Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Сливен, 11.03.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на десети март, през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
КРАСИМИРА КОНДОВА
При секретаря Ивайла Куманова,
като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 51 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от адв.К. пълномощник на Г.Д.А.,
ЕГН **********, като баща и законен представител на Б.Г.Д., ЕГН ********** ***
против решение № 260252/24.11.2020 г. по гр.д. № 1335/2020г. на Сливенския
районен съд, в частта с която е бил отхвърлен предявеният от въззивника против
ЗД „ БУЛ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Джеймс
Баучер“, № 87 иск с правно основание чл. 432, ал.1, вр. чл. 493, ал.1, т. 1 КЗ,
във вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата над 10 000.00 лв. до претендирания размер
от 25 000.00 лв., предявен като частичен иск от иск с общ размер от
90 000.00лв. Решението е обжалвано и в частта, с която страната е осъдена
да заплати деловодни разноски в размер на 855.60 лв.
Решението е обжалвано като неправилно и
незаконосъобразно. Възраженията на страната са основно в две направления – по
приетото съпричиняване и по размера на обезщетението.
По отношение на приетото от съда
наличие на съпричиняване, страната посочва, че за да е налице съпричиняване в
обем равен на този на виновния водач е необходимо да е налице изключително
грубо нарушаване на правилата на ЗДвП и изключително допринасяне за настъпване
на деликта и за настъпилите последици. Такова в случая не било установено.
Съдът следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 300 от ГПК.
Относно размера на обезщетението,
жалбоподателят изтъква, че той е определен в много занижен размер. Размерът не
съответствал на установените в хода на производството травми по детето. Не били
обсъдени понесените от него болки. Липсвал задълбочен анализ на доказателствата
по делото. Така решението противоречало на принципа за справедливост заложен в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Моли се обжалваното решение да бъде
отменено и предявеният иск да бъде уважен изцяло. В случай, че се установи
наличието на съпричиняване от страна на детето се моли да се приеме, че
съпричиняването е не повече от 20 %. Моли се съдът да присъди законна лихва, да
се отмени решението в частта на разноските, които е осъден да заплати ищецът,
както и да се присъдят деловодни разноски за въззивния съд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от адв.Д. – процесуален представител на ЗД „ БУЛ ИНС“ АД , със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Джеймс Баучер“, №87, с който жалбата е оспорена като
неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Страната посочва, че принципът за справедливост заложен в чл. 52 от ЗЗД е бил
приложен изцяло и съдът е съобразил определеното обезщетение с установените по
делото факти и със задължителната съдебна практика. При определяне размера на
обезщетението съдът следвало да вземе предвид обществено – икономическата
конюнктюра в страната за да се постигне баланс между причинените вреди и
присъденото обезщетение, а не обезщетението да представлява средство за
обогатяване. По официални данни средният общ доход на лице в България за 2018г.
бил 5940 лв., а за 2019г. – 6529.00лв.
Страната
счита също така, че оплакванията на жалбоподателя свързани с приетото от съда
съпричиняване са неоснователни. От изготвената САТЕ се било установило, че
детето се е ударило в задната половина на колата на св. Тенева – автомобилът
бил преградил пътя на бягащото дете, което след като променило внезапно
посоката си на движение се блъснало в автомобила. Гражданският съд следвало да
се съобрази освен с присъдата на наказателния съд и с останалите събрани
доказателства. В случая пострадалият сам бил допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, поради което следвало да се приложи разпоредбата на чл.
52 ал.2 от ЗЗД и определеното обезщетение да се намали. Моли се да се потвърди
обжалваното решение. Не се претендират разноски. Не са направени
доказателствени искания.
В с.з. въззивната страна редовно
призована не се представлява. В писмено становище процесуалният ѝ
представител адв. К. заявява , че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде
уважена. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна
редовно призована не се представлява. Процесуалният и представител адв.Д. в
писмено становище заявява, че поддържа депозирания по нея отговор. Моли да се
потвърди обжалваното решение. Не претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното
решение е било съобщено на въззивника на 04.12.2020г. и в рамките на
законоустановения четиринадесет дневен срок – на 17.12.2020г. е била депозирана
въззивната жалба.
Установената
и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените
по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на
съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
По делото е предявен иск с правно
основание чл.432, ал.1, вр. чл. 493, ал. 1, т.1 от КД във връзка с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000лв., частичен иск от 90 000.00 лв.–
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане
станало на 03.03.2019 г., както и законната лихва считано от датата на
увреждането. Между страните няма спор относно основателността на предявения
иск. Спорът е единствено по отношение размера на присъденото по реда на чл. 52
от ЗЗД обезщетение в размер на 10000.00 лв. и степента на съпричиняване, като
въззивникът/ищец, претендира присъждането на цялата първоначално претендирана
сума в размер на 25 000.00 лв., а въззиваемият / ответник посочва, че РС –
Сливен правилно е определил размера на търсеното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по
справедливост. За да определи размера на търсеното обезщетение, съдът следва да
вземе предвид какви и колко са нараняванията, за които се търси обезщетение,
колко време са продължили търпените болки и страдания на потърпевшия, за колко
време той се е възстановил, останали ли са невъзвратими последици, допринесъл
ли е пострадалият за получаване на нараняванията, които е получил и др.
В случая е била назначена съдебно
– медицинска експертиза, вещото лице по която е посочило, че въззиввникът
вследствие на неправомерните действия извършени от ответника / въззиваем/ е
получил контузия и охлузване на лицето, както и счупване на дясната подбедрица
с голяма дислокация на фрактурите. Двете кости – голям и малък пищял са били с
напречни фрактури. Счупването е било лекувано неоперативно. Поставена е била
лонгета, която е била свалена на 52 ден. Лекуващият лекар препоръчал
ненатоварване още 10 дни. Общо лечебният процес продължил около 3 месеца и към
момента на изготвяне на експертизата детето било напълно възстановено. Няма
усложнения и остатъчни явления. От разпита на свидетелите по делото се
установи, че ищецът докато е бил гипсиран е лежал на легло, а по – късно трудно
проходил отново – придвижвал се с патерици. Към момента детето още преживявало
случилото се – плачи през нощта, плаши се от коли. Показанията на св. А. ( чичо
на ищеца) и Илиева ( баба на ищеца), съдът кредитира доколкото те съответстват
на заключението дадено от ВЛ, както и на обясненията му, предвид близката
роднинска възраст между свидетелите и ищеца и вероятната им заинтересованост от
изхода на процеса.
Всичко това мотивира съда да
приеме, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
би било в размер на 20000.00 лв., ведно със законната лихва считано от 16.08.2019
г. –датата , на която застрахователят е бил уведомен за претенцията ( чл.429,
ал.2, т.2, вр. ал.3 от КЗ) до окончателното изплащане на задължението.
В случая обаче безспорно е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото дете.
В разпоредбата на
чл.51, ал. 2 от ЗЗД се посочва, че ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
За да е налице съпричиняване е необходимо
поведението на пострадалия да е било такова, че обективно да е в причинна
връзка с настъпилите вреди.
В случая по делото е изготвена
съдебна авто – техническа експертиза, ВЛ по която е посочило, че причините за
настъпване на ПТП са две . От една страна е налице виновно поведение от водача
на автомобила, който не е предприел своевременни действия за намаляване на
скоростта на автомобила и за евентуалното му спиране при внезапна промяна в
движението на децата, които е забелязал. Второто равностойно нарушение, което е
допринесло за настъпване на ПТП и вредоносните последици е неправилното
поведение на малолетното дете – ищец, което е навлязло в платното за движение
при преминаващ от там автомобил.
Съдебната практика е
единодушна и постоянна. Приема се, че децата, които нарушават правилата за
движение, са съпричинители на
настъпилите вредни последици и затова обезщетението за увреждане на тяхното
здраве или за причиняване на смъртта им във всички случаи се определя при
условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. За наличие на съпричиняване на
вредните последици при пътнотранспортно произшествие не се изисква нарушението
на правилата за движение от страна на пострадалия да е виновно, поради което
обстоятелството, че пострадалият е малолетен към момента на произшествието е
без правно значение.
Съдът намира, че с поведението си
пострадалото дете изключително много е допринесло за настъпилия вредоносен
резултат. От експертизата е видно, че то се е блъснало във вече отминаващия
автомобил – очевидно залисано в игра не е обърнало внимание на движещото се
МПС. С поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП поравно с
водача на автомобила, който се е движел със скорост от около 18 км/ч., но
въпреки, че е забелязал групата деца не е предприел действия по спирането на
автомобила. Водачът на автомобила и пострадалото дете са допринесли в еднаква
степен за настъпването на ПТП и вредоносния резултат, поради което първоначално
определеното обезщетение в размер на 20 000.00лв. следва да се намали с
50% и окончателната сума, която следва да се определи като обезщетение на ищеца
е в размер на 10 000.00 лв.
Тъй като правните изводи на
въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да се потвърди.
По делото са претендирани
разноски от въззиваемата страна в размер на 1200.00лв.Въззивната страна е
направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
В случая въззивникът е поискал да се уважи изцяло исковата молба и да му се
присъдят 25 00лв. Съгласно чл. 7, ал.2 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. , при
цена на иска от 10 000 лв. до 100 000лв. минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 830 лв. плюс 3% за горницата над 10 000лв. в Случая минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 1280.00лв., което е по – малко от
претендираното от въззиваемата страна, поради което искането за намаляване на
заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да се уважи.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 260252/24.11.2020 г. по гр.д. № 1335/2020г. на Сливенския районен съд.
ОСЪЖДА
Г.Д.А.,
ЕГН **********, като баща и законен представител на Б.Г.Д., ЕГН ********** ***
да заплати на ЗД „ БУЛ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „ Джеймс Баучер“, № 87 деловодни разноски за въззивна инстанция в размер
на 1200.00( хиляда и двеста) лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБългария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.