РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. Велико Търново, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110102336 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в което се излагат твърдения, че
01.03.2005г. заедно с ответника в качеството на солидарни длъжници са сключили с *
договор за кредит за покупко-продажба на недвижим имот. Изтъква се, че поради
неизпълнение в полза на банката е допуснато незабавно изпълнение и спрямо длъжниците е
издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело * за заплащане на сумите от 42901,27
евро за главница, 4608,44 евро за лихва за периода от 01.05.2012г. до 23.01.2013г. и 3237,63
лв. за разноски. Твърди се, че с договор за цесия от 11.04.2013г. банката е прехвърлила
вземанията си по договора за кредит на* както и че цесионерът е предприел действия за
принудително изпълнение спрямо ищеца по изпълнително дело *. Навеждат се доводи, че по
изпълнителното дело ищецът е платил сумата от 35619,06 лв., с което е изпълнил повече от
половината от дължимата част от солидарното си задължение. С оглед гореизложеното, се
отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 17809,53 лв, ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане на задължението както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявения иск без да излага конкретни съображения за това. С оглед гореизложеното, се
отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на направените по
делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
1
Предмет на делото е иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Страните са бивши съпрузи, бракът на които е прекратен на основание чл. 49 от СК с
решение *. На 01.03.2005г. по време на брака си в качеството на кредитополучатели ищецът
и ответникът сключили с кредитора * договор за кредит за покупка на недвижим имот,
изменен с допълнително споразумение от 02.09.2010г., съгласно който им е предоставена
сума от 56700 евро за покупка на *. Поради неизпълнение на задължението на страните,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем като в полза на кредитора са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по частно гражданско дело *за солидарно заплащане на
сумите от 42901,27 евро за главница, 4608,44 евро за лихва за периода от 01.05.2012г. до
23.01.2013г. и 3237,63 лв. за разноски. На 11.04.2013г. между * в качеството на цедент и * в
качеството на цесионер е сключен договор за продажба на вземане, с който са прехвърлени
вземанията срещу кредитополучателите по процесния договор за кредит в общ размер на
48483,33 евро. По молба на новия кредитор и въз основа на издадения изпълнителен лист,
срещу солидарните длъжници е образувано изпълнително дело *. Към 29.04.2013г., когато
са изготвени поканите за доброволно изпълнение до длъжниците, задълженията им за
главница, лихви и разноски са в общ размер на 105013,65 лв. В хода на принудителното
изпълнение е извършена публична продан на притежавания от тях недвижим имот, за
придобиването на който са отпуснати средствата по договора за кредит от 01.03.2005г., като
с получената сума от 84115 лв. на 03.10.2013г. е извършено частично погасяване на
задължението им. Последвало налагане на запор от съдебния изпълнител на вземане на
ищеца към трето лице, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително
дело *. В резултат на това, на 06.11.2017г. последният превел по сметка на * сумата от
39962,57 лв. След извършено разпределение от 07.12.2017г., по сметка на *са преведени
35619,06 лв. като към 28.01.2022г. са останали непогасени задължения от 6743,71 лв. за
главница, от 2834,23 лв. за законна лихва за периода от 07.12.2017г. до 28.01.2022г., от 7500
лв. за разноски по изпълнителното дело и от 50 лв. за авансово заплатени такси. С
постановление от 20.01.2022г. на съдебния изпълнител, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, изпълнителното производство спрямо на ответника е прекратено.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Със сключване на договора за кредит, на основание чл. 32, ал. 2 от СК и чл. 121 от ЗЗД,
между страните е възникнала солидарна отговорност за връщане на предоставената от
банката сума за придобиване на жилищния имот. Вземането валидно е прехвърлено
съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД в полза на *, като новият кредитор е разполагал с възможност
да иска изпълнение на цялото задължение от всеки един от солидарните длъжници, които
във вътрешните си отношения следва да понесат заплащането му поравно. Поради това
регресното право по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД на един от длъжниците срещу останалите възниква
тогава, когато е изпълнил такава част от солидарното задължение, която надхвърля
припадащата му се част. Последната се определя при съпоставка между размера на
извършеното плащане и този на дълга към момента на погасяването, а не с размера на дълга
2
към момента на възникване на задължението или към този на разглеждане на делото. В
същия смисъл е и съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК, обективирана в решения
№827 от 15.12.2010г. по гражданско дело №1328/2010г., №211 от 23.07.2012г. по
гражданско дело №177/2011г. и №196 от 21.08.2015г. по гражданско дело №6068/2014г. -
всички на IV г. о. на ВКС. В допълнение следва да се посочи, че за възникване на регресното
право е ирелевантно прекратяването на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК спрямо някои от солидарните длъжници, тъй като това обстоятелство не оказва
влияние върху съществуването на материалното правоотношение, в което те се намират с
този от тях, който е платил изцяло или частично общия дълг. Частичното погасяване на
солидарното задължение на 03.10.2013г. със сумата от 84115 лв. е извършено с общи
средства на страните, доколкото продаденият на публична продан имот се е намирал в
режим на съпружеска имуществена общност, а погасяването от 07.12.2017г. със сумата от
35619,06 лв. - с лични средства на ищеца, като към този момент е останало задължение за
непогасена главница от 6743,71 лв. С оглед на това за периода след първото частично
погасяване и преди извършеното плащане с лични средства на ищеца на 07.12.2017г.,
задължението включващо главница, лихви и разноски, е било в общ размер на 42362,77 лв.,
а припадащата част от него за всеки от солидарните длъжници - по 21181,38 лв. Законната
лихва от 2834,23 лв. и разноските по изпълнителното дело от 7550 лв. не следва да се вземат
предвид при определяне размера на задължението, защото към момента на извършеното от
ищеца погасяване тези вземания не са съществували. Законната лихва от 2834,23 лв. е
начислена след 07.12.2017г.. Същото важи и за разноските по изпълнителното дело от 7550
лв., тъй като дължимите такива към 07.12.2017г. са погасени съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от
ЗЗД. От гореизложеното се достига до извода, че ищецът е надплатил с 14437,68 лв.
припадащата му се част от общото задължение /разликата между извършеното плащане от
35619,06 лв. и припадащата се част от 21181,38 лв./, като за него е възникнала регресна
претенция да я претендира от ответника. Поради това искът по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД следва
да бъде уважен в тази част, ведно със законната лихва от предявяването на иска –
06.08.2021г., до окончателното изплащане на задължението, и отхвърлен за разликата от
14437,68 лв. до 17809,53 лв.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в
полза на Великотърновския районен съд сумата от 577,50 лв., представляваща дължимата
държавна такса върху уважения размер на предявения иск. Тъй като процесуалният
представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, по гореизложените съображения
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат* сумата от 862,78 лв. за адвокатско
възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение от 2000 лв. е основателно тъй като същото почти двукратно
надвишава размерът определен съгласно чл. 7, ал. 2 , т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размерни на адвокатските възнаграждения, което не съответства на
фактическата и на правната сложност на делото, поради което за основа при изчисляване на
3
разноските следва да бъде взета сумата от 1200 лв. Транспортните разходи на процесуалният
представител на ответника не представляват разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК
като искането за присъждането им е неоснователно. С оглед гореизложеното и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 227,19
лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *с ЕГН: ********** *, да заплати на * с ЕГН: ********** *, сумата от 14437,68 лв.
/четиринадесет хиляди четиристотин тридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/ -
главница, представляваща вземане, с което при извършено от ищеца частично погасяване на
07.12.2017г. със сумата от 35619,06 лв. по *, е надвишена припадащата му се част от общото
задължение с ответника по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 01.03.2005г.,
изменен с Допълнително споразумение от 02.09.2010г., сключени с *, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.08.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, като отхвърля предявения иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД в частта за разликата от
14437,68 лв. до 17809,53 лв.
Осъжда* с ЕГН: ********** *, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати в полза на
Великотърновския районен съд, сумата от 577,50 лв. /петстотин седемдесет и седем лева и
петдесет стотинки/, представляваща дължима държавна такси за предявения иск.
Осъжда * с ЕГН: ********** *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да
заплати на *, сумата от 862,78 лв. /осемстотин шестдесет и два лева и седемдесет и осем
стотинки/ за адвокатско възнаграждение.
Осъжда * с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 227,19 лв. /двеста двадесет и
седем лева и деветнадесет стотинки/, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4