лице Тодор Димитров Ангелов, на когото въззивникът да зададе въпросите, които
твърди, че е искал да зададе, и да му се даде възможност евентуално да оспори
заключението на експертизата. В съдебното заседание на 14.09.2020 г. вещото
лице Ангелов бе изслушано повторно и отговори на зададените му от процесуалния
представител на въззивното дружество въпроси. Експертизата не бе оспорена от
страните. С така допуснатото повторно изслушване на вещото лице въззивният съд отстрани
допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение.
Следващото
оплакване във въззивната жалба е бланкетно оплакване за липса на мотиви, което не се
споделя от настоящия състав. Фактическата обстановка по делото е изяснена
обективно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, въз основа на
което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на
първоинстанционния съд относно основателността на предявения иск по чл.134,
ал.1 от ТЗ също е правилна и е базирана на установените по делото факти.
Неоснователни
са оплакванията, че съдът не е разгледал възраженията на ответника за
недопустимост на производството. Както се посочи по-горе, ответникът не е подал
в законовия срок писмен отговор на исковата молба. В първото по делото
заседание, изразявайки становище по исковете, процесуалният представител на
ответника е заявил, че счита същите за неоснователни. Не е заявено становище за
недопустимост на исковете на някакво основание, което становище да не е
обсъдено от първоинстанционния съд. Твърдението на ответника, че „исковата
молба не е много ясна в смисъл по начина, по който е структурирана, ищецът
трябва да изясни все пак за какво ги иска тези пари“, е неоснователно. В
исковата молба изрично е посочено, че сумите се търсят на основание чл.134 ТЗ –
като внесени от ищеца, в качеството му на съдружник в ответното дружество,
допълнителни вноски за заплащане на довършителни работи по собствена на
ответното дружество сграда, и едва ако искът не бъде уважен на това основание,
като суми, дадени в заем от ищеца на ответника, или като суми, които ищецът е
заплатил на ответника без основание, т.е.претенциите са ясни и са предявени при
условията на евентуалност, макар ищецът да не го е заявил изрично по този
начин.
Съдът намира за
неоснователни и твърденията на въззивника за неяснота по отношение на това, как
районният съд е преценил кой от алтернативно предложените искове да уважи и
защо е счел, че точно той е доказан. В тази връзка следва да се има предвид, че
първоначалното обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез
кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с
една искова молба – чл.210, ал.1 ГПК. При кумулативно обективно съединяване,
съдът дължи произнасяне по всеки един от предявените искове. При евентуално
съединяване по почин на ищеца, съдът се произнася по евентуалния иск, ако
отхвърли главния иск. Алтернативното съединяване предполага изявление на ищеца,
че съдът може да се произнесе по исковете без значение, на кое от конкуриращите
се основания ще го уважи.
От депозираната пред
първоинстанционния съд искова молба е видно, че искът по чл.134 от ТЗ ищецът е
посочил за главен такъв, а исковете по чл.240 от ЗЗД и по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е посочил, че са предявени при условията на алтернативно обективно
съединяване. От изразеното в съдебното заседание от 30.01.2020 г. становище от
ищцовото страна, следва да се приеме, че посочените в исковата молба основания са
предявени при условията на евентуалност. При това положение районният съд е не
е допуснал процесуално нарушение, като е разгледал исковете в поредността,
посочена от ищеца в исковата молба и в съдебното заседание от 30.01.2020 г. Уважавайки
главния предявен иск, правилно съдът не е разгледал предявените евентуални
искове.
На последно място следва да
се посочи, че при повторното му изслушване – пред въззивната инстанция, вещото
лице по СИЕ заяви, че въпреки изричното му искане, първичната документация със
счетоводните бордера не му е била предоставена от счетоводната фирма,
обслужваща ответното дружество, но поддържа твърдението си, че в Код „Резерви“
постъпват суми и от вноски на съдружниците по чл.134, ал.1 от ТЗ.
По
изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна, и
поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
С
оглед постановения резултат, на въззиваемия следва да се присъдят направените
във въззивното производство съдебни разноски – 1600 лв за заплатено
адв.възнаграждение, съгласно представените договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 41 от 01.06.2020 г. по гр.д.409/2019 г. по описа на Районен съд
гр.Царево.
ОСЪЖДА
„КЕНИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Царево 8260,
ул. "Самуил" № 7, да заплати на А.В.С., гражданин на ***,
роден на *** г. в ***, с постоянен адрес:
***, и съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев, 26, ап. 8, адвокат Таня Иванова Пеева,
сумата от 1600 лв (хиляда и шестстотин лева), представляваща съдебни разноски
за въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1,
предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.