Решение по дело №495/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260909                          18.12.2020 г.                            гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                 XXI – ви граждански състав

На петнадесети декември                         две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                       Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Станка А.,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №495 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” №3, ет.4, представлявано от инж.Г.Т., подадена чрез пълномощник-юк.З., против Д.В.М., ЕГН **********, адрес ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумата от 946,84 лева, представляваща задължение по издадени фактури в периода 23.12.2016 г. – 26.08.2019 г., произтичащи от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период 21.10.2016 г. – 12.08.2019 г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер от общо 112,05 лева, считано за периода от 24.01.2017 г. до 30.09.2019 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8464/2019 г. по описа на РС-Бургас.

                                Основанията за дължимост на горната сума се основават на твърдения, че ответникът е клиент на „ВиК” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение, по силата на което има качеството на потребител в отношенията си с ищцовото дружество по отношение на водоснабден обект с адрес в гр.Б., *****, за който има открита и заведена партида с абонатен №977491. Твърди се, че съгласно показанията на измервателните средства – водомер, монтиран в санитарния възел в апартамента, находящ се на горепосочения адрес, ответникът дължи сумата от 946,84 лева, представляваща доставена, отведена и пречистена вода за периода 23.12.2016 г. – 26.08.2019 г., която сума не е заплатена от последния, поради което и се претендира ведно с обезщетение за забавено плащане в периода 24.01.2017 г. – 30.09.2019 г. в размер на 112,05 лева, за които ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8464/2019 г. по описа на РС-Бургас.

                                В подкрепа на иска са ангажирани писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поискано е и изготвянето на съдебно-икономическа и съдебно-счетоводна експертизи. Претендират се разноски.

                                В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения от съда особен представител на ответника, в който иска се оспорва като неоснователен и недоказан на подробно изложени в отговора аргументи. Направено е искане за увеличаване на определеното от съда възнаграждение за особен представител.

                                Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

                                В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.П., която моли за постановяване на решение съобразно доказателствата по делото.

                                В съдебно заседание отговорът се поддържа от назначения от съда особен представител, който претендира за отхвърляне на иска.

                                Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

                                По делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№8464/2019 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което става ясно, че е образувано по заявление на „ВиК“ ЕАД, въз основа на което има издадена на 03.10.2019 г. Заповед №3800 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът, в качеството му на длъжник да заплати на кредитора сумата от 946,84 лева - главница за периода 21.10.2016 г. – 12.08.2019 г., сумата от 112,05 лева – лихва за периода 24.01.2017 г. – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 02.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

                                Съдът констатира, че исковата молба, по повод която е образувано производството по гражданско дело №495 по описа на Бургаски районен съд за 2020 г., против длъжника в заповедното производство Д. В. М. е подадена в едномесечния срок от уведомяването, считано от 02.01.2020 г., съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 09.12.2019 г., от лице, легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.

                                Спорен между страните е въпросът дали ответникът има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество е потребявал такива в периода 21.10.2016 г. – 12.08.2019 г.

                                В съответствие с доказателствената тежест, разпределена от съда с проекто-доклада му от 17.08.2020 г., неоспорен от страните, настоящият съдебен състав приема, че предявения главен иск е неоснователен. Ищецът не проведе успешно доказване, както легитимацията на ответника като потребител на ВиК услуги, така и размера и изискуемостта на процесните парични вземания.

                                Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г., потребител на услугите В и К са собствениците или носителите на вещното право на ползване на водоснабден имот, жилище или нежилищен имот или др. водоснабден обект. От данните по делото не може да се установи, че през процесния период А. И. Х. е била собственик или ползвател на водоснабдения обект, където е предоставена услугата на ищцовото дружество. Тази липса на доказателства изключва материално-правната легитимация на ответника като длъжник по цитираната наредба, поради което и изводът, който се налага е, че за Д.В.М. не е възникнало паричното задължение за заплащане на сумите по представените фактури.

                                Предвид изложеното, съдът намира главния иск за неоснователен, а това налага отхвърлянето му, ведно с обусловените претенции за обезщетение за забава.

                                Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

                           ОТХВЪРЛЯ иска на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” №3, ет.4, представлявано от инж.Г.Т., за приемане за установено по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът Д.В.М., ЕГН **********, адрес ***, дължи на ищеца сумата от 946,84 лева, представляваща задължение по издадени фактури в периода 23.12.2016 г. – 26.08.2019 г., произтичащи от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период 21.10.2016 г. – 12.08.2019 г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер от общо 112,05 лева, считано за периода от 24.01.2017 г. до 30.09.2019 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8464/2019 г. по описа на РС-Бургас.

                                Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала:

СА