Р Е Ш Е Н И Е
№.............../..............2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
тридесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 884 по описа
на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Б. ” ЕООД, предявена чрез пълномощник адвокат В.Д., срещу
заповед № 85-ФК/12.04.2021 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1
т. 1 б. „а“ ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка
запечатване за срок от 14 дни на стопанисвания от него търговски обект:
павилион № 2 за захарни изделия в гр. Варна, ул. „Радецки”, и на основание чл.
187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него. По съображения, че не
са налице данни за безсъмнено установено административно нарушение, поради
което отсъства основание за налагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС; за несъответствие
на наложената ПАМ с целта на закона; за липсата на мотиви относно определената
от административния орган продължителност на срока за запечатване на търговския
обект; за нарушаване с наложената ПАМ на прокламирания с чл. 6 АПК принцип за
съразмерност и за отнемане на правото на дружеството да се възползва от регламентираната
с чл. 187 ал. 4 ЗДДС възможност за прекратяване на ПАМ, тъй като заповедта по
чл. 186 ал. 3 ЗДДС е издадена не само при липсата на издадено за нарушението
наказателно постановление, но дори и преди образуването с АУАН на
административно-наказателно производство за него, се иска заповедта да бъде
отменена от съда поради нейната незаконосъобразност.
В проведените по делото съдебни заседания
жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. От пълномощника му
адвокат Д. са постъпили писмени молби с. д. № 8024/31.05.2021 г. и с. д. №
9751/29.06.2021 г., с които предявената жалба се поддържа изцяло.
Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, ответник по делото на
основание чл. 153 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС, се представлява по делото
от юрисконсулт Д. П., която в проведените открити съдебни заседания, както и с писмени
бележки с. д. № 7778/26.05.2021 г., оспорва изцяло жалбата, моли за отхвърлянето
й и за присъждане в полза на ТД на НАП – Варна на юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.
Съдът като съобрази, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба на
процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС,
намира производството по делото за процесуално допустимо и като такова – за
подлежащо на разглеждане по неговата основателност.
За да се произнесе по
основателността на оспорването, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
С обжалваната по делото заповед №
85-ФК/12.04.2021 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г. на изпълнителния директор на НАП, е наложил на „Б. ” ЕООД при позоваването
на протокол серия АА № 0434780/09.04.2021 г. от проверка на контролните органи
на НАП в процесния търговски обект: павилион № 2 за захарни изделия в гр.
Варна, ул. „Радецки”, принудителна административна мярка по чл. 186 ал. 1 т. 1
б. „а“ ЗДДС, състояща се в запечатване на търговския обект за срок от 14 дни,
като на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранил за същия срок достъпа до него.
С цитираната в заповедта по чл.
186 ал. 3 ЗДДС заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. изпълнителният директор на НАП
е делегирал, на основание чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗНАП и чл. 186 ал. 3 ЗДДС, на директорите
на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и на началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
правомощията да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки по чл. 186 ЗДДС „запечатване на обект“, включително и да отнемат в полза
на държавата на основание чл. 186 ал. 2 ЗДДС ползваното фискално устройство и
правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за
управление на търговската дейност.
В мотивите на заповедта административният
орган е обосновал прилагането на принудителната административна мярка с
наличието на предпоставката по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, свързана с
установеното от контролните органи на НАП при проверката им в търговския обект
на 09.04.2021 г. неиздаване на фискален касов бон от въведеното в експлоатация
и работещо в обекта фискално устройство модел Дейзи компакт М 01, рег. № 4444365/12.10.2020
г., за заплатена в брой от единия от проверяващите контролна покупка на 200 гр.
кашу и 100 гр. бадеми на обща стойност 9,62лв. Посочено е, че плащането на
сумата е извършено в брой в 11:57 ч. с банкнота от 10 лв. от проверяващия инспектор
В.К.К. и е прието от работещата в обекта С.К. П. като от изведения дневен
финансов отчет е установено, че за него не е издаден фискален касов бон. Деянието
е квалифицирано като нарушение на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ вр. чл. 118 ал. 1 ЗДДС, като е посочено, че с него е изпълнен съставът
на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а” ЗДДС.
Резултатите от проверката са
обективирани от контролните органи в приложения по преписката протокол сер. АА
№ 0434780/09.04.2021 г ., като при извършената съпоставка между него и
заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС се установява, че в заповедта нарушението е индивидуализирано
по напълно идентичен начин с този по протокола с тази разлика, че в протокола
като приело сумата фигурира лицето Г.Д.Д. /продавач консултант/, а не С.К. П.
/управител на дружеството/. Според съдържанието на протокола и положените под
него подписи проверката е извършена в присъствието и на двете лица като в
раздел „Искания, възражения и бележки на проверяваното лице” продавачката Г.Д.е
записала, скрепено с подписа, й: „Поради нездравословно състояние съм
пропуснала да издам касов бон.” В протокола е посочено също, че при проверката
е разчетена касова наличност от ФУ в размер на 148,43 лв. и фактическа
наличност в размер на 148, 45 лв.; парични средства в началото на работния ден
– 0 лв.; въведени пари в каса – 91, 00 лв.; изведени пари от каса – 0 лв. и
разлика между фактическа и касова наличност – 0, 02 лв. като последното
обстоятелство се потвърждава и от приложените по преписката Опис на паричните
средства в касата към момента на проверката, дневен финансов отчет и КЛЕН.
Според доказателствата по
преписката за установеното при проверката административно нарушение е съставен
АУАН F609218/16.04.2021г., което
потвърждава тезата на жалбоподателя, че ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС е наложена
преди образуването на административно-наказателно производство за нарушението
като по делото не се събраха доказателства и за издадено наказателно
постановление, с което за нарушението да е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството.
В хода на съдебното производство
бяха разпитани като свидетели в с.з. на 30.06.2021 г. извършилите проверката в търговския
обект инспектори от ТД на НАП - Варна В.К.К. и Р.Т.Р., които в показанията си
изцяло потвърдиха изложените в мотивите на заповед № 85-ФК/12.04.2021 г. факти,
обусловили прилагането на ПАМ по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а” ЗДДС.
Така събраните по делото
доказателства дават основание на съда да приеме от правна страна следното:
Обжалваната заповед, с която е
наложена ПАМ по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, е акт на компетентен
административен орган, предвид издадената заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., с
която изпълнителният директор на НАП като орган по приходите по чл. 7 ал. 1 т.
1 ЗНАП е делегирал на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл.
186 ал. 3 ЗДДС, правомощията да налагат ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС.
Ръководейки се от императивното
изискване на чл. 186 ал. 3 ЗДДС, административният орган е изложил в заповедта конкретни
мотиви относно основанието за прилагане на мярката като посочените факти,
свързани с нарушаването на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 3 ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ от стопанисващото търговския обект дружество „Б. ”
ЕООД, кореспондират изцяло с установените в съставения при проверката протокол сер.
АА № 0434780/09.04.2021 г., който като редовно съставен от длъжностни лица в
това им качество и при изпълнение на служебните им задължения, подписан при
това от присъствалите при проверката представители на дружеството, е с характер
на официален удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща съда и страните
материална доказателствена сила. Независимо от това, обстоятелствата по
протокола се потвърдиха и в хода на съдебното производство с показанията на
разпитаните свидетели В.К.К. и Р.Т.Р.. За установеното нарушение е от
несъществено значение обстоятелството, че в мотивите на заповедта по чл. 186
ал. 3 ЗДДС като лице, приело сумата за покупката, е посочена управителката на
дружеството С.К. П., докато според протокола от проверката тази сума е
заплатена на продавач-консултанта Г.Д., тъй като и двете лица фигурират като
присъствали при съставянето му и съответно са го подписали като единственото
направено от тяхна страна възражение е свързано не с факта дали сумата за
покупката е получена от представител на дружеството без да издаде за нея касов
бон, а с причините за неиздаването му, които обаче са ирелевантни за
преценката, че е извършено нарушение.
По този начин с изразеното чрез
бездействие деяние търговецът е пренебрегнал изискването на чл. 25 ал. 1 т. 1
от издадената от министъра на финансите на основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, която разпоредба вменява в задължение на лицата
по чл. 3 ал. 1 независимо от документирането с първичен счетоводен документ да
издават за всяка продажба при всяко плащане и фискална касова бележка от
фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, изключая изрично изброените в разпоредбата
случаи, между които не попада процесният. След като в случая провереният обект –
павилион за захарни изделия, безсъмнено отговаря на легалното дефиниране за
търговски обект по смисъла на пар. 1 т. 41 ДР ЗДДС, то при извършването на продажби
на стоки в него за търговеца на общо основание е относимо задължението по чл.
118 ал. 1 ЗДДС, респективно по чл. 25 ал. 1 т. 1 от цитираната наредба. Преценено
съвкупно, това сочи, че в случая е доказано материално-правното основание по
чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС за запечатване на търговския обект, в който е
извършвана търговската дейност. Следва да се има предвид, че при наличието на
предпоставката по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС компетентният административен
орган поначало действа в условията на обвързана компетентност като при
установеното наличие на разписаните в закона предпоставки е длъжен да наложи нормативно
предвидената принудителна административна мярка.
Неотносимо към
законосъобразността на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е обстоятелството, на
което се е позовал жалбоподателят, че заповедта е издадена преди образуването с
АУАН на административно-наказателно
производство за нарушението като включително и до момента за него не е
издадено наказателно постановление, с което на търговеца да е наложена
следващата му се имуществена санкция. Производствата по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на извършителя на административно
нарушение и по прилагането на ПАМ са различни по характера си и напълно
независими едно от друго /едното административно-наказателно, а другото – чисто
административно/, поради което смесването им е недопустимо и съставянето на
АУАН не представлява предпоставка за издаването на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, нито пък финализиращото административно-наказателното производство
наказателно постановление има отношение към нейната законосъобразност. Затова и
в чл. 186 ал. 1 ЗДДС е разписано, че принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции.
Независимо от изложеното съдът
намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна по следните
съображения:
В чл. 186 ал. 1 ЗДДС срокът, за
който следва да се приложи ПАМ, е регламентиран с горна граница /до 30 дни/, поради
което във всеки отделен случай в условията на оперативна самостоятелност
административният орган трябва да определи какъв точно да е той в рамките на
максимално предвидения в закона.
Съгласно чл. 169 АПК съдебният
контрол върху заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, що се отнася до избраното с нея времетраене
на принудителната административна мярка, се изчерпва с проверка дали
действително административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност /което
се каза, че по отношение на избора на срока е налице/ и спазил ли е изискването
за законосъобразност на административния акт.
За да е законосъобразен актът относно
определения с него срок за запечатване на търговския обект, трябва във всеки
отделен случай административният орган конкретно да обоснове избраната му продължителност
като при това тя трябва да е такава, че да не нарушава прокламирания с чл. 6 от АПК принцип за съразмерност, според който административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права или законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Какви са целите, които
следва да се постигнат с налагането на принудителните административни мерки,
сочи изрично чл. 22 ЗАНН – те могат да се налагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях.
С процесната заповед по чл. 186
ал. 3 ЗДДС административният орган е мотивирал избраната продължителност на
срока за запечатване на обекта, използвайки изцяло обща фразеология без да се
позовава на конкретни, относими към случая факти, поради което съдът намира, че
що се отнася до срока за запечатване на обекта, административният акт е
немотивиран. Обяснения от порядъка, че издаването на касова бележка било нормативно
установено задължение на субектите, стопанисващи търговските обекти; че с
нарушението му се засягал утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурявал
пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, както и последваща възможност за проследяване на
реализираните обороти, дори и да са верни сами по себе си, не е ясно как точно
са съотнесени от административния орган към определения от него срок за
прилагане на принудителната административна мярка.
Не е ясно как издателят на заповедта
е достигнал до извод, че ако не се приложела ПАМ с тази продължителност, то
съществувала възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска щели
да настъпят значителни и трудно поправими вреди. Хипотетично, такава възможност
винаги е налице и то при упражняването на дейността на всеки търговец, а не само
на процесния по делото, но не става ясно как от конкретните факти по преписката
административният орган е достигнал с подобна категоричност до такъв извод
точно относно развиваната от „Б. “ ЕООД търговска дейност в запечатания търговски
обект. Не особено високият размер на неотчетената чрез фискалното устройство
продажба /девет лева и шестдесет и две стотинки/ сочи, че вредните последици за
фиска също са в неголям размер, поради което при пълното отсъствие на позоваване
на извършени предходни нарушения от същия вид е нелогично да се наложи мярка по
чл. 186 ал. 1 ЗДДС, равняваща се по продължителността си почти на половината от
максималния нормативно зададен срок. Установената при проверката разлика между
разчетената чрез ФУ и фактическата касова наличност от порядъка само на две
стотинки също свидетелства, че в случая става въпрос за инцидентно нарушение, а
не за трайно установена практика по укриването на приходи от продажби в
търговския обект.
При положение, че административният
орган не се е позовал в мотивите на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС на никакви
конкретни факти, относими към други подобни случаи на нарушения в обекта по
чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, то изцяло несъответстващ на данните по преписката е
изводът му, че „срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца“. Преценено съвкупно, това налага извод, че избирайки необосновано висока
продължителност на срока на действие на принудителната административна мярка,
административният орган е нарушил изискването на чл. 6 ал. 1 АПК да упражнява
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо като е
пренебрегнал прокламираното с чл. 6 ал. 5 АПК правило, че трябва да се въздържа
от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследвана от закона цел.
Предвид изложеното, съдът намира
за незаконосъобразно определен в нарушение на чл. 6 от АПК срокът на наложената
с обжалваната по делото заповед принудителна административна мярка по чл. 186
ал. 1 ЗДДС. Тъй като заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е индивидуален административен
акт, а не правораздавателен такъв на административна юрисдикция, какъвто е
наказателното постановление, съдът за разлика от производството по чл. 59 и сл.
от ЗАНН, в което съгласно чл. 63 ал. 1 изр. първо, предл. второ ЗАНН може да
измени наказателното постановление и при съобразяване на критериите по чл. 27 ЗАНН да намали размера на наложеното с него административно наказание, в
производството по обжалване на заповедта, с която е наложена ПАМ, при
констатирано при съдебния контрол по чл. 169 АПК прекомерно завишаване на срока
на нейното действие може единствено да отмени заповедта, но не и да намали
продължителността на срока за прилагане на ПАМ. Съображението е, че съдът не
разполага с правомощието наместо органа, който по закон притежава оперативна
самостоятелност, да определи срока на действие на мярката. В този смисъл е и
съдебната практика, застъпена в решение № 11465/27.09.2018 г. по адм. дело №
3490/2018 г. на ВАС, І отделение; решение № 910/23.01.2018 г. по адм. дело № 9379/2017
г. на ВАС, VІІ отделение и решение № 10336/02.08.2018 г. по адм. дело №
3096/2018 г. на ВАС/.
Изложеното в целостта си обуславя
извод за основателност на жалбата, поради което оспорената с нея заповед по чл.
186 ал. 3 ЗДДС следва да се отмени от съда съгласно правомощието му по чл. 172
ал. 2 предл. второ АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС.
Тъй като по делото от страна на
жалбоподателя не е направено искане за разпределяне на отговорността за
разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на „Б. ” ЕООД
заповед № 85-ФК/12.04.2021 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1
т. 1 б. „а“ ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка
запечатване за срок от 14 дни на стопанисвания от него търговски обект:
павилион № 2 за захарни изделия в гр. Варна, ул. „Радецки”, и на основание чл.
187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: