Р Е
Ш Е Н
И Е №260301
гр. София, 15.10.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, пети състав, в публично заседание на пети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 273,
по описа за 2020 година, на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното :
ИЩЕЦЪТ - „У.Б.“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление:***, пл. “С. Н.” №7, чрез пълномощника си адв. В.П.
е предявил искове за признаване за установено по отношение на ответника – М.П.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, че последният му дължи сумата 14 550.90
евро, представляваща главница по предоставен кредит, сумата 628.50 евро –
договорна лихва за периода от 15. 01. 2017 г. до 16. 06. 2017 г.; сумата 1 490.52
евро –лихва върху просрочена главница за периода от 15. 12. 2016 г. до 18. 12.
2017 г.; сумата 197.24 евро – наказателна лихва при просрочие за периода от 15.
12. 2016 г. до 18. 12. 2017 г.; сумата 15.79 евро – такси; сумата 52.39 лева – застраховки, както и законната лихва върху главницата,
считано от 20. 12. 2017 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на
сключен договор за банков ипотечен кредит от 14. 12. 2009 г. е предоставил на
ответника и К. А. Г. ипотечен кредит в размер на 16 500 евро, със срок на
издължаване на кредита - 15.12.2029г. Сочи, че съгласно т.4.1.а от Договора, за
периода от 15.01.2010г. до 15.12.2029г., годишният лихвен процент върху
редовната главница за кредита, изплащан чрез анюитетни вноски, бил 10.29%, като
бил формиран от базовия лихвен процент в размер на 4.466% и надбавката към него
за редовния дълг в размер на 5.824%. Съгласно т.4.2. от Договора, годишният
лихвен процент върху просрочената главница бил 12.29%, като бил формиран от
базовия лихвен процент в размер на 4.466% и надбавката към него за просрочената
главница в размер на 7.824%. Съгласно т.4.3. от Договора, годишният лихвен
процент върху текущия дълг (редовна плюс просрочена главница) при просрочие на
главница и/ или лихва и главница, който се начислявал независимо и едновременно
от лихвите за редовна и просрочена главница по т.4.1. и 4.2. от Договора, бил в
размер на 5.0%. изложено е още в исковата молба, че съгласно т.5 от Договора,
длъжниците са се съгласили да плащат на Банката такси, които били: 0.75% -
такса за администриране на кредита при отпускане; 1.5% - такса за поддръжка и
обслужване на кредита; 0.11 % - комисионна за управление на кредита за всяка
следваща година или част от нея и 1.2% - комисионна за ангажимент. Срокът на за
усвояване на кредита бил 14.01.2010г. – т.6 от Договора. Съгласно т. 11.2. от
Договора, Кредитополучателят бил дал съгласие Кредиторът едностранно да променя
размера на годишния лихвен процент по т.4.1.а, съответно размера на анюитетната
вноска, при условията на т.9.4. от ОУ.
Ищецът сочи още в исковата си молба,
че към договора бил подписан и Анекс №1 от 12.04.2013г. Съгласно т.2.2. от
Анекс №1, усвоената сума била в размер на 16 500,00 евро, а съгласно т.2.8. от
Анекс № 1, към датата на подписването му размера на задължението бил 15 632,72
евро (петнадесет хиляди шестстотин тридесет и две евро и седемдесет и два
евроцента), който дълг в себе си включвал редовната главница, неиздължена,
просрочена и изискуема част от главницата, начислена, неизискуема лихва, както
и начислена, изискуема и просрочена лихва.
Със сключения анекс било договорено в т.4.2., че върху
просрочената главница за срока на просрочието, се начислява годишен лихвен
процент в общ размер на 22.29% (двадесет и две цяло двадесет и девет процента),
формиран от приложимия към датата на олихвяването индивидуално договорен
годишен лихвен процент по т.4.1. в размер на 12.211% (дванадесет цяло двеста и
единадесет процента) и надбавката към него за просрочената главница в размер на
10.079% (десет цяло седемдесет и девет хилядни процента), която била за периода
от 15.04.2013г. до 15.12.2032г.
Излага, че поради неизпълнение от кредитополучателя и
солидарния длъжник, кредита бил обявен за предсрочно изискуем, като
предсрочната изискуемост била обявена на длъжниците надлежно. Уведомлението
било връчено на кредитополучателя К. Г. на 04.10.2017г., чрез нейната майка, а
на ответника М.Х. на 21.11.2017г. на основание чл.47, ал.1 във вр. с ал.5 от ГПК, чрез ЧСИ С. Л..
Въпреки уведомленията не били предприети действия по
погасяване на кредита.
Ищецът заявява, че подал заявление
по чл. 417 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу ответника М.Х. и кредитополучателката
К. Г. за исковите суми, като въз основа на издадения в полза на банката
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20189270400775 по описа
на ЧСИ С. Л.. Излага, че получил указания за предявяване на настоящите искове
от заповедния съд - РС-Габрово.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът М.П.Х., ЕГН **********, и адрес: ***, му дължи сумата
14 550.90 евро, представляваща главница по предоставен кредит, сумата 628.50
евро – договорна лихва за периода от 15. 01. 2017 г. до 16. 06. 2017 г.; сумата
1 490.52 евро –лихва върху просрочена главница за периода от 15. 12. 2016
г. до 18. 12. 2017 г.; сумата 197.24 евро – наказателна лихва при просрочие за
периода от 15. 12. 2016 г. до 18. 12. 2017 г.; сумата 15.79 евро – такси; сумата 52.39 лева – застраховки, както и законната лихва върху главницата,
считано от 20. 12. 2017 г. до окончателното й изплащане.
Претендира и присъждане на направените в настоящото
производство разноски, както и в заповедното такова.
С исковата молба са направени
доказателствени искания – за приобщаване на писмени доказателства, приложени в
заверени преписи, както и за допускане на съдебно – счетоводна експертиза със
задачи подробно посочени в нея.
Към настоящия момент по делото вече е изискано и приложено
ч.гр.д. № 2914/2017г. по описа на РС-Габрово, каквото искане е било направено
също с исковата молба.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са
връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на ответника М.П.Х. с указанията по чл.
367-370 ГПК.
С определение от 04.01.2021г. на ответника по делото е
назначен особен представител – адв. П.П., като същият е подал писмен отговор в
законоустановения срок.
В депозирания по делото писмен отговор се оспорва
основателността на предявените искове и представителната власт на пълномощника
на ищеца.
Ответникът, чрез своя особен представител оспорва и
истинността на процесния договор за банков кредит, тъй като в него липсвали
индивидуализиращи данни /вкл.ЕГН и адрес/ на ответника като страна по договора.
Оспорва също обстоятелството, че ответникът е подписал анекс № 1 от
12.04.2013г.
Прави възражение за изтекла погасителна давност
досежно исковата претенция, към момента на иницииране на съдопроизводството.
При условията на евентуалност, ако не бъдат възприети
горните доводи, ответникът прави възражение за нищожност на процесния договор
за кредит, поради противоречието му с добрите нрави и поради неравноправност на
клаузите, уреждащи размера на претендираните лихви от ищеца. С уточняваща молба
от 07.04.2021г. ответникът конкретизира клаузите от договора, които счита за
неравноправни – т.4.1, т.4.2, т.5 от Договора за банков кредит от 14.12.2009
година и т.4а, т.4.1 и т.4.2 от Анекс № 1 от 12.04.2013 година към договора за
кредит.
Отново при условията на евентуалност ответникът сочи,
че не е имал качеството на солидарен длъжник по процесния договор за банков
кредит, а качеството поръчител. В тази връзка се позовава на разпоредбата на
чл.147, ал.1 от ЗЗД и твърди, че е изтекъл шестмесечния срок предвиден в нея,
поради което е отпаднала и неговата отговорност.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва и
представеното по делото извлечение от счетоводни книги на банката и моли да не
бъде приемано по делото, като писмено доказателства, тъй като представлявало
частен документ, удостоверяващ изгодни за съставилата го страна обстоятелства.
Ответникът твърди, че спрямо него не е редовно
връчването на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на процесния
кредит.
Оспорват се предявените искове и като недоказани с
представените към исковата молба доказателства.
Ответникът, чрез назначеният му особен представител
моли за отхвърляне на предявените искове.
Ответникът по доказателствата, на основание чл. 183 ГПК, моли да бъде задължен ищецът да представи по делото оригинала на договор
за банков ипотечен кредит на физическо лице от 14.10.2008г., какъвто твърди, че
е сключен; на основание чл.190 от ГПК моли да бъде задължен ищецът да представи
по делото извлечения от банковата сметка по която твърди, че е следвало да се
обслужва процесния кредит за периода от 14.12.2009г. до настоящия момент. С
отговора на исковата молба се поставят и въпроси към поисканата от ищеца ССчЕ.
С оглед направените оспорвания на редовността на връчването на уведомленията за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, ответникът е направил искане
за извършване от страна на съда на справки в НБД „Население“ по отношение
родствени връзки на К. Г. и М.Х. и досежно настоящ и постоянен адрес на
ответника в периода от 14.12.2009г. до 31.01.2018г.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема
за установено от фактическа страна следното :
С Договор за банков кредит от 14.12.2009 година и
Анекс № 1 от 12.04.2013 година към него ищецът е предоставил на ответника и К.А.
Г., в качеството им на солидарни длъжници ипотечен кредит в размер на
16 500 евро, със срок на издължаване на кредита - 15.12.2029г. Съгласно
т.4.1.а от Договора, за периода от 15.01.2010 г. до 15.12.2029 г., годишният
лихвен процент върху редовната главница за кредита, изплащан чрез анюитетни
вноски, бил 10.29%, като бил формиран от базовия лихвен процент в размер на
4.466% и надбавката към него за редовния дълг в размер на 5.824%. Съгласно
т.4.2. от Договора, годишният лихвен процент върху просрочената главница бил
12.29%, като бил формиран от базовия лихвен процент в размер на 4.466% и
надбавката към него за просрочената главница в размер на 7.824%. Съгласно
т.4.3. от Договора, годишният лихвен процент върху текущия дълг (редовна плюс
просрочена главница) при просрочие на главница и/ или лихва и главница, който
се начислявал независимо и едновременно от лихвите за редовна и просрочена
главница по т.4.1. и 4.2. от Договора, бил в размер на 5.0%. изложено е още в
исковата молба, че съгласно т.5 от Договора, длъжниците са се съгласили да
плащат на Банката такси, които били: 0.75% - такса за администриране на кредита
при отпускане; 1.5% - такса за поддръжка и обслужване на кредита; 0.11 % -
комисионна за управление на кредита за всяка следваща година или част от нея и
1.2% - комисионна за ангажимент. Срокът на за усвояване на кредита бил
14.01.2010г. – т.6 от Договора. Съгласно т. 11.2. от Договора, Кредитополучателят
бил дал съгласие Кредиторът едностранно да променя размера на годишния лихвен
процент по т.4.1.а, съответно размера на анюитетната вноска, при условията на
т.9.4. от ОУ.
Към договора бил подписан и Анекс №1
от 12.04.2013г. Съгласно т.2.2. от Анекс №1, усвоената сума била в размер на 16
500,00 евро, а съгласно т.2.8. от Анекс № 1, към датата на подписването му
размера на задължението бил 15 632,72 евро (петнадесет хиляди шестстотин
тридесет и две евро и седемдесет и два евроцента), който дълг в себе си
включвал редовната главница, неиздължена, просрочена и изискуема част от
главницата, начислена, неизискуема лихва, както и начислена, изискуема и
просрочена лихва. Било договорено в т.4.2., че върху просрочената главница за
срока на просрочието, се начислява годишен лихвен процент в общ размер на
22.29% (двадесет и две цяло двадесет и девет процента), формиран от приложимия
към датата на олихвяването индивидуално договорен годишен лихвен процент по
т.4.1. в размер на 12.211% (дванадесет цяло двеста и единадесет процента) и
надбавката към него за просрочената главница в размер на 10.079% (десет цяло
седемдесет и девет хилядни процента), която била за периода от 15.04.2013г. до
15.12.2032г.
Поради неизпълнение от кредитополучателя и солидарния
длъжник, кредита бил обявен за предсрочно изискуем, като предсрочната
изискуемост била обявена на длъжниците. Уведомлението било връчено на
кредитополучателя К. Г. на 04.10.2017г., чрез нейната майка, а на ответника М.Х.
на 21.11.2017г. на основание чл.47, ал.1 във вр. с ал.5 от ГПК, чрез ЧСИ С. Л..
Ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК за снабдяване
със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника М.Х. и кредитополучателката К. Г. за исковите суми,
като въз основа на издадения в полза на банката изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело № 20189270400775, по описа на ЧСИ С. Л.. Ищецът получил
указания за предявяване на настоящите искове от заповедния съд - РС-Габрово.
От заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, се установява
дължимостта на претендираните от ищеца суми за главница, лихви и такси така,
както са предявени по периоди и размери, като вещото лице е отчело, че на
16.06.2017 година процесния кредит е бил осчетоводен от банката за предсрочно
изискуем, а след тази дата не е била начислявана възнаградителна лихва, тъй
като просрочената главница е станала изискуема.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Предявеният
иск, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим – същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК от заявителя
в производството по чл.417 от ГПК пред районния съд срещу съдлъжник по договора
за банков кредит, възразил в срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу заповедта за
изпълнение.
Разгледан
по същество, искът се явява доказан по основание и размер.
В доказателствена тежест на
ищеца в настоящото производство бе установяването на твърдяното с исковата молба
възникнало между него и ответника облигационно
правоотношение с източник Договор за банков кредит от 14.12.2009 година и Анекс
№ 1 от 12.04.2013 година към него, по който кредитът е бил изцяло усвоен от
кредитополучателите и по който последните са изпаднали в забава в плащането,
като просрочието
е дало право на банката да обяви целия остатък от кредита за изцяло предсрочно
изискуем. Горното бе установено по
несъмнен начин както от представените по делото писмени доказателства, така и
от заключението на назначената и извършена по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
Съобразно приетото в т.18 на Тълкувателно решение №
4/2014 год. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени
обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предмет на спора по установителния иск по чл.422 от ГПК е вземането, основано на представения документ – извлечението от
счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в
който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му.
Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост,
не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание /решение № 420/11.02.2015 год. на ВКС по гр. д. №
3079/2014 год., IV г.о./.
Основанието на иска се обуславя от обстоятелствата,
въз основа на които страната твърди защитимо с упражняването му свое субективно
право и тези обстоятелства по иска с правно основание чл.422
от ГПК са обстоятелствата по сключен и обявен за предсрочно
изискуем договор за кредит, респ. изискуемо вземане на ищеца – кредитодател
спрямо солидарно задължените ответници, на основание договора. Нарочното
волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока в хипотезата на
постигната между страните по договор за банков кредит предварителна уговорка за
предсрочна изискуемост на целия кредит при определените в договорените клаузи
условия, следва да е достигнало до знанието на длъжниците, за да бъде уважен
иск по чл.422 от ГПК при заявена предсрочна изискуемост на кредита като
основание за предявяване на иска. Установяването на горния главен за спора факт
– уведомяването на ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост на
процесния кредит преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, бе проведено при условията на пълно доказване от ищеца.
Съдът намира за неоснователно направеното от
пълномощника на ответниците възражение за нищожност на разпоредбите от договора
за кредит и анекса към него, цитирани в уточняващата молба към отговора на
особения представител на ответника, поради неравноправност на атакуваните клаузи
по смисъла чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП.
Съгл. чл.143, т.12 от ЗЗП, за да е неравноправна
клаузата в договор, сключен с потребител, следва да е налице уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената,
без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора.
Горната хипотеза в случая не е налице, доколкото не е
налице значително завишаване на размера на възнаградителната лихва за целия период
на договора – същата е била както увеличавана, така и намалявана, като
разликата между първоначалния и най-високия й размер по време на действието на
договора е била няколко процента, което съотнесено към първоначалния размер, е
в рамките на пазарната конюнктура за периода.
Посочените от представителя на ответника договорни разпоредби
не са неравноправни и по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП – да съставляват клауза,
която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание. В случая основанията, при
които банката е имала право да увеличава или намалява ГЛП, са детайлно
регламентирани в договора и анексите към него.
Договорените в случая лихви представляват печалба за кредитора
за това, че кредитополучателят ползва неговите
парични средства, т.е
тази лихва има възнаградителен, а не наказателен характер, поради което се дължи така, както е уговорена. Такава е била
волята на банката, обективирана
изрично в подписания от страните
договор, а
съгласно чл.20а ЗЗД договорът има сила на закон за тези, които са го
сключили. Процесният
случай не може да обоснове и противоречие
с добрите нрави. Сключен
е договор за предоставяне на банков
кредит, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на парични средства, на отсрочено или разсрочено плащане Потребителят е
длъжен да извършва онези плащания, вкл.на лихви, такси, комисионни или други разходи, които са включени
в условията на сключения договор. С оглед характера на договора, неговата цел, задължението на
кредитодателя да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността
потребителят да я върне разсрочено и на малки вноски, макар и с надбавки, съдът намира, че не противоречат
на добрите нрави. Следва
да се отбележи, че
волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим от закона
според чл.10,ал.2 от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран в нашето
законодателство.
Неоснователно е и възражението за изтекла давност по
претенцията на ищеца за заплащане на наказателни лихви, направено с отговора на
и.м., подаден от ответниците – давността започва да тече от момента на
настъпване на изискуемостта на вземането по договора за кредит, което е
неделимо – същото не съставлява сбор от вземания за отделни анюитетни вноски,
нито отделни вземания за главница и лихви. Тъй като предсрочната изискуемост е
настъпила на 16.06.2017 година, фингираното връчване на длъжника е било
осъществено на 21.11.2017 година, а заявлението по чл.417, т.2 от ГПК е било
подадено до районния съд на 20.12.2017 година, то към този момент давността не
е изтекла.
Неоснователно е и възражението на особения
представител на ответника, че неговия доверител е имал качеството на поръчител
по договора и анекса към него, тъй като видно и от двата документа същият е
назован и ги е подписал изрично като съдлъжник, поради което за него се явяват
неотносими сроковете и изискванията на чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Неоснователно е и възражението за неспазване на
процедурата по връчването на книжа на солидарния длъжник и настоящ ответник от
ЧСИ, по реда на чл.47 от ГПК, тъй като по делото от приложените ПДИ е видно, че при извършване на връчването им
по настоящия и постоянен адрес на
длъжника, връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на него, поради
което за него е отпаднало задължението да посещава три пъти адреса в различни
дни, и след като не го е открил лично, нито друго лице, което желае да я
получи, е залепил съобщението на вратата на 07.11.2017 година, с което съдът
приема, че е била спазена процедурата по надлежно връчване, съгл.чл.47 от ГПК.
Ето защо съдът приема, че фингираното връчване на длъжника е било осъществено
на 21.11.2017 година.
Неоснователно се явява и възражението на особения
представител на ответника, че договорът за кредит и анекса към него не били
подписани от длъжника – негов доверител, тъй като същият не е поискал изрично
откриване на производство по оспорване на документ по реда на чл.193 от ГПК, а
тежестта за доказване на неистинността е за оспорващата страна. След като не го
е сторил, съдът приема за недоказано така въведеното твърдение, поради което е
налице валидно кредитно – облигационно правоотношение между банката - ищец и
солидарния длъжник – ответник по настоящото съдебно производство.
С оглед на изложеното и тъй като ответника не установи
плащане на претендираните суми, съдът следва да признае за установено по
отношение на него съществуването на
вземането на ищеца така, както е предявено, дължимо от солидарния длъжник по
договора и анекса към него М.П.Х., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение в производството по ч.гр.д. № 2914/2017 година, на PC – Габрово.
По
отношение на разноските :
В хода на съдебното производство
ищецът е удостоверил следните направени разноски: в настоящото производство - 500,00 лева – за вещо лице, 800,00 лева – за особен
представител на ответника, 662,45 лева – държавна такса и 1823,62 лева –
платено адвокатско възнаграждение; в заповедното производство направените
разноски възлизат на 661,45 лева – държавна такса и 1231,31 лева – адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
гореописаните разноски, сторени от ищеца в двете съдебни производства.
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 от ГПК
по отношение на М.П.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, съществуването на вземането
на „У.Б.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, пл. “С. Н.” №7 в
размер на: сумата от 14 550.90 евро,
представляваща главница по предоставен кредит, сумата от 628.50 евро – договорна лихва за периода от 15. 01. 2017 г. до 16.
06. 2017 г.; сумата от 1 490.52
евро –лихва върху просрочена главница за периода от 15. 12. 2016 г. до 18. 12.
2017 г.; сумата от 197.24 евро –
наказателна лихва при просрочие за периода от 15. 12. 2016 г. до 18.12.2017 г.;
сумата от 15.79 евро – такси; сумата от 52.39 лева – застраховки, както и законната лихва върху главницата,
считано от 20.12.2017 година до окончателното й изплащане, дължими от солидарния
длъжник по договора М.П.Х., за което вземане е издадена заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.д. № 2914/2017 година, на PC – Габрово, като
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, М.П.Х., ЕГН ********** да
заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК *********, общата сума от 5678.83 лева /пет хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и
осемдесет и три стотинки/, съставляваща разноски в настоящото производство
(500,00 лева – за вещо лице, 800,00 лева – за особен представител на ответника,
662,45 лева – държавна такса и 1823,62 лева – платено адвокатско
възнаграждение) и в заповедното производство по ч.гр.д. № 2914/2017 година, на
PC – Габрово (661,45 лева – държавна такса и 1231,31 лева – адвокатско
възнаграждение).
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :