Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30 / 07,01,2016 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав,
в открито съдебно заседание на 07,12,2015 г. година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА
НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
при участието на секретаря Е.Д.
разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно
гражданско дело № 2778/2015 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 ал. 4 от ГПК.
Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 12474/07,07,2015 г. от Й.С.И. ***, ЕГН **********;
и К.С.И. ***, ЕГН ***********; против действия на ЧСИ Стефан Горчев с рег. №
825, предприети по изпълнително дело № 20158250400095; изразяващи се в опис на
движими вещи, находящи се в жилище в гр. П., ул. ***; обективирани в Протокол
за опис и оценка на движими вещи от 29,06,2015 г. (уточнение на жалба в открито
съдебно заседание на 07,12,2015 .), досежно всички описани в протокола движими
вещи.
Жалбоподателите твърдят, че жилището, в което се
намират описаните движими вещи, е собственост на длъжника по изпълнителното
дело, но още отпреди той да придобие правата си върху него жалбоподателите са
запазили за себе си пожизнено правото на ползване на жилището. Поради това то
се обитава единствено от тях и длъжникът никога не е бил във владение на
същото. Твърдят още, че описаните от ЧСИ движими вещи се владеят и ползват от
тях като покъщнина. За част от вещите – описани в т. 5, 6, 7, 8 и 12 в
Протокола за опис, се твърди да са собственост на „Даникат Ко“ ЕООД – гр.
Пловдив, чийто едноличен собственик на капитала е жалбоподателят К.И.. Правният
си интерес от обжалване на описа по отношение на тези вещи жалбоподателите
основават на обстоятелството, че същите са им предоставени от дружеството за
безвъзмездно ползване по силата на неформален договор (уточнение в о. з. на 07,12,2015 г.). За останалите
описани от ЧСИ движими вещи се твърди да са собственост на жалбоподателите.
Длъжникът в изпълнителното производство – А.Г.Т. ***,
ЕГН **********; заявява становище за основателност на жалбата.
Взискателят в изпълнителното производство
„ДАНИКАТ-М“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; не взема становище по жалбата.
Съдебният изпълнител изразява становище за частична
недопустимост на жалбата досежно вещите, за които жалбоподателите твърдят, че
са собственост на трето за производството лице – „Даникат Ко“ ЕООД – гр. Пловдив.
По отношение на останалите движим вещи съдебният изпълнител счита жалбата за
неоснователна.
Като взе предвид данните по делото във връзка с
доводите в жалбата, съдът приема следното:
Производството по изпълнително дело №
20158250400095г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825, район на действие
– ПОС, е образувано по молба от 13,06,2015 г. от „ДАНИКАТ-М“ ЕООД – гр.
Пловдив, ЕИК *********; и приложен към нея изпълнителен лист от 28,04,2015 г.,
издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 2587/27,04,2015 г., постановена
по ч. гр. д. № 4919/2015 г. на РС Пловдив, ХV гр. състав; с който А.Г.Т. ***,
ЕГН **********; е осъден да заплати на „ДАНИКАТ-М“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********; „сумата от 5000 лв., частично дължима от сума от 65500 лв., ведно
със законната лихва, считано от 24,04,2015 г., както и направените по делото
разноски в размер на 100 лв. – внесена ДТ и 405 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение“.
С обжалвания Протокол за опис и оценка на движими
вещи от 29,06,2015 г. изпълнението е насочено и върху движими вещи, находящи се
в жилище, собствено на длъжника, находящо се в гр. П., ул. ***.
По допустимостта на жалбата, изходяща от трети за изпълнителното
производство лица:
Разпоредбата на чл. 435 ал. 4 предвижда, че трето
за изпълнителното производство лице може да обжалва действия на съдебен
изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на
запора, възбраната или предаването се намират във владение на това лице. Според
изр. второ на същата разпоредба, жалбата не се уважава, ако се установи, че в
деня на запора или възбраната вещта е била собствена на длъжника. Следователно
предпоставка за допустимост на жалбата е осъществявана от третите лица -
жалбоподатели фактическа власт спрямо имуществото, върху което е насочено
изпълнението, а предпоставка за основателност на жалбата е това имущество да не
е принадлежало на длъжника при налагане на запора или възбраната.
Изложеното сочи, че за да се приеме наличие на
правен интерес от жалбата, не е необходимо третите лица да твърдят и да
установят да са собственици на спорните вещи, а само да се установи, че те
владеят вещта. Тази фактическа власт следва да бъде установена към посочения в
разпоредбата релевантен момент – деня на запора, възбраната или предаването.
Разпоредбата на чл. 450 ал. 1 от ГПК предвижда, че
запорът върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител.
В случая изготвеният от ЧСИ Горчев Протокол за опис и оценка на движими вещи от
29,06,2015 г. не съдържа изрично изявление в тази насока. Доколкото обаче в изпълнителното
дело не се съдържат данни запорът да е наложен по реда на ал. 2 на чл. 450 от ГПК, то същият следва да се приеме за извършен с цитирания Протокол за опис и
оценка от 29,06,2015 г. – л. 170-174 по изпълнителното дело. От съдържанието на
същия се установява, че при извършване на описа в жилището са присъствали
третите лица – жалбоподатели.
Жилището, в което са намерени описаните движими
вещи, е собственост на длъжника по изпълнителното производство – А.Г.Т..
Правото си на собственост същият е придобил въз основа на договор за покупко-продажба
от 09,05,2012 г. (сключен с нотариален акт, вписан в Службата по вписвания при
РС Пловдив под № 108, том 27 дело 4691/12 г.) от продавач Т. Й. С. Последната е
придобила жилището по силата на договор за дарение от 21,11,2011 г. (сключен с
нотариален акт, вписан в Служба по вписванията при РС Пловдив под № 92 том 81
дело 14146/11 г.) от своите родители – жалбоподателите в настоящото производство.
С последно посочения договор те са запазили в своя полза пожизнено вещното
право на ползване върху имота.
От събраните в настоящото производство гласни
доказателства се установява, че само жалбоподателите Илиеви обитават жилището
на ул. *** още отпреди да прехвърлят собствеността и до настоящия момент
непрекъснато, както и че длъжникът никога не е живял в това жилище.
Изложеното обосновава извода, че описаните с
Протокол за опис и оценка на движими вещи от 29,06,2015 г. движими вещи,
находящи се в обитаваното от жалбоподателите жилище в гр. П., ул. ***, в деня
на запора са се намирали във владение на същите и жалбата им е допустима.
По основателността:
Както се посочи по-горе, предпоставка за
основателност на жалбата – съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 435 ал.
4 изр. второ от ГПК, е имуществото, върху което е насочено изпълнението, да не
е принадлежало на длъжника при налагане на запора или възбраната.
С Протокол за опис и оценка на движими вещи от
29,06,2015 г. е наложен запор на движими вещи, подробно описани в 21 точки,
най-общо представляващи: 1/ микровълнова печка; 2/ климатик марка Дайкин; 3/ телевизор
марка Шарп; 4/ диван; 5/ компютърна конфигурация; 6/ скенер и копир; 7/ лазерен
принтер; 8/ принтер-скенер-фактс; 9/ климатик марка Електролукс; 10/ телевизор
марка Самсунг; 11/ климатик марка Санио; 12/ хладилник марка Уърлпул; 13/
килим; 14/ килим; 15/ килим; 16/ пътечка; 17/ бойлер; 18/ телевизор марка Ел
Джи; 19/ климатик марка Икеда; 20/ пералня марка Електролукс; 21/ аспиратор.
За част от вещите – описаните в т. 5, 6, 7, 8 и 12;
жалбоподателите твърдят да са собственост на „Даникат Ко“ ЕООД – гр. Пловдив и
да са им предоставени за ползване въз основа на неформален договор. В тази връзка
с жалбата са представени заверени копия от три фактури – от 05,03,2012 г.;
07,03,2012 г. и от 27,02,2012 г., видно от които посоченото дружество действително
е закупило вещи, съответстващи на описаните. При справка относно вписванията в
Търговския регистър по партидата на дружеството се установява, че негов
собственик е жалбоподателят К.И..
За останалите вещи, описани в Протокол за опис и
оценка на движими вещи от 29,06,2015 г., в настоящото производство са събрани
гласни доказателства, от които се установява, че са собствени на
жалбоподателите – купувани са от тях и се ползват от тях като покъщнина.
Следователно установява се, че вещите, описани в
Протокол за опис и оценка на движими вещи от 29,06,2015 г. по изпълнително дело №
20158250400095 на
ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825, находящи се в гр. П., ул. ***; при налагане на
запора не са били собствени на длъжника, а на жалбоподателите и на посоченото
по-горе дружество. При това положение, по аргумент за обратното от чл. 435 ал.
4 изр. второ от ГПК, жалбата следва да се приеме за основателна и извършеният
опис да се отмени.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ опис на движими вещи, находящи се в гр.
Пловдив ул. ***, извършен с Протокол за опис и оценка на движими вещи от
29,06,2015 г. по
изпълнително дело № 20158250400095 на
ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825, по отношение на всички описани в протокола
движими вещи.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: