№ 21721
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20231110162606 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от К. О. З., ЕГН: **********, чрез адв. И.
А. Н., срещу “К,25. В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е
образувано изп. дело № 20239240414735 на ЧСИ Г,в с рег. № 924, с взискател
“К,Д, въз основа на изпълнителен лист от 23.04.2012 г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение от 11.01.2012 г. по гр.д. № 57353/2011 г. на 39-ти състав
на СРС. Сочи, че по изпълнителното дело няма удържани суми. Твърди, че
изпълнителното дело било образувано през 2023 г., след изтичане на
погасителната давност на вземанията по изпълнителния лист. Сочи, че не са
извършвани изпълнителни действия за период повече от пет години от
последното действие, прекъсващо давността. Аргументира, че запорни
съобщения, които не са довели до реален запор, както и насрочването на опис
и оценка на движими вещи, които не са били осъществени, представляват
действия по издирване на имуществото на длъжника, поради което не
прекъсват давността. Излага, че действия на ЧСИ срещу несеквестируемо
имущество на длъжника са незаконосъобразни и не прекъсват давността.
Твърди, че молбата на взискателя не прекъсва давността, ако не съдържа
конкретно посочено имущество, което да се запорира или да се провери, за да
бъде запорирано. Моли съда да установи, че К. О. З. не дължи сумата в размер
на 6684,57 лв., от които 4273,09 лв. - главница по договор за потребителски
1
кредит, 1426,97 лв.- възнаградителна лихва за периода от 10.09.2009 г. до
08.07.2011 г. и 984,51 лв. - мораторна лихва за периода от 9.10.2009 г. до
28.11.2011 г. поради погасяване на вземането по давност, респективно
погасена по давност възможност за неговото принудително изпълнение.
Претендира разноски.
Ответникът “К,Д, чрез юрк. И. С., оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение
не е погасено по давност. Излага, че между “БНП ,Д като кредитор и ищцата
К. О. З. като кредитополучател е подписан договор за кредит. По молба на
“БНП ,Д е образувано изп. дело № 20128410406513/2012 г. по описа на ЧСИ
Н,ев въз основа на изпълнителен лист от 23.04.2012 г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение от 11.01.2012 г. по гр.д. № 57353/2011 г. на 39-ти състав
на СРС. Същото изп. дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Ответникът сочи, че е придобил процесното вземане по силата на
договор за цесия с “БНП ,Д. Оспорва твърдението на ищеца, че вземането е
погасено по давност. Счита, че независимо от предприетите изпълнителни
действия, давност по изп. дело по описа на ЧСИ Н,ев не е текла, а е била
спряна до 26.06.2015 г., с оглед правилото изведено в ППВС № 3 от 18.11.1980
г., което действа до датата на влизане в сила на ТР № 2/6.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Сочи, че нова давност е започнала да тече на
26.06.2015 г. и е била прекъсвана с множество изпълнителни действия.
Следвало да се приеме, че молбата за конституиране на ответника като
взискател от 23.07.2015 г. и молбата за предприемане на изпълнителни
действия прекъсват давността, независимо дали ЧСИ е предприел конкретни
действия във връзка с тези искания. Сочи, че следните действия многократно
са прекъсвали погасителната давност започнала след 26.06.2015 г.: 11.12.2015
г. - депозирана молба за извършване на опис; 11.04.2017 г. - уведомяване на
длъжника за насрочен опис; 18.08.2017 г. - молба за справка в БНП и запор
върху банкови сметки; 20.07.2018 г., 18.09.2019 г., 15.06.2020 г. и 29.10.2021 г. -
молби за извършване на опис; 04.07.2019 - уведомяване на длъжника за
насрочен опис. На 27.02.2023 г. Изпълнителното дело по описа на ЧСИ Н,ев
било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ответникът излага, че
на 5.10.2023 г. входирал молба за образуване на ново изп. производство срещу
ищеца, като такова е образувано по описа на ЧСИ Г,в под № 20239240414735.
По същото били изпратени запорни съобщения на 16.10.2023 г. Счита, че
2
насрочването на опис е валидно изпълнително действие, което прекъсва
давността. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 2 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Предмет на иска е оспорване за
недължимост на вземането, основано на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства са, че след
издаване на изпълнителния лист, поради изтекла погасителна давност
вземането е било погасено.
С оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, 1) че е образувано изпълнително дело,
по което е длъжник; 2) че задължението му е погасено по давност. Ответникът
носи доказателствената тежест да установи, че претендираните от него и
оспорени от ищеца вземания съществуват, съответно, че са били налице
предпоставки за спиране или прекъсване на давността.
Предвид обстоятелството, че срещу ищцата е образувано изпълнително
дело с
№ 20239240414735, което е спряно чрез Определение № 42860 от 29.11.2023
г., настоящата съдебна инстанция счита, че за нея е налице правен интерес от
предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, доколкото
при потенциално уважаване на иска, ищцата няма да претърпи принудително
изпълнение по посоченото изпълнително дело.
Не се спори между страните, че за претендираното вземане, което е
подлежало на принудително изпълнение е приложима общата погасителната
давност.
Спорът между страните е концентриран върху това дали по образуваното
изпълнително дело са били извършени действия, които прекъсват давността и
изтекъл ли е необходимият срок за погасителната давност за вземането.
По делото са приложени заверени преписи от книжа по изп. дело №
20128410406513 г. по описа на ЧСИ Н,ов и на изп. дело № 20239240414735 по
описа на ЧСИ Г,в.
3
В книжата по изп. дело № 20128410406513 е приложена молба от "Б,Д,
цедент на ответника по настоящото дело, с която иска образуване на
изпълнително дело срещу ищцата К. О. З.. Видно от разпореждане от
19.05.2012г. по подадената молба е образувано изп. дело № 20128410406513
срещу К. О. З.. На 28.05.2012 г. са изпратени запорни съобщения към
множество банки, в които ищцата е имала банкови сметки. С молба на К. О. З.
от 07.06.2012 г. за вдигане на запор върху банкова сметка, ищцата се
задължава да внесе 200 лв., като това е направено на 23.07.2012 г. Наложеният
запор е бил вдигнат на 07.06.2012 г., видно от съобщение с изх. номер
140951/07.06.2012 г. По молба на К. О. З. от 20.02.2013 г. запорът върху една
от банковите сметки на ищцата бил вдигнат, видно от съобщение с изх. номер
054553/20.02.2013 г. Не се установява по сметката на ЧСИ да са постъпвали
суми от наложените запори за погасяване на задължението от длъжника.
След 28.05.2012 г. - датата на изпращане на запорните съобщения, по
изп. дело № 20128410406513 не се установява да са предприети последващи
изпълнителни действия. В този смисъл следва да се анализира дали е
настъпила перемпция по изпълнителното дело.
Противно на твърденията изложени от ответника, извършеното плащане
на 200 лв. от ищцата не представлява действие по принудително изпълнение, а
е доброволно изпълнение на част от дълга, то не е резултат на наложен запор
или друго изпълнително действие. Това действие не може да бъде
разглеждано като признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. “а” ЗЗД,
тъй като не представлява изявление или действие на длъжника, в което се
обективира признаването на вземането, което да е адресирано до кредитора
или до негов представител (адресираността до кредитора или негов
представител е изискване по ТР № 4/14.10.2022 г. по т.д. № 4/2019 г. на
ОСГТК на ВКС). Поради това правните последици от постъпилите плащания
следва да бъдат преценени на плоскостта на частичното плащане.
Частичното плащане на едно задължение не съставлява признание за цялото
задължение, по смисъла и с последиците на чл.116 б.”а” ЗЗД. ( така: Решение
№ 26 от 24.07.2018 г. по т. д. № 1853 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-
во тър. отделение).
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни