Решение по дело №62606/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 ноември 2024 г.
Съдия: Мария Стоянова Танева
Дело: 20231110162606
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21721
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20231110162606 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от К. О. З., ЕГН: **********, чрез адв. И.
А. Н., срещу “К,25. В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е
образувано изп. дело № 20239240414735 на ЧСИ Г,в с рег. № 924, с взискател
“К,Д, въз основа на изпълнителен лист от 23.04.2012 г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение от 11.01.2012 г. по гр.д. № 57353/2011 г. на 39-ти състав
на СРС. Сочи, че по изпълнителното дело няма удържани суми. Твърди, че
изпълнителното дело било образувано през 2023 г., след изтичане на
погасителната давност на вземанията по изпълнителния лист. Сочи, че не са
извършвани изпълнителни действия за период повече от пет години от
последното действие, прекъсващо давността. Аргументира, че запорни
съобщения, които не са довели до реален запор, както и насрочването на опис
и оценка на движими вещи, които не са били осъществени, представляват
действия по издирване на имуществото на длъжника, поради което не
прекъсват давността. Излага, че действия на ЧСИ срещу несеквестируемо
имущество на длъжника са незаконосъобразни и не прекъсват давността.
Твърди, че молбата на взискателя не прекъсва давността, ако не съдържа
конкретно посочено имущество, което да се запорира или да се провери, за да
бъде запорирано. Моли съда да установи, че К. О. З. не дължи сумата в размер
на 6684,57 лв., от които 4273,09 лв. - главница по договор за потребителски
1
кредит, 1426,97 лв.- възнаградителна лихва за периода от 10.09.2009 г. до
08.07.2011 г. и 984,51 лв. - мораторна лихва за периода от 9.10.2009 г. до
28.11.2011 г. поради погасяване на вземането по давност, респективно
погасена по давност възможност за неговото принудително изпълнение.
Претендира разноски.
Ответникът “К,Д, чрез юрк. И. С., оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение
не е погасено по давност. Излага, че между “БНП ,Д като кредитор и ищцата
К. О. З. като кредитополучател е подписан договор за кредит. По молба на
“БНП ,Д е образувано изп. дело № 20128410406513/2012 г. по описа на ЧСИ
Н,ев въз основа на изпълнителен лист от 23.04.2012 г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение от 11.01.2012 г. по гр.д. № 57353/2011 г. на 39-ти състав
на СРС. Същото изп. дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Ответникът сочи, че е придобил процесното вземане по силата на
договор за цесия с “БНП ,Д. Оспорва твърдението на ищеца, че вземането е
погасено по давност. Счита, че независимо от предприетите изпълнителни
действия, давност по изп. дело по описа на ЧСИ Н,ев не е текла, а е била
спряна до 26.06.2015 г., с оглед правилото изведено в ППВС № 3 от 18.11.1980
г., което действа до датата на влизане в сила на ТР № 2/6.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Сочи, че нова давност е започнала да тече на
26.06.2015 г. и е била прекъсвана с множество изпълнителни действия.
Следвало да се приеме, че молбата за конституиране на ответника като
взискател от 23.07.2015 г. и молбата за предприемане на изпълнителни
действия прекъсват давността, независимо дали ЧСИ е предприел конкретни
действия във връзка с тези искания. Сочи, че следните действия многократно
са прекъсвали погасителната давност започнала след 26.06.2015 г.: 11.12.2015
г. - депозирана молба за извършване на опис; 11.04.2017 г. - уведомяване на
длъжника за насрочен опис; 18.08.2017 г. - молба за справка в БНП и запор
върху банкови сметки; 20.07.2018 г., 18.09.2019 г., 15.06.2020 г. и 29.10.2021 г. -
молби за извършване на опис; 04.07.2019 - уведомяване на длъжника за
насрочен опис. На 27.02.2023 г. Изпълнителното дело по описа на ЧСИ Н,ев
било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ответникът излага, че
на 5.10.2023 г. входирал молба за образуване на ново изп. производство срещу
ищеца, като такова е образувано по описа на ЧСИ Г,в под № 20239240414735.
По същото били изпратени запорни съобщения на 16.10.2023 г. Счита, че
2
насрочването на опис е валидно изпълнително действие, което прекъсва
давността. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 2 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Предмет на иска е оспорване за
недължимост на вземането, основано на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства са, че след
издаване на изпълнителния лист, поради изтекла погасителна давност
вземането е било погасено.
С оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, 1) че е образувано изпълнително дело,
по което е длъжник; 2) че задължението му е погасено по давност. Ответникът
носи доказателствената тежест да установи, че претендираните от него и
оспорени от ищеца вземания съществуват, съответно, че са били налице
предпоставки за спиране или прекъсване на давността.
Предвид обстоятелството, че срещу ищцата е образувано изпълнително
дело с
№ 20239240414735, което е спряно чрез Определение № 42860 от 29.11.2023
г., настоящата съдебна инстанция счита, че за нея е налице правен интерес от
предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, доколкото
при потенциално уважаване на иска, ищцата няма да претърпи принудително
изпълнение по посоченото изпълнително дело.
Не се спори между страните, че за претендираното вземане, което е
подлежало на принудително изпълнение е приложима общата погасителната
давност.
Спорът между страните е концентриран върху това дали по образуваното
изпълнително дело са били извършени действия, които прекъсват давността и
изтекъл ли е необходимият срок за погасителната давност за вземането.
По делото са приложени заверени преписи от книжа по изп. дело №
20128410406513 г. по описа на ЧСИ Н,ов и на изп. дело № 20239240414735 по
описа на ЧСИ Г,в.
3
В книжата по изп. дело № 20128410406513 е приложена молба от "Б,Д,
цедент на ответника по настоящото дело, с която иска образуване на
изпълнително дело срещу ищцата К. О. З.. Видно от разпореждане от
19.05.2012г. по подадената молба е образувано изп. дело № 20128410406513
срещу К. О. З.. На 28.05.2012 г. са изпратени запорни съобщения към
множество банки, в които ищцата е имала банкови сметки. С молба на К. О. З.
от 07.06.2012 г. за вдигане на запор върху банкова сметка, ищцата се
задължава да внесе 200 лв., като това е направено на 23.07.2012 г. Наложеният
запор е бил вдигнат на 07.06.2012 г., видно от съобщение с изх. номер
140951/07.06.2012 г. По молба на К. О. З. от 20.02.2013 г. запорът върху една
от банковите сметки на ищцата бил вдигнат, видно от съобщение с изх. номер
054553/20.02.2013 г. Не се установява по сметката на ЧСИ да са постъпвали
суми от наложените запори за погасяване на задължението от длъжника.
След 28.05.2012 г. - датата на изпращане на запорните съобщения, по
изп. дело № 20128410406513 не се установява да са предприети последващи
изпълнителни действия. В този смисъл следва да се анализира дали е
настъпила перемпция по изпълнителното дело.
Противно на твърденията изложени от ответника, извършеното плащане
на 200 лв. от ищцата не представлява действие по принудително изпълнение, а
е доброволно изпълнение на част от дълга, то не е резултат на наложен запор
или друго изпълнително действие. Това действие не може да бъде
разглеждано като признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. “а” ЗЗД,
тъй като не представлява изявление или действие на длъжника, в което се
обективира признаването на вземането, което да е адресирано до кредитора
или до негов представител (адресираността до кредитора или негов
представител е изискване по ТР № 4/14.10.2022 г. по т.д. № 4/2019 г. на
ОСГТК на ВКС). Поради това правните последици от постъпилите плащания
следва да бъдат преценени на плоскостта на частичното плащане.
Частичното плащане на едно задължение не съставлява признание за цялото
задължение, по смисъла и с последиците на чл.116 б.”а” ЗЗД. ( така: Решение
№ 26 от 24.07.2018 г. по т. д. № 1853 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-
во тър. отделение).
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни

деиствия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
4
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Следователно от 28.05.2012
г. е започнал на тече двугодишният срок на перемпцията, като същият е
изтекъл на 28.05.2014 г. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като
същият има само декларативно действие (ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д.
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
От момента на образуване на изп. дело № 20128410406513 до неговото
перемиране погасителна давност не е текла, тъй като изпълнителното
производство е образувано преди приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 и по отношение на него продължава да се прилага ППВС № 3/1980
(ТР №3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС). Нова погасителна давност
е започнала да тече от прекратяване на изпълнителния процес на 28.05.2014 г.
( в този смисъл - Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020
г., IV г. о., ГК).
На 30.06.2015 г. е постъпила молба, с която ответникът, на основание чл.
429 ГПК моли да бъде конституиран като взискател, в качеството си на
цесионер и възлага правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На 09.11.2015 г. ответникът
е поискал да бъде извършен опис на движимите вещи на ищцата. На
30.05.2016 г. е постъпила молба от ответника за извършване на справка в ТД
“НАП” и за насрочване на дата за извършване на опис на движимите вещи на
длъжника. Във връзка с молбата ответникът е заплатил необходимите
авансови такси за извършването на опис, но няма доказателство такъв
действително да е бил извършен. На 01.08.2017 г. е постъпила молба за
налагане на запор на банковите сметки на длъжника и за извършване на
справка в Електронния регистър на БНБ. С постановление на ЧСИ от
18.08.2017 г. на основание чл. 429, ал. 1 ГПК ответникът е конституиран като
взискател по изп. дело № 20128410406513. На 09.07.2018 г. е постъпила молба
за справка в ГРАО за постоянен и настоящ адрес на длъжника и за насрочване
на дата за извършване на опис на движимите вещи на длъжника. Молби с
идентично съдържание са направени и на следните дати: 09.09.2019 г.,
10.06.2020 г., 21.10.2021 г.
По молба на ответника с дата 17.02.2023 г. с постановление от
27.02.2023 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433,
5
ал. 1, т. 2 ГПК. Видно от приемо-предавателен протокол от 25.05.2023 г.
изпълнителен лист от 23.04.2012 г., издаден по гр.д. № 57353/2011 г. на 39-ти
състав на СРС е предаден на ответника.
От така установените по изпълнителното дело факти могат да се
направят следните изводи относно погасителната давност на процесното
задължение:
Ответникът е надлежна страна в изпълнителния процес, въпреки че
не е посочен в изпълнителния лист. Разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК
регламентира разширяване на субективните предели на изпълнителния лист
и спрямо лица, които макар и да не фигурират в него, притежават надлежна
легитимация да поискат образуване на изпълнително дело, както и да поискат
заместването на взискателя- кредитор по изпълнителния лист във вече
образувано изпълнително дело.
Въпреки че молба за конституиране на ответника, както и молбите за
предприемане на изпълнителни действия по това дело, са направени след като
делото е перемирано, това не прегражда възможността кредиторът да
поиска изпълнителни действия отново като по този начин прекъсне
погасителната давност. Ново писмено искане по перемираното дело поставя
началото на ново процесуално правоотношение. Извършените изпълнителни
действия или новото искане след настъпила перемпция прекъсват
давността независимо дали е образувано ново дело, защото съдебният
изпълнител е длъжен да извърши поисканото изпълнително действие.
Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за
принудително изпълнение, съдържаща се в изпълнителния лист, който е в
негово държане. За прекъсването на давността от значение е искането на
кредитора - ако искането за предприемане на изпълнително действие е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
независеща от волята на взискателя, давността се счита прекъсната с искането
(ТР № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС; Решение № 50094 от 16.11.2023 г. на ВКС по
т. д. № 770/2022 г., I т. о., ТК).
Следва да се анализира дали предприетите действия от страна на
ответника са прекъснали погасителната давност за процесното задължение:
По принцип самото искане за конституиране на правоприемника -
6
цесионер като взискател, респ. конституирането му от съдебния изпълнител в
хода на висящото изпълнително дело, не представлява по своята същност
изпълнително действие само доколкото молбата за конституиране не
съдържа искане за извършване на изпълнителни действия. (Решение № 50094
от 16.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 770/2022 г., I т. о., ТК). В настоящия случай,
давността е била прекъсната на 30.06.2015 г. с молбата за конституиране на
нов взискател, тъй като същата не е просто искане за конституиране, а
съдържа и възлагане на правомощията по чл. 18 ЗЧСИ за предприемане на
изпълнителни действия.
Следващото изпълнително действие прекъснало давността е молбата
от 30.05.2016 г. за насрочване на дата за извършване на опис на движимите
вещи на длъжника, доколкото нереализирането на този изпълнителен способ
не е вследствие на поведението на взискателя, който е внесъл необходимите
авансови такси за извършването на описа /стр. 77 от изп. дело/. С молбата за
насрочване на опис взискателят е направил искане за приложение на
конкретен изпълнителен способ, давността за вземането е прекъсната, тъй
като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Резултатът от
прилагането на изпълнителния способ е без значение за преценката относно
обстоятелството дали е прекъсната давността, тъй като с изричното посочване
на конкретен изпълнителен способ, взискателят е осъществил активно
поведение за принудителното събиране на своето вземане.
Следващото изпълнително действие прекъснало давността е молбата
от 01.08.2017 г. за налагане на запор на банковите сметки на длъжника.
Искането на ответника от 09.11.2015 г.; 09.07.2018 г.; 09.09.2019 г.;
10.06.2020г.; 21.10.2021 г.; за насрочване на опис на движимото имущество на
длъжника не са прекъснали давността, тъй като исканият изпълнителен
способ не е осъществен по причина, зависеща от поведението на взискателя,
а именно невнасяне на такси по ТТРЗЧСИ.
Съгласно мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 3/2013 г.
на ОСГТК на ВКС извършването на опис прекъсва давността, но следва да се
отбележи, че давността се прекъсва с реалното му извършване, а не
единствено с изпращане на молба за назначаването му. Взискателят трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
7
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В случая от приложеното изпълнително дело се
установява, че след подаване на описаните молби за извършване опис на
движимите вещи в дома на длъжника, не е предприемано друго действие във
връзка с реалното осъществяване на описа. Липсва разпореждане на съдебния
изпълнител за извършването му, не са заплатени такси по ТТРЗЧСИ, не са
изпратени съобщения до длъжника и няма доказателства опис да е бил
извършен изобщо. В цитираното по-горе тълкувателно решение изрично е
посочено, че извършването на опис и оценка на вещ са изпълнителни
действия, след извършването на които започва да тече нова давност. В
настоящия случай не може да се приеме, че единствено изпращане на молба
до съдебния изпълнител представлява изпълнително действие, което прекъсва
давността, доколкото изпълнителното действие не е предприето от надлежния
орган по причина, зависеща от волята на взискателя.
Така последно валидно изпълнително действие е искането за налагане
на запор върху банковите сметки на длъжника от 01.08.2017 г. От този момент
нататък е започнала да тече нова погасителна давност, която би следвало да
изтече на 01.08.2022 г., но поради действието на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., който в чл. 3, т. 2 постановява спиране
на всички давностни срокове, с които се погасяват или придобиват права, в
това число и погасителната давност, до отмяната на извънредното положение
– на 14.05.2020 г., като съгласно § 13. от ЗИДЗЗ Сроковете, спрели да текат
по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., като
съгласно посочената разпоредба сроковете по чл. 3 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. продължават да текат от 20.05.2020.
Поради това срокът би следвало да изтече на 09.10.2022 г.
Не са последвали други действия за принудително изпълнение, годни да
прекъснат давността съобразно постановките на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д.
8
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се приеме, че вземането е
погасено по давност, изтекла през периода 01.08.2017 г. до 13.03.2020 г. и от
21.05.2020 г. до 09.10.2022 г.
Последващото образуване на ново изпълнително дело №
20239240414735 на ЧСИ Г,в с рег. № 924 въз основа на същия изпълнителен
лист не води до прекъсване на давността, защото е образувано по молба от
27.09.2023 г., подадена 11 месеца и 18 дни след изтичане на погасителната
давност за вземането. Самото образуване на изпълнителното дело не прекъсва
давността съгласно цитираното по-горе ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Извършените изпълнителни действия по второто
изпълнително дело биха били годно основание да прекъснат давността, само
ако тя вече не е била изтекла. Последвалите принудителни действия по така
образуваното изпълнително дело са предприети след изтичане на срока на
погасителната давност и не водят до нейното прекъсване.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални
предпоставки за уважаване на иска, поради което искът следва да бъде уважен
като основателен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполага само ищецът. Ищецът е поискал присъждането на
деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв. за предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 ЗА.
Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. Така определеното адвокатско възнаграждение е под
минималния размер, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори
същата да не обвързва съда, така определения размер е справедлив и
адекватен на извършената работа.
Предвид обстоятелството, че ищецът е бил освободен от внасяне на
държавна такса, то същата следва да се възложи в тежест на ответника, който
следва да плати в полза на съда.
Така мотивиран, Софийският районен съд

9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК спрямо „К,
2, че К. О. З., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. София, ул. „К, 11Б НЕ
ДЪЛЖИ на „К, 2, сумата в размер на 6684,57 лв., от които 4273,09 лв. -
главница по договор за потребителски кредит, 1426,97 лв.- възнаградителна
лихва за периода от 10.09.2009 г. до 08.07.2011 г. и 984,51 лв. - мораторна
лихва за периода от 9.10.2009 г. до 28.11.2011 г. , поради ИЗТЕКЛА
ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ за периода от 01.08.2017 г. до 09.10.2022 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
11.01.2012 г. по гр. д. № 57353/2011 г. по описа на СРС, 39-ти състав и
Изпълнителен лист от 23.04.2012 г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение от 11.01.2012 г. по гр.д. № 57353/2011 г. на 39-ти състав на СРС.
ОСЪЖДА „К,н - 6”, на основание чл. 38, ал. 1 ЗА, да заплати на
адвокат И. А. Н. от Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр. Б,,
офис 6, сумата в размер на 600 лв. представляващи адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК „К,н - 6”, да заплати в полза
на бюджета на съда сумата от 267,38 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението
до страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10