Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4180 29.11.2017
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на дванадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12236 по описа на съда за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против С.П.Ж., ЕГН **********, с
която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът
имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129
от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление
и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. П.,
ул.”И. Р.” №…, ет., ап., имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като
такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за предоставянето й,
съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава
в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на топлинна енергия, дружеството, в
качеството си на продавач, доставило на ответника топлинна енергия на стойност 224,98
лв. през периода 01.06.2013 г. – 30.09.2015 г. /след допуснато изменение на
исковете, чрез намаляване, поради оттегляне, на осн.
чл. 214, вр. с чл. 232 ГПК – вж. влязло в законна сила
протоколно определение от 28.02.2017 г. – л.91-94/, която същият не заплатил.
Предвид забавата в плащането, се дължал и сумата от 40,03 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 31.07.2013 г. – 05.07.2016 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да
погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по
частно гр. дело № 9453/2016 г. на ПРС, X гр. с-в, била издадена заповед №
5507/07.07.2016 г. по чл. 410 ГПК за посочените вземания /в по – високи размери/,
ведно с разноски от общо 325 лева. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът
подал възражение за недължимост, поради което за
ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока
по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението – 06.07.2016 г. до окончателното погасяване,
както и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, от ответника е
постъпил писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Релевира подробни възражения, като оспорва съществуването
на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение, предвид липсата на писмен
договор и реалното ползване на ТЕ през исковия период. Нямало годни
доказателства относно правилността и верността при начисляването и
разпределянето на ТЕ. Оспорва се годността и изправността на топломера в
абонатната станция, за който в процесния период не
бил осъществен контролът по реда на ЗИ, чрез одобряване на тип и извършване на
първоначална, и последваща проверка. Поради това и извършените измервания не
можели да се считат за достоверни, при което искът се явявал недоказан.
Като собственик на средството за
измерване, ищецът не спазил законовите изисквания на чл. 44 ЗИ. Същият системно
нарушавал и изискванията на чл. 46, ал. 3 на Наредба 16-334, тъй като при всяка
подмяна, ремонт или отчитане на показанията на топломера в абонатната станция,
не е присъствал оторизиран представител на собствениците, който да подписва
изготвения протокол. През исковия период, топломерът бил негоден и липсвал
сертификат за извършена проверка. Липсвали документи за извършвани ежемесечни
отчети /верификационен картон/. Абонатната станция не функционирала нормално, а
в ущърб на потребителите, т.к. датчикът за външната температура не бил годен да
отчита правилно. Оспорва се размерът на технологичните разходи. Оспорва се
начисляването на стойности за БГВ. Твърди се, че начислените сметки за СИ са
почти два пъти по-високи от нормативно допустимите, а също и технологично невъзможни.
Не било ясно по колко и за кой компонент на ТЕ се отнасят начислените суми.
Отделно, ответникът многократно отправял уведомления до ищеца, че не желае
повече да бъде негов абонат, но без успех. Описват се разлики между
констатирани от потребителя показания на измервателните уреди и такива за потребена ТЕ, отразени в издадени фактури, за които
дружеството било уведомено, но реакция не последвала. Горното било
доказателство за неправилността на начисленията и недължимостта
на търсените суми. Преди да започне отоплителен сезон 2012/2013 г., ответникът
спрял консумацията на БГВ и парно към жилището си.
Твърди се, че счетоводните записвания на
ищеца са нередовно водени, при което се оспорва и размерът на претенциите.
Приложима била и нормата на чл. 62, ал. 2 ЗЗП, доколкото ответникът многократно
заявявал, че не желае да ползва ТЕ. Издаването на фактури за плащане на
непоискана ТЕ, представлявало нелоялна търговска практика, която била забранена
от закона /чл.68в ЗЗП/, при което и сумите не били дължими. Фактурите, в които
били обективирани вземанията, се изготвяли по
недействителни данни – служебно, съобразно Методиката към чл.61, ал. 1 от
Наредбата и не отразявали реалното потребление на ТЕ за процесния
обект, поради което противоречали на нормата на чл. 13, ал. 2 Директива
2006/32/ЕО на ЕП и Съвета от 05.04.2006 г.
За исковия период, отоплителните тела в
имота, не били в състояние да отдават ТЕ, при което и търсената сума била
недължима, т.к. не била начислена на база действителна консумация на ТЕ. Сочените
показатели за потребена ТЕ били неверни и силно
завишени, при неправилно приложение на нормативната уредба и грешни изчисления.
Оспорват се всички извършени измервания в абонатната станция, т.к. топломерът
не бил монтиран на нормативно определеното място – границата на собствеността,
при което същият не отчитал само ТЕ, доставена на абонатите, а и ТЕ, която е
преминала през станцията. Релевира се възражение за
изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на претенцията за периода
01.12.2012 г. – 06.07.2013 г., доколкото се касаело за периодично вземане
/позовава се на ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК, ВКС/. Предвид всичко изложено се моли за отхвърляне на
исковете в цялост. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 9453/2016 г. на
ПРС, X гр. с-в, вземанията по настоящото производство са част
от тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост
е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите
са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото е представен препис –
извлечение от сметка на ответника за процесния
период, в която е отразено, че задълженията са за сградна инсталация и услуга
разпределение.
Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при
публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия
влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба
на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор
между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява
съществуването на облигационна връзка. Възражението на ответника в обратна
насока е неоснователно.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия
е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се
доставя топлинната енергия. Същият е задълженото лице да заплаща
продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй
като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Исковата претенция касае доставена ТЕ за
имот, находящ се в гр. П., ул.”И. Р.” № …, ет.., ап... Обстоятелството, че
ответникът е негов собственик, е отделено като безспорно с доклада /вж.
Определение по чл. 140 ГПК № 1277/09.02.2017 г. –л.54-56/. Следователно, същият
има качеството на потребител на топлинна енергия.
Предвид горното, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по покупко - продажба на топлинна
енергия за битови нужди, с включените права и задължения, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Съгласно чл. 4, ал. 1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните
станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, а според чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е регламентиран в чл. 34, ал.
1 ОУ, според който – месечните дължими суми се заплащат в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. При
неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Определянето на размера на месечното
задължение за плащане на цената на потребената
топлинна енергия, независимо дали същата е за отопление, БГВ или сградна
инсталация, на всеки потребител на топлинна енергия от сградата - етажна
собственост, начинът на разпределяне на топлинната енергия, респективно
формирането на месечното задължение, са регламентирани в Закона за енергетиката и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост.
В
заключението на повторната СТЕ изрично се обосновава, че за процесния
период, абонатната станция /АС/ е работила и обслужвала сградата, в която се
намира имотът на ответника, като на последния е начислявана само ТЕ, отдадена
от сградната инсталация, за проектен отопляем обем на апартамента 205 куб.м.
Общият
топломер в АС бил монтиран на входа й, като бил метрологично годен и отговарял
на изискванията на Наредбата за топлоснабдяване. Всички нормативни изисквания
относно поддръжката, прегледа и експлоатацията му били спазени, като тези
изводи експертът мотивира както с лични впечатления относно състоянието му при
оглед на място, така и след анализ на приетите по делото писмени доказателства
/протоколи за метрологична годност/. В о.с.з. /л.159 гръб/ допълва, че
топломерът бил годен до м. ноември 2018 г., което се установило при посещение
на място и направения оглед, за което е приложен и снимков материал към СТЕ.
Посочено е, че за периода /първоначалния
исков, в който се включва и процесният/, редовно са
изчислявани технологичните разходи на абонатната станция и са приспадани от
общата подадена и измерена ТЕ за сметка на ЕВН. Вещото лице е изготвило
експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, но и
такива от топлинния счетоводител относно дяловото разпределение. Отбелязано е, че няма
разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и
начисленото от ищеца.
Подробно се
аргументира, че, когато в сграда – етажна собственост, се прилага дялово
разпределение чрез индивидуални топломери /апартаментни – с каквито разполагат
всички имоти в ЕС/, ТЕ за отопление се определя по „Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради – етажна собственост” – т.7 от Наредбата за
топлоснабдяването, а в случая – според инсталирана мощност на отоплителната
система. Последната се засичала от топлинния счетоводител преди всеки
отоплителен сезон, а инсталираната мощност се подавала като справка към ЕВН и
размерът й фигурирал във всяка справка –приложение към фактурите на абонатите.
Начислените от ЕВН стойности на ТЕ за процесния
период били правилни и възможни за нормално функционираща отоплителна
инсталация на сградата. От общото количество консумирана ТЕ, извлечена от
показанието на общия топломер в АС, било приспаднато количеството ТЕ за БГВ,
след което остатъкът бил разпределен на абонатите в ЕС като енергия за отопление,
отчетена по апартаментните топломери, а разликата – разпределена като енергия
за сградна инсталация. ТЕ за сградна инсталация била разпределена
пропорционално по отопляемите обеми на ЕС. Тя не се изчислявала и начислявала
конкретно за даден имот, който в даден момент ползвал ТЕ за отопление, а била
разлика между общия и апартаментните топломери, с приспадане на ТЕ за БГВ.
Допълнено е, че при определяне на сградната инсталация, не се използвала
проектната мощност на отоплителната инсталация, а инсталираната, която можела да бъде променлива величина в
периодите, тъй като имало възможност за промяна в мощностите на консуматорите в
ЕС. В случая, била използвана т.7 от Методиката, т.к. ЕС била с апартаментни
топломери. Като приложение № 1 към СТЕ, вещото лице е представило подробна
справка за начислената ТЕ за имота през процесния период.
Съдът
кредитира заключението като ясно, компетентно и безпристрастно изготвено, доколкото
вещото лице е отговорило обективно и подробно на поставените му задачи. Оспорванията на ответника не се споделят. Освен мотивите от
о.с.з, следва да се посочи, че – експертът е отговорил на всички въпроси ясно и
недвусмислено, като допълни и разясни отговорите си подробно в съд. заседание.
Няма основание заключението
да не бъде ценено, с мотиви, че вещото лице изградило изводите си на частни
свидетелстващи документи, изходящи от ищеца и оспорени от ответника. Това е
така, тъй като - отчетната дейност на топлинната енергия се извършва от
дружество за топлинно счетоводство. Ползването на други отчитащи енергията
документи е обективно невъзможно, защото единствено ответникът осъществява
дейност по производство и пренос на
топлинна енергия в гр. Пловдив. Съгласно чл.43, ал.2 ЗЕ, за една
обособена територия се издава само една лицензия за пренос на топлинна енергия.
Доколкото дружеството - ищец е единственият лицензиран преносител на топлинна
енергия за територията на гр. Пловдив, няма как вещото лице да работи на база
други отчитащи енергията документи. Освен това законът предвижда строги
правила, гарантиращи коректността на отчитането и при липса на данни за
нарушаването им, не може да се презумира неточност на
начисленията. Поради това, съдът намира за неоснователни наведените от
ответника доводи за липсата на годни доказателства, установяващи реално потребление
на топлинна енергия. От заключенията и на двете експертизи се установява, че
начислените на ответника суми са правилно определени /при съобразяване и след
приспадане на технологичните разходи/,
при спазване на действащите нормативни изисквания и ползване на информацията от
фирмата за топлинно счетоводство. Отделно – в.л. Ш. изрично посочи, че освен наличните
документи, е направил и собствена проверка на данните, като е достигнал до
извод за размери на ТЕ, съответстващи на данните от ЕВН.
С
оглед изложеното, съдът не споделя възраженията на ответника за неправилност на
начислените количества ТЕ за имота. Установи се, че АС е функционирала, а топломерът е
бил в изправност и е бил годен да отчита. Не се възприемат твърденията в
обратна насока, т.к. се опровергават от съвкупния анализ на събраните писмени
доказателства и СТЕ. По делото няма данни АС да е функционирала неправилно,
както се заявява в писмената защита на ответника. Това, че кабелите на външния осезател са били вързани на ръка, което заяви вещото лице
при устния си доклад, по никакъв начин не води до извод, че АС е била
неизправна. Експертът изложи свои впечатления, придобити при огледа на място към момента на извършването му, което не
значи, че за процесния период, когато е начислена ТЕ,
вещта отново е била в такова състояние. Освен това, вещото лице по никакъв
начин не е застъпил извод, че при този външен вид на осезателя,
същият с категоричност функционира неправилно и подава грешна информация на АС.
Същевременно допълни, че при огледа е констатирал, че устройството показва
градуси на таблото на АС и е работело, но няма данни кога и от кого е извършена
подобна манипулация. В процеса не са ангажирани доказателства нито състоянието
на уреда да е било такова и през процесния период,
нито, че при такава ситуация, данните, подавани на АС, със сигурност биха били
неточни и оттам – начислената ТЕ неправилно определена. Изложените твърдения в
тази връзка в писмената защита интерпретират едностранно и превратно думите на
експерта, при обяснима защитна позиция, която обаче не почива на
доказателствата по делото.
На следващо
място, не се подкрепя и твърдението, че вещото лице установило, че за процесния период процентът ТЕ, отдадена сградна инсталация
надвишавал през определени месеци повече от 50 %. Подобно експертно становище
не е застъпвано – в о.с.з. бяха дадени единствено принципни разяснения в
насока, че дори при такъв процент,
отоплителната инсталация би била нормално функционираща, т.к. е изпълнена по
одобрен проект, не е манипулирана физически и изменяна като инсталация и няма
основание да се счита, че е компрометирана. Няма доказателства за това ТЕ за
сградна инсталация да е повече от 50 %, както и такива, че при подобен процент би
бил налице проблем в сградната инсталация.
Не
може да се сподели и възражението, че начинът, по който е отчитана и начислявана
топлинната енергия, бил в противоречие с принципите, заложени в чл.13 от
Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 год.
относно ефективността на крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета. Тази Директива е
транспонирана в българското законодателство и изискванията й са въведени в
Закона за енергетиката /обн.ДВ бр.107 от 09.12.2003
год., Закона за енергийната ефективност
/обн.ДВ бр.98 от 14.11.2008 год./ - § 3 от ДР на ЗЕЕ
и редица наредби, между които Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, поради което няма пряк ефект и са приложими нормите на
националното законодателство. Общото изискване по т.1 на чл.13 за осигуряването
на индивидуални измервателни уреди, които да отчитат реално консумираното
количество енергия, е въведено в българското законодателство в различни
разпоредби на ЗЕ, според вида на потребяваната
енергия. Разпоредбите за наличие на измервателни уреди за топлинна енергия в
сгради-етажна собственост са чл.140 ЗЕ и в чл.43 и сл. от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването. С оглед спецификата на тези имоти и
начина на потребление на топлинна енергия в същите, законодателят е предвидил,
както монтиране на средства за търговско измерване на количествата топлинна енергия
в абонатната станция, така и монтиране след него на индивидуални разпределители
на топлинна енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела и/или
индивидуални топломери за имотите. По този начин е спазен и принципът, залегнал
в т.2 на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на
реално енергийно потребление. Този извод се обосновава с факта, че от
абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти на потребителите
преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която също се
дължи заплащане. Доколкото сградната инсталация е обща етажна собственост и чрез нея се затоплят не само индивидуалните
имоти, но и общите части на сградата, то всички собственици на имоти следва
да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия, съразмерно на отопляемите обеми на имотите, което също се явява реално енергийно потребление.
Колкото
до жалбите на ответника, приложени по делото, от тях не могат да се направят
други изводи от значение за изхода на спора, а възраженията относно начисляване
на БГВ и твърдяно разминаване в данни по фактури, са ирелевантни и няма да
бъдат обсъждани по същество – в процеса не се претендират суми за ТЕ за БГВ.
Що се касае
до възраженията, че ответникът неколкократно информирал ищцовото
дружество, че не желае да ползва предоставените услуги, при което не дължал
заплащане на непоискана доставка, съдът намира следното – чл. 139 и сл. ЗЕ
урежда възможността за прекратяване на топлоснабдяването само при постигнато
съгласие между най-малко
две трети от собствениците в сграда в режим на ЕС /чл.153, ал.2 ЗЕ/, като отделният
етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата /чл.153, ал.6 ЗЕ/. Доставката
на ТЕ в сгради под режим на етажна собственост е регламентирана законодателно
като услуга, която се ползва от самата ЕС. ЗЕ изисква съгласие на ЕС както за
присъединяване към топлопреносната мрежа, така и за прекратяване
на доставката на ТЕ. По делото няма спор, че такава е ползвана в периода в
сградата, поради което за непоискана услуга не може да става дума. Предназначението
на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна
собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени
от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и
титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна собственост,
затова титулярът на права върху отделни обекти може
да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Съгласието
за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ
съставлява „искане” на услугата по смисъла на чл.62, ал.1 ЗЗП, поради което
между двата закона не съществува противоречие /в този смисъл са задължителните разяснения на
Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. №
2/2016 г. на ОСГК на ВКС./
Поради
всичко изложено, съдът намира, че ответникът дължи цената на доставената
услуга. Конкретният
размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССчЕ, което изчислява разпределеното количество ТЕ за сградна
инсталация, на база данните от СТЕ, тези, предоставени от ищеца и нормативно
определените цени на услугата. Вещото лице сочи, че за процесните
периоди, главните и акцесорни вземания съвпадат изцяло като размери с претендираните в настоящото производство суми. Съдът
кредитира заключението като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Възраженията
в писмената защита, че ЕВН твърди потребителят да е ползвал ТЕ в размер на
1,9772 мвтч, а експертите установили по-малко
количество, не се споделят – не е ясно по какъв начин е определена тази
стойност, като същевременно вещото лице по ССЕ изрично посочи, че е съобразила
данните от СТЕ, съпоставила ги е с фактурите и данните от счетоводството на
ЕВН, което е водено редовно /доп. ССЕ опровергава възраженията в ОИМ за
нередовно счетоводство/. Експертът не е констатирала разлики в остойностяването
на мегаватчасовете, установени за периода от СТЕ и претендираните от ищеца в процеса. Количествата за потребена ТЕ били правилно остойностени
по действащите за периодите цени. Оспорването на ответника не се свързва с
конкретен извод, още повече, че от заключението на ССЕ изрично се установява,
че за процесния период е начислена ТЕ в сочения от
СТЕ размер, който съответства като стойност на исковата претенция за главница.
Според чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, купувачът е длъжен да заплаща
месечната дължима сума за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. Плащане не се твърди и доказва. Следователно,
дължи се и обезщетение за забава за процесния период
в установения от вещото лице размер. Възражението в писмената защита за недължимост на лихви, освен, че е преклудирано,
е и неоснователно, т.к. в случая не се касае за прогнозни сметки, а и срокът за
плащане на начислените суми е изрично регламентиран. Възражението за изтекла
погасителна давност също е неоснователно. Заявлението по чл. 410 ГПК е постъпило
в съда на 06.07.2016 г., от когато се счита предявен искът по чл. 422 ГПК,
съобразно законовата фикция. Предвид периодичността на вземанията е приложима тригодишната
давност /чл. 111, б. „в” ЗЗД; ТР № 3 от 18.05.2012 год. на ВКС, ОСГК/, която е
прекъсната на 06.07.2016 г. /чл. 116, б. „б” ЗЗД/. Всички задължения, чиято
изискуемост настъпва преди 06.07.2013 г. са погасени по давност, но процесните не са, т.к. сумите за началния период 01.06.2013
г. - 30.06.2013 г. са дължими на 30.07.2013 г. /чл.34 ОУ/.
Ето защо,
исковете следва да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното погасяване.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза
на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е съответно искане, представени
са списък по чл. 80 ГПК /л.152/ и доказателства за сторени такива в размер на:
75 лева – платена държавна такса, депозити за СТЕ и ССчЕ
в общ размер от 240 лева, като се претендира и юрк. възнаграждение от 300 лева. Следва да се присъдят и
разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк.
възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР №
4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските
за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и
настоящото дело следва да бъдат определени от съда съобразно редакцията на чл. 78
ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, действаща към датата на постановяване на решението
и приключването на съдебното дирене. Съгласно нея, присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПрП/.
Според чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която
препраща чл. 37 ЗПрП, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, за защита по
заповедни производства от 50 до 150 лева.
Съдът
намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да
бъде определено на сумата от 200 лева за настоящия процес, предвид конкретната
фактическа и правна сложност, проявената процесуална активност, явяването в
о.с.з., ангажирането на доказателства и т.н., и на 50 лева за заповедното
производство.
Разноските за ДТ и юрк.
възнаграждение за двете производства се присъждат съобразно уважените искове
/за прекратената част разноски за тях не се дължат/, а тези за СТЕ и ССЕ се
присъждат в цялост.
За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо
373,51 лева, а за заповедното производство – 36,41 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.П.Ж., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, следните
суми: 224,98 лева – главница, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул.”И.
Р.” №…., ет., ап., за
периода 01.06.2013 г. – 30.09.2015 г.; 40,03 лева - обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 31.07.2013 г. – 05.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 06.07.2016 г. до окончателното погасяване, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5507/07.07.2016
г. по частно гр. дело №
9453/2016 г. на ПРС, X гр. с-в.
ОСЪЖДА С.П.Ж., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, сумата от общо 36,41 лева /тридесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/ – разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 9453/2016
г. на ПРС, X гр. с-в и сумата от общо 373,51 лева
/триста седемдесет и три лева и петдесет и една стотинки/ – разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП