№ 49
гр. Габрово, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Зорница В. Петрова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Зорница В. Петрова Административно
наказателно дело № 20214210201044 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ЛЮБ. М. Г. от
гр. Габрово против Наказателно постановление № 333 от 18.10.2021г. издадено от Началник
РУ Габрово.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон по отношение на
правната квалификация, допуснати съществени процесуални нарушения, недоказаност на
твърдения, обективирани в обжалваното постановление.
Претендира се отмяна на наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Процесуалният представител на ответното РУ Габрово оспорва жалбата, счита
същата за неоснователна и моли, като такава да бъде оставена без уважение, а обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно да бъде изцяло потвърдено.
Съдът, като прецени доводите наведени в жалбата и атакуваното наказателно
постановление, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
По делото се събраха гласни и писмени доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът намира за установено следното:
На 12.10.2021г. свидетелите М.П. и Е.И. били изпратени на сигнал за възникнало
ПТП с участник напуснал произшествието. Отишли на място, където установили водачът на
1
увредения автомобил – свидетелят С.С.. По данни съобщени от С. и след справка в масивите
на МВР полицейските служители установили собственика на автомобила напуснал
произшествието. Провели разговор със свидетелката Р. Уз., собственик на автомобила, след
което заедно със свидетеля С. отишли на домашния адрес на жалбоподателя за установяване
на обстоятелствата относно произшествието. Свидетелите П. и И. провели разговор със
свидетелката У., поискали документи на автомобила и свидетелството й за управление. Тя
отказал да ги предостави, заявила, че не тя е управлявала автомобила, а съпруга й. Дошъл
жалбоподателя, на когото свидетелите поискали документи на автомобила и свидетелство за
управление на МПС. Жалбоподателят отказал да ги предостави. Свидетелят Е.И. издал
неколкотратно устно полицейско разпореждане на жалбоподателя да предостави
документите необходими за проверката, което не изпълнил. Отрекъл да е предизвикал ПТП.
Отишли до автомобила да установят следите от съприкосновението с автомобила на
свидетеля С.. Жалбоподателят започнал да отправя обидни думи към свидетеля И.,
наричайки го мърльо, мухльо, келеш. Опитал да затвори вратите на гаража, започнал на
блъска свидетелят И. и му нанесъл удари в областта на дясната ръка и дясната
предмишница. Това наложило да се извикат екипи за съдействие, след което жалбоподателят
бил задържан и отведен в РУ Габрово.
Срещу Л.Г. е съставен АУАН от 12.10.2021г. за нарушение на чл.64 ал.4,чл. 264
ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Съставеният акт жалбоподателят е връчен и подписан.
Въз основа съставения АУАН е издадено наказателно постановление № 333 от
18.10.2021г. от Началник РУ Габрово против Л.Г., за това, че на 12.10.2021г. около 14,30
часа в гр. Габрово, на улица „Венера” № 11, при извършена полицейска проверка,
противозаконно пречи на служител от НС –Полиция, да изпълнява функциите си, като след
отправено устно полицейско разпореждане от мл. автоконтрольор И. да предостави СУМПС
и документите на МПС, демонстративно отказва да го направи, отправя обидни думи към
мл. автоконтрольор И. и противозаконно нарушава физическата му неприкосновеност при
изпълнение на служебните му задължения, като нанася удари и физически въздейства върху
И. в областта на дясната ръка и дясната предмишница, нарушение на чл. 64 ал.4 от ЗМВр,
чл. 264 ал.1 и чл. 264 ал.2 от ЗМВР за което и на на осн. чл. 257 ал.1 от ЗМВР му е наложена
глоба в размер на 100 лева, на чл. 264 ал.1 от ЗМВР му е наложена глоба в размер на 500
лева, на осн. чл. 264 ал.2 от ЗМВР му е наложена глоба в размер на 2 000 лева.
По делото за изслушани показанията на свидетелите М.П., Е.И. и С.С., които
подробно изясняват поведението на жалбоподателя, издаденото полицейско разпореждане
от страна на полицай И., както и неизпълнението на издадено разпореждане. Свидетелите с
положителност установяват факта на арогантното поведение на жалбоподателя насочено
към осеутяване на проверката, отправените обидни думи, както и нанесените удари с ръка в
областта на дясното ръка и предмишница от жалбоподателя на полицай И., което наложило
задържането на жалбоподателя и отвеждането му в РУ Габрово. Показанията на свидетелите
са логични и последователни, поради което съдът ги кредитира.
По делото са изслушани показанията на свидетелката Р. Уз.. Съдът не кредитира
2
показанията на свидетелката У., от една страна, като заинтересована от изхода на процеса,
като съпруга на жалбоподателя и като участник в произтеклите събития, а от друга страна
предвид очевидното противоречие на показанията й с останалите гласни и писмени
доказателства.
От приложената справка от Началник отдел „Разследване” при ОДМВР Габрово е
видно, че на 12.10.2021г. в РУ Габрово е образувано БП № 466/21г. срещу ЛЮБ. М. Г.
за това, че на 12.10.2021г. около 13,50 часа в гр. Габрово, улица „Венера” № 11 е причинил
лека телесна повреда на полицейски орган – Ел. Г. Ил., младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР Габрово, при изпълнение на службата му, престъпление по
чл. 131 ал.2 предл. 4, т.3 във вр. с чл. 130 ал.1 от НК. Производството е преобразувано по
общия ред.
По делото е приложена заповед № 8121з-1871 от 11.11.2015г. относно материалната
компетентност на издателя на наказателното постановление.
При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира, че
жалбоподателя е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
административно нарушение на чл. 64 ал.4 от ЗМВР, поради което правилно е ангажирана и
административно наказателна отговорност на осн. чл. 257 ал.1 от ЗМВР.
В чл. 257 ал.1 от ЗМВР е предвидено, за този който не изпълни разпореждане на
орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление да се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Доколкото визираният състав на
административно нарушение, предвижда възникване на административно-наказателна
отговорност за лице при неизпълнение на конкретно издадено разпореждане от орган на
МВР, което следва да бъде направено в изпълнение на функциите на този орган, то за да
възникне административно-наказателна отговорност по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, следва в
наказателното постановление да е посочено, че лицето, на което е издадено наказателното
постановление не е изпълнило конкретно издадено разпореждане от конкретен орган на
МВР, направено в изпълнение на функциите на този орган. В настоящия случай в
наказателното постановление са посочени и са индивидуализирани елементите от обективна
страна на състава на административното нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, а именно - че
е било издадено конкретно разпореждане от орган на МВР, направено в изпълнение на
функциите на този орган, като е посочено и кой точно орган на МВР го е издал. Както в
съставеният АУАН, така и в наказателното постановление недвусмислено е посочено, че на
жалбоподателя е издадено устно полицейско разпореждане от младши автоконтрольор
Е.И. да предостави документи на МПС и свидетелство за управление на МПС. Установено е
по безспорен и несъмнен начин, че въпреки издаденото полицейско разпореждане
жалбоподателя не е предоставил необходимите за проверката документи и не е изпълнил
издаденото устно полицейско разпореждане.
За извършеното нарушение, наказващият орган преценявайки всички обстоятелства
3
имащи значение за определяне на наказанието е наложил глоба в размер на 100лв.
Съдът намира, че определеният от наказващият орган размер на глобата е съответен
на извършеното от жалбоподателя, съответстващо на степента на обществената опасност на
деянието, като наказание в този размер би постигнало целите на наказанието визирани в чл.
12 от ЗАНН.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на
съда намира, че е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 264 ал.1 ЗМВР, поради
което правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя.
Изпълнителното деяние на нарушението "противозаконно пречене" се осъществява,
когато са създадени едно или повече препятствия пред орган на МВР за изпълнение на
функциите му. Начинът на извършване на деянието може да бъде в различни форми, като по
начало се изисква активно действие, активно поведение от страна на дееца, т.е активно
препятстване на орган на МВР да изпълнява задълженията си по служба.
В настоящия случай, преченето се е изразило в извършване от страна на
жалбоподателя на определени фактически действия - арогантно държане, отправяне на
обидни думи от жалбоподателя, опити да се затвори вратата на гаража, каквито действия
безспорно се установява да са извършени от жалбоподателя, имайки предвид показанията на
присъствалите свидетели.
Налице и специфичната цел насочена към възпрепятстване изпълнението на
определена полицейска функция – извършване на проверка и установяване на обстоятелства
по възникнало ПТП, което се установява от събраните по делото доказателства. Именно
заради наличието на такава специфична цел, съобразно изложеното по-горе,
жалбоподателят е подведен под административнонаказателна отговорност по съответния
състав. Разпоредбата на чл. 264, ал.1 предвижда глоба в размер от 500 до 1000 лв., като
наказващият орган е наложил санкция в минимално предвидения от закона размер.
Така определеното по вид и размер наказание се явява законосъобразно определено и
съответства на тежестта на извършеното нарушение.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя и за нарушение на разпоредбата на чл. 264 ал.2
от ЗМВР свързана с противозаконно нарушаване физическата неприкосновеност на
служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, нарушение, което е
безспорно установено от събраните по делото доказателства.
Въпреки това, съдът намира, че в тази част обжалваното наказателно постановление
се явява незаконосъобразно. Причината за това е, че срещу жалбоподателят е възбудено
наказателно производство за престъпление по чл. 131 ал.2 предл. 4 т. 3 във вр. с чл. 130 ал.1
от НК, касаещо причиняване на лека телесна повреда на полицейския служител Е.И. при
изпълнение на служебните му задължения.
Съгласно ТР № 51 от 29.12.1978 г. по н. д. № 50/78 г., ОСНК, в случаите в които се
4
установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателното производство
съставлява престъпление, производството следва да бъде прекратено, без да се издава
наказателно постановление, тъй като е недопустимо за едно деяние, с което се нарушава
едновременно наказателна и административна норма, деецът да носи отделно отговорност за
двете, тъй като наказателната отговорност поглъща административната. Ако деянието, което
съставлява административно нарушение, не съставлява престъпление, се наказва по
административен ред. Същият принцип е намерил и процесуално разрешение в чл. 33 от
ЗАНН, според който не се образува административно наказателно производство, ако
деянието съставлява престъпление, а ако е образувано производство, същото се прекратява
и материалите се изпращат на прокурора. Това е така, когато с деянието се нарушават
едновременно наказателни и административни норми, които охраняват един и същ обект на
защита. Когато обаче деянието засяга два различни обекта на защита, единият от които се
охранява от административна норма, а другият - от наказателна норма, тогава ще е налице
както административно нарушение, така и престъпление, за всяко от които деецът ще носи
административна и съответно наказателна отговорност.
В настоящият случай срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство
за извършено престъпление от общ характер извършено на 12.10.2021г. Непосредствен
обект на закрила са обществените отношения осигуряващи неприкосновеността на здравето
и физическата цялост на полицейски служител при или по повод изпълнението на
служебните му задължения.
С разпоредбата на чл. 264 ал.2 от ЗМВР се санкционира поведение довело до
противозаконно нарушаване на физическата неприкосновеност на служител на МВР при
изпълнение на служебните му задължения, ако извършеното не съставлява престъпление.
В случая обаче е прието от компетентния за това орган, че извършеното от
жалбоподателя съставлява престъпление, поради което срещу него е образувано наказателно
производство. Налице е поглъщане административната отговорност от наказателната
отговорност и предвид обстоятелството, че за престъплението по 131 ал.2 във вр. с ал.1 във
вр. с чл. 130 ал.1 от НК срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство,
издаденото наказателно постановление в тази част следва да бъде отменено.
На основание чл. 63 д ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски
по делото.
Искане в подобна насока е отправено от процесуалният представител на на
жалбоподателя, адв. Д. Д.. Видно от представения договор за правна защита и съдействие е
било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
От страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
възражение за прекомерност.
Съдът намира възражението за неоснователно предвид предмета на делото и с оглед
разпоредбата на чл. 18 ал.4 във вр. с чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно която сумата явяваща се
5
минимално адвокатско възнаграждение с оглед предмета на делото и определения интерес е
в размер на 412 лева. В този смисъл заплатеното възнаграждение от жалбоподателя на
адвоката в размер на 500 лева не се явява прекомерно.
Съобразно частичната основателност на жалбата – отмяна на наказателното
постановление в частта досежно наложената глоба наложена на основание чл. 264 ал.2 от
ЗМВР, съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 167 лева.
В настоящия случай разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо
лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОДМВР Габрово. Поради
изложеното ОДМВР Габрово следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя 167 лева
представляващи направени разноски за адвокатското възнаграждение.
Направено е искане от страна на процесуалният представител на РУ Габрово за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева.
Съобразно частичната основателност на жалбата и отмяната на наказателното
постановление досежно едно от трите нарушения, за които жалбоподателя е санкциониран,
съдът намира, че следва да бъде присъдено възнаграждение на ОДМВР Габрово размер от
54 лева, което да се заплати от жалбоподателя.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 333 от 18.10.2021г. издадено от Началник
РУ Габрово, в частта, в която на ЛЮБ. М. Г. от гр. Габрово, ЕГН **********, е наложено
наказание глоба в размер на 2000 лева на осн. чл. 264 ал.2 от ЗМВР, като неправилно и
незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част, в която на ЛЮБ.
М. Г. е наложено наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл. 257 ал.1 от ЗМВР и
глоба в размер на 500 лева на осн. чл. 264 ал.1 от ЗМВР, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 д ал. 1 от ЗАНН, Областна дирекция на МВР –
Габрово да заплати на ЛЮБ. М. Г. от гр. Габрово, ЕГН **********, сума в размер на 167
лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЛЮБ. М. Г. от гр. Габрово, ЕГН **********, да заплати на ОДМВР
Габрово сумата в размер на 54 лева представляваща направени по делото разноски за
юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 63 д ал.4 от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 дневен
срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7