Р Е Ш
Е Н И Е
№ 70/12.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№506/2018г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.68, ал.1 от Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр) във вр. с чл.145 и
сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).
С Определение №11964/08.10.2018г. по
адм.дело №12222/2018г. на ВАС на Административен съд Монтана е изпратено за
разглеждане образувано адм.дело №142/2018г. по описа на Административен съд
Видин. С Разпореждане от 15.10.2018г. по адм.дело №506/2018г. състав на
Административен съд Монтана е разделил производството по делото, като е отделил
заявения иск за вреди вследствие незаконосъобразен административен акт в
отделно самостоятелно производство и е прекратил делото в тази му част, а след
това се е отвел от разглеждане на делото. Делото е разпределено на настоящият
съдебен състав, който е конституирал като страни в съдебното производство,
страните, които са участвали в производството пред административния орган и е
разгледал делото.
Производството
е образувано по повод подадена жалба от С.С.М., който действа в качеството си
на пълномощник на Г.С.М. и като управител на Гражданско сдружение „Регионално
бъдеще“ гр.Видин срещу Решение №208/17.05.2018г. на петчленен разширен
заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация, с което: 1. Установява, че Р*** Ф*** , в
качеството му на изпълнителен директор на „Б*** Б***“ ЕООД в процесния период, не е
извършил нарушение на ЗЗДискр по признаци „гражданство“, „увреждане“, „лично
положение“, „обществено положение“ и „синдикална принадлежност“ (в качеството й
на представител на служителите по смисъла на чл.7, ал.2 КТ); 2. Установява, че Р.
Х*** Д., в качеството й на Директор дирекция „Човешки ресурси“ в „Б*** Б***“ ЕООД в процесния период и
пълномощник на управителя на дружеството Р*** Ф*** , не е извършила нарушение
на ЗЗДискр по признаци „гражданство“, „увреждане“, „лично положение“,
„обществено положение“ и „синдикална принадлежност“ (в качеството й на
представител на служителите по смисъла на чл.7, ал.2 КТ); 3. Оставя без
уважение жалба вх.№14-30-165/28.11.2013г. подадена от Г.С.М. и всички направени
от нея в хода на производството допълнения, като неоснователни и недоказани.
Настоящият съдебен състав, намира за процесуално недопустима жалбата, която
пълномощника е подал в качеството си на управител на Гражданско сдружение
„Регионално бъдеще“ гр.Видин срещу Решение №208/17.05.2018г. на петчленен
разширен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация, тъй като
тази страна не е участвала във воденото административно производство пред
комисията, респективно не са нарушени нейни права и законови интереси, които да
обосновават наличието на правен интерес от оспорването на административния акт.
Настоящият съдебен състав,
намира, че следва да се произнесе по същество по жалба на Г.С.М. ***, подадена
чрез пълномощника и С.С.М. срещу Решение №208/17.05.2018г. на петчленен
разширен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация, с което: 1. Установява, че Р*** Ф*** , в
качеството му на изпълнителен директор на „Б*** Б***“ ЕООД в процесния период, не е
извършил нарушение на ЗЗДискр по признаци „гражданство“, „увреждане“, „лично
положение“, „обществено положение“ и „синдикална принадлежност“ (в качеството й
на представител на служителите по смисъла на чл.7, ал.2 КТ); 2. Установява, че Р.
Х*** Д., в качеството й на Директор дирекция „Човешки ресурси“ в „Б*** Б***“ ЕООД в процесния период и
пълномощник на управителя на дружеството Р*** Ф*** , не е извършила нарушение
на ЗЗДискр по признаци „гражданство“, „увреждане“, „лично положение“, „обществено
положение“ и „синдикална принадлежност“ (в качеството й на представител на
служителите по смисъла на чл.7, ал.2 КТ); 3. Оставя без уважение жалба
вх.№14-30-165/28.11.2013г. подадена от Г.С.М. и всички направени от нея в хода
на производството допълнения, като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание оспорващият,
чрез пълномощника си С.М., поддържа жалбата си и моли да бъде отменен оспорения
административен акт като незаконосъобразен, като обстойни доводи с развити
отменителни основания излага в писмена защита и допълнение към писмена защита,
като прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответника и
заинтересованите страни.
Ответникът
по жалбата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А*** в писмено становище
вх.№81/16.01.2019г. оспорва жалбата и развива доводи, че административния акт е
законосъобразен, а жалбата неоснователна, като претендира и присъждане на
разноски по делото и прави възражение за прекомерност на претендираните от
оспорващия разноски.
Заинтересованите
страни, чрез пълномощника си адвокат А., оспорват жалбата и молят да бъде
потвърден оспорения административен акт, като доводи излагат в писмена защита и
претендира и присъждане на разноски по делото.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалвания административен
акт по реда на чл.168, ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата на Г.С.М. ***,
представлявана чрез пълномощника и С.С.М. срещу Решение №208/17.05.2018г. на
петчленен разширен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация, е
подедена в законоустановения срок, от
надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Това е така, тъй като видно от представеното по делото известие за доставяне (л.2141 от административната преписка - в приложение №4 по делото), административният акт е връчен надлежно на оспорващия на 22.05.2018г., а жалбата е подадена чрез КЕП
по ел. поща на Административен съд Видин 05.06.2018г., тоест в рамките на предвидения преклузивен
14-дневен срок за подаването и.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Решение №208/17.05.2018г. на петчленен разширен
заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация, с което: 1. Установява, че Р*** Ф*** , в
качеството му на изпълнителен директор на „Б*** България“ ЕООД в процесния
период, не е извършил нарушение на ЗЗДискр по признаци „гражданство“,
„увреждане“, „лично положение“, „обществено положение“ и „синдикална принадлежност“
(в качеството й на представител на служителите по смисъла на чл.7, ал.2 КТ); 2.
Установява, че Р. Х*** Д., в качеството й на Директор дирекция „Човешки
ресурси“ в „Б*** България“ ЕООД в процесния период и пълномощник на управителя
на дружеството Р*** Ф*** , не е извършила нарушение на ЗЗДискр по признаци
„гражданство“, „увреждане“, „лично положение“, „обществено положение“ и
„синдикална принадлежност“ (в качеството й на представител на служителите по
смисъла на чл.7, ал.2 КТ); 3. Оставя без уважение жалба
вх.№14-30-165/28.11.2013г. подадена от Г.С.М. и всички направени от нея в хода
на производството допълнения, като неоснователни и недоказани.
Административният акт е
постановен след като с Решение №7597/15.06.2017г. по адм.дело №569/2016г. на
ВАС е потвърдено решение на Административен съд Видин и делото е изпратено за
повторно произнасяне от административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В
изпълнение на така дадените указания, в хода на административното производство
е деконституирал „Б*** Б***“ ЕООД като ответна страна и я е конституирал като заинтересована страна, а
като ответник е конституирал Р*** Ф*** , който е заемал длъжността Изпълнителен
директор на „Б*** Б***“ ЕООД и Р.Д.,
която е заемала длъжността Директор дирекция „Човешки ресурси“ в Б*** Б***“ ЕООД. В административния акт са
изложени мотиви относно направените оплаквания за дискриминация по признаци
„гражданство“, „увреждане“, лично и обществено положение“, „синдикална
принадлежност“ (незачитане на закрилата на представител на служителите по чл.7,
ал.2 КТ и представител на служителите в европейския работнически съвет), тормоз
и неравностойно третиране при прекратяване на трудовото правоотношение, като са
изведени изводи, които са мотивирали административния орган да постанови
оспорения административен акт, с който да установи, че тези признаци не са
налице по отношение на ответниците по жалбата.
От събраните по делото писмени
доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:
Относно компетентността на
административния орган:
Съгласно разпоредбата на чл.54 ЗЗДискр, след
образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката
на състав, който определя между членовете си докладчик. В случая предвид
обстоятелството, че с Решение №7597/15.06.2017г. по адм.дело №569/2016г. на ВАС
е потвърдено решение на Административен съд Видин и делото е изпратено за
повторно произнасяне от административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, с
Разпореждане №362/28.06.2017г. на Председателя на Комисията за защита от
дискриминация (л.1790, том IV от делото) е възобновено производството по преписка №442 и преписката е
разпределена на петчленен състав. С писмо вх.№12-11-630/06.07.2017г. (л.1792,
том IV от делото), членовете на състава
са определили за докладчик по преписката Б*** Х*** .
Предвид постъпили от
жалбоподателя искания (л.1794-1811, том IV от делото) и отвод на А*** М*** - члена на състава
(л.1812, том IV от
делото), с Разпореждане №554/22.08.2017г. на Председателя на Комисията за
защита от дискриминация (л.1814, том IV от делото) е определен нов петчленен състав, който да
разгледа жалбата на оспорващия, с членове З*** Д*** , Н*** А*** , С*** С*** , В***
С*** и О*** К*** . С писмо вх.№12-11-894/30.08.2017г. (л.1816, том IV от делото), членовете на новия
състав са определили за докладчик по преписката Н*** А*** . Състава на комисията е провел заседание на
06.02.2018г., като със Заповед №12-11-148/01.02.2018г. на Председателя на
Комисията за защита от дискриминация (л.1838, том IV от делото) на основание чл.11,
ал.4 Правилата за производство пред Комисията за защита от дискриминация е
наредено Б*** Х*** да замества О*** К*** като председател на състава, а със
Заповед №12-11-168/06.02.2018г. на Председателя на Комисията за защита от
дискриминация (л.1867, том IV от делото) на основание чл.11, ал.4 Правилата за производство пред
Комисията за защита от дискриминация е наредено П*** К*** да замества С*** С***
като член на състава.
Състава на комисията е провел
второ заседание на 04.04.2018г., като със Заповед №12-11-303/16.03.2018г. на
Председателя на Комисията за защита от дискриминация (л.1959, том IV от делото) е наредено П*** К*** да
замества Н*** А*** като докладчик, а със Заповед №12-11-408/02.04.2018г. на
Председателя на Комисията за защита от дискриминация (л.1838, том IV от делото) е наредено Б*** Х*** да
замества С*** С*** като член на състава. В съдебно заседание на 04.04.2018г.,
така формирания разширен петчленен състав на комисията е обявил преписката за
решаване, а в последствие е постановил оспорения административен акт. Съгласно
разпоредбата на чл.11, ал.4 Правила за производство пред Комисия за защита от
дискриминация, Председателя на КЗД има правомощия да променя съставите и да
създава заседателни състави, тоест в случая състава, който е постановил
оспорения административен акт е надлежно формиран, респективно налице е
компетентност на органа издал оспорения административен акт. Промените в
състава, който са извършвани от Председателя на КЗД на основание чл.11, ал.4
Правилник за производство пред Комисия за защита от дискриминация, са
мотивирани с обективна невъзможност на членовете на състава на комисията, който
първоначално е определен да разгледа преписката, тоест не е налице порок
свързан с надлежното формиране на състава, който е постановил оспорения
административен акт.
Пълнотата изисква да се отбележи,
че съгласно чл.41, ал.1 ЗЗДискр, Комисията за защита от дискриминация се състои
от девет члена, тоест при постановяване на съдебно акт на основание оспорване
по реда на АПК, с който преписката се връща за повторно разглеждане от разширен
петчленен състав на КЗД, не е налице възможност за формиране на нов разширен
петчленен състав, в който да не участват и членове на състава постановил
отмененото предходно решение на разширения петчленен състав на комисията.
Относно формата на административния
акт:
Оспорения административен акт е
издаден при спазване на изискванията за формата му предвидени в чл.66 ЗЗдискр.
Административния орган е изложил надлежни фактически и правни основания, които
са обосновали издаването на оспорения административен акт.
Относно спазване на
административнопроизводствените правила:
Настоящият
съдебен състав не установява в хода на воденото административно производство да
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да налагат отмяна на оспорения административен акт.
Оспорващият е навел в писмената
си защита доводи за незаконосъобразност на административния акт, който са
свързани с членовете на състава, който го е постановил, като настоящият съдебен
състав е обсъждал същите във връзка с изследване на въпроса са компетентността
на органа постановил оспорения административен акт. С оглед изчерпателност
следва повторно да се посочи, че съгласно чл.11, ал.4 Правила за производство
пред Комисията за защита от дискриминация, Председателя на комисията е овластен
с правомощия при необходимост да променя състави и да разпореди заместване в
други състави, като в случая тази необходимост е посочена в заповедите, който
са издавани във връзка с определяне на заседателния състав по преписката.
Не може да се сподели
поддържаното от оспорващия, че деконституирането на „Б*** Б***“ ЕООД, което е извършено в
проведеното заседание на 04.04.2018г. и конституирането на дружеството като
заинтересована страна е съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като не е налице надлежно конституиране на ответник в
производството. Това е така, тъй като при новото разглеждане на преписката за
административния орган са задължителни указанията по тълкуването и прилагането
на закона, който са дадени с Решение №7597/15.06.2017г. по адм.дело №569/2016г.
на ВАС, в което е прието, че „Б*** Б***“ ЕООД не е бил конституиран надлежно като ответник по
преписката и са дадени указания кои са надлежните ответници. Пълнотата изисква
да се отбележи, че действително в случая с Решение №128/21.03.2018г. (л.1960-1962,
том IV) от делото, след проведено
закрито заседание на комисията, първоначално не е уважено искането за
деконституиране на „Б*** България“ ЕООД. Предвид обстоятелството, че състава на
комисията е съобразил указанията на ВАС и в открито заседание на 04.04.2018г. е
извършил надлежно деконституиране на „Б*** Б***“ ЕООД като ответник и е
конституирал дружеството като заинтересована страна, следва да се приеме, че са
спазени указанията, който са дадени с решението на ВАС, което е било
задължително за административния орган и е очертало кръга на ответниците по
преписката.
Следва да се посочи, че при
спазване на указанията дадени с Решение №7597/15.06.2017г. по адм.дело
№569/2016г. на ВАС, като ответна страна е конституирана Р.Д., която с
Уведомление №16-20-24/22.01.2018г. (л.1820, том IV) е надлежно уведомена за воденото производство и
качеството и на ответник, като и предоставена възможност да упражни надлежно
правата си. Пак в изпълнение на указанията дадени от ВАС, определения докладчик
е изготвил и представил на председателя на петчленния състав и допълнение към
доклад заключение (л.1823,1824, том IV).
Настоящият съдебен състав счита,
че административното производството е протекло без да са налице съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до
нарушаване на правото на защита на страните. Тъй като, административния орган е
конституирал страните в съответствие с указанията, които са му дадени с
решението на ВАС, поддържаните от оспорващия пороци свързани с ненадлежно
конституиране на страните се явява неоснователно.
Относно противоречието с
материалноправни разпоредби:
С разпоредбата на
чл.4 от ЗЗДискр се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на
пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност,
лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация,
семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е
страна. Законът цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно
третиране основано на правно защитените признаци, което поставя отделни лица
или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни
обстоятелства. От така разписаните текстове на приложимия закон следва, че за
да се приеме, че е осъществена пряка дискриминация, е необходимо да се
установи, че дадено лице е третирано по-неблагоприятно на основание на някои от
признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр отколкото са третирани, били са
третирани или биха били третирани други лица при сравними сходни обстоятелства.
Съгласно легалната
дефиниция дадена с §1, т.1 ДР ЗЗДискр,
"Тормоз"
е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин,
което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване
на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
В конкретния случай не е налице
дискриминация по изброените от оспорващия признаци, тъй като не се установява
оспорващия да е третиран по изброените признаци по начин, които води до
противоправен резултат, за сметка на
едно или повече лица, които са третирани по по-благоприятен начин.
Доказателствата по делото сочат,
че длъжността „специалист бизнес услуги и контролинг безрецептурни продукти“ в
отдел „здравеопазване и администрация“, която е заемана от оспорващия е
съкратена със Заповед №20/25.11.2013г. (л.660, том II по делото) считано от
01.01.2014г., като това обстоятелство се установява от щатно разписание в сила
от 01.01.2014г. (л.660, том II по делото). Настоящият съдебен състав отбелязва, че изцяло в правомощията
на работодателя е да преценява как да ще организира и структурира организацията
на работа и дейността си, като за целта преценява какви длъжности и специалисти
са необходими за постигане на целите на работодателя. В случая не може да се
приеме, че по отношение на оспорващия е налице осъществена дискриминация по признак „гражданство“, тъй
като не се установява по-неблагоприятно третиране по този признак спрямо друго
лице. По делото не се установява съкратената длъжност, която е заемал
оспорващия, да е била заемана преди или след съкращаването от друго лице, което
да може да бъде съпоставено с оспорващия при изследване и установяване на
признака „гражданство“. Следва да се отбележи, че длъжността на оспорващата е
престанала да съществува от 01.01.2014г., а на друго лице, което не е назначено
на тази длъжност, е възложено задължение да изпълнява функциите на тази
длъжност, тоест не може да се приеме, че с възлагането на задължение се е
създава благоприятно положение за трето лице по признак „гражданство“. По
разбиране на настоящият съдебен състав, от събраните по делото доказателства не
може да се изведе извода, че е налице съкращението на длъжността, което да е
обвързано с осъществена дискриминация по признак гражданство, тоест правилен е
извода на административния орган, че липсва установена причинноследствена
връзка между двете. Следва да се споделят и мотивите на административния орган,
за липса на дискриминация по признак „гражданство“ и по отношение на предлаганото
на оспорващия обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, тъй
като липсва лице, с което да се направи съпоставка за осъществена дискриминация
по признак „гражданство“ от Р*** Ф*** , който е действал в качеството си на
Изпълнителен директор на „Б*** Б***“ ЕООД при отправеното предложение за компенсация.
От събраните по делото доказателства не се установява
по отношение на оспорващия да е осъществена дискриминация и по признак
„увреждане“ и признак „незачитане на закрилата на представител на служителите
по чл.7, ал.2 Кодекс на труда КТ). Настоящият съдебен състав счита за
необходимо да отбележи, че производството по реда на ЗЗДискр и изследването на
въпроси с наличието на признаци на пряка или непряка дискриминация не е
обвързано със съдебните производства водени пред общите съдилища за защита от
уволнение по реда на Кодекса на труда, но по аргумента на чл.297 Гражданско
процесуален кодекс във вр. с чл.144 АПК, влезлите в сила съдебни решения са
задължителни за всички съдилища, тоест следва да бъдат съобразявани при
постановяване на съдебните им актове. По делото е представено и прието Решение
№287/27.12.2018г. по гр.дело №253/2018г. на ВКС, с което е приключил спора
относно обстоятелството дали уволнението на оспорващия в настоящето
производство е незаконосъобразно. За да реши окончателно спора, в решението си
ВКС е изложил мотиви и е приел за установено, че оспорващия не е лице което
страда от захарен диабет и не е надлежно избрана за представител по реда на
Кодекса на труда, тоест не се ползва за закрила при уволнение. Настоящият
съдебен състав, отчитайки влязлото в сила решение на ВКС, като нови факти от
значение за делото след издаване на акта, които по аргумента на чл.142, ал.2 АПК следва да се преценят към
момента на приключване на устните състезания, съобразявайки разпоредбата на
чл.297 ГПК във вр. с чл.144 АПК, приема за установено, че в случая липсва
осъществена дискриминация по признак „увреждане“ и „незачитане на закрилата на представител на
служителите по чл.7, ал.2 Кодекс на труда КТ). След като с влязло в сила
решение по отношение на работодателя на оспорващия е прието с влязло в сила решение,
че при уволнението са спазени изискванията на КТ, то не би могло да се приеме,
че Р*** Ф*** , който е заемал длъжността Изпълнителен директор на „Б*** Б***“ ЕООД и Р.Д., която е заемала
длъжността Директор дирекция „Човешки ресурси“ в „Б*** България“ ЕООД са
осъществили дискриминация по защитени признаци по отношение на оспорващия.
Настоящият
съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства, следва да се
приеме, че законосъобразно административния орган е приел, че не е налице
дискриминация по признак увреждане и „незачитане на закрилата на представител
на служителите по чл.7, ал.2 Кодекс на труда КТ), тъй като организацията на
работните процеси в дружеството е съобразена с действащото законодателство и по
отношение на извършеното съкращение на длъжността на оспорващия не са ползвани
каквито и да е практики, който да навеждат извода за осъществени признаци на
дискриминация. Предвид събраните по делото доказателства е верен и извода на
административния орган, че оспорващия не е дискриминиран по сочените от него
признаци и при предлагането на обезщетение за прекратяване на трудовото му
правоотношение с работодателя, тъй като това е законова възможност, която е
предвидена в КТ и е изцяло във волята на работодателя и работника да стигнал
или да не стигнат до споразумение дали да бъде прекратено трудовото
правоотношение по този ред. В тази връзка е правилен и извода, че липсва и
основание да се приеме, че е налице дискриминация и по признак „лично и
обществено положение“, тъй като по делото не се установява пред
административния орган да са ангажирани доказателства, който да обосноват
наличието на този признак на дискриминация по отношение на оспорващия.
Неоснователно е и
поддържано от оспорващия, че по отношение на него е осъществен тормоз по
смисъла на легалната дефиниция дадена с §1, т.1 ДР ЗЗДискр, тъй
като не се установява по отношение на него да е приложено нежелано поведение на
основата на признаците по чл. 4, ал.1,
изразено физически, словесно или по друг начин, което да е имало за цел или
резултат накърняване достойнството му и създаване на враждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда. Доказателствата по делото дават
основание да се приеме, че законосъобразно административния орган е приел, че
оспорващия не е установил в хода на воденото административно производство
наличието на дискриминация по посочените защитени признаци, респективно не е
налице и основание от тези доказателства да се изведе извода, че е налице и
тормоз по смисъла на легалната дефиниция дадена със специалния закон.
Позоваването от оспорващия на Европейската социална харта, която е от
категорията актове на общностното право ползващи се с хоризонтален директен
ефект, за обосноваване на дискриминация в следствие на тормоз свързан с
качеството на „представител на работниците“ не може да намери приложение в
случая, тъй като както стана дума по-горе, оспорващия не е имал в нито един
момент надлежно придобито качеството на „представител на работниците“, тоест не
може да черпи права от това качество, както приема и ВКС в мотивите на
съдебното си решение, с което е приел, че оспорващия е уволнен законосъобразно.
Следва с оглед пълна изчерпателност да се посочи, че оспорващия е изложил в
писмената си защита множество извадки и цитати от теоретични разработки
свързани с правни норми на общностното право, които не са относими за
настоящето дело и не могат да бъдат коментирани извън контекста на приложимия
закон и произнасяне от административния орган.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспореният
административен акт на основанията по
чл.146 АПК, съдът
констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално
правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
При
този изход на делото и направеното искане от юрисконсулт А*** , пълномощника на ответника по делото, за
присъждане разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата
на чл. 143 ал.4 АПК, оспорващия
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника разноски по делото изразяващите се в разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
(сто) лева, определени на основание на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /.
Предвид изхода на делото и заявеното искане от адвокат А., пълномощник на
заинтересованата страна „Б*** Б***“ ЕООД, за присъждане
разноски по водене на съдебното производство,
изразяващите се в разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.143, ал.3 АПК, оспорващият,
следва да бъде осъден да заплати в полза на, разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 (лева), който размер е съответен на предвиденото
в чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При определяне на този размер,
настоящият съдебен състав е съобразил, че в ОСЗ на 17.01.2019г., оспорващият,
чрез процесуалния си представител своевременно е оспорил претендираните от
пълномощника на заинтересованата страна разноски като прекомерни. Настоящият
съдебен състав, счита, че предвид осъщественото процесуално представителство и
фактическата и правна сложност на делото, размера на дължимите разноски за тази
страна следва да са към минимума предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното от Г.С.М. ***, чрез пълномощника и С.С.М.,
Решение №208/17.05.2018г. на петчленен разширен заседателен състав на Комисия
за защита от дискриминация е
законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, а жалбата да се отхвърли като неоснователна, предвид
което на основание чл.172 ал.2 и чл.143, ал.3 и ал.4 АПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата подадена от С.С.М. в качеството му на управител на
Гражданско сдружение „Регионално бъдеще“ гр.Видин срещу Решение №208/17.05.2018г. на петчленен
разширен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация.
Настоящето
решение, имащо характер на определение в тази му част, подлежи на обжалване в
седмодневен срок с частна жалба пред ВАС.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.М. ***,
подадена чрез пълномощника и С.С.М. срещу Решение №208/17.05.2018г. на петчленен
разширен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА Г.С.М. ***, ЕГН * да заплати на
Комисия за защита от дискриминацията гр.София,
разноски по воденото съдебно производство в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА Г.С.М. ***, ЕГН * да заплати на „Б***
Б***“ ЕООД с ЕИК * , разноски по воденото съдебно
производство в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: